№ 1
гр. Плевен, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря Иглика Н. Василева
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20254430202098 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 25-0938-002143/20.06.2025 г. на
НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-
ПЛЕВЕН, на И. П. П. ЕГН: ********** е наложено административно
наказание на основание чл.183 ал.3 т.6 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 30 /тридесет/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1
ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че в хода на административнонаказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила – като очевидец на
нарушението, в съставения АУАН е вписан заинтересован участник в
движението. Наред с това, оспорва фактическата обстановка, приета в НП
като изтъква, че в действителност, поради ремонтни работи, в пътния участък,
в който П. е предприел изпреварване, въобще не е имало положена пътна
маркировка. На тази основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и
неправилно.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Допълва, че Актът е съставен единствено по данни на друг
участник в движението, който при това, е бил заинтересован в конкретния
случай, а и липсват други свидетели на твърдяното нарушение; в тази връзка
1
счита, че е допуснато както съществено нарушение на процесуалните правила,
така е и недоказана отразената в АУАН/НП, фактическа обстановка, още
повече, че от събраните по делото гласни доказателствени средства се
установява, че в процесния пътен участък, в действителност, не е имало
положена пътна маркировка. Пледира за отмяна на Наказателното
постановление като незаконосъобразно и неправилно.
За ответната страна – НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН,
СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН – представител не се явява.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. Във връзка с
нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните
доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№3374413/03.06.2025г. от страна на М. П. Ц. – мл.автоконтрольор при
СЕКТОР „ПП“-ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Й. В. Ф. и нарушителя
– И. П. П.. Съставен е за това, че на 03.06.2025 г. около 17:25 часа, на
Първокласен път I-3 (БЯЛА-БОТЕВГРАД), км.130.00, с посока на движение -
гр.ДОЛНИ ДЪБНИК, като водач на товарен автомобил „***“ с рег. № ***,
предприема маневра изпреварване, като не съобразява поведението си с пътна
маркировка М2 /двойна непрекъсната линия/ и изпреварва товарен автомобил
„***“ с рег. № *** с прикачено полуремарке марка „***“ с рег. № ***, с водач
Й. Ф. – нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят
възразил, че изпреварването е било извършено в участък, където няма
положена пътна маркировка; допълнителни възражения не постъпили по реда
и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган изцяло възприел
гореописаната фактическа обстановка и правна квалификация на
нарушението, респ. – преценил като неоснователно, направеното от
нарушителя възражение. На тази основа, издал обжалваното Наказателно
постановление, с което на И. П. П. ЕГН: ********** е наложено
административно наказание на основание чл.183 ал.3 т.6 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 30 /тридесет/ лева, за извършено
нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.11 - 12 от делото/. Не е налице претендираното от
жалбоподателя и неговия защитник, нарушение на процесуалните правила.
Съобразно чл.40 ал.1 ЗАНН, „Актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на
нарушението.“. Именно това е сторено в настоящия случай, тъй като Й. Ф. е
2
свидетел – при това, единствен - на извършването на твърдяното нарушение, а
обстоятелството, че има определена степен на заинтересованост от изхода на
делото, бидейки участник в движението към процесната дата – нито изключва
свидетелското му качество по смисъла на чл.40 ал.1 ЗДвП, нито – по смисъла
на НПК. Следва да бъде специално подчертано, че подаването на сигнал до
контролните органи, в случаи на възприети от участниците в движението
нарушения по ЗДвП, е проява на гражданска съвест и следва да бъде
адмирирано, особено към днешния исторически момент на ноторно
известното широко разпространение на нарушения на този нормативен акт.
Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната
инстанция не установява и други, допуснати в хода на
административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните
правила, поради което Съдът приема, че обжалваното Наказателно
постановление, е формално законосъобразно.
От друга страна, Наказателното постановление се явява
неправилно – и следва да бъде отменено като такова, по следните
съображения:
На първо място, след издаването на Наказателното постановление,
административнонаказателната разпоредба на чл.183 ал.3 т.6 ЗДвП, е била
отменена с ДВ бр. 64 от 2025 г. - в сила от 07.09.2025 г. В този смисъл и по
аргумент от чл.3 ал.2 ЗАНН, отпаднало е правното основание за налагане на
административното наказание, тъй като Законодателят е декриминализирал
очертаните в същата административнонаказателна разпоредба, деяния - и
макар същото основание да е било налице към момента на издаване на НП,
това обстоятелство не следва да влошава административнонаказателното
третиране на жалбоподателя.
На второ място – и независимо от изложеното в предходния абзац
– следва да бъде отбелязано, че липсва съответствие между отразеното в
АУАН/НП нарушение, от една страна и приложената
административнонаказателна разпоредба – от друга. Така, в обстоятелствената
част както на АУАН, така и на НП действително се твърди, че нарушителят не
е съобразил поведението си с пътната маркировка М2, като е предприел
изпреварване, въпреки същата маркировка. Същевременно, съобразно вече
отменената редакция на чл.183 ал.3 т.6 ЗДвП / отм. ДВ бр. 64 от 2025 г. , в сила
от 7.09.2025 г./, „Наказва се с глоба 30 лв. водач, който: при неправилно
изпреварване, не създава опасност за движението…“. Следва да бъде
отбелязано, че обстоятелствената част на АУАН/НП, въобще не изследва
въпроса дали е създадена или не е създадена опасност за движението, но така
или иначе, посочена е като нарушена разпоредбата на чл.6 т.1 ЗДвП,
съобразно която „Участниците в движението: съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка…“, т.е. акцентът е
поставен именно върху несъобразяването от страна на водача, на пътната
3
маркировка. В този смисъл, следвало е да бъде наложено административно
наказание на основание чл.185 ЗДвП, вместо – на основание чл.183 ал.3 т.6
ЗДвП, т.е. неправилно е приложен материалният закон.
На трето място, налага се да бъде отбелязано, че процесното
нарушение се установява единствено посредством събраните гласни
доказателствени средства – показания на свидетелите М. Ц. и Й. Ф.. Съдът не
намира основание да лиши от кредитиране показанията на тези свидетели –
напротив, преценява същите като добросъвестно дадени и убедителни.
Същевременно обаче, не е налице друг очевидец на твърдяното
административно нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП, освен свидетелят Ф., докато
св.Ц., е установил извършването на това нарушение, именно по данни на
св.Ф.. Следва да бъде подчертано, че спорният момент във фактическата
обстановка се свежда до въпроса дали в процесния пътен участък е имало
положена пътна маркировка, в частност – от вида М2. Според св.Ц., такава
маркировка е била налице, въпреки извършваните към онзи момент ремонтни
работи, но тук отново следва да бъде подчертано, че свидетелят не е очевидец
на твърдяното нарушение и няма как да има възприятия относно точното
място, на което се твърди, че И. П. е предприел пресичане на двойната
непрекъсната линия. На свой ред, в своите показания свидетелят Ф. посочва,
че пътната маркировка е била „частична“, като в участъка, предхождащ
изпреварването от страна на автомобила, управляван от П., маркировка М2 е
била налице, но по-нататък, предвид новоположения асфалт, пътна
маркировка е отсъствала въобще – и именно в такъв участък от пътя, П. е
предприел изпреварване на превозното средство, управлявано от св.Ф.. Тук
няма как да не бъде отбелязан един съществен пропуск в хода на
административнонаказателното производство, а именно – не е бил изследван
въпроса какви пътни знаци са били поставени в ремонтирания участък от
пътя, а оттук – и да се прецени дали поведението на жалбоподателя, е било
съобразено със същите знаци, още повече – при липса на положена пътна
маркировка. Безспорно е обаче, че при липсата на каквато и да било пътна
маркировка, от обективна страна не е възможно извършването на нарушение
по чл.6 т.1 ЗДвП в частта на разпоредбата, касаещ съобразяването с пътната
маркировка. С други думи – и независимо от изложеното в предходните два
абзаца – неправилно е приложен материалният закон, тъй като
жалбоподателят е административно наказан за деяние, което не само не е
извършил, но и не е било обективно възможно, да извърши.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.1 вр. ал.2 т.1 вр. ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление №
25-0938-002143/20.06.2025 г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН,
4
СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН, с което на И. П. П. ЕГН:
********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.3
т.6 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 30 /тридесет/
лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от уведомяването, пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5