СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-Б въззивен състав, в
публичното заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Нина Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
7720 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 34138 от 07.02.2019 г., по гр. д. № 54591/2016 г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 59 състав, са отхвърлени предявените,
по реда на чл. 422 ГПК, от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, против Р.С.Т., ЕГН **********, искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 1 264,54 лв.,
за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м. 10.2012 г. до
м. 4.2014 г., ведно със законната лихва за периода от 26.03.2015 г. до
изплащане на вземането, законна лихва за забава в размер на 161,25 лв. за
периода от 30.11.2012 г. до 18.03.2015 г., за сумата от 36, 72 лв.,
представляваща такса за извършена и незаплатена услуга за дялово разпределение,
и за сумата в размер на 7,74 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
30.11.2012 г. до 18.03.2015 г., за които е издадена заповед за изпълнение от
11.05.2016 г. по ч. гр. д. № 16377 по описа за 2015 г. на СРС.
С решението „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на Р.С.Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300 лв. - разноски в
производството.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от „Т.С.“ ЕАД, в която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде
отменено, а исковите претенции да бъдат уважени изцяло. Въззивникът твърди, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че ответникът не е потребител на топлинна енергия, тъй
като последният е собственик на процесния имот. Претендира разноски.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Р.С.Т..
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
СРС, Гражданско отделение, 59 състав е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен по реда на
чл. 422 ГПК.
За уважаването на така предявения иск, ищецът следва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената
претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна
енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното
количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта
на вземането.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия, а § 1, т. 42 ДР на ЗЕ /отм./ определя като потребител
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Следователно купувач - страна по сключения договор за
доставка на ТЕ до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена ТЕ, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Този договор за търговска
продажба се счита за сключен с конклудентни действия - арг. от чл.
150, ал. 1 ЗЕ, като топлопреносното предприятие публикува общите
условия най-малко в един централен и един местен всекидневник, които влизат в
сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. В срок до
30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни
с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на електрическа
енергия заявление, в което да предложат специални условия (чл. 150, ал. 3, 4, 5
ЗЕ). Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в
представените Общи условия, които обвързват ответника, дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ.
В разглеждания случай ищецът основава претенциите си към ответника на
твърдението, че е собственик на процесния имот. От представения по делото
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 87, том XX, дело № 4173 от 1992 г. се установява, че на 26.03.1992 г.
А.К.А.е прехвърлила на дъщеря си Р.С.Т. правото на собственост върху процесния
имот - апартамент № 39, находящ се в гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Стефан
Малинов“. Видно от отбелязванията в посочения нотариален акт прехвърлителят А.К.А.си
е запазила пожизнено вещно право на ползване върху имота.
Пред първоинстанционния съд е представено заявление - декларация от 09.08.2002
г., подписано от Р.С.Т., за откриване на индивидуална партида на имота на нейно
име, като същата е посочила, че живее в процесния имот. Автентичността на
документа не е оспорена от ответника.
От протокол от дата 18.09.2012 г. от ОС на собствениците на сграда,
находяща се в гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Стефан Малинов“, и приложения
към него списък със съгласие на собствениците (в това число и на ответника), се установява, че
квалифицираното мнозинство съсобственици в етажната собственост са дали
съгласие за доставка на индивидуални разпределители и за индивидуално
разпределяне на топлинната енергия, съгласно системата за индивидуално
разпределяне, прилагана от „Б.Б.“ ООД. По смисъла на Тълкувателно решение № 2
от 27.05.2017г. по т.д. № 2/ 2016г. на ОСГК на ВКС: „Поради естеството на
етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да
бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък
той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на
топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от
всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва
всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.“
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в
представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника, дори
и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ,
доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ -
няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение
срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно, установено
е принципното съществуване на облигационно договорно правоотношение между
страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна
енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи
заплащане на стойността на ползваната услуга.
Съгласно гореизложеното въззивният съд приема, че клиент на топлинна
енергия се явява собственикът на процесния имот, независимо от обстоятелството,
че върху имота има учредено пожизнено право на ползване от трето лице. Това е
така, защото ответникът е ползвал процесния имот със съгласието на носителя на
вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на
топлинна енергия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
ответникът е придобил качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и
като страна по договора за доставка дължи цената й. Договорът между страните
подлежи на доказване по общия ред, като в конкретния случай се установява от
молбата за откриване на индивидуална партида на името на ответника.
Съгласно изложените по-горе мотиви, въззивният съд приема, че между
ответника и ищеца е възникнало и съществува облигационно отношение по договор
за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия съгласно чл. 150 ЗЕ,
с предмет доставка на топлинна енергия за посочения обект с абонатен № 265926,
като ответникът имат качеството
потребител на топлинна енергия и на това основание дължи заплащането на
доставената топлинна енергия.
Като страна по посоченото правоотношение, потребителят дължи заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела
в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от
сградната инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция,
с оглед въведения с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, при уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда - етажна
собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действащите към процесния период Наредба за
топлоснабдяването (отм.), Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г. и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./.
Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142,
ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя
въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
За установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, са представени по делото дялови разпределения,
съставени от фирмата за дялово разпределение, извлечения от сметки, съставени
от топлопреносното предприятие, както и протоколи за извършен главен отчет за
процесния период. В тази връзка са назначени, изготвени и приети в хода на
производството пред първата инстанция съдебно - техническа и съдебно -
счетоводна експертизи, които съдът счита за задълбочени и компетентно изготвени
от лица с необходимите познания и опит, поради което кредитира същите с
доверие.
От заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза се
установява, че в конкретния случай дължимите суми за доставена в имота на
ответника топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна
уредба в областта на енергетиката, т.е. спазени са изискванията на действащите
технически правила и норми. Установява се още, че от отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция. Установява
се и обстоятелството, че през процесния период третото лице - помагач „Б.Б.“
ООД е извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с
действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни
сметки за дялово разпределение за абонатен № 265926 и същите са издавани на
името на ответника. От заключението на вещото лице по съдебно - техническата и съдебно
- счетоводната експертизи се доказва и стойността на доставената топлинна
енергия през исковия период, която възлиза общо на 1 301,26 лв. Съгласно
съдебно - счетоводната експертиза липсват представени по делото доказателства
от ответника за извършено плащане на доставената за топлоснабдения имот през
процесния период топлинна енергия.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, клиентите заплащат цена за услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се
формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне
на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите
за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява
по подходящ начин на клиентите.
Въз основа на
съвкупната преценка на доказателствата по делото въззивният съд приема, че
услугата дялово разпределение е била реално осъществена, а нейната стойност
възлиза на 20,40 лв. /3 бр. уреди за дялово
разпределение + 1 бр. водомер х 3,40
лв. + 2 бр. изравнителна сметка х 1,70
лв. = 17 лв., както и ДДС от 3,40
лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен по реда на чл. 422 ГПК.
Ищецът претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 30.11.2012 г. до 18.03.2015 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ – 002/07.01.2008 г. на ДКЕВР /към днешна
дата КЕВР/, публикувани във вестник „Дневник“ на 14.01.2008 г., в сила от
13.02.2008 г., купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия
в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно
чл. 33, ал. 6 от Общите условия при забава в плащането потребителят дължи
обезщетение в размер на законната лихва. Ето защо за периода от 30.11.2012 г. до м.03.2014 г., ответникът дължи лихва за забава върху месечните задължения съгласно
издадените фактури, считано от падежа на всяко отделно вземане. Тъй като липсват данни за техния размер, СГС го определя по реда на чл. 162 ГПК по своя преценка на 129,44 лв., до който и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
подлежат на уважаване.
Съгласно общите условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 г., месечната
дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в сградата -
етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите
по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача - чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия.
Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на
топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в
по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия. В този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача.
Настоящият съдебен състав приема, че публикуването на месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2, представлява по своето естество уговорен между
страните начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за
изпълнение и изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т. е.
той решава кога да поиска изпълнение. Следователно и доколкото страните по
правоотношението не са определили срок за изпълнение, то следва да се приема,
че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора - чл.
84, ал. 2 ЗЗД, в който смисъл са и формираните от първоинстанционния
съд изводи.
По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на
ищеца, че ответникът е бил поставен в забава по отношение на задълженията за
заплащане на цената на доставената топлинна енергия и предоставената услуга
дялово разпределение за периода от м. 4.2014 г., поради което и при приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да
се приеме, че релевираната претенция по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за този период се явява неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени предявените срещу Р.С.Т. искове за заплащане на сума за топлинна енергия
и такса за дялово разпределение като бъдат уважени съответно в размерите от 1 264,54 лв. (доколкото се претендира сума за 1 264,54
лв. и при спазване на диспозитивното начало) и 20,40 лв. Решението следва
да бъде отменена и в частта, с която са отхвърлени исковете за обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия и за такса за дялово разпределение
за периода от 30.11.2012 г. до м.03.2014 г.
По разноските:
За първата инстанция: в заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 29,41
лв. - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за което
съдът определя, по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 100 лв., като съразмерно с уважената част на исковете,
има право на разноски в размер на 124,49 лв.; в
исковото производство ищецът е сторил разноски в размер на 29,41 лв. - държавна
такса, 800 лв. - депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, в размер на 100 лв., като
съразмерно с уважената част на исковете, има право на разноски в размер на 894,09
лв. В исковото производство ответникът е сторил разноски в размер на 300 лв. -
адвокатско възнаграждение, като съразмерно с отхвърлената част на исковете, има
право на разноски в размер на 11,40 лв.
За въззивната инстанция право на разноски има
въззивникът, който претендира заплащането на направените разноски за държавна
такса - 29,41 лв. и юрисконсултско възнаграждение, за което съдът определя, по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК,
сумата от 100 лв. Съразмерно с уважената част на исковете въззивникът има право
на разноски в размер на 124,49 лв. Право на разноски има и въззиваемата страна, която е представила списък по чл. 80 ГПК и
претендира заплащането на сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред СГС. С оглед представения договор за правна
защита и съдействие, в който е отразено, че уговореният адвокатски хонорар е
заплатен изцяло в брой, което има характер на разписка, съдът намира, че е
доказано заплащането им. Направеното
от въззивника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Минимално предвиденият размер на възнаграждението съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ е 332,92 лв., с оглед на което уговореното и заплатено възнаграждение от 300 лв. е под минималните
размери. Съразмерно с отхвърлената част на исковете, на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на 11,40
лв.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 34138 от 07.02.2019 г., по гр. д. № 54591/2016 г. по описа на Софийски
районен съд, І ГО, 59 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, против Р.С.Т., ЕГН **********, искове, с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 264,54 лв., за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от м. 10.2012 г. до м. 4.2014 г., ведно със
законна лихва за периода от 26.03.2015 г. до изплащане на вземането, за сумата
от 20,40 лв., представляваща такса за извършена и незаплатена услуга за дялово
разпределение за периода от м.10.2012 г. до м.04.2014 г., за сумата от 129,44 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от
30.11.2012 г. до м.03.2014 г. върху главницата за топлинната енергия и таксата
за дялово разпределение, както и в частта, с която „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на Р.С.Т. разноски
за разликата над сумата от 11,40 до уважения размер от 300 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове,
по реда на чл. 422 ГПК, от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********, против Р.С.Т., ЕГН **********, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1 264,54 лв., за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от м. 10.2012 г. до м. 4.2014 г., ведно със
законна лихва за периода от 26.03.2015 г. до изплащане на вземането, както и за
сумата от 20,40 лв., представляваща такса за извършена и незаплатена услуга за
дялово разпределение за периода от м.10.2012 г. до м.04.2014 г., сумата от
129,44 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 30.11.2012 г.
до м.03.2014 г. върху главницата за топлинната енергия и таксата за дялово
разпределение.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Р.С.Т., ЕГН **********, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 124,49 лв., представляваща разноски в заповедното
производство и сумата от 894,09 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА Р.С.Т.,
ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 124,49 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, да заплати на Р.С.Т., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 11,40 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.