№ 325
гр. Пловдив, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно търговско
дело № 20255001000443 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г. Д. К. чрез процесуалния му
представител адвокат Р. М. против решение № 120/14.04.2025 г., постановено
по т.д. № 87/2024 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в частта, в която
искът му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен
за разликата над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв.
Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част е неправилно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения
относно приложението на чл. 52 от ЗЗД при определяне на справедливия
размер на присъденото обезщетение и по прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
по подробно изложените във въззивната жалба съображения, като моли да
бъде отменено решението на окръжния съд в обжалваната част и да бъде
постановено друго, с което да му бъде присъдена допълнителна парична сума
- застрахователно обезщетение, като бъде осъдено ЗАД „ОЗК - Застраховане“
АД – София да му заплати допълнително застрахователно обезщетение в
размер на 50 000 лв. Оспорва насрещната въззивна жалба на Застрахователно
1
акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД – София като неоснователна,
недоказана и несъответстваща на съдебната практика, като моли съда да я
остави без уважение. Претендира разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение
на процесуалния му представител адвокат М. за осъществената защита по
реда на чл. 38 от ЗА в размер съобразно Наредбата за минимални адвокатски
възнаграждения, ведно с начислен ДДС.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК – Застраховане“ АД – София чрез процесуалния му
представител адвокат Н. Ш. против същото решение в частта, в която е
осъдено да заплати на Г. Д. К. обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 18 000 лв. до присъдения размер от 30 000 лв., ведно със
законната лихва за забава върху сумата, считано от 25.10.2022 г. до
окончателното й изплащане. Жалбоподателят счита, че решението в тази част
е неправилно и необосновано поради това, че съдът не е преценил всички
установени по делото факти и не е приложил правилно относимите критерии,
което е довело до определяне на приноса на пострадалия при ПТП в
значително по-ниска степен – 50 % вместо 70 %, поради което моли съда да
отмени решението на окръжния съд в обжалваната част, в която е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 18 000 лв. до 30 000
лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.10.2022 г. до
окончателното й изплащане. Оспорва въззивната жалба на Г. Д. К..
Претендира направените деловодни разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника Д. В. В. не е взел
конкретно становище по въззивните жалби.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт от лица, имащи право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като
ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Г. Д. К. чрез
процесуалния му представител адвокат Р. М. против Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД – София обективно
съединени искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ. Ищецът
2
твърди, че на 09.04.2022 г., около 22:35 ч. на път **-**, на разклона за с. К Д.
В. В. като водач на лек автомобил „Фолксваген голф“ с peг. № С* **** **
нарушил правилата за движение по пътищата, предприемайки маневра завой
наляво, отнел предимството и ударил движещия се в насрещната лента за
движение лек автомобил „Фолксваген поло“ с peг. № С* **** **, управляван
от И Ж Ж, след което излязъл извън пътното платно и се преобърнал, а при
инцидента пострадал ищецът като пътник в лек автомобил „Фолксваген
голф“. За произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 10.04.2022 г. и било образувано ДП № ЗМ-78/2022 г. по
описа на ОД на МВР - Стара Загора. След инцидента Г. К. бил транспортиран
от екип на ЦСМП в УМБАЛ „С К - С., където бил приет на носилка с тежки
травми по главата, тялото и крайниците, в объркано състояние, с гадене, с
деформирано и силно оточно дясно бедро, наличие на две слабо кървящи
пунктиформени рани, болки в десен долен крайник, невъзможни активни
движения и силно болезнени пасивни движения, а след като му били
направени множество изследвания и консултативни прегледи с кардиолог и
неврохирург, били установени фрактура с дислокация на диафизата на дясна
бедрена става, наличие на зони на консолидация на паренхима в дясна
белодробна половина дорзо-базално, в областта на торакалния скелет
фрактура на процесус костариус на Th12 вдясно, пре и паравертебрални меки
тъкани - интрамускулен хематом в десния м.псоас, хроничен пансинуит,
контузионни промени в десен бял дроб, минимално количество хеморагично
съдържимо в малкия таз, ретробулбарни пространства и околоносни кухини -
полипоидно разрастване на лигавицата на етмоидални, фронтални двустранно
и ляв максиларен синус. При установяване на фрактура на дясната бедрена
кост било предприето оперативно лечение на този крайник на 15.04.2022 г. и
под интубационна анестезия било извършено открито наместване на фрактура
с вътрешна фиксация, по време на болничния престой на пострадалия била
проведена терапевтична схема с различни медикаменти и той бил изписан на
20.04.2022 г. с дадени препоръки. Доколкото болките и слабостта в десния
долен крайник продължавали, на 29.09.2022 г. К. посетил за контролен преглед
ортопед-травматолог, при която му били дадени препоръки и изписано
медикаментозно лечение. Вследствие на пътното произшествие било
причинено внезапно и неочаквано увреждане здравето на ищеца, довело до
множество болки и страдания - от травмата в областта на главата той се
3
оплаквал от постоянно главоболие, засилващо се при физическо усилие или
разтърсване на тялото, страдал от замаяност и световъртеж, получавал гадене
и позиви за повръщане, което довело до нарушения в апетита и трудности с
храненето, ставало му лошо при гледане на телевизия или друг вид екрани,
имал непоносимост към ярката светлина, било му трудно да се концентрира и
съсредоточи, чувствал се разсеян и дезориентиран, от контузията на гръдния
кош и контузионните промени в десния му бял дроб изпитвал неприятни
болки и бодежи при вдишване и издишване, което сериозно затруднявало
дишането му, и по тази причина се чувствал слаб и отпаднал, изморявал се
бързо и често му прималявало от направеното усилие, които болки се
провокирали при всяко по-рязко раздвижване на снагата. Особено болезнена
била фрактурата на прешлен в областта на гръбначния стълб, тя
предизвиквала непрекъснати остри и мъчителни болки в областта на гърба и
кръста, сериозно затруднявала извършването на активна физическа дейност и
се засилвала при най-малкото движение, което налагало пострадалият да
ограничава поведението си, а фрактурата на дясната бедрена кост също била
силно болезнена и оточна и в периода на възстановяването си К. не трябвало
да стъпва и да натоварва крайника, бил принуден да използва помощни
средства за придвижване, като подвижността му била значително ограничена,
принуждавайки го да спазва постелен режим през по-голямата част от
денонощието, без да може да се обслужва самостоятелно и да върши
обичайните си битови дейности, а това налагало ползването на постоянна
чужда помощ, довело до натрупване на голямо емоционално напрежение и
стрес. Описаните болки и страдания, чувството на изтръпване и мравучкане
по цялото тяло от залежаването, от натъртванията и от охлузванията по тялото
му, както и влошаване на психическото му състояние, изразяващо се в
постоянно напрежение, тревожност, раздразнителност, избухливост,
разстройване без видима причина, нощни силни приливи на страх и
безпокойство, тежки сънища, страх от автомобили, липса на желание да се
среща с хора, сериозно притеснение за здравето му, отключили
продължително депресивно състояние, влошили сериозно обичайния му
начин на живот за продължителен период от време, а възстановяването му не е
приключило и към момента на подаване на исковата молба. Доколкото към
момента на събитието за лекия автомобил, причинил увреждането, била
сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
4
автомобилистите“ с ответното дружество, и той отправил претенция до
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, но тя не била
удовлетворена, К. моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и психически стрес в резултат на ПТП,
настъпило на 09.04.2022 г., в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на уведомяването на
застрахователя за настъпилото ПТП на 25.10.2022 г. до окончателното й
изплащане. Счита, че не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат
поради пътуване без поставен колан в МПС, управлявано от водач, употребил
алкохол, тъй като при произшествието бил осъществен силен сблъсък и
нараняванията му не могат да бъдат обвързани с наличието или липсата на
предпазен колан предвид действието на изключително силни по естеството си
инерционни сили, тласкащи го към почти всички разположени в близост до
него елементи от купето на автомобила, а той не знаел и не бил длъжен да
знае,че водачът на автомобила е употребил алкохол. Оспорва факта за
съществуващи негови заболявания преди ПТП-то и връзката им с
възстановителния процес. Претендира направените по делото съдебни и
деловодни разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение на процесуалния му
представител по реда на чл. 38 от ЗА.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -
Застраховане“ АД – София счита, че предявеният иск е допустим, но е
неоснователен, поради което моли съда да го отхвърли. Оспорва механизма на
настъпването на ПТП, в т.ч. констативен протокол от 10.04.2022 г. и план-
схема към него, виновното и противоправно деяние на прекия извършител,
нанесените на ищеца вреди и причинно-следствената връзка между инцидента
и вредоносния резултат. Счита, че претендираният размер на обезщетението
за неимуществени вреди е прекомерен с оглед възрастта на пострадалия,
трудовата му заетост, нанесените му вреди, липсата на усложнения,
заболяванията, от които е страдал, и социално-икономическите условия в
страната към момента на настъпването на пътния инцидент. Прави
възражения за съпричиняване на увреждането от К. поради това, че към
момента на ПТП не е използвал обезопасителен колан, който би намалил
травмите, знаел е, че водачът на автомобила, причинил увреждането, го е
управлявал след употреба на алкохол, но не се противопоставил на
5
управлението на МПС-то от водач в такова състояние, като се возил в
автомобила на свой неоправдан риск, а самият той също бил под въздействие
на алкохол, както и поради това, че след изписването си от болница не спазил
дадените му лекарски препоръки и по този начин също допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. Счита, че ако бъде присъдено
обезщетение за забавено плащане, началната му дата трябва да бъде датата на
подаване на исковата молба в съда. Претендира разноски.
С обжалваното решение е осъдено ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД -
София да заплати на Г. Д. К. обезщетение в размер на 30 000 лв. за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
психически стрес в резултат на ПТП, настъпило на 09.04.2022 г., при което са
му причинени телесни повреди, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на уведомяването на застрахователя за
настъпилото ПТП с извънсъдебна молба-претенция на 25.10.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявеният иск над
сумата от 30 000 лв. до претендирания размер от 80 000 лв., ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД –София е осъдено да заплати на адвокат Р. М. от АК -
София адвокатско възнаграждение в размер на 3 172,50 лв. с ДДС за
предоставената безплатно адвокатска помощ на Г. Д. К., както и да заплати в
полза на Държавата по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер
на 1 200 лв. и 225 лв. разноски, заплатени от бюджета на съда, а Г. Д. К. е
осъден да заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД – София направените в
производството разноски в размер на 6 915,62 лв. съобразно отхвърлената част
от исковете.
Решението е обжалвано от ищеца в частта, в която искът за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 30 000
лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв., и от ответника в частта, в която
искът е уважен за разликата над 18 000 лв. до 30 000 лв., като в тези части то е
предмет на въззивното производство, а в частта, в която искът е уважен до
размер от 18 000 лв., решението не е било обжалвано от ответника и е влязло в
сила.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се
установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
6
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части, на оспорените в жалбата фактически
констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от
първоинстанционния съд.
Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ включва
няколко кумулативно съчетани предпоставки: наличие на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между застрахователя и прекия причинител и настъпване
на застрахователното събитие от виновното противоправно поведение на
застрахования, от което на ищеца да е причинена вреда.
За да бъде предявен този иск обаче, е необходимо лицето, което
претендира застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция /чл. 380 от КЗ/, последният трябва да се
произнесе по тази претенция по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в срок, не по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване пред застрахователя, сключил застраховката, или пред
негов представител /чл. 496, ал. 1 от КЗ/, а увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в
посочения срок, отказал е да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение /чл. 498, ал. 3
от КЗ/.
Следователно допустимостта на иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ е обусловена
от предхождащо искане до застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ и липса на
доброволно уреждане на спора в срока по чл. 496 от КЗ /липса на плащане на
обезщетение, отказ за такова – изричен или мълчалив, или несъгласие на
претендиращия обезщетение с определения размер/.
С молба от 25.10.2022 г., изпратена по електронен път, Г. К. е поискал
от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД – София да му изплати справедливо
застрахователно обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от
настъпилото пътно-транспортно произшествие, без да посочва конкретен
размер, по която молба е образувана щета № 0411-600-0003-2022 г., но с
писмо изх. № 99-598/25.01.2023 г. застрахователят отказал да изплати
застрахователно обезщетение по тази претенция.
7
Предвид това, че ответникът не е уважил претенцията на ищеца да му
заплати застрахователно обезщетение в определения законов срок по чл. 496,
ал. 1 от КЗ, съдът приема, че К. е провел процедурата по чл. 498 от КЗ, искът
му е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По делото не се спори между страните, че между ответника и Д. В. В. е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на процесния
лек автомобил „Фолксваген голф“, обективирано в полица №
BG/23/122000523320, валидна от 15.02.2022 г. до 14.02.2023 г.
Доколкото първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в
която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е бил
уважен до размер от 18 000 лв., а и доколкото в тази насока не са направени
оплаквания от жалбоподателите, съдът приема за установено, че на 09.04.2022
г. на кръстовището на път **-** и път ****** в землището на О С З при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген голф“
с per. № С* **** ** Д. В. В. нарушил правилата за движение, предвидени в
Закона за движение по пътищата и в Правилника за прилагане на Закона за
движението по пътищата, а именно чл. 25, ал.1 от ЗДП, чл. 37, ал. 1, изр. 1 от
ЗДП и чл. 77, ал. 1 от ППЗДП, като без да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които са с предимство, предприел
маневра завиване наляво, започнал пресичане и навлязъл в южното пътно
платно за движение пред лек автомобил „Фолксваген поло“, без да го
пропусне и при извършване на маневрата не се съобразил с положението,
посоката и скоростта на движение на лекия автомобил „Фолксваген поло“, в
резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на едно лице и
средни телесни повреди на две лица, включително средна телесна повреда на
Г. Д. К., изразяваща се в отворено счупване на дясното бедро в средна трета,
причинило трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник, а
деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол 1,90 на
хиляда и В. е управлявал, без да има необходимата правоспособност.
Посочените обстоятелства се установяват и от влязла в сила присъда №
56/05.12.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 1232/2023 г. по описа на Окръжен
съд – Стара Загора, с която Д. В. В. е признат за виновен за извършване на
престъпление по чл. 343, ал. 4 от НК и му е наложено наказание три години и
8
шест месеца лишаване от свобода.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Механизмът на настъпване на произшествието се потвърждава и от
приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-
автотехническа експертиза с вещо лице инж. Х Х, което съдът възприема, от
което е видно, че на 09.04.2022 г. около 22,40 ч. на път **-** на разклона към
село К, О С З лек автомобил „Фолксваген голф“ с peг. № С* **** **,
управляван Д. В., се движил по път **-** от изток на запад - посока Стара
Загора, водачът предприел завой наляво в посока юг към с. К, без да пропусне
движещия се от запад на изток лек автомобил „Фолксваген поло“ с peг. № С*
**** **, управляван от И Ж, като му отнел предимството, при пресичане
траекториите на движение на двата автомобила се получила конфликтна точка
и настъпил сблъсък между тях, ПТП настъпило в тъмната част на
денонощието при сухо време в условията на нощна видимост от осветеността
на фаровете на двата автомобила - приближаващи се два осветени обекта, по
дребнозърнест, силно износен и на места изкърпен асфалт, в двулентовото
пътно плато за движение от запад на изток, предназначено за движение на
лекия автомобил „Фолксваген поло“, за лекия автомобил „Фолксваген голф“
ударът бил дясно страничен, скоростта на движение на лек автомобил
„Фолксваген голф“ преди настъпването на ПТП и в момента на сблъсъка била
27,25 км/ч, а на другия автомобил – 76,69 км/ч., водачът на лек автомобил
„Фолксваген голф“ имал неограничена видимост към приближаващия се
светещ обект, докато разстоянието на виждане за водача на лек автомобил
„Фолксваген поло“ било 25,35 м. при движение с реалната скорост от 76,69
км/ч., като от техническа гледна точка водачът на лек автомобил „Фолксваген
голф“ отнел предимството на движение на лек автомобил „Фолксваген поло“
и навлязъл в пътната лента за насрещно движение, което е техническата
причина за настъпване на ПТП при конкретната пътна обстановка, а Д. В. е
имал техническа възможност да предотврати настъпването на
произшествието, докато другият водач е нямал такава техническа възможност,
имайки предвид опасната зона на спиране и отстоянието от мястото на
сблъсъка за двата автомобила. Лек автомобил „Фолксваген голф“ е с
9
монтирани предпазни триточкови колани на предните седалки - на водача и
пътника вдясно, на задните седалки - на двамата пътника, а за пътника на
средната задна седалка с двуточков обезопасителен колан, като предпазните
триточкови колани са инерционен тип, за да прилягат максимално към тялото,
при сблъсък предпазният колан се разтяга малко при рязко издърпване и
поглъща част от кинетичната енергия на водача и пътника, след което
придържа тялото плътно към седалката и не му позволява да контактува с
интериора пред тях и предното панорамно стъкло. На база на протокола за
оглед на местопроизшествие вещото лице е направило извод, че Г. К. като
пътник на задната седалка е бил без поставен предпазен колан, като след
сблъсъка на двата автомобила траекторията на движение на лек автомобил
„Фолксваген голф“ била ротация по посоката на часовниковата стрелка и
преобръщане на дясната страна в низходящия скат на пътя с дълбочина 3.50 м.
с наклон 40°-45°, деформацията на задната дясна врата с дълбочина 0,70 м.
навътре и облицовката на врата навътре към купето е възможно да е
осъществила контакт с пътника на задната дясна седалка Г. К., вследствие на
което да е получил наранявания. В момента на сблъсъка, който за лек
автомобил „Фолксваген голф“ е дясно страничен, направлението на
инерционните сили, действали върху тялото на К., са първоначално надясно и
под лек кос ъгъл напред, при последващата ротация, сблъсъка на двата
автомобила и деформацията с хлътване на дясна задна врата с 0,70 м. навътре
към купето е възможно тялото му да е контактувало с тази вдлъбнатина, а при
преобръщането на дясната страна в низходящия скат на пътя тялото на К. е
контактувало с тези вдлъбнати навътре части на задната дясна врата и
огънатия десен край на тавана на купето.
При приемане на заключението му в съдебно заседание на 17.03.2025 г.
експертът е обяснил, че при този сблъсък, ако ищецът е пътувал на задна лява
седалка, обезопасителният колан би ограничил движението му към дясната
странична част или към дясната задна врата, която е с деформация от 0,70 м.,
и би бил избегнат контакта с вратата, в този случай той би ограничил
движението надясно и въртенето на тялото при преобръщането на автомобила
по низходящия скат на пътя, като при страничен удар /както е в случая/
коланът не би помогнал.
В присъдата на наказателния съд е прието, че пострадалият Г. К. се е
10
возил на задната седалка в дясната част на автомобила, като доколкото това
обстоятелство е част от фактическия състав на обвинението, респ. на приетото
от наказателния съд за извършено престъпление, а от друга страна в
гражданското производство не са събрани убедителни писмени доказателства
в обратна насока, съдът приема, че в момента на удара К. е бил на задната
дясна седалка на лек автомобил „Фолксваген голф“.
По отношение на вида и обема на претърпените от ищеца
неимуществени вреди в първоинстанционното производство са събрани
писмени и гласни доказателства, както и заключения на комплексна съдебно-
медицинска и съдебно-психологична експертиза.
Видно от представените медицински документи и приетото в
първоинстанционното производство заключение на комплексна съдебно-
медицинска експертиза с вещи лица д-р Й. И., ортопед, и д-р М К,
неврохирург, което съдът като компетентно изготвено възприема, се
установява, че след пътното произшествие Г. К. е приет в УМБАЛ „П д С К“
АД – Стара Загора, там е предприето оперативно лечение в областта на
откритата фрактура на бедрената кост на 15.04.2022 г. с поставяне на дълъг
бедрен пирон в областта на дясната бедрена кост, в болницата пролежал 10
дни, след което е изписан, а другите травматични увреждания са лекувани с
терапевтична схема при стационарното лечение, включваща аналгетици,
антибиотици, Н2 блокери, кръвоспиращи, витамини и антитромботично
средство, преди операцията и около 24 часа след нея болките са били
интензивни и силни, а следващите дни постепенно са отшумели,
първоначално при покой, по-късно и при движение, и почти не се е налагало
ищецът да приемат лекарства за болката. От инцидента Г. К. е получил
следните увреждания: открита фрактура в областта на бедрената кост вдясно,
причинила трайно затруднение на движенията на десния крак, контузия в
десен бял дроб, причинила временно разстройство на здравето с опасност за
живота, фрактура на процесус костариус на 12-ти торакален прешлен вдясно,
причинила ограничение на движението на снагата, хематом в десния мускулус
псоас, причинил временно разстройство на здравето без опасност за живота, и
хеморагично съдържимо в малкият таз, довело до временно разстройство на
здравето без опасност за живота. Получената открита фрактура в областта на
бедрената кост е високоенергийна травма, свързана с продължително
отбременяване на крайника, болкови оплаквания в рамките на седмица -
11
интензивни, а впоследствие затихващи при покой и на по-късен етап и при
движение, контузията на десния бял дроб е с период на възстановяване до 2
месеца, болковите оплаквания са в рамките до 2 седмици, впоследствие
затихващи, фрактурата на процесус костариус на 12-ти торакален прешлен
вдясно е с период на възстановяване до 3 месеца, с интензивни болкови
оплаквания първите 2 седмици, хематомът в десния мускулус псоас е
причинил интензивни болкови оплаквания до първата седмица с оздравяване
до третата седмица, а хеморагичното съдържимо в малкия таз е причинило
интензивни болкови оплаквания до първата седмица с оздравяване до третата
седмица. Към момента на прегледа /26.02.2025 г./ експертите са установили, че
К. ходи без помощни средства, щади оперирания крак и на моменти накуцва,
движенията в дясната тазобедрена и дясната колянна става са запазени, но
болезнени в крайните обеми, т.е. той е възстановен от претърпените травми,
но са налице бъдещи последствия за по-продължителен период – болки и
дискомфорт при промяна на времето, болки при преумора, нужда от прием на
медикаменти с противовъзпалителен и болкоуспокояващ ефект, като е налице
причинно-следствена връзка между ПТП-то и получените от ищеца
увреждания, които са проследени във времето. Вещите лица посочват също, че
използването на обезопасителен колан е от значение само при челни удари и
би предотвратил тежки черепно-мозъчни травми, но в случая получените от
ищеца травми в областта на коремната и гръдната област не са толкова тежки,
а по отношение на увредения крайник коланът не би изпълнил предпазната си
функция.
При приемане на заключението им в съдебно заседание на 17.03.2025 г.
експертите са посочили, че за счупването на бедрената кост с такива
измерения се изисква сериозен удар, от тази фрактура ищецът има трайно
затруднение движенията на десния крак, за да срасне такава кост, понякога в
рамките на 2-3 месеца въобще не трябва да се стъпва на крака, след това се
ходи с помощно средство в продължение на 6-7 месеца, а възстановителният
период зависи от снимките, които се правят по време на проследяването.
Вещото лице ортопед е уточнило, че от представения по делото
амбулаторен лист е видно, че има забавено костно срастване, на рентгеновата
снимка не се вижда калуса, възстановяването на тази кост продължава месеци,
понякога година, и тази травма още дава отражение на здравословното
12
състояние на К., като по принцип може да се отстрани металното тяло,
поставено в бедрената кост на ищеца, но в световен мащаб това се избягва, ако
пациентът се чувства добре и няма болки от импланта, а на вещите лица не е
била представена медицинска документация за посещавана рехабилитация от
пациента, но тя не винаги се препоръчва, а той е бил проследяван.
По отношение контузията на белия дроб вещите лица смятат, че тази
травма може да доведе до висока степен на опасност за живота на
пострадалия, тъй като травмираната зона няма добра функция, евакуацията на
съдържанието на белия дроб се нарушава и той се превръща в обстановка, в
която проникващите през устата и носоглътката бактерии могат да
предизвикат гнойна колекция - хипостатична бронхопневмония, абсцес или
ателектаза. Фрактурата на 12 прешлен вдясно е фрактура на страничния
израстък на прешлена и няма директни отношения с гръбначномозъчния
канал, но има отношения със странично излизащите структури на нервните
окончания и мускулатурата в тази зона, поради която причина
възстановителният период е от два до три месеца, през което време се
извършва стабилизирането на тази фрактура и тя само ограничава движенията
на тялото, предизвиква дискомфорт, не позволява на човек да извършва
определени дейности и е съпроводена с болки, които оказват сериозен
проблем при обслужването на пациентите. Установеното хеморагично
съдържимо в малкия таз е много сериозно обследвано, тъй като може да се
окаже, че има нарушение на паренхимен орган като черен дроб и слезка, които
са високо опасни увреди с възможност да доведат до смъртен край, при
извършените няколкократно ехографски изследвания от хирург категорично е
установено, че няма такъв тип увреда, затова е отчетено само наличието на
течност в корема.
В съдебното заседание вещото лице неврохирург е посочило, че ако
пострадалият е бил в дясната страна на седалката, увредата на металните
структури на купето на автомобила биха довели до този тип увреди,
независимо от поставен колан. Ако обаче той е бил на лявата задна седалка,
обезопасителният колан е щял да намали значително кинетичната енергия и
отхвърлянето на тялото към дясната страна и травмите са щели да бъдат
значително по-малко, коланът е можел да предпази тялото при ротация и
навлизане на елементи навътре в купето, ако пострадалият се е возил вляво, но
ако е бил на дясната седалка, не. Според експертите най-вероятно К. в
13
рамките на месец след изписването е спазил явяването си на два контролни
прегледа в УМБАЛ „П С К“ АД, но няма медицинска документация за това,
единствено е приложен амбулаторен лист за извънболничната помощ, като
липсва и информация дали ищецът е провеждал лечебно-възстановителни
процедури и терапии след изписването му от болничното заведение и по
време на домашния амбулаторен престой. В епикризата, издадена от УМБАЛ
„П С К“ АД, не са отразени придружаващи заболявания на К., а описаните в
КТ-изследването при приемането на пациента поясна лордоза и хроничен
пансинуит са случайна находка, за които той не е подозирал и е нямал
оплаквания, които нямат никакво отношение към последиците от получените
травматични увреждания при ПТП-то.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на
съдебно-психологична експертиза с вещо лице К Я, което съдът като
компетентно изготвено възприема, е видно, че злополуката на 09.04.2022 г. се
е отразила негативно на психологическото състояние на ищеца, като е довела
до негативни емоционални преживявания – невротизация на личността с
нисък праг на фрустрационен натиск, емоционална лабилност, трудна
възвръщаемост към обичайното състояние след преживян емоционален срив;
високото ниво на тревожност и депресивна симптоматика показват наличието
на безпокойство и страх от преживяното и опасения да не се повтори
случилото се, като последиците за психиката на К. са емоционални
изживявания от негативния регистър - тревога, безпокойство, емоционална
лабилност, понижено самочувствие и себеоценка, неувереност, отчужденост,
избягващо поведение, които са намалили своята острота и интензивност, без
да са отзвучали напълно.
По делото са разпитани като свидетели М О и В К.а. които като
непротиворечиви и отразяващи техни преки и непосредствени впечатления
съдът кредитира, отчитайки близките им връзки с ищеца /първата живееща на
семейни начала, а втората - негова сестра/ при приложение разпоредбата на
чл. 172 от ГПК, които мотивират известна тяхна заинтересуваност, но в
същото време това им качество им дава възможност за пълни и всестранни
впечатления от случилото се.
Според свидетелката К.а Г. претърпял произшествие на 09.04.2022 г.
вечерта, след което бил откарал в болница, тя го посетила там същата вечер,
14
губил често съзнание, бил объркан, не познавал близките си, не знаел какво се
е случило, нямал здраво място по себе си, при рентген установили, че има
счупено на няколко места бедро, наложила се операция, имал вътрешен
кръвоизлив от белия дроб, наранявания по главата и зъбите, не можел да се
храни и бил на течна храна, две седмици след операцията останал в болницата,
след изписването три седмици бил на легло напълно неподвижен, три месеца
бил на памперси, изпитвал силни болки, не можел да спи по цели нощи, имал
нужда някой да му надигне крака и да го обърне, после два месеца бил на
инвалидна количка, след това с проходилка започнал раздвижване, но минала
година и половина, докато започне да стъпва и да се чувства уверен, купили
му стол за баня и тоалетна и специален дюшек, налагало се близките му да го
къпят и хранят, за контролните прегледи вземали кола, тъй като той не можел
да пътува с автобус, К. изпитвал и понастоящем болки, особено при промяна
на времето, винаги носил болкоуспокояващи, при ходене накуцвал, не можел
да стои дълго време прав, трудно клякал, изпитвал страх от пътуване с кола,
преди катастрофата работил в дърводелски цех и се грижел за семейството си,
а сега бил изнервен, не можел да върши работа, с която преди се справял без
чужда помощ, опитвал се да ходи на работа, но не се получавало и започнал да
злоупотребява с алкохол.
В същата насока са и показанията на свидетелката О, според която Г.
претърпял пътно-транспортно произшествие на 09.04.2022 г., когато
свидетелката го видяла за първи път, гледката била ужасна, той не можел да
говори, лекарите казали, че има увреждане на гръбначния стълб, десния крак,
белия дроб и кръвоизлив в корема, в болницата пролежал около две седмици,
имал болки, давали му болкоуспокоителни, а кракът му бил обездвижен, след
изписването останал на легло около три месеца и в инвалидна количка около
два месеца, след това започнал да ходи с патерици и с подвижна количка, за да
излиза навън, от инцидента изпитвал болки и те не са преминали, за които пие
обезболяващи, които винаги носи със себе си, свидетелката заедно с майката и
сестрата на ищеца го къпели със стол в банята, той се притеснявал много, че
някой трябва да го обслужва, понастоящем накуцвал при ходене, не можел да
кляка, преди произшествието ходел на работа, излизал с приятели, понякога
пиел алкохол, но не злоупотребявал и не е имал медицински проблеми,
свързани с него, а след това станал изнервен, избухлив, заспивал рано, искал
тишина, притеснявал се да се вози в кола, опитал да работи няколко пъти, но
15
получавал болки от натоварването и се отказвал, не е ходил на рехабилитация
и масажи.
На база на установената фактическа обстановка и изведените въз
основа на нея правни изводи съдът приема за установено, че при настъпилото
на 09.04.2022 г. пътно-транспортно произшествие на ищеца като пътник на
задната дясна седалка в лекия автомобил са били причинени телесни повреди,
изразяващи се в открита фрактура в областта на бедрената кост вдясно,
причинила трайно затруднение на движенията на десния крак, контузия в
десния бял дроб, причинила временно разстройство на здравето с опасност за
живота, фрактура на процесус костариус на 12-ти торакален прешлен вдясно,
причинила ограничение движението на снагата, хематом в десния мускулус
псоас, причинил временно разстройство на здравето без опасност за живота, и
хеморагично съдържимо в малкия таз, довело до временно разстройство на
здравето без опасност за живота, за първата било предприето оперативно
лечение с поставяне на дълъг бедрен пирон в областта на дясната бедрена
кост, преди операцията и около седмица след нея болките били интензивни и
силни, след това постепенно отшумели, но трайно било затруднено
движението на десния крак, наложило се 2-3 месеца ишецът да не стъпва на
крака си и оше 6-7 месеца да ползва помощно средство, възстановителният
процес се забавил поради забавено костно срастване, а тази травма ще дава
отражение на здравословното състояние на К. и в бъдеще, докато
възстановителният процес при останалите травми продължил от 3 седмици
/хематом в десния мускулус псоас и хеморагично съдържимо в малкия таз/ до
2-3 месеца /контузия на десен бял дроб и фрактура на 12-ти торакален
прешлен вдясно/, които са му причинили болки и страдание, част от травмите
са били временно опасни за живота му, било затруднено движението му за
голям период от време, К. имал нужда от чужда помощ, за да се обслужва,
това довело до влошаване качеството му на живот и обичайно извършвани
ежедневни дейности, физическите травми довели до психологични и
емоционални проблеми, високо ниво на тревожност, депресивна
симптоматика, безпокойство и страх от преживяното, опасения да не се
повтори случилото се, страх при пътуване с кола, невъзможност да стои дълго
време изправен и да кляка, което не му позволява да упражнява предишната
си работа, водещо до понижено самочувствие и неувереност, а тези симптоми
все още не са отшумели напълно.
16
Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди от К.
вследствие инцидента и настъпилите от него физически, емоционални и
психически травми, установени по вид, интензитет и продължителност,
имайки предвид това, че преди катастрофата той е бил в активна и
жизнеспособна възраст /32 години/, а след това животът му се променил,
макар неблагоприятните последици да са били преодолени в голяма степен за
около година след инцидента, те са му създали неудобства от битов и социален
характер, а към момента се отразяват и на професионалната му реализация,
както и при съобразяване с момента на настъпване на деликта, социално-
икономическите условия в страната в този период, рефлектиращи върху
лимитите на застрахователните обезщетения, и наложилото се в обществото
понятие за справедливост, съдът счита, че на ищеца се дължи обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 60 000 лв.
Друг спорен въпрос по делото е дали е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, при наличие на което
обезщетението може да бъде намалено по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
Първото възражение на ответника е, че К. е допринесъл за настъпване
на вредите поради неизползване на обезопасителен колан като пътник в
автомобила.
В трайната съдебна практика, в т.ч. задължителното за съдилищата
ППВС № 17/1963 г., се приема, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако пострадалият е допринесъл за тяхното настъпване,
като се преценява единствено наличието на причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат, не и вината на
пострадалия, а нарушението на установените в ЗДП и ППЗДП правила за
движение по пътищата само по себе си не е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, като е необходимо
нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е. пострадалият обективно да е създал предпоставки или възможност за
настъпване на увреждането чрез определени свои конкретни действия или
бездействия, а съпричиняването трябва да е доказано, а не предполагаемо.
На база на приетите в първоинстанционното производство съдебно-
автотехническа и комплексна съдебномедицинска експертизи и присъдата на
наказателния съд съдът приема за установено, че към момента на
17
катастрофата Г. К. е пътувал на задна дясна седалка на автомобила и е бил без
поставен обезопасителен колан, което се потвърждава и от констативния
протокол за ПТП, според който обезопасителните колани в лек автомобил
„Фолксваген голф“ са били в неработещо положение /на водача висял зад
седалката/.
От друга страна обаче от посочените заключения на съдебно-
автотехническата и комплексната съдебномедицинска експертизи е видно, че
предвид механизма на произшествието, ротацията и преобръщането на лекия
автомобил на дясната му страна по низходящия скат на пътя, увредите по него
и факта, че К. е пътувал на задна дясна седалка, обезопасителният колан не би
изпълнил предпазната си функция и не би могъл да ограничи получените от
ищеца травми.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че макар към момента
на удара ищецът да е бил без обезопасителен колан, това не се е отразило на
тежестта на уврежданията му и той не е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, поради което искането за намаляване на обезщетението
за неимуществени вреди по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД на това основание е
недоказано и следва да бъде оставено без уважение.
Второто възражение на ответника е, че на ищеца е било известно, че
водачът на лек автомобил „Фолксваген голф“ Д. В. е употребил алкохол, преди
да го управлява, съответно преди К. да се качи в него, но въпреки това се е
съгласил да се вози в автомобила:
Това обстоятелство се установява от обясненията на третото лице-
помагач Д. В. В. по реда на чл. 176 от ГПК в съдебно заседание на 03.02.2025
г., от които е видно, че пътното произшествие се е случило в събота, през деня
той бил на работа до обяд със загиналото момче Слави, след това седнали да
пият бира в едно магазинче в с. П., а после се преместили в съседното село К,
около 21,30 – 22 ч. Г. му се обадил да отиде да го вземе от АТЗ-то на
бензиностанция „С, тъй като бил в П м на гости и едно момче щяло да го
докара, но не му се влизало в К, В. отишъл и го качил в колата, а като
направил обратен завой и тръгнал да завива в пресечката за К, отнел
предимството на другата кола и станала катастрофата, като Г. знаел, че В. е
пил преди това, тъй като В. му казал по телефона, че са събрани да се черпят.
Тук следва да се отчете и фактът, че към момента на инцидента В. е бил
18
с концентрация на алкохол в кръвта 1,90 на хиляда, която се е отразила както
на преценката му за възникналата ситуация на пътя, така и вероятно на
реакциите му, които са били видими за околните и при полагане грижата на
добър стопанин ищецът, знаейки за консумирания преди това от водача
алкохол, е можел да съобрази това обстоятелство и да настоява той да не
управлява автомобила.
Според т. 7 от ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСТК на
ВКС налице е съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало
в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения
минимум, ако този факт му е бил известен. Приема се, че в този случай
пострадалят допринася не за възникване на самото произшествие, а за
настъпване на вредата спрямо самия него с това си поведение, което е рисково
при пътуване в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол, когато
то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения при
наличие на знание за този факт или възможност за узнаването му при
проявена нормална дължима грижа, изразяващо се в поемането на предвидим
и реално очакван риск или в неговото неоправдано игнориране, което
поведение съставлява обективен принос в пряката причинна връзка с
вредоносния резултат и последица от пътно-транспортното произшествие.
С оглед установения факт, че К. е знаел, че водачът на лек автомобил
„Фолксваген голф“ е употребил алкохол в немалко количество, но въпреки
това се е качил в автомобила, следва да се приеме, че той обективно е повлиял
върху настъпване на вредоносния резултат /претърпените от него физически
увреждания/, поради което по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД дължимото му
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намалено с 25 %, т.е. то
се дължи в размер на 45 000 лв.
Във въззивното производство ответникът не поддържа третото
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца поради това,
че не е спазил дадените му след проведеното оперативно и болнично лечение
лекарски препоръки, като не е провел оздравителни процедури и контролни
прегледи, което се е отразило на оздравителния процес и размера на
неимуществените вреди, поради което съдът не дължи произнасяне по него.
Върху присъденото обезщетение на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ се
дължи законна лихва, считано от по-ранния от двата момента - датата на
19
уведомяване на застрахователното дружество от застрахования за настъпване
на застрахователното събитие или предявяване на застрахователна претенция
от пострадалото лице, от който момент застрахователят отговаря за лихвата за
забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице.
В случая е безспорно, че ищецът е поискал от застрахователя да му
бъде заплатено застрахователно обезщетение на 25.10.2022 г., като не се
установява по-ранен момент за уведомяване на застрахователя от
застрахования, поради което от тази дата се дължи законната лихва за забава
върху присъденото обезщетение, а в тази част решението на окръжния съд е
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед размера, в който искът е уважен от настоящата инстанция, на
адвокат Р. М. се дължи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА за
първоинстанционното производство в размер на 4 758 лв. с ДДС, поради което
следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД – София е осъдено да заплати на адвокат Р. М.
от АК - София адвокатско възнаграждение в размер на 3 172,50 лв. с ДДС за
предоставената безплатно адвокатска помощ на Г. К., като на адвокат М. бъдат
присъдени допълнително 1 585,50 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за
това производство.
Следва да бъде потвърдено решението на окръжния съд в частта, в
която ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД – София е осъдено да заплати в полза на
Държавата по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 1 200
лв. и 225 лв. разноски, заплатени от бюджета на съда, като ответникът следва
да бъде осъден да заплати още 600 лв. държавна такса за
първоинстанционното производство, както и 300 лв. държавна такса за
въззивното производство върху уважената част от иска.
На база на отхвърлената част от иска следва да бъде потвърдено
обжалваното решение в частта, в която Г. К. е осъден да заплати на ЗАД „ОЗК
- Застраховане“ АД – София направените в производството разноски до
размер от 4 841 лв., като то следва да бъде отменено над тази сума до
присъдения размер от 6 915,62 лв.
Предвид частичното уважаване на жалбата се дължи адвокатско
възнаграждение на адвокат Р. М. за предоставената безплатно адвокатска
помощ на Г. К. във въззивното производство в размер на 1 560 лв. с ДДС, като
20
при определяне на този размер съдът има предвид цената на иска, предмет на
въззивното производство, действителната фактическа и правна сложност на
делото и извършените процесуални действия от пълномощника на
жалбоподателя пред въззивната инстанция.
Предвид частичното отхвърляне на иска, респ. на жалбата на ищеца, на
ответника се дължат разноски за въззивното производство в размер на 1 560
лв. с ДДС, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат
Н. Ш., който размер е съобразен с направеното възражение от насрещната
страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК, фактическата и правна сложност на спора,
размера на отхвърлената част от иска, продължителността на въззивното
производство и извършените от адвокат Ш. процесуални действия в него.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 120/14.04.2025 г., постановено по т.д. № 87/2024
г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от Г. Д. К. против ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД - София иск за
осъждане на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД - София да заплати на Г. Д. К.
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и психически стрес в резултат на ПТП, настъпило на 09.04.2022 г.,
при което са му причинени телесни повреди, за разликата над 30 000,00 лв.
/тридесет хиляди лева/ до 45 000,00 лв. /четиридесет и пет хиляди лева/, ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
уведомяването на застрахователя за настъпилото ПТП с извънсъдебна молба-
претенция на 25.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в
частта, в която Г. Д. К. е осъден да заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД –
София направените в производството разноски за разликата над 4 841,00 лв.
/четири хиляди осемстотин четиридесет и един лева/ до 6 915,62 лв. /шест
хиляди деветстотин и петнадесет лева и шестдесет и две стотинки/, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5,
21
ЕИК ********* да заплати на Г. Д. К. от с. К, Старозагорска област, ЕГН
*******, със съдебен адрес: гр. С, ул. Ц А № ***** /чрез адвокат Р. М./
допълнително сумата 15 000,00 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и психически стрес в резултат на ПТП, настъпило на 09.04.2022 г.,
при което са му причинени телесни повреди, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на уведомяването на
застрахователя за настъпилото ПТП с извънсъдебната молба-претенция на
25.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 120/14.04.2025 г., постановено по т.д. №
87/2024 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в частта, в която ЗАД
„ОЗК - Застраховане“ АД - София е осъдено да заплати на Г. Д. К.
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и психически стрес в резултат на ПТП, настъпило на 09.04.2022 г.,
при което са му причинени телесни повреди, за разликата над 18 000,00 лв.
/осемнадесет хиляди лева/ до 30 000,00 лв. /тридесет хиляди лева/, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
уведомяването на застрахователя за настъпилото ПТП с извънсъдебна молба-
претенция на 25.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, в частта, в
която е отхвърлен предявеният иск от Г. Д. К. против ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД – София за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди над 45 000,00 лв. /четиридесет и пет хиляди лева/ до претендирания
размер от 80 000,00 лв. /осемдесет хиляди лева/, в частта, в която ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД – София е осъдено да заплати на адвокат Р. М. от АК -
София адвокатско възнаграждение в размер на 3 172,50 лв. /три хиляди сто
седемдесет и два лева и петдесет стотинки/ с ДДС за предоставената
безплатно адвокатска помощ на Г. Д. К. и да заплати в полза на Държавата по
бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 1 200,00 лв. /хиляда и
двеста лева/ и 225,00 лв. /двеста двадесет и пет лева/ разноски, заплатени от
бюджета на съда, както и в частта, в която Г. Д. К. е осъден да заплати на ЗАД
„ОЗК - Застраховане“ АД – София разноски до размер от 4 841,00 лв. /четири
хиляди осемстотин четиридесет и един лева/.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД със седалище и адрес на
22
управление: гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5,
ЕИК ********* да заплати на адвокат Р. М. от АК – София с личен №
18005866101, с адрес: гр. С, ул. Ц А № ***** сумата 3 145,50 лв. /три хиляди
сто четиридесет и пет лева и петдесет стотинки/ с ДДС адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатно правна помощ на Г. Д. К. в
производството по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5,
ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Апелативен съд – Пловдив допълнителна държавна такса в размер на
900,00 лв. /деветстотин лева/.
ОСЪЖДА Г. Д. К. от с. К, Старозагорска област, ЕГН *******, със
съдебен адрес: гр. С, ул. Ц А № ***** /чрез адвокат Р. М./ да заплати на ЗАД
„ОЗК - Застраховане“ АД със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, ЕИК ********* сумата
1 560,00 лв. /хиляда петстотин и шестдесет лева/ с ДДС направени разноски
във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на
страната на ответника Д. В. В., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23