РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 28.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16
състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети февруари
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3431 по описа за 2010 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е отрицателни установителен иск с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК от
ищцата П.Д.М. за установяване спрямо ответниците „Б.Д.“ ЕАД и С.А.А., че
недвижим имот, представляващ Апартамент, находящ се в гр. София, р-н „Средец“,
на първи надпартерен етаж, с изложение северозапад и североизток, в сградата на
етажна собственост „Загоре”, на ул. „********, със застроена площ от 50,45
к.м., при съседи: двор, стълбище иИ.Ст.м., заедно с избени помещения с площ от
8,30 кв.м. и с площ от 6,45 кв.м., ведно с с припадащите се 3,2155 % идеални
части от общите части на сградата и от мястото, върху което е построена
сградата, съставляващо УПИ XIII-13 от кв. 5 по плана на гр. София, местност
Трета извънградска част, не е собственост на длъжника по изпълнително дело
№20097810400645, по описа на ЧСИ Г.Д., рег. №781 при КЧСИ, С.А.А..
В
исковата молба и уточнителна молба, представена в о.с.з. от 08.12.2014 г. (лист
195 от делото) е изложено, че ищцата е собственик на процесния апартамент по
силата на нотариален акт № 138, том 26, дело 4606 от 1961 г., като и до момента
необезпокоявано владее имота. Твърди, че сключената от нея продажба на имота на
купувача В.В.Д., обективирана в нотариален акт № 86, том XX, дело № 3781 от 27.02.1997
г., е нищожна на основание чл. 152 ЗЗД, тъй като единствената цел на
прехвърлянето е била ищцата-продавач да обезпечи задължение по предоставен от
купувача Д. заем в размер на 12 000 щатски долара на нейния син Д.М..
Поддържа, че заемът е бил върнат на 28.07.1998 г., като сумата е била предадена
на И.С.М. в качеството на пълномощник на В.В.Д., който по това време се намирал
в Канада. Излага, че за погасяването на
заема е бил взет нов заем от Ф. С.С.. Излага, че за обезпечаване на
новия заем по договорка между нея, стария и новия кредитор, В.В.Д. чрез
пълномощника си И.С.М., е прехвърлил процесния апартамент на майката на Ф. С.С.
и настоящ ответник - С.А.А. с нотариален акт №185, том 39, дело 9742 от
28.07.1998 г. Твърди, че към момента на прехвърлянето С.А. не е имала намерение
да придобие имота и е знаела, че същият е собственост на ищцата, като
едиствената цел на сделката е била да се обезпечи предоставения от Ф. С. заем. Предвид
изложеното счита, че доколкото В.Д. черпи правата си като собственик на
апартамента по нищожна сделка, то и втория приобретател С.А. е закупила имота
от несобственик, поради което не станала титуляр на правото на собственост,
респективно процесният апартамент срещу който е насочено принудително
изпълнение по и.д. №20097810400645, по описа на ЧСИ Г.Д., рег. №781 при КЧСИ,
по искане на взискателя „Б.Д.“ ЕАД, не принадлежи на длъжника С.А..
С
отговора на исковата молба ответникът „Б.Д.“ ЕАД е оспорил ищцовата претенция с
твърдения, че банката е ипотекарен кредитор по силата на учредена в нейна полза
договорна ипотека №182, т. 2, рег. №6455, дело №457, на нотариус Р.Е., вписана
в Сл. вп.-гр. София, с акт 157, т. LXIV, дело
№56803/2006 г., вх. рег. №85116, като към момента на учредяването ѝ трето
задължено
за
обезпечения
кредит лице С.А.А. се е легитимирала като собственик на процесния имот с н.а.
№185, том 39, дело 9742 от 28.07.1998 г. и правата ѝ не
са
били
оспорвани.
Ответникът
С.А.А. не е изразила становище в законоустановения срок.
Третото
лице помагач на страната на ответника „Б.Д.“ ЕАД – В.В.Д. не е изразил
становище в законоустановения срок.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съгласно
чл. 440, ал. 1 ГПК, всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението,
може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено
изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. Касае се за
предвиден в закона способ за защита на правата на третите лица, засегнати от
принудителното изпълнение, под формата на отрицателен установителен иск.
Правата на третото лице върху вещта, предмет на изпълнението, не са предмет на
иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, а само обуславят правния интерес за предявяването
му, като в доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е титуляр на
правото на собственост върху процесното имущество.
Между
страните по делото не съществува спор, че процесният апартамент е бил предмет
на принудително изпълнение по изпълнително дело №20097810400645, по описа на
ЧСИ Г.Д., рег. №781 при КЧСИ, образувано по искане на взискателя „Б.Д.“ ЕАД за
вземания срещу „К.“ ЕООД, обезпечени с учредена от С.А.А. договорна ипотека
№182, том 3, рег. №6455, дело №457, на нотариус Р.Е., вписана в Сл. вп. - гр.
София, с вх. рег. №85116, акт 157, т. LXIV, дело №56803/2006 г..
Видно
от нотариален акт за продажба на недвижим имот №185, том 39, дело 9742 от
28.07.1998 г., на нотариус И.Н., С.А.А. е закупила процесния апартамент от В.В.Д.,
чрез пълномощника му И.С.М., който от своя страна го е придобил с нотариален
акт за покупко-продажба № 86, том XX, дело № 3781 от 27.02.1997 г. от ищцата П.Д.М..
По
делото е представено влязло в сила решение от 30.06.2016 г., постановено по
гр.д. №7102/2015, по описа на СГС, II-Е състав, с
което е обявено по отношение П.Д.М., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 167, ал. 3 ЗЗД, за нищожен договор, сключен между „Б.Д.“ ЕАД и С.А.А.,
за учредяване на договорна ипотека №182, т. 3, рег. №6455, дело №457, на
нотариус Р.Е., рег. №106 при НК. Доколкото ответниците в настоящото
производство са участвали като ответници по гр.д. №7102/2015, по описа на СГС, II-Е
състав и предвид, че нищожността на учредената ипотека върху апартамента,
предмет на настоящото дело, е обявена поради обстоятелството, че ипотекарният
длъжник С.А. не е собственик, то и със сила на пресъдено нещо между страните по
делото се установява, че имуществото, срещу което е насочено принудително
изпълнение по изпълнително дело №20097810400645, по описа на ЧСИ Г.Д., рег.
№781 при КЧСИ не принадлежи на длъжника С.А.А.. Този извод се подкрепя и от
събраните по делото свидетелски показания от свидетеля И.С.М., който в
качеството си на пълномощник на В.В.Д., е участвал в сключването на договора за
продажба на процесния имот на ответницата А., обективиран в нотариален акт
№185, том 39, дело 9742 от 28.07.1998 г. Същият заявява, че упълномощителят му
е придобил апартамента единствено с цел обезпечаване на заем, предоставен на
сина на ищцата, като твърдението му съвпадат с представената по делото
декларация от третото лице помагач В.В.Д., чийто подпис е заверен от
консулството на Р. България в гр. Торонто, Канада. Така представените
доказателства обуславят извод, че В.В.Д. не е придобил апартамента по силата на
сключения с ищцата договор за покупко-продажба, тъй като сделката е била
нищожна сделка поради нарушение на чл. 152 ЗЗД, предвиждащ забрана за
предварително уговаряне, че кредиторът ще стане собственик на вещта при
неизпълнение, поради което последващият приобретател С.А. също не е придобила
от своя праводател В.Д. право на собственост върху процесния апартамент.
С
оглед гореизложеното предявеният по чл. 440, ал. 1 ГПК иск се явява основателен
и следва да бъде уважен. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците дължат на ищцата
сторените в настоящото производство разноски, както следва: 1524,10 лв. –
държавна такса, 152,40 лв. – държавна такса за вписване на исковата молба, 40
лв. – депозит за призоваване на свидетели и адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ в размер на 2816,16 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П.Д.М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, чрез
адв. Д.Л., срещу ответниците „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК********със седалище и адрес на
управление ***, р-н „О.“, ул. „********и С.А.А. с ЕГН **********, с адрес ***,
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК, че
недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. София, Столична
община - район Средец, на първи надпартерен етаж, с изложение северозапад и
североизток, в сградата на етажна собственост “Загоре” на улица “********,
състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и клозет - баня, със застроена площ от
50.45 к.м., при съседи: двор, стълбище иИ.Ст.м., заедно с избено помещение с
площ от 8.30 кв.м., при съседи: стълбище,И.С., общ коридор и двор, заедно с
второ избено помещение с площ от 6.45 кв.м. при съседи: стълбище, пералня, общ
коридор и двор, заедно с таванско помещение с площ от 13.95 кв.м., при съседи:
П. К., М. Д., двор и общ коридор и заедно с припадащите се 3.2155 % идеални
части от общите части на сградата и от мястото, върху което е построена
сградата, съставляващо УПИ XIII-13 от кв. 5 по плана на гр. София, местност
Трета извънградска част, не е
собственост на длъжника С.А.А. с ЕГН ********** по изпълнително дело
№20097810400645, по описа на ЧСИ
Г.Д., рег. №781 при КЧСИ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК********със
седалище и адрес на управление ***, р-н „О.“, ул. „********и С.А.А. с ЕГН **********,
с адрес ***, да заплатят на П.Д.М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***,
чрез адв. Д.Л., разноски за настоящото производство, както следва: 1524,10
лв. – държавна такса, 152,40 лв.
– държавна такса за вписване на исковата молба, 40 лв. – депозит за призоваване на свидетели и адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в размер на 2816,16
лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на В.В.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, р-н „О.“,
ул. „********- трето лице помагач на страната на ответника Б.Д.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд, в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: