РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Сливница, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело №
20201890100532 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правно основание чл. 109 ЗС от А. П. И. и С. Е.
Ф. чрез адв. Ц. от САК срещу Й. И. П., Л. К. П. и Е. Й. П., с който ищците
искат ответниците да бъдат осъдени да преустановят неоснователните си
въздействия, ограничаващи пълноценното използване на реални части от
съсобствения между страните недвижим имот, намиращ се в с. П., С. област,
ответниците да бъдат задължени да възстановят премахнатата от тях метална
врата, поставена между жилищната сграда на ищците и лятната им кухня или
при условията на евентуалност да бъдат осъдени да заплатят стойността й в
размер на 200 лева, да бъдат задължени да предадат на ищците ключ от
патрона на външната врата за двора откъм северната страна на улицата и да
осигурят достъп до имота от тази страна.
Ищците твърдят, че с ответниците са съсобственици на дворно място с
площ от 1080 кв.м., представляващо УПИ III – 303 в кв. 52 по плана на с. П.,
С.. област. Отразено е в исковата молба, че по силата на договор за
разпределение на ползването на съсобствения недвижим имот от 20.12.1993
г., вписан в СВ при РС – гр. Сливница ответниците се задължили реално
определени части от парцела да се ползват по естественото им
1
предназначение, без да създават пречки за нормалното ползване на частите от
страна на другите съсобственици. В скица, неразделна част от договора, с
щрихи били определени реалните терени, които ще се ползват от
наследодателя на ищците П. И. и от отв. Й. П.. Отразено е в исковата молба,
че от началото на 2017 г., след смъртта на наследодателя на ищците П. И.,
ответниците неоснователно започнали да предявяват претенции спрямо
ползваните от ищците реални части от имота, като твърдели, че пътеката
между жилищната сграда на ищците и гаража на ответниците е предоставена
за ползване само на тях. Ищците твърдят, че съобразно договора за
разпределение на ползването и скицата към него ползването на пътеката е
разпределено наполовина като всяка от страните ползва половината, която се
намира в непосредствена близост до собствената й сграда. Ищците посочват,
че ответниците премахнали поставената преди повече от десет години от П.
И. и Й. П. врата, намираща се между къщата на ищците и лятната кухня,
сменили патрона от външната входна врата на двора, без тяхно знание и
съгласие и по този начин ограничили достъпа до имота им от северната
страна на двора. Във връзка с тези действия на ответниците ищците подали
жалби до органите на МВР и ответниците били предупредени да се въздържат
от увреждащи действия във връзка с ползването на съсобствения имот.
Ищците изтъкват, че въпреки предупрежденията ответниците не
преустановили действията си. Поради това ищците отправили нотариална
покана, с която ги поканили в седмодневен срок от получаването й да
възстановят премахнатата метална врата; да им предадат ключ от външна
входна врата за двора, находяща се откъм северната страна на улицата и да се
въздържат за в бъдеще от действия, които пречат на ищците свободно да
ползват реалните си части от съсобствения имот. Тъй като до момента на
предявяването на исковете, ответниците не са се отзовали на поканата, за
ищците е налице правен интерес от предявяване на негаторните искове.
Претендират разноски.
В едномесечният срок от получаване на исковата молба ответниците са
депозирали писмен отговор, в който заявяват, че оспорват предявените
искове като неоснователни. Считат, че описаният в исковата молба договор за
разпределение правото на ползване на съсобствен недвижим имот не обвързва
страните по делото, тъй като е сключен между лица, които към настоящия
момент нямат качеството на съсобственици на този имот. Посочват, че с
2
договор за покупко – продажба, оформен с н.а. № 22, том I, н.д. № 18/ 2011
г., ответниците Й. П. и съпругата му Л. П. са продали притежаваната от тях
1/2 ид. част от имота на своите синове - ответника Е. П. и брат му И. П., като
собственици на другата 1/2 ид. част от същия парцел са ищците. Ответниците
заявяват, че след смъртта на наследодателя на ищците те са се съобразявали с
извършеното през 1993 г. разпределение на правото на ползване и по никакъв
начин не са пречили на ищците да ползват имота съобразно притежаваните от
тях идеални части. Твърдят, че не са предявявали претенции само те да
ползват пътеката между къщата на ищците и техния гараж, независимо, че
пътеката е много тясна и това им създава неудобства при преминаване през
тяхната част, за да стигнат до къщата си, която се намира в дъното на
парцела. Посочват, че през 2008 г. наследодателят на ищците - П. И. поставил
през средата на пътеката желязна врата, която допълнително затруднявала
преминаването, тъй като ежедневно трябвало да преодоляват две врати, но те
свикнали с нея и останали учудени, когато тази врата изчезнала. Отричат те
да са я премахнали. Изтъкват, че без да поискат съгласието им, през есента на
2020 г. ищците поставили нова врата, която и в момента е на място.
Ответниците заявяват, че са поискали от ищците да преместят на по - ниско
място високо поставеното на вратата резе, което държат да е винаги спуснато,
заради оставена там машина, тъй като 6 - годишната внучка на ответниците не
го достига и винаги някой възрастен трябва да й отваря. Ответниците считат,
че проблем в отношенията между страните създава и поставена на пътеката от
ищците машина, което заема половината от тясната пътека, но последните
отказват да я приберат. Отразено е в писмения отговор, че ответниците са
сменили повредения патрон на входната врата и са предоставили ключ на
ищците, въпреки че през тази врата минават преимуществено те. Твърдят, че
освен през тази врата в двора се влиза и през друга врата, която се ползва
само от ищците, защото се намира в близост до входа на тяхната къща и те не
им разрешават да преминават през нея и съответно ответниците нямат ключ.
Ответниците заявяват, че в рамките на парцела няма поставена мрежа,
входната врата между техния гараж и къщата на ищците винаги е отключена
през деня и достъпът до лятната кухня на последните е свободен, като до нея
се стига и през двора. Ответниците изтъкват, че премахнатият метален навес,
който е бил изграден между техния гараж и къщата на ищците е бил изграден
от наследодателя на последните П. И. от предоставени от неговия брат отв. Й.
3
П. ламарини за съхранение на сено. Тъй като П. И. се разболял, нуждата от
навеса отпаднала и той разрешил на брат си Й. П. да го демонтира и да си
прибере ламарините. При тези съображения ответниците молят исковете да
бъдат отхвърлени.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че по силата на договори за покупко –
продажба, оформени с с н.а. № 59, том III, н.д. № 463/ 2005 г. и н.а. № 22,
том I, н.д. № 18/ 2011 г. и договор за дарение, оформен с н.а. № 26, том I, н.д.
№ 26/2002 г. и наследствено правоприемство същите са съсобственици на
дворно място с площ от 1080 кв.м., представляващо УПИ III – 303 в кв. 52 по
плана на с. П., С.. област при равни квоти. По силата на договор от 20.12.1993
г. ползването на съсобственото дворно място е разпределено така, че всеки от
съсобствениците ползва реалната част от него, в която се намират
собствените му жилищни сгради и постройки. В дворното място има
поставени две порти – от западната и от източната страна, между които се
намира пътека с дължина около 8 метра и ширина от около 2 метра. Ишците
посещават имота всяка седмица и влизат в дворното място от западната
(северозападната) порта, а ответниците живеят в имота постянно и влизат от
източната (североизточната) порта, като всеки разполага с ключ само от
портата, която ползва. За да достигнат до жилищните си сгради страните
преминават през половината от пътеката (разделена от мислено прокараната
линия по дължината й), която е от страната на собствената им постройка.
Преди около 30 години по взаимно съгласие на отв. Й. П. и брат му П. И.
(наследодател на ищците) върху пътеката по продължение на цялата й
дължина бил изграден ламаринен навес от материали на отв. П.. Навесът бил
закрепен от едната страна за гаража на отв. П., а от другата – за сградата на
ищците и бил използван от брат му П. И. за съхранение на сено за
отглежданите от него животни. Също така по средата на пътеката (на около 3-
4 метра от всяка порта) била поставена метална врата с две крила, която не се
заключва с предназначение да спира течението. След като П. И. починал през
2017 г., отв. Й. П. премахнал частта от навеса, закрепена за неговия гараж, тъй
като двамата имали уговорка в този смисъл, след като брат му преустанови
ползването. Останала само частта от навеса по дължина на пътеката,
прикрепена към къщата на ищците и металната врата. В края на 2019 г.
