Присъда по дело №140/2024 на Районен съд - Петрич

МОТИВИ към Присъда с рег.№36 от 07.04.2025г. постановена по
НОХД № 140/2024г. по описа на РС – П..

Производството е образувано по внесен обвинителен акт от Районна
прокуратура Б., Териториално отделение – П. обвинителен акт срещу Б. Г. Б.
от /населено място/, ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в същия
град, българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
неосъждан, безработен, за престъпление по чл.183, ал.1 от НК за това, че в
периода месец ноември 2022 година до м. януари 2024 г. включително, в
/населено място/, след като е бил осъден с Определение № 193/30.07.2012 г. по
гр. дело № 1183/2012 г. на РС- П., изменено с Решение № 164 от 10.07.2017 г.,
постановено по гр. дело № 46/ 2017 г. по в. гр. дело № 607/2017 на ОС Б.,
влязло в сила на 14.11.2017 г. да издържа свой низходящ- малолетната си
дъщеря Е. Б. Б., ЕГН **********, като заплаща месечна издръжка в размер на
150 лева чрез нейната майка и законна представителка А. Б. Г., съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а именно 15
/петнадесет/ месечни вноски по 150 /сто и петдесет/ лева, в размер на общо
2250 /две хиляди двеста и петдесет/ лева, за периода от месец ноември 2022
година до месец януари 2024 година, включително дължими по следния
начин:
за 2022 г. - 2 /две/ месечни вноски за месеците ноември и декември от 150
лева месечно в размер на 300 /триста/ лева;
за 2023 г. – 12 /дванадесет/ месечни вноски за месеците януари, февруари,
март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември
от по 150 лева месечно в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева;
за 2024 г.- 1 /една/ месечна вноска за месец януари в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева.
Пред съда производството протече по общия ред. Съдът прие, че в хода на
производството следва да бъдат събрани допълнителни доказателства относно
изясняването на обективната истина.
В съдебно заседание ТО - П. към РП - Б. се представлява от прокурор П.
К., който поддържа обвинението. Счита същото за доказано по несъмнен
начин въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и пледира на
подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 3
/три/ месеца, като същото бъде отложено за срок от 3 /три/ години, тъй като
счита, че подсъдимият напълно се дезинтересирал от детето си и с неговото
бездействие се е стигнало до това положение.
Подсъдимият Б. Г. Б., на многобройните съдебни заседания, отложени
поради неговото отсъствие, не се явява лично. Същият се представлява от
служебно назначен защитник- адв. М. Р.. Защитникът посочва, че не е налице
дезинтересираност от страна на подзащитния й относно малолетното дете Е..
Посочва, че същия е изплатил дължимата сума, като е внесъл същата в хода на
съдебното производство. Предлага да му бъде наложено наказание
1

„Пробация“ като същото бъде заменено с „Глоба“ на основание чл. 54, ал.2, т.
„в“ от НК, предвид смекчаващи вината обстоятелства.
В съдебните заседания присъства и адв.В.К., като пълномощник на А. Б.-
майка и законен представител на малолетното дете Е. Б., въпреки че не е
конституирана като страна или участник в процеса и нейните изявления не
бяха взети предвид от съда.
От събраните по време на досъдебното производство и съдебно
следствие писмени доказателства и свидетелски показания, както и от
обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимия Б. Г. Б. е на ** години (роден е на /дата на раждане/ година),
от /населено място/, със средно образование, безработен. С Присъда № 61 от
19.10.2023 г., постановена по нохд № 9897/2022 г. по описа на РС - П., бил
освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК,
като му е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
1000 лева. Присъдата е влязла в сила на 04.11.2023 г.. Същия не е осъждан за
престъпление по общ характер.
През периода 2011- 2013 година, подсъдимия живял със свидетелката А.
Б. Г. на съпружески начала. От съжителството им се родило на /дата на
раждане/ детето им Е. Б. Б.. След раздялата им през 2013 г., детето е останало
да живее при майка си в /населено място/.
Двамата се спогодили, относно дължимата издръжка от страна на
подсъдимия спрямо малолетното дете, да бъде в размер на 100 лева.
Спогодбата била потвърдена с Определение № 193 от 30.07.2012 г.,
постановено по гр. дело № 1183/2012 г., влязло в сила на 30.07.2012 г., РС П.,
от което издръжката следвало да се счита дължима от 23.07.2012 г.- датата на
предявяване на иска с правно основание чл. 143 от СК, платима до 10- то
число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, до настъпване на основание за нейното изменение
или прекратяване.
Въз основа на нуждите на малолетното дете както и във връзка с
бездействието от страна на подсъдимия и баща на малолетното дете, през
2017 г., свидетелката А. Г. предявила иск за увеличаване на размера на
дължимата издръжка, по повод на който било образувано гр. дело № 46/ 2017
г.. С Решение № 164 от 10.07.2017 г., постановено по гр. дело № 46/ 2017 г. на
РС - П., потвърдено с Решение № 5012 от 05.10.2017 г. по в. гр.дело №
607/2017 г. на Окръжен съд- Б., влязло в сила на 14.11.2017 г., съдът е изменил
дължимата месечна издръжка от Б. Б. на малолетната му дъщеря Е. Б., като
увеличил размера й на 150 лева до настъпване на обстоятелства,
обосноваващи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.
Въпреки влязлото в сила съдебно решение, подсъдимият Б. Б., продължил
да не заплаща редовно месечната издръжка на дъщеря си. Поради тази
2

причина Г. е сезирала с няколкобройни жалби Прокуратурата, за които има
вече заведени преписки. Във връзка с това поведение и бездействие на
подсъдимия се е стигнало до образуване на ДП № 314 3М 520/2022 по описа
на РУ на МВР- П.- НП № 7349/2021 г. по описа на РП- Б. ТО П., по което е
внесен обвинителен акт за неплащане на дължимата месечна издръжка за
периода от м. октомври 2021 г. до м. септември 2022 г., като въз основа на това
било образувано нохд № 987/2022 г. Въпреки, че в хода на производството
същия е изплатил дължимия размер на издръжката, на подсъдимия било
наложено на основание чл. 78а от НК, административно наказание „Глоба“ в
размер на 1000 лева, постановено с Присъда № 61 от 19.10.2023 г., влязла в
сила на 04.11.2023 г. за престъпление по чл. 183, ал.1 НК.
Подсъдимият не се съобразил с присъдата постановена по
гореизложеното нохд, и отново продължил да бездейства като по никакъв
начин не е изплащал на дъщеря си чрез нейната майка и законен представител,
нито една месечна издръжка. Поради тази причина от м. ноември 2022 г. до м.
януари 2024 г., включително, общата дължима сума на издръжката е била в
размер на 2250 /две хиляди двеста и петдесет/ лева, т.е. по 150 лева, дължима
за 15 /петнадесет/ месеца от подсъдимия Б. Б. на детето му Е. Б. Б., чрез
нейната майка и законен представител А. Б. Г.. До образуването на
настоящото наказателно производство подсъдимият не е погасил нито една
вноска.
От разпитаните свидетели по хода на досъдебното производство, се
установило, че същия е бил много трудно разкриваем тъй като не е поддържал
никакви близки отношения със семейството си, даже съгласно показанията на
сестра му Р.Г.С., не го е чувала около месец, както тя така и майка им и
другата им сестра, тъй като той по принцип е заминавал за някъде дори и в
чужбина и не се обяснявал на никого. В тази насока са и показанията на св. Г.,
която заявила, че към момента не е знаела къде се намира Б., но от общи
познати разбрала, че е със сигурност в Р.България.
В обясненията си в досъдебното производство, подсъдимият признал че е
запознат с факта, че дължи издръжка на малолетното си дете, но към момента
не можел да я изплати, тъй като е бил безработен. При първата възможност
заявил, че ще изплати цялата сума която дължи.
С вносна бележка № 993646827898/ 17.02.2025 г., подсъдимият е изплатил
всичките си задължения, които се отнасят към неизплатената дължима
издръжка, за неговата дъщеря Е. Б. Б. чрез нейната майка и законен
представител А. Б. Г., като е погасил сумата в размер на 2300 /две хиляди и
триста/ лева, внесена по сметка на В.С. Г.- майка на свидетелката А. Г..
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
обясненията на подсъдимия, приобщени към доказателствения материал по
делото, показанията на свидетелите и писмените доказателства по делото,
а именно:
Определение № 193/30.07.2012 г. по гр. дело № 1183/2012 г. на РС П.,
3

