№ 323 / 31.7.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 31.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на тридесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. МИЧЕВ
при секретаря Тодора Владинова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1093 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба от И.Н.Й. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 17 - 0996 - 002984 издадено на 31.08.2017г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, с което на лицето е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева за нарушение по чл.104А от ЗДвП.
В бланкетна жалба наказаното лице оспорва законосъобразността на наказателното постановление и иска от съда да постанови решение, с което да я уважи, ведно с произтичащите от това законови последици.
В съдебно заседание жалбоподателят И.Й. редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 13.10.2017г., около 17:30ч. в гр.Монтана, по бул.,,Христо Ботев", жалбоподателят И.Й. управлявал лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ с рег. № XXXX . До № 137 същият бил спрян за служители в сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана Н.К. и Е. Николова, които забелязали, че към момента на управлението на автомобила, разговаря по мобилен телефон без наличие на устройство ,,свободни ръце”. Във връзка с констатираните нарушения бил съставен АУАН № 2984, който бил връчен лично на жалбоподателя и подписан от него с възражение, че отразеното не отговаря на действителността. Въз основа на съставения акт, било издадено и насотящето наказателно постановление.
Видно от показанията на свидетеля Е. Николова е, че и двамата с нейния колега са възприели непосредствено управлението на лекия автомобил от страна на жалбоподателя, както и факта, че именно в този момент той е разговарял по мобилния си телефон. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като еднопосочни, логични и непротиворечиви и ги цени при формирането на вътрешното си убеждение и мотивиране на своето решение. Същите се подкрепят и то приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, което в своята съвкупност доказва по категоричен и несъмнен начин факта на очевидно извършено нарушение.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушенията и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление е съобразена с изискванията на чл.42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Установената фактическа обстановка не се оспорва от страните по делото, поради което съдът приема в случая, че безспорно се доказва, че със своето действие, жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение.
По делото безспорно беше установено, че лицето се е движело с лек автомобил, като по време на неговото управление е разговаряло по мобилен телефон.
От обективна страна разпоредбата на чл.104А установява изричната забрана за водача на МПС да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му.
От субективна страна извършеното нарушение е умишлено при форма на вина пряк умисъл. Деецът е осъзнавал, че управлява моторно превозно средство и въпреки въведената от закона забрана, е разговарял по мобилен телефон.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя относно липсата на яснота във връзка с мястото на извършеното нарушение. Както в съставения АУАН, така и в издаденото наказателно постановление изрично е упоменато, че лицето е било забелязано да управлява лекия автомобил и да разговаря по мобилен телефон по бул.,,Христо Ботев” до № 137. В случая е налице максимално прецизиране на местоизвършване на изпълнителното деяние, което не накърнява правата на дееца да узнае в пълен обем фактите, свързани с вмененото му нарушение.
Не следва да бъде споделено и оплакването относно нечетливостта на АУАН, тъй като към момента на неговото съставяне жалбоподателят не е възразил по това обстоятелства, а е упоменал само че изложеното не отговаря на действителността. Предвид това поведение за съда е налице житейският извод, че санкционираното лице е било запознато със съдържанието на акта, поради което го е и подписало. На следващо място е налице практика за прочитане съдържанието му от актосъставителя, а в случая жалбоподателя не навежда оплаквания за подобно бездействие.
По отношение на вида и размера на наказанията съдът намира, че административно наказващият орган правилно е съблюдавал санкциониращите разпоредби на чл.183, ал.4 т.6 от ЗДвП като е наложил наказание, което е строго регламентирано в закона.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят неговата отмяна.
Поради изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление, е изцяло законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 17 - 0996 - 002984 издадено на 31.08.2017г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, с което на основание чл.183, ал.4 т.6 от ЗДвП, на И.Н.Й. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx, е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 (петдесет) лева за извършено нарушение по чл.104А от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: