Решение по дело №10119/2021 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 147

гр. Велико Търново, 10.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Велико Търново, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

 

При участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Светлана Иванова разгледа докладваното от съдия Калчев касационно НАХД № 10119/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Плевен, срещу Решение № 63 от 23.03.2021 г. по НАХД № 72/2021 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица, с което е отменено Наказателно постановление № 35-0001161/30.12.2020 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Плевен. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Според касатора съдът неправилно е решил, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице. Излага подробни доводи в подкрепа законосъобразността на издаденото наказателно постановление. От настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното решение на районния съд, като бъде потвърдено наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – И.С.Н. ***, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за основателност на жалбата.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Предмет на оспорване е Решение № 63 от 23.03.2021 г. по НАХД № 72/2021 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица. С него е отменено Наказателно постановление № 35-0001161 от 30.12.2020 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Плевен, с което на И.С.Н. на основание чл. 93б, ал. 7, т. 2 от Закона за автомобилните превози за извършено нарушение на чл. 8, § 2, изр. 2 от Регламент 561/06 във връзка с чл. 4, б. „ж“, второ тире и във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. Според съдържанието на НП на 16.12.2020 г. около 11:00ч. в с. Поликраище, срещу ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ на ПП І-5, Русе-Габрово, км. 91+200, И.Н. извършва международен превоз на товар /добавка за цимент/ от Румъния до България, видно от CMR /международна товарителница/, като водач на съчленено ППС – влекач модел Даф ТЕ47ХС с рег. № ***, кат N3 и полуремарке модел Шмитц СЦС 24 с рег. № ***кат. О4, и двете собственост на Напред Транс ЕООД. При извършената проверка се установило следното нарушение: водачът И.С.Н. е извършил превоз на товар на 02-03.12.2020 г. с МПС с рег. № ***, оборудвано с аналогов тахограф Siemens VDO сер. № 528272, в който е използвал тахографски лист, като за период от 24 часа, който започва в 9:00 ч. на 02.12.2020 г. не е ползвал непрекъсната намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа. Регистрираната дневна почивка е от 04:15 ч. на 03.12.2020 г. до 08:48 ч. /4 часа и 30 мин./. Намаление на дневната почивка с 4ч. и 30 мин., видно от тахографски лист от 02-03.12.2020 г.

За да отмени НП, въззивният съд се е позовал на обстоятелството, че в АУАН като време на извършване на превоза на 16.12.2020 г. било посочено друго време – 11:20 ч., а не 11:00 ч., както е отразено в НП. В тази връзка съдът е развил подробни мотиви защо това представлява съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на лицето. Според ГОРС посочвайки в наказателното постановление час на извършване на констатациите във връзка с нарушението, различни от визираните в акта, наказващият орган на практика е предявил на жалбодателя ново обвинение. Посочено е също така, че следва да има яснота и относно мястото на извършване на нарушението.

Решението на районния съд е неправилно, като постановено в противоречие със закона, като съображенията за това са следните:

С

 

 

 

 

 

 

 

 

Необосновано въззивният съд е приел наличието на съществено процесуално нарушение във връзка с посочения различен час на управление на ППС от ответника по касация на 16.12.2019 г. Видно от НП и АУАН, на посочената дата е извършена проверка от контролните органи, при която е установено извършено нарушение в предходен период. Самото нарушение, за което е санкционирано лицето се състои в неползването на непрекъсната намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа в 24-часов период, започнал на 02.12.2020 г. в 9:00 ч. Чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изискват в АУАН и НП да има описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, а не описание на обстоятелствата, при които нарушението е било констатирано. Предвид това за законосъобразността на наказателното постановление е без каквото и да е значение дали водачът е извършвал управление на ППС в с. Поликраище на 16.12.2020 г. около 11:20 ч. или около 11:00 ч. Освен това разлика от 20 минути при използване на думата „около“ определено не може да бъде квалифицирана като съществена и водеща до неяснота при какви обстоятелства е било установено нарушението.

Неправилни са и изводите на ГОРС за допуснато съществено процесуално нарушение поради неяснота на мястото на нарушението. Изискването за посочване на място на извършване на нарушението касае не само описанието на същото от фактическа страна, но е и във връзка с чл. 48 от ЗАНН, който определя компетентния да разгледа административнонаказателната преписка орган. В случая се касае за извършване на транспорт без да се осигури нормативно установената почивка, липсата на която може да установи нарочна проверка. Т.е. нарушението не е еднократно деяние, а трайно състояние, което включва шофиране през определен интервал от време без почивка, в рамките на който период обаче, безспорно съответното превозно средство се е движило в пространството - т.е. променило е местонахождението си от началната точка до съответната крайна точка. Предвид спецификата на деянието /неползване на изискуемата дневна почивка/ не може да се определи точно мястото на извършване на нарушението, която хипотеза изрично е предвидена от законодателя в чл. 48, ал. 2 от ЗАНН, поради което неконкретизирането му в АУАН и НП не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е накърнило правото на защита на жалбоподателя и възможността му да разбере в какво го обвиняват. В случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ЗАНН, поради което правилно административнонаказателното производство е било образувано от служителите на РД "АА"-Плевен със съставяне на АУАН и правилно административнонаказателната преписка е разгледана от директора на РД "АА"-Плевен, респ. издаденото наказателно постановление изхожда от компетентен орган и не е налице порок на обжалваното пред районния съд наказателно постановление във връзка с изискването за посочване на място на извършване на нарушението.

Като е приел друго, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Доколкото въззивният съд е отменил наказателното постановление без да изложи доводи по съществото на спора, съдът намира, че делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на ГОРС, който след обсъждане на доказателствата и доводите на страните следва да изложи мотиви по въпросите, свързани с обективната страна на деянието, неговото авторство, правната му квалификация, както и спазени ли са останалите процедурни правила в хода на административнонаказателното производство.  Също така на основание чл. 226, ал. 3 от АПК съдът следва да се произнесе по претенциите на страните за разноски, в т.ч. за настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 63 от 23.03.2021 г. по НАХД № 72/2021 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица.

ВРЪЩА делото на Районен съд-гр. Горна Оряховица за ново разглеждане от друг състав на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

                                                                                        2.