заверено копие на Решение № 164 от 10.07.2017 г., постановено по гр. дело №
46/2017 година по описа на РС П., заверено копие на Решение № 5012 от
05.10.2017 г. по в.гр.дело № 607/ 2017 г. на ОС Б., справка АИС БДС за Б. Б.,
справка за лице- установен извършител на престъпление, писмо изх. № 1811/
2023 г. от 27.11.2023 г. на ДСИ при РС П., Присъда № 61 от 19.10.2023 г. на РС
П., постановена по нохд № 987/ 2022 г., ведно с мотиви, автобиография,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
свидетелство за съдимост, вносна бележка № 993646827898 от 17.02.2025 г. за
внесена сума от 2300 / две хиляди и триста/ лева от подсъдимия Б. Б. по
сметка на В.С. Г., писмо от РП- Б.- ТО П. с № 7255/2023 г. от 21.03.2025 г.,
постановление от 08.11.2016 г. по преписка с рег. № 1913/2016 г.,
постановление за прекратяване на наказателно производство от 20.12.2017 г.
по ДП № 314 3М- 330/2013 г. на РУ на МВР- П., НП № 1507/2013 г. на РП- П.,
постановление за прекратяване на наказателно постановление от 02.11.2018 г.
по ДП 314 ЗМ- 319/2019 г. на РУ на МВР- П., НП № 366/2018 г. на РП- П.,
постановление за отказ да се образува наказателно производство 17.06.2021 г.
по преписка вх. № **29/2021 г., справка за съдимост, ведно със справка
относно осъждания на подсъдимия Б. Б. в страни членки на ЕС.
Съдът дава вяра и на показанията на свидетели, тъй като същите са
последователни, безпротиворечиви и относими към предмета на делото по
отношение на съществените обстоятелства от предмета на доказване, които са
от значение за правилното решаване на делото, поради което съдът прие за
категорични, непосредствени и обективни. Същите се явяват идентични към
събрания доказателствен материал в хода на досъдебното следствие, като
същите изясняват напълно обективната истина, и не се противопоставят
помежду си.
От правна страна:
От така изложената по-горе фактическа обстановка и анализа на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, могат да се направят следните правни изводи, а именно, че с
бездействието си подсъдимият Б. Г. Б. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал.1 от НК.
Налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст на
наказателния закон. Авторството на деянието, броят на неплатените месечни
вноски, както и общия размер на дължимата издръжка се установяват по
безспорен начин както от обяснението на подсъдимия, така и от всички
събрано в хода на досъдебното и съдебното производство писмени и гласни
доказателства, които съдът счита за логични, безпротиворечиви и напълно
относими към настоящия казус.
От обективна страна изпълнителното деяние по цитираната законова
разпоредба е изразено до съзнателно неизпълнение на задължение за плащане
на две или повече вноски от присъдена издръжка на низходящ. Касае се за
престъпление на просто извършване, тъй като за съставомерността на
4