4
металната врата била демонтирана (най-вероятно открадната), като няколко
дни след това ищците сложили подобна. За да се преминава по дължина на
пътеката е необходимо вратата да се отваря всеки път, а при пренасянето на
багаж – да бъде подпирана в отворено положение, тъй като за влизащите през
източната порта вратата се отваря в посока към тях. Освен това в половината
от пътеката, ползвана от ищците е оставена проявителна машина за филми,
която поради обема си и при наличната метална врата допълнително
затруднява преминаването.
В заключението на съдебно – техническата експертиза е отразено, че
металната врата е на стойност на 408, 46 лева, а на покрив – навес е 442,30
лева.
При изслушването в съдебно заседание вещото лице допълва, че
ширината на металната врата е 2,25 метра, а височината й е 2 метра, има две
крила от по 1 м. и активно се ползва едното.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на разпитаните по делото свидетели В. П. И.а, Л. Владимирова
Г., К.К.З. и И.Й. П., чийто показания съдът кредитира като последователни и
непротиворечиви, както и от приетите по делото писмени доказателства –
договори за покупко – продажба, договор за дарение, договор за реално
разпределяне на ползването на съсобствен недвижим имот, скици, нотариална
покана, заключението на съдебно – техническата експертиза, което съдът
кредитира изцяло като компетентно и обективно дадено.
Съдът намира за безпредметно да обсъжда материалите по
представените по делото прокурорски преписки, доколкото те касаят
конфликтните отношения между страните именно във връзка със спорния
предмет по делото и не установяват различни обстоятелства от вече
възприетата фактическа обстановка.
Съдът не обсъжда и представените по делото снимки, тъй като
обостоятелствата, които страните се домогват да докажат с тях, се
установяват от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът възприема като достоверни показанията на св. И.а, Г., З. и П.,
независимо от близката родствена връзка на св. И.а и П. със страните по
делото (св. И.а е майка на ищцата и сестра на ищеца, а св. П. е син на отв. Й.
П. и брат на отв. Е. П.). Всички разпитани по делото свидетели обективно
5
възпроизвеждат лично и непосредствено възпиетите от тях факти, относими
към предмета на доказване по делото, показанията им са еднозначни и се
подкрепят от събраните писмени доказателства. С оглед на тези им
характеристики за съда не е налице основание за подлагане на показанията на
разпитаните свидетели под съмнение. От показанията на свидетелите се
установяват обстоятелствата, че ишците влизат в дворното място от
западната порта, а ответниците – от източната и всеки разполага с ключ само
от портата, която ползва; че между двете порти се намира пътека с дължина
около 8 метра и ширина от около 2 метра и за да достигнат до жилищните си
сгради страните преминават през половината от пътеката (разделена от
мислено прокараната линия по дължината й), която е от страната на
собствената им сграда; че по средата на пътеката (на около 3-4 метра от всяка
порта) е поставена метална врата с две крила, която не се заключва, но
затруднява преминаването по пътеката.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Посредством осъдителния негаторен иск по чл.109 ЗС законът дава
защита срещу неоснователните въздействия и посегателства върху чужд
имот, които сами по себе си не изключват владението на собственика върху
този имот. Същият представлява правно средство за защита на собственика
срещу всяко трето лице, което, без да има основание за това, е осъществило
такова въздействие върху имота или е създало такова състояние, което
смущава необезпокояваното упражняване на собственическите правомощия.
В тези случаи за собственика възниква интерес да прибегне до негаторната
искова защита по чл.109 ЗС, за да отстрани самите неоснователни
въздействия и новото противоправно състояние, произтичащо от тях.
Предоставянето на собственическата защита по чл.109 ЗС е обусловено във
всички случаи на извършено въздействие, което осезаемо възпрепятства
упражняването на собственическите правомощия.
В конкретния случай се иска ответниците да бъдат осъдени да
преустановят неоснователните си въздействия, ограничаващи пълноценното
използване на реални части от съсобствения между страните недвижим имот,
намиращ се в с. П., Софийска област, да бъдат задължени да възстановят
премахнатата от тях метална врата, поставена на пътеката между сградите
6
или при условията на евентуалност да бъдат осъдени да заплатят стойността й
в размер на 200 лева, да бъдат задължени да предадат на ищците ключ от
патрона на ползваната за достъп от тях порта за двора и да осигурят достъп
до имота от тази страна.
От събраните по делото доказателства и конкретно от гласните
доказателства на първо място се установява, че поставената метална врата по
средата на пътеката, свързваща двете отделни порти, които страните ползват
за достъп до дворното място (на около 3-4 метра от всяка порта) затруднява
преминаването по пътеката, тъй като последната е с ширина от около 2 метра.
Преминаването по процесната пътека се осъществява от ищците и
ответниците през половината от пътеката (разделена от мислено прокараната
линия по дължината й), която е от страната на собствената им жилищна
сграда и допълнително е затруднено от намираща се в половината на ищците
проявителна машина. При това положение е видно, че намиращата се на
пътеката метална врата затруднява ответниците при извършването на
ежедневните им дейности и подпирането й при необходимост от пренасяне на
багаж не може да се възприеме като неоснователно въздействие,
ограничаващо пълноценното използване от страна на ищците на реална част
от съсобствения недвижим имот. В тази връзка обяснението на ищците, че
предназначението на металната врата е да спира течението, съпоставяйки
местонахождението й и частичната липса на покривна конструкция (навес) е
лишено от житейска логика. Ето защо съдът приема, че ответниците не са
лицата, извършващи неоснователни въздействия, срещу които да се търси
защита посредством негаторния иск по чл.109 ЗС.
На следващо място от анализираните по делото доказателства не може
да се направи категоричен извод, че първоначално поставената на пътеката
метална врата е била демонтирана от който и да било от ответниците, за да се
претендира възстановяването й (независимо от спорното й предназначение)
от тях или евентуално заплащането на стойността й. Освен това за размера на
последната не са ангажирани доказателства, доколкото вещото лице е
направило оценка на заварената на място метална врата.
На последно място безспорно е, че и двете страни по делото имат
безпрепятствен достъп до собствените си жилищни сгради, който се
осъществява от различни порти от двете страни на дворното място. Това
7
означава, че не е необходимо всеки да има ключ от двете порти и
непредоставянето на такъв от страна на ответниците от ползвания от тях вход
към двора не може да се тълкува като възпрепятстване на достъпа на ищците.
С оглед на тези съображения съдът приема за недоказани твърденията
за извършени от ответниците неоснователни въздействия, с които да са
смутили необезпокояваното упражняване на собственическите правомощия
на ищците в пълния пространствен обхват на притежаваната от тях част в
съсобствеността на дворно място с площ от 1080 кв.м., представляващо УПИ
III – 303 в кв. 52 по плана на с. П., Софийска област, което обуславя
неоснователността на предявения негаторен иск по чл.109 от ЗС.
Предвид изхода от спора и съгласно чл.78, ал.3 ГПК ищците Владимир
Василев следва да бъдат осъдени да заплатят направените от ответниците
разноски в размер на 400 лева, представляващи възнаграждение за един
адвокат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. П. И., с ЕГН ********** с адрес в гр.
С.., ж.к.“...................... и С. Е. Ф., с ЕГН ********** с адрес в гр. С.,
ж.к.“............., представлявани от адв. Ц. от САК срещу Й. И. П., с ЕГН
**********, Л. К. П., с ЕГН ********** и Е. Й. П., с ЕГН ********** и
тремата с адрес в с. П., .. област, ул.“Ц.........., представлявани от адв. А.. от
КАК, иск с правно основание чл.109 от ЗС, с който ищците искат
ответниците да бъдат осъдени да преустановят неоснователните си
въздействия, ограничаващи пълноценното използване на реални части от
съсобствения между страните недвижим имот, представляващ дворно място с
площ от 1080 кв.м., представляващо УПИ III – 303 в кв. 52 по плана на с. П.,
Софийска област, да бъдат задължени да възстановят премахнатата от тях
метална врата, поставена между жилищната сграда на ищците и лятната им
кухня или при условията на евентуалност да бъдат осъдени да заплатят
стойността й в размер на 200 лева, както й да бъдат задължени да предадат на
ищците ключ от патрона на външната врата за двора откъм северната страна
на улицата и да осигурят достъп до имота от тази страна.
8
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК А. П. И., с ЕГН **********
с адрес в гр. София, ж.к.“Л....................... и С. Е. Ф., с ЕГН ********** с адрес
в гр. С.............., представлявани от адв. Ц. от САК, да заплатят на Й. И. П., с
ЕГН **********, Л. К. П., с ЕГН ********** и Е. Й. П., с ЕГН ********** и
тримата с адрес в с. П., Софийска област, ул.“..................., представлявани от
адв. А...... от КАК, сумата от 400 лева, представляващи направените от тях
разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от
получаването на съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
9