№ 881
гр. София, 09.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110150822 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 359492/03.11.2025
г., с клеймо от 31.10.2025 г. от А. Н. Н. с ЕГН: **********, адрес: гр. П*
срещу МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА, ЕИК * адрес гр. Софии, ул. Д* №
с която са предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.117, ал.2 ЗЗД, с който се
иска да бъде признато за установено, че А. Н. Н. с ЕГН: **********, не
дължи по отношение на ответника МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА, ЕИК
*, следните суми, а именно
1. сумата от 14 714,86 лв., представляваща извършени разходи за
издръжка, обучение и квалификация, изчислена пропорционално на
недослужения от А. Н. Н. период от шест години, пет месеца и
седемнадесет дни до задължителните 10 години, съгласно сключения
между страните договор за кадрова военна служба № 987 от 22.07.1996 г.,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 19.03.2003 г. до
окончателното изплащане;
2. сумата от 754,20 лв., представляваща обезщетение за изпълнение на
главното парично задължение от 14 714,86 лв. през периода от 28.02.2001
г. до 19.03.2003 г.,
3. сумата от 150.00 лева деловодни разноски.
установени с Решение по гр. д. № 879/2003 г. по описа на Пловдивски
окръжен съд, за които е образувано в момента ИД № 82/2025 г. по описа на
Държавен съдебен изпълнител при Пловдивски районен съд, I район, поради
изтекла погасителна давност.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е било
водено дело - гр. д. № 879/2003 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, - с
1
което ищецът беше осъден да заплати на ответника сумата от 14 714,86 лв.,
представляваща извършени разходи за издръжка, обучение и квалификация,
изчислена пропорционално на недослужения от А. Н. Н. период от шест
години, пет месеца и седемнадесет дни до задължителните 10 години,
съгласно сключения между страните договор за кадрова военна служба № 987
от 22.07.1996 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
19.03.2003 г. до окончателното изплащане; 754,20 лв,, представляваща
обезщетение за изпълнение на главното парично задължение от 14 714,86 лв.
през периода от 28.02.2001 г. до 19.03.2003 г. и 150 лв. деловодни разноски.
Сочи се, че съдебното решение е влезнало в сила на 15.07.2009 г. с
произнасяне на Върховен касационен съд с Решение № 542/15.07.2009 г. по гр.
дело № 1567/2008 г., 1 гр. о.
Твърди, че след влизане в сила на решението е настъпило ново
обстоятелство, а именно изтекла е предвидената в закона 5 годишна
погасителна давност, което дава основание на ищеца да предяви иск за
установяване, че не дължи въпросните суми на Министерство на отбраната,
ЕИК *.
Сочи се, че срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 82/2025 г,
по описа на Държавен съдебен изпълнител при Пловдивски районен съд, I
район по изпълнителен лист, издаден за процесното вземане, което обосновава
правния интерес от предявения иск.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
Прилага следните писмени доказателства и доказателствени средства:
1.Изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 879/2003 г. по описа на Пловдивски окръжен съд;
2.Решение № 542/15.07.2009 г. по гр.дело № 1567/2008 г., 1 гр.о. по описа на ВКС, извлечен
от официалния сайт.
Моли съда да изиска от Пловдивски окръжен съд гр. д. № 879/2003 г.
Моля да се изиска от ДСИ при Пловдивски районен съд ИД № 82/2025 г.
по описа на Държавен съдебен изпълнител при Пловдивски районен съд, I
район - в оригинал или в заверени препис.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Оспорва да е
настъпила давността. Твърди, че ответникът е предприема изпълнителни
действия, които са прекъсвали давността. Позовава се на съдебна практика ТР
на ВКС. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Прилага и моли да бъде приложено: молба с вх. № 576/20.05.2020 г. до ДСИ –
Пловдив, с искането за налагане на трудово възнаграждение; съобщение за прекратяване
на делото, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК; молба с вх. № 9280/22.04.2025 г. с искане за
налагане на трудово възнаграждение
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното
материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
2
Ищецът се представлява от адв. В. Й. Д. от АК - гр. Пловдив, съдебен
адрес: гр. Пл*, с представителна власт за само за СРС (л. 4 от делото).
Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр.
чл.32, т.3 ГПК.
По държавната такса
За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се
дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е
над 1250 лева, на основание чл.72, ал.1 ГПК. В този хипотеза, за всеки иск,
който е под 1250 лева се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Но ако
общата цена на всички искове под 1250 лева, то се събира една минимална
държавна такса за всички искове в размер на 50.00 лева, на основание чл.72,
ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д.
№ 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай цената на иска е 15 619.06 лева, поради което
държавната такса е в размер на 624.76 лева (319.43 евро). Представен е
документ по чл.128, т.2 ГПК с молба с вх. № 379113/19.11.2025 г. в размер на
618.76 лева (316.37 евро), (л. 15-16 от делото). Следва да се довнесе
държавна такса в размер на 2.76 евро, представляваща разликата между
внесената от 316.67 евро и дължимата 319.43 евро. Следва да се дадат
указания в тази насока.
По редовността на ИМ и доклада на делото
На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа
всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да бъде изготвен
проект за доклад по чл.146 ГПК.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
С оглед приложение на императивна правна норма следва да се изиска за
послужване гр. д. № 879/2003 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, което
да се върне след влизане в краен съдебен акт по настоящото дело или заверен
препис от него.
Искането за прилагане на ИД е допустимо, необходимо и относително.
Следва да се уважи.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора или един от способите по ГПК – признаване
на иска, признаване на факти, неприсъствено решение и др., като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
3
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и
изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.
Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както
са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено за първата
свободна дата е 03.02.2026 година от 09.30 часа, за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 359492/03.11.2025 г.,
като нередовна, на основание чл.129, ал.2 ГПК, като УКАЗВА на ищеца че в
едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане, да
отстрани нередовностите на исковата молба, както следва:
1. на основание чл.128, т.2 ГПК да внесе държавна такса по сметка на СРС
в размер на 2.76 евро. Внасянето на държавна такса може да бъде
осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова
сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС
(IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез
плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда..
Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без
начисляване на банкови такси.
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА УКАЗАНИЯТА в срок, исковата молба
4
ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК –
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 359492/03.11.2025 г., с клеймо
от 31.10.2025 г. от А. Н. Н. с ЕГН: **********, адрес: гр. П* срещу МИНИСТЕРСТВО НА
ОТБРАНАТА, ЕИК * адрес гр. Софии, ул. Д* № с която са предявен отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.117, ал.2
ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че А. Н. Н. с ЕГН: **********, не
дължи по отношение на ответника МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА, ЕИК *, следните
суми, а именно
1. сумата от 14 714,86 лв., представляваща извършени разходи за издръжка, обучение и
квалификация, изчислена пропорционално на недослужения от А. Н. Н. период от
шест години, пет месеца и седемнадесет дни до задължителните 10 години, съгласно
сключения между страните договор за кадрова военна служба № 987 от 22.07.1996 г.,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 19.03.2003 г. до окончателното
изплащане;
2. сумата от 754,20 лв., представляваща обезщетение за изпълнение на главното
парично задължение от 14 714,86 лв. през периода от 28.02.2001 г. до 19.03.2003 г.,
3. сумата от 150.00 лева деловодни разноски.
установени с Решение по гр. д. № 879/2003 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за които
е образувано в момента ИД № 82/2025 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при
Пловдивски районен съд, I район, поради изтекла погасителна давност.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е било водено дело - гр.
д. № 879/2003 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, - с което ищецът беше осъден да
заплати на ответника сумата от 14 714,86 лв., представляваща извършени разходи за
издръжка, обучение и квалификация, изчислена пропорционално на недослужения от А. Н.
Н. период от шест години, пет месеца и седемнадесет дни до задължителните 10 години,
съгласно сключения между страните договор за кадрова военна служба № 987 от 22.07.1996
г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 19.03.2003 г. до окончателното
изплащане; 754,20 лв,, представляваща обезщетение за изпълнение на главното парично
задължение от 14 714,86 лв. през периода от 28.02.2001 г. до 19.03.2003 г. и 150 лв.
деловодни разноски.
Сочи се, че съдебното решение е влезнало в сила на 15.07.2009 г. с произнасяне на
Върховен касационен съд с Решение № 542/15.07.2009 г. по гр. дело № 1567/2008 г., 1 гр. о.
Твърди, че след влизане в сила на решението е настъпило ново обстоятелство, а
именно изтекла е предвидената в закона 5 годишна погасителна давност, което дава
основание на ищеца да предяви иск за установяване, че не дължи въпросните суми на
Министерство на отбраната, ЕИК *.
Сочи се, че срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 82/2025 г, по описа на
Държавен съдебен изпълнител при Пловдивски районен съд, I район по изпълнителен лист,
издаден за процесното вземане, което обосновава правния интерес от предявения иск.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Оспорва да е настъпила
5
давността. Твърди, че ответникът е предприема изпълнителни действия, които са прекъсвали
давността. Позовава се на съдебна практика ТР на ВКС. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 вр. чл.124, ал.1
ГПК вр. чл.117, ал.2 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че А. Н. Н. с
ЕГН: **********, не дължи по отношение на ответника МИНИСТЕРСТВО НА
ОТБРАНАТА, ЕИК *, следните суми, а именно
1. сумата от 14 714,86 лв., представляваща извършени разходи за издръжка, обучение и
квалификация, изчислена пропорционално на недослужения от А. Н. Н. период от
шест години, пет месеца и седемнадесет дни до задължителните 10 години, съгласно
сключения между страните договор за кадрова военна служба № 987 от 22.07.1996 г.,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 19.03.2003 г. до окончателното
изплащане;
2. сумата от 754,20 лв., представляваща обезщетение за изпълнение на главното
парично задължение от 14 714,86 лв. през периода от 28.02.2001 г. до 19.03.2003 г.,
3. сумата от 150.00 лева деловодни разноски.
установени с Решение по гр. д. № 879/2003 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за които
е образувано в момента ИД № 82/2025 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при
Пловдивски районен съд, I район, поради изтекла погасителна давност.
Възражения на ответника – наличието на изпълнителни действия, които са
прекъсвали давността.
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Между страните не се спори, че с влязло в сила решение на 15.07.2009 г. по гр. д. №
993/2004 г. по описа на ОС – Пловдив, ищецът е осъден да заплати на ответника процесните
суми.
Не е спорно, че въз основа на ИЛ за процесните суми, ответникът е образувал ИД №
82/2025 г. по описа на ДСИ към РС – Пловдив и ИД 6070/2020.
Страните спорят дали вземането, установено по гр. д. № 993/2004 г. по описа на ОС –
Пловдив е погасено по давност.
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
За да бъде уважен искът, ищецът при условията на пълно и главно доказване следва
да установи следните обстоятелства:
1. Образувано изпълнително дело
2. Периодът между две действия, които прекъсват погасителната давност давността е
повече от 3 или 5 години – период от време в размер минимум на 3 или 5 години,
който да е осъществен между две изпълнителни действия, които прекъсват давността.
При условията на насрещно и пълно доказване, ответникът следва да установи
условията за настъпване или спиране на погасителната давност в период по-малък от 3 или 5
6
години.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да посочат
и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателства и доказателствени средства
следните документи: 1.Изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 879/2003 г. по описа на
Пловдивски окръжен съд; 2.Решение № 542/15.07.2009 г. по гр.дело № 1567/2008 г., 1 гр.о. по
описа на ВКС, извлечен от официалния сайт.
молба с вх. № 576/20.05.2020 г. до ДСИ – Пловдив, с искането за налагане на трудово
възнаграждение; съобщение за прекратяване на делото, на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК; молба с вх. № 9280/22.04.2025 г. с искане за налагане на трудово възнаграждение
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване гр. д. № 993/2004 г. по описа на ОС –
Пловдив, което да се върне след влизане в краен съдебен акт по настоящото
дело.
ДА СЕ ИЗИСКА, на основание чл.192 ГПК, от Служба – Съдебно
изпълнение при РС - Пловдив да представи заверен препис от
изпълнително дело № 82/2025 и 6070/2020 както и дали има
ПОСЛЕДВАЩО/ПРЕДИШНО новообразувано дело, в едноседмичен срок,
считано от получаване на настоящото определение.
УКАЗВА на Служба – Съдебно изпълнение при РС - Пловдив, че
исканата информация може да се изпрати на един от следните адреси: 1. гр.
София, бул. Цар Борис III, № 54, Софийски районен съд; 2. електронната поща
(************@***.*******); 3. факс (+359 (2) 8955 611); 4.чрез Система за
сигурно електронно връчване.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
7
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за
спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
8
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за е 03.02.2026 година от 09.30
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца чрез
неговия процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след провеждане на процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9