деянието не се изисква реализирането на вредоносен резултат, спрямо
получаващото издръжка лице.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Същият е
знаел, че дължи месечна издръжка на малолетното си дете в посочения
размер. Предвиждал е, че не предприемането на действия, свързани със
заплащането на същата за период по - дълъг от два месеца и пряко е целял
настъпването на този резултат.
По наказанието:
За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда
наказание "Лишаване от свобода" в размер до 1 година или с „Пробация“.
При определяне вида и размер на наказанието съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия плащането на
дължимите издръжки до приключване на съдебното следствие, а като
отегчаващи такива- упоритото неизпълнение на присъденото му задължение
за продължителен период от време, значителна по размер дължима издръжка,
ниското правно съзнание и незачитане на установения правов ред.
В тази връзка съдът следва да подчертае обстоятелството, че подсъдимия
по никакъв начин не е доказал твърденията си, че същия е безработен и че
няма никакви доходи. Съдът счита, че неговите твърдения са ирелевантни в
тази им част. Липсата на парични средства не освобождава родителя от
задълженията му да плаща дължимата се издръжка, за която е осъден с влязло
в сила съдено решение относно малолетните или непълнолетните си деца,
след като същия е трудоспособен, и без никакви представени доказателства
които да сочат, че същия не може да полага трудова дейност поради
здравословни причини. В допълнение на това, той същия е приложил като
доказателство по делото, че към момента работи като шофьор в една
чуждестранна фирма и поради тази причина делото е било отлагано
многобройни пъти. Във връзка с това, съдът излага, че поведението на
подсъдимия по никакъв начин не следва да се отчита като правилно спрямо
задълженията към неговото малолетно дете. Поради всичко гореизложено,
съдът намира, че подсъдимият не е бил в обективна невъзможност да заплаща
присъдената издръжка, като неговото бездействие се състои изцяло на
субективни, а не обективни фактори. Поради тази причина съдът счита, че
подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 183, ал.1 НК.
Във връзка с това, съдът счита, че следва да посочи и обстоятелството, че
подсъдимия в първите насрочени съдебни заседания е бил много трудно
откриваем, а когато същия бил намерен отлагал заседанията поради причини,
които се основават на неговите трудови правоотношения. Въпреки, че съдът е
приел неговите молби относно отлагането, счита че поведението му е доста
противопоказно колкото се отнася до родителските му качества. Видно от
приетите показания на свидетелите по делото, той не се обяснявал на никого и
много трудно са разбирали къде се е намирал, тъй като много често излизал
5

извън Р.България. Съдът е на мнение, че неговото поведение не съответства на
родителския капацитет и със сигурност показва дезинтересиране към неговото
дете. Извън приетото, че същия не изплаща никакви издръжки, което
безспорно е установено по делото, същия няма и посочени такива
доказателства да е имал и някакви други срещи с детето или да е полагал
някакви други грижи към него, видно и от показанията на майката на
малолетното дете - св. А. Г., която потвърди, че с бащата на детето нямат
никаква връзка, а за него научава от общите им познати. Въпреки тези въпроси
да се отнасят и да засягат разпоредбите на Семейния кодекс, съдът приема
мнението, че за постановяване на наказанието, следва да се отчетат като
отегчаващи такива, относно поведението на подсъдимия.
Във връзка с това, следва да отбележи, че въпреки първата постановена
Присъда по която подсъдимия е бил освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/
лева, той е продължил да се държи по същия начин, т.е. да бездейства спрямо
детето, както и преди това. По никакъв начин, не може да се каже, че
Присъдата му се отразила възпитателно, по начин да промени поведението и
да почне да полага грижи и да изплаща издръжката, за която е бил осъден.
Освен това, както в предишното, така и в сегашното производство, видно от
събраните писмени доказателства, той е действал по същия начин като е
изплащал дължимата сума в хода на производството, т.е. се стига до извода, че
само когато се е чувствал принуден да постъпи към такова действие, само
тогава е изпълнявал своите задължения към малолетното си дете Е., факт
който потвърждава от заведените дела, това обстоятелство съществува от 2017
година.
От друга страна, съдът счита, че определяне на наказание лишаване от
свобода би се явило явно несправедливо и несъответстващо на обществената
опасност на дееца. Като справедливо и постигнато в най - пълна степен целите
на наказанията по чл. 36, ал.1 от НК следва да бъде наложено алтернативно
предвиденото в закона наказание при условията на чл. 54, ал.1 от НК, а
именно „Пробация“. С оглед липсата на желание у подсъдимия да изпълнява
своето задължение, наличието на възможности за това и предвид размера на
присъдената издръжка, наказанието не следва да бъде редуцирано по реда на
чл. 55, ал.1, т.2, б. „в“ от НК с глоба. Съдът намира, че на подсъдимия следва
да му бъдат наложени първите две кумулативно предвидени в закона
пробационни мерки, а именно:
1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 12
/дванадесет/ месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от
12 /дванадесет/ месеца по график определен от пробационния служител, като
счита че това наказание ще помогне на подсъдимия да се съобрази сък
собствените си задължения като родител и да се грижи правилно за неговото
6

малолетно дете, като изплаща присъдената му месечна издръжка в размер на
150 лева.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
7

Номер на акта:	36
Дата:	7 април 2025 г.
Съдия:	Сузана Емилова Полизоева

Дело:	20241230200140
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 февруари 2024 г.

Присъда по дело №140/2024 на Районен съд - Петрич

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите