№ 234
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000501369 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 10.02.25г. /с участието на секретаря Паскова/ въззивно
гражданско дело № 1369/24г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-23 състав от 18.01.24г. по г.д. № 3683/22г. е уважен иск по чл. 124
от ГПК на П. С. против Й. С. /признато е за установено, че ответникът не притежава вещно право на
ползване по отношение на недвижими имоти – индивидуализиран подробно в диспозитива на
съдебното решение/.
Решението на СГС се обжалва Й. С..
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред
СГС и САС/.
Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ писмени
доказателства /преценени в съвкупност, в контекста на твърденията – възраженията на страните и
правилата на чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ удостоверяват, че:
Ищецът е придобил собствеността на процесните недвижими имоти /с договор за
доброволна делба от 17.09.01г./. Със същия договор /дял 4-ти/ в полза на ответника е учредено
вещно право на ползване /върху имуществените активи/.
Ищецът поддържа, че процесната сделка /договорът за доброволна делба – конкретно
посочената клауза по дял 4-ти/ не е породил надлежен вещно-правен ефект в полза на ответника.
С оглед това: П. С. претендира да бъде установено /при условията на чл. 124 от ГПК/,
че Й. С. не е придобил надлежно /валидно/ вещно право на ползване върху процесните /собствени
на ищеца/ недвижими имоти.
Жалбата е неоснователна /искът е основателен; атакуваният съдебен акт е постановен в
съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:
Първоинстанционният съдия е изложил конкретни съображения /в контекста на
постановките по ТР № 8 от 13г. на ВКС/, с които е обосновал допустимостта на иска, а също и
съображения в контекста на императивното правило по чл. 18, предл. 2-ро от ЗЗД /с които е
обосновал основателността на иска/.
1
Настоящият съдебен състав препраща изцяло /при условията на чл. 272 от ГПК/ към
доводите на СГС. В допълнение:
Относно допустимостта на иска:
Принципно законово правило е, че: правният интерес /в това число и по смисъла на
постановките по ТР № 8 от 13г. на ВКС/ се преценява в контекста на извън-процесуалното
поведение на ответника /а не в контекста на заявената позиция в рамките на висящото съдебно
производство/. Именно такава е и настоящата хипотеза:
По настоящото дело Й. С. на практика не отрича /от една страна/ правата на ищеца и не
заявява /от друга страна/ свои вещни права по отношение на процесните имоти /в такава насока е
съдържанието и на въззивната жалба – по смисъла на чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/. Ответникът обаче
оспорва фактически /с действията си извън настоящото дело/ правата на П. С. /позовавайки се
именно на своето вещно право на ползване – като придобито съгласно спорната клауза на дял 4-ти
от договора за доброволна делба/. В тази връзка: Й. С. е инициирал /от една страна/ друг съдебен
процес срещу П. С. /по чл. 76 от ЗС – относно единия от процесните имоти/; Й. С. е заявил /от друга
страна/ пред данъчната администрация правото си на ползване спрямо процесните /собствени на
ищеца/ недвижими имоти. Това извън-процесуално поведение на ответника – обосновава /от една
страна/ правния интерес на ищеца /по смисъла на цитираното ТР на ВКС/ да води настоящото дело
и налага извод /от друга страна/, че заявеният иск се явява – процесуално допустим.
Наред с изложеното:
Налице е и друг съдебен процес между същите страни /г.д. № 1070 от 22г. на СГС –
преминало през въззивен контрол по г.д. № 2209 от 23г. на САС/ където ответникът също е
претендирал вещни права /спрямо ищеца/ отново по силата на спорната клауза от договора за
доброволна делба /тези права обаче са били отречени – със съдебните актове на двете посочени
съдебни инстанции/.
По настоящото дело са представени писмени доказателства /няколко декларации на
ответника по чл. 100 от ЗС, които касаят други имоти – също предмет на договора от 17.09.01г.;
също предмет на текста по дял 4-ти от сделката/. Този факт сочи също /сам по себе си/, че Й. С. е
претендирал във времето – да е придобил валидно /надлежно/ вещни права по силата именно на
посочената спорна клауза от договора /че се е афиширал; в това число и спрямо ищеца като титуляр
на такива права/.
Двете горни обстоятелства - също удостоверяват /в смисъла на изложеното по-горе/
наличието на правен интерес за водене на настоящото производство.
Относно съществото на процесния правен спор /макар, че в такава насока не се
съдържат доводи във въззивната жалба/:
От една страна:
Изключението по чл. 35, ал. 1, предл. 2-ро от ЗС /която правна норма се явява специална
спрямо общото правило на чл. 18, предл. 2-ро от ЗЗД/ е предвидено - само в полза на съделители
/ответникът няма такова качество; същият не е и подписал договора от 17.09.01г./.
От друга страна:
Правилото на чл. 18, предл. 2-ро от ЗЗД е приложимо и в хипотезата на чл. 22 от ЗЗД
/ако се приеме, че спорната клауза попада в предметния обхват на тази законова норма/.
С оглед изложеното: атакуваният съдебен акт следва да бъде – потвърден.
Предвид изхода на спора пред САС: в полза на ищеца следва да бъдат присъдени /при
условията на чл. 78, ал. 1 от ГПК/ съдебни разноски за производството пред въззивния съд.
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-23 състав от 18.01.24г. по г.д. № 3683/22г.
ОСЪЖДА Й. П. С. да плати на П. Й. С. 500 лева /съдебни разноски за производството
пред САС/.
2
Решението е постановено при участие на В. Г. С. /трето лице – помагач на ищеца/
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3