Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1102
гр.Пловдив, 13.07.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен
съд, XХVI н.с., в публичното заседание на дванадесети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при секретаря Магдалена
Трайкова, като разгледа докладваното от съдията АНД №2011/2019 г. по описа на
ПРС, XХVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Производството е второ по ред пред Районен съд гр. Пловдив,
доколкото с Решение № 793 от 16.04.2020 г., постановено КНАД № 303 от 2020 г.
по описа на Административен съд гр. Пловдив с което е било възобновено
административно-наказателното производство по КАНД № 1960/2019 г. по описа на
Административен съд гр. Пловдив и производството по АНД № 2011/2019 г. по описа
на РС гр. Пловдив е било върнато за повторно разглеждане.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 16-002365/14.03.2019 г., издадено от директора на
Дирекция "Инспекция по труда" град Пловдив, с което на „НЦПР – Горна
баня – медико техническа лаборатория“ ЕООД е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на
основание 416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на Труда
за извършено нарушение на
чл.128, т.2 от Кодекса на труда.
Дружеството жалбоподател обжалва наказателното
постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно,
поради което иска неговата отмяна.
Въззиваемата
страна редовно уведомени за насроченото съдебно заседание изпратиха
представител Началник отдел правен – К.. Същата оспори подадената жалба, намери
същата за неоснователна, поради което поиска потвърждаването на обжалваното
наказателно постановление.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и
съображения, намери за установено от фактическа страна следното:
Наказателното постановление е издадено спрямо „НЦПР –
Горна баня – медико техническа лаборатория“ ЕООД, за това, че в качеството на
работодател не е изплатил трудовото възнаграждение за месец декември 2018 г. на
Г.Н.К.в нетен размер на 460.59 лева. Това е прието за нарушение по чл.128, т.2
от Кодекса на труда и е съставен АУАН на 19.02.2019 г.
По делото е установено, че на 08.02.2019 г. в Дирекция
„Инспекция по труда” Пловдив е била извършена проверка по документи на НЦПР –
Горна баня – медико техническа лаборатория“ ЕООД с обект на контрол цех за
производство на ортопедични обувки в гр.Пловдив, бул. „Пещерско шосе” 66. От
предоставена на 08.02.2019 г. ведомост за заплати за месец декември 2018 г. се
установило, че работодателят е начислил трудово възнаграждение за този месец на
Г.Н.К., работеща на длъжност „***” във филиал Пловдив бул. „Пещерско шосе” 66 в
нетен размер на 460.59 лева. В срок до 31.01.2019 г. работодателят не изплатил
на тази работничка начисленото и нетно трудово възнаграждение за месец декевмри 2018 г. Видно от трудовия договор на работничката,
било уговорено трудовото възнаграждение да се изплаща два пъти месечно в
месеца, следващ месеца, в който е положен трудът. Упълномощено от дружеството
лице декларирало на 19.02.2019 г., че трудовите възнаграждения в дружеството се
изплащат в брой срещу подпис на разходен касов ордер на място. За
констатираното бил съставен АУАН на 19.02.2019 г. за нарушение на чл.128, т.2
от Кодекса на труда, а в последствие на 14.03.2019 г. било издадено процесното
НП.
С Решение № 882 от 07.05.2019 г., постановено по същото
дело, по описа на Районен съд гр. Пловдив, обжалваното наказателно
постановление е било потвърдено изцяло.
С Решение постановено по КАНД №
1960/2019 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив е бил отменен
обжалваният съдебен акт, както и обжалваното наказателно постановление. В
мотивите си касационният състав е приел, че не са налице доказателства за
наличието на представителна власт относно лицето – пълномощник на дружеството
жалбоподател на което е бил връчен процесният АУАН.
Производството по КАНД № 303 от 2020 г. по описа на
Административен съд гр. Пловдив е било образувано по искане на Окръжния
прокурор към Окръжна прокуратура гр. Пловдив с оглед новооткрито доказателство,
а именно пълномощно доказващо наличието на представителна власт.
С Решение № 793 от
16.04.2020 г., постановено КНАД № 303 от 2020 г. по описа на Административен
съд гр. Пловдив производството по делото е било възобновено с оглед наличието
на новооткритото съдебно заседание и делото е било върнато за ново разглеждане
на Районния съд.
Предвид гореизложеното
се достигна до извод, че единственото ново обстоятелство, което се явява пред
настоящия състав е това, че вече са налице доказателства за наличието на
представителна власт, относно лицето на което е бил връчен АУАН.
При така установената
фактическа обстановка, Съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, същата е
неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази
следното:
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин, както от
приложените по делото писмени доказателства – протокол от проверка, АУАН, НП, копие
от платежна ведомост, трудов договор, призовка за представяне на документи,
обяснения от упълномощено лице, РКО от
21.02.2019 г., оправомощителна заповед, така и от гласните доказателства -
показанията на свидетеля Н. Ч./актосъставител/. Съдът намира свидетелските
показания за логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и съответни на
останалите събрани по делото писмени доказателства.
На първо място безспорно е доказано, че „НЦПР – Горна
баня – медико техническа лаборатория “ ЕООД не е заплатило в срок, съгласно
вътрешните правила на едноличния търговец, дължимото трудово възнаграждение на служителката Г.К.за
месец декември 2018 г., като липсват доказателства това въобще да е сторено,
което правилно е прието в съставения АУАН и в издаденото НП за нарушение на
чл.128,т.2, от Кодекса на труда.
На следващо място при съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
При реализирането на отговорността на жалбоподателя, точно и ясно са
описани нарушените и санкционни норми, като подробно както в АУАН, така и в НП
се сочи кога и какво е установено, както и в какво се изразява констатираното
нарушение. Правилно и точно е индивидуализиран нарушителя.
Що се касае до твърдението, че в не е извършено нарушение,
доколкото се твърди едноличният търговец да не е могъл да заплати трудовото възнаграждение на К.,
Съдът счита същото за неоснователно. От една страна жалбоподателят не е
ангажирал каквито и да било доказателства за тези си твърдения, а от друга
страна по делото са налични доказателства, че на дата 21.02.2019 г. е заплатен
остатък от трудово възнаграждение за месец ноември 2018 г., дължимо е било това
и за месец декември 2018 г., но същото не е заплатено на тази дата, т.е. липсва
основание да се приеме, че работодателят не е могъл да заплати дължимото
трудово възнаграждение за месец декември 2018 г. към датата 21.02.2019 г.
Така
описаното административно нарушение отговаря на материалната норма, под която е
подведено, изпълва обективните признаци от състава на визираната
административно - наказателна норма.
В конкретния случай не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните административни нарушения от същия вид, а от
друга страна в конкретния случай неизпълнението задължението за заплащане на
трудовото възнаграждение засяга значително правата на работника Г.К.. На този
извод не влияе обстоятелството, че трудовото възнаграждение за месец ноември е
било изплатено, тъй като периодът на забава не може да се счита за
незначителен, а и не са представени каквито и да било доказателства, че
възнаграждението за месец декември все пак е било изплатено.
Същевременно е наложена минималната санкция предвидена
за допуснатото нарушение, като съдът счита същата за справедлива и отговаряща
на обществената опасност на допуснатото нарушение.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, като следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора на дружеството жалбоподател
следва да бъдат възложени и разноските за юрисконсултско възнаграждение. Съдът
намира, че същите следва да бъдат определени в размер от 80 лева, тъй като
производството по делото приключи в едно съдебно заседание, без събирането на
нови доказателства, освен разпита на актосъставителя.
Водим от горното и на
основание 63, ал.1,от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-002365/14.03.2019 г.,
издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" град Пловдив,
с което на „НЦПР – Горна баня – медико техническа лаборатория“ ЕООД е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лева на основание 416, ал.5 вр.
чл.414, ал.1 от Кодекса на Труда за
извършено нарушение на чл.128, т.2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „НЦПР – Горна баня – медико
техническа лаборатория“
ЕООД с ЕИК: ********* да заплати на
Изпълнителна агенция ,,Главна инспекция по труда‘‘
сумата в размер от 80/осемдесет/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението не е
окончателно и подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административния съд на гр. Пловдив в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала.
А. Д.