М О
Т И В
И :
Обвинението срещу Г.П.Г.
е по чл.182,ал.2 от НК, за това, че на 06.12.2019г. в гр.К., ул.„М. Г.“ №* не е
изпълнила и е осуетила изпълнението на съдебно решение №109718 от 03.05.2017г.
по гр.дело №17094 по описа за 2016г. на РС-София, относно лични контакти на А.П.П. с ЕГН ********** ***, с детето му И. А. П., като не е
присъствала на мястото на предаване на детето в определените ден и час за това,
и не е предприела необходимите действия за предаване на детето на баща му.
Производството бе проведено в отсъствие на подсъдимата,
което е нейно законно право. В съдебно заседание защитникът й пледира за изцяло
оправдателна присъда, а повереникът на частния тъжител
и последният поддържат тъжбата и обвинението в неговата цялост.
Съдът, като взе предвид изложеното в тъжбата на А.П.П. и след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Г.П.Г. и частният тъжител А.П.П. сключили брак на 28.08.2004г. и на 05.12.2013г. се
родило детето И.А. П.. Семейството живеело в апартамент в град София,
собственост на трето лице. През 2009 година Г. и П. се разделили, като подсъдимата
поела грижите за детето.
С влязъл в сила съдебен
акт по гр.дело № 17094/2016 год. по описа на Софийски районен съд бракът бил
прекратен, като било постановено малолетния И.А. П. да живее при майка си, на
която било предоставено и упражняването на родителските права по отношение на него.
Бил определен режим на лични отношения на детето с бащата-св.П., както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа до 20,00 часа, по
местоживеене на детето, а след навършване на четири години и половина на И.А. П.
режимът бил разширен значително.
Тъй като майката
многократно осуетявала осъществяването на контактите П. се е снабдил с
изпълнителен лист и при ДСИ при Районен съд-Казанлък било образувано
изпълнително дело № 20177551000236.
Системното неизпълнение
на съдебното решение довело до депозиране на множество жалби от страна на П. до
прокуратурата, Агенция за закрила на детето и т.н. Въпреки това промяна в
поведението на майката Г.П.Г. нямало.
На 06.12.2019
год.(петък), в 17,00ч. П. отишъл на адреса по местоживеенето на детето, за да
го вземе за осъществяване на свиждане. Пред дома на последното излязла бабата
на детето- К.Г.(майка на Г.Г.) и заявила на П., че детето е болно и няма да му го
даде. Болничен лист не бил представен. Тъй като свиждане не било реализирано и
детето не било предадено П. позвънил на тел.112 за оказване на съдействие. Въпреки
отзоваването на полицейски служители на повикването на П. и оказаното
съдействие от тяхна страна, бабата на И. П.- К.Г. заявила, че няма да предаде
детето, т.е.
действията от органите на реда не стимулирали подсъдимата към добросъвестно
изпълнение на съдебния акт. Нещо повече- Г.Г. изобщо не
е забелязана да е присъствала в дома на
родителите си от момента на пристигането на полицейските служители до тяхното
отпътуване, нито от последните, нито от А.П..
На 11.12.2019г. била
депозирана поредна жалба на П. в РП-Казанлък, но му било отказано образуване на
наказателно производство, на основание разпоредбата на чл.193а от НК.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена по
несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното производство
доказателства, посредством показанията на свидетелите Н.С., И.П., М.К., Р.П. и К.Г.,
решение №109718/ 03.05.2017г. по гр.дело №17094/ 2016г. по описа на РС-София, изпълнителен
лист от 14.08.2017г. на Софийския районен съд, докладна записка по повод
оказано съдействие по подаден сигнал на 06.12.2019г. от А.П.П.,
сведение по отношение на подадения сигнал от А.П.П.,
заверено копие на болничен лист от 05.12.2019г. на Г.П.Г. и свидетелство за
съдимост.
Съдът кредитира изцяло показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели. От тях се установява
по несъмнен начин извършването на инкриминираното деяние от Г.П.Г., а именно- че
06.12.2019г. не предала, съобразно решение №109718/ 03.05.2017г. по гр.дело
№17094/ 2016г. по описа на РС-София детето И.на неговия баща-частния тъжител А.П.,с
което е нарушила определения в решението режим на лични отношения. Тези
обстоятелства не се оспорват, а напротив- потвърждават се и от майката на
подсъдимата в показанията й, предвид на което съдът няма основание да не им
дава вяра.
От анализа на писмените и гласни
доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и поотделно, установяващи изложената по-горе фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Деянието по чл.182,ал.2,предл.1
от НК е от категорията на престъпленията против семейството и като такова
охранява обществените отношения, свързани с нормалното осъществяване на
родителските права и задължения в интерес на детето, правото на същото да бъде
отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално
физическо, умствено, нравствено и социално развитие и правото му на лични
отношения с двамата му родители.
Формално Г.П.Г. е
осъществила състава на инкриминираното деяние от обективна страна, тъй като на 06.12.2019г.
в град Казанлък, като родител- майка на И.А. П., не е изпълнила влязло в сила съдебно
решение №109718/ 03.05.2017г., постановено по гр.дело №17094/ 2016г. по описа
на Районен съд-София, относно режима на лични отношения на малолетния с баща му
А.П.П.,като не е допуснала осъществяването на личен
контакт на детето с родителя му.
Налице е пряк умисъл за
извършване на деянието. Подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и е искала настъпването им. Същата е била наясно, че
нарушава режима на лични контакти на бащата с детето, определен с Решението на
РС-София, но въпреки това е извършила деянието. Несъмнено режима на личните
контакти с децата имат за цел както защита правата на родителите да поддържат
връзка с тях, когато са присъдени на другия родител, така и преди всичко да
защитават интересите на децата да имат осигурена грижа и издръжка от двамата
родители, да не са лишени от нормална семейна среда, в това число да не се
разкъсва емоционалната връзка между детето и другия родител. С деянието си Г.Г. е лишавала нееднократно и за доста продължителен период
от време родителя-св.П., на когото не е било поверено детето Иван, да поддържа
лични отношения с него, по реда определен в съдебното решение. Установи се по
делото, че Г. е нарушавала и друг път установения режим на лични отношения
между бащата и детето й, при това нееднократно. По този начин възможността на частния
тъжител да упражнява възпитателно въздействие върху детето, да следи развитието
и възпитанието му, както и начина, по който другия родител упражнява поверените
му функции, е засегната в значителна степен. Респективно, интересите на детето И.П.,
свързани с нуждата от пълноценни контакти с баща му също са нарушени до голяма
степен. Предвид ниската му възраст- само шест годишен, характеризираща се с
неоформена психика и неосъзнатост, както и продължителния период, за който е
било лишено от контакт с родителя си- св.П., правата му са били засегнати
значително.
В случая е повдигнато и обвинение
за деяние, осъществяващо състав на престъпление по чл.182,ал.2,предл.2 от НК,
но липсва подробно описание на фактически действия на Г.П.Г., включително
предшестващи поведението й и съда е в невъзможност да изследва, със способите и
средствата по НПК, как точно същата осуетява изпълнението на съдебното
решение, предвид значението на глагола „осуетявам“, а именно- „Правя нещо да не
стане, да не се осъществи.“, както и съобразно константната съдебна практика,
приемаща че осуетяването винаги предполага активно поведение на дееца.
Направеният дотук анализ
на доказателствения материал дава основание на съда да направи и обоснове
единствено възможния извод- че подсъдимата следва да бъде призната за невиновна
по повдигнатото й обвинение по чл.182,ал.2,предл.2 от НК, а по обвинението по
чл.182,ал.2,предл.1, от НК- да бъде призната за виновна и да бъде наказана.
При определяне на наказанието в осъдителната част на присъдата
съдът намира, че са налице предпоставките за прилагане на чл.78а от НК.
Съгласно цитираната
норма пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се
налага наказание от хиляда до пет хиляди лева, когато са налице едновременно
следните условия: за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода
до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от
свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;
деецът не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на този раздел; причинените от престъплението
имуществени вреди, ако изобщо са били налице, са възстановени.
Видно от приложената по
делото справка за съдимост, към датата на деянието- 06.12.2019г. Г.П.Г. не е
осъждана.
Предвиденото от
законодателя наказание за извършване на престъпление по чл.182,ал.2 от НК е
пробация или глоба от 100 лева до 300 лева. От деянието не са били причинени
имуществени вреди.
Предвид горното подсъдимата
следва да бъде освободена от наказателна отговорност, като й бъде наложено
административно наказание-глоба. При определяне размера на последната съдът отчете
възрастта на подсъдимата, степента й на обществена опасност и имотното й
състояние. Ето защо настоящата инстанция намира, че санкцията на Г. следва да
бъде в размер на 1000/хиляда/ лева, което в достатъчна степен би допринесло за
дисциплинирането й и би й подействало превантивно.
Налице са основанията на чл.190,ал.1 от НПК направените от частния тъжител А.П.П. разноски по делото в размер на 400/четиристотин/ лева, за
заплащане на възнаграждение на негов повереник, да му бъдат заплатени от подсъдимата
Г.П.Г..
Воден от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: