Р Е Ш Е Н И Е № 70
Гр. Разград, 19 май 2021год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на единадесети май две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА
МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ИВА РАНГЕЛОВА разгледа докладваното от съдия
ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА дело № 61 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ
от АПК във вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на В. П. В. от с.З. С., обл. Д. против Решение №260015/ 26.02.2021г., постановено по АНД
№32/2020г. по описа на Исперихския районен съд, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 19-0275-000862/ 07.01.2020г. на Началник Група към ОД на МВР Разград, РУ –
Исперих, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП
са наложени наказания „глоба“ в размер на 200. 00 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП.
Недоволно от това решение е останало
наказаното лице. В
жалбата си сочи, че обжалваното решение е необосновано, неправилно като
постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено
процесуално нарушение, поради което моли съда да го отмени, ведно с
произтичащите от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба не
ангажира съда със становище по нея.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна,
като сочи, че районният съд правилно и законосъобразно е преценил, че касаторът
е извършил вмененото административно нарушение и е санкциониран за това.
Разградският административен съд след
като прецени направените оплаквания,
анализира събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи
на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните
фактически и правни изводи:
В хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които
да установяват относимите към спора факти. Те сочат, че на 21.09.2019г. в с.
Самуил, обл. Разград полицейски служители спрели за проверка товарен автомобил
"Тойота Хайлукс" с рег. № ********, управляван от В. П. В. След справка в масивите на
КАТ – ПП установили, че МПС е със служебно прекратена регистрация и съставили срещу
водача АУАН серия G №88570 от 21.09.2019, в който посочили, че с деянието си той е нарушил
разпоредбата на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Този АУАН е надлежно предявен и
подписан от уличеното лице без възражения. След съставяне на акта на основание
чл. 33, ал. 2 от ЗАНН административната преписка е изпратена на Районна прокуратура- Исперих с оглед данни за
извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. С Постановление
за отказ да се образува наказателно производство от 05.11.2019г. прокурорът е
отказал да образува наказателно производство за престъпление от общ характер,
като преписката е върната за приключване на административнонаказателното
производство. При тези факти и обстоятелства е издадено обжалваното НП, с което
за вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на В. В. на основание чл. 175, ал. 3, предл.
1 от ЗДвП са наложени наказанията „глоба“ в размер на 200. 00 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца. В производството по чл.59 и
сл. от ЗАНН това НП е потвърдено с решението на Исперихския районен съд като
законосъобразно. Изложените от него съображения се споделят изцяло и от
настоящата инстанция.
При съставяне на АУАН и постановяване на НП са спазени процесуалните
правила и норми. Тези актове са издадени от оправомощен орган, в кръга на
неговата материална и териториална компетентност, при спазване на предвидените
за това срокове. В тях ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са
посочени предпоставките и основанията и всички необходими елементи, които
определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на
нарушителя. Наказаното лице е могло да разбере в какво е обвинено и в пълен
обем и достатъчно ефективно да организира своята защита. В съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП са приложени и съответните законови
разпоредби.
При преценка на събраните доказателства се налага еднозначният извод, че с
поведението си жалбоподателят от обективна и субективна страна е извършил вмененото
нарушение, поради което правилно и обосновано е ангажирана неговата
административна отговорност. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП изисква по
пътищата, отворени за обществено ползване, да се движат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани, като при неизпълнение на това
задължение на водачите, които управляват МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред се налага съответното наказание, предвидено в санкционната норма
на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, като законът приравнява служебното
прекратяване на регистрацията на МПС на липсата на регистрация на същото. В казуса
наказаното лице не оспорва, че на посочените в НП дата, час и място е
управлявало товарен автомобил със служебно прекратена регистрация по реда и при
условията на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Съгласно цитираната норма служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. В тези случаи не се дължи уведомяване на собственика за
извършеното отбелязване.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че нарушението не е
извършено виновно от него. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи (чл. 7, ал. 2 от ЗАНН). В случая както разпоредбата на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, така и на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не изключват наказуемостта
на непредпазливите деяния. Законът вменява на водачите на МПС (без значение
дали са техни собственици или не) задължението да управляват по пътищата само автомобили,
които са регистрирани по надлежен ред. По правило всеки правоспособен водач
преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено
ползване, е длъжен да се увери, че няма законови пречки за това, като провери
дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, дали е преминало
технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на водач" и т. н. В случая не е
имало обективни пречки за водача да установи дали управлявания от него
автомобил е редовно регистриран, поради което съдът приема, че нарушението е
извършено виновно, в условията на непредпазливост, под формата на небрежност. При
нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния
резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. Наложените наказания са в
минималния размер, предвиден от закона и с оглед забраната на чл.27, ал.4 и
ал.5 от ЗАНН липсва правна възможност те да бъдат намалени по размер или
заменени по вид.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че обжалваното
решение като валидно, обосновано, правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260015/ 26.02.2021г., постановено по АНД №32/2020г. по описа на
Исперихския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/