№ 1188
гр. Перник, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Ив. Тодорова
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело №
20251720101629 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове по реда на чл.415, ал.1 от
ГПК, вр.чл.410 от ГПК, с правно основание чл.79, вр. чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
„Водоснабдяване и канализация”ООД, ЕИК *********, със седалище/адрес
на управление: гр. Перник, кв. „Варош“, ул. „Средец“ № 11 чрез адв. Н., срещу
И. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. **** и В. С. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. ****, с която са предявени обективно съединени искове по реда на
чл.415, вр. чл.410 ГПК, с правно основание чл.79, вр. чл.86 от ЗЗД, и искане
да бъде признато за установено, че ответниците, в качеството им на
наследници на С. В. С., ЕГН **********, починал, дължат на ищеца сумата от
349,38 лева, която следва да заплатят РАЗДЕЛНО, всеки съответната си
идеалната част, представляваща стойността на доставена, отведена и
пречистена вода за периода от 24.02.2022 г. до 12.09.2023 г., за водоснабден
имот, находящ се в гр. ****, от които: сумата в размер на 296,79 лева,
представляваща главница за периода от 24.02.2022 г. до 12.09.2023 г., сумата в
размер на 52,59 лева, представляваща лихва за забава за периода от 24.02.2022
г. до 23.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
1
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното
изплащане на сумата, а именно:
- от И. С. В., ЕГН **********, в качеството й на наследник на С. В. С.,
ЕГН **********, починал, сумата в размер на 148,39 лева, представляваща ½
ид. част от общо дължимата главница в размер на 296,79 лева за периода от
24.02.2022 г. до 12.09.2023 г., за водоснабден имот, находящ се в гр. ****,
сумата в размер на 26,29 лева, представляваща ½ част от общо дължимата
лихва за забава в размер на 52,59 лева за периода от 24.02.2022 г. до
23.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 148,39 лева;
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ –
30.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата;
- от В. С. В., ЕГН **********, в качеството му на наследник на С. В. С.,
ЕГН **********, починал, сумата в размер на 148,39 лева, представляваща ½
ид. част от общо дължимата главница в размер на 296,79 лева за периода от
24.02.2022 г. до 12.09.2023 г., за водоснабден имот, находящ се в гр. ****,
сумата в размер на 26,29 лева, представляваща ½ част от общо дължимата
лихва за забава в размер на 52,59 лева за периода от 24.02.2022 г. до
23.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 148,39 лева;
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ –
30.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата,
за които суми е издадена Заповед № 192 от 03.02.2025 г. по ч.гр.д. №
331/2025 г. на ПРС, като им се присъдят сторените по делото разноски.
В срока за отговор ответника И. С. В. е подала отговор на исковата
молба, в който е заявила становище, че доброволно е изплатила на 23.05.2025
г. в полза на ищеца сумата от 415,45 лева, за което към отговора на исковата
молба е представила служебни бонове за извършени плащания. В тази връзка
в отговора на исковата молба моли съда на основание чл.232, ал.1 от ГПК да
прекрати производството по делото, поради липса на предмет на спора.
Изложила е доводи на основание чл.78, ал.2 от ГПК да не бъдат присъждани
разноски на ищеца, тъй като процесната сума била платена преди завеждане
на иска.
В срока за отговор ответника В. С. В. чрез назначения му особен
представител адв. Н. Б. е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил
предявения иск по основание и размер. В отговора е противопоставил
2
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение, както в исковото, така и в заповедното производство.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана по делото
писмена молба чрез адв. Н., заявява, че поддържа исковете и моли съда да ги
уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът И. С. В. в съдебно заседание се явява лично и заявява, че
поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявения
срещу нея иск поради плащане, като на ищеца не се присъждат разноски.
Противопоставя възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение, както в заповедното, така и в исковото
производства.
Ответникът В. С. В. в съдебно заседание се представлява от адв. Б.,
която оспорва иска, поддържа депозирания отговор на исковата молба и моли
съда да отхвърли иска поради плащане. Противопоставя възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, както в
заповедното, така и в исковото производства.
По допустимостта:
Настоящото производство е образувано по искове, предявени по реда на
чл.415, ал.1 вр. чл.410 ГПК искове, след депозирано от единия ответник
възражение в заповедното производство и дадени указания от заповедния съд
за другия ответника, тъй като заповедта за изпълнение е връчена при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
В заповедното производство в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 192 от 03.02.2025 г. по ч.гр.д. № 331/2025 г. на
ПРС, с която е разпоредено ответниците В. С. В. и И. С. В. да заплатят
разделно на ищеца следните суми, както следва: ответникът В. С. В. – ½ част
от общо дължимите се суми за главница и лихва, както следва: за главница
388,75 лева от главница в размер на 777,50 лева за периода от 24.02.2022 г. до
23.08.2024 г., представляваща задължение за ползване на услугата доставка на
питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода за имот,
находящ се в гр.****, с абонатен №1021568; законна лихва за забава - 43,10
лева, за периода от 02.03.2023 г. до 23.10.2024 г. от законна лихва в размер на
86,20 лева; както и законната лихва върху главницата от 388,75 лева. считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
3
съда –30.01.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати
сумата 12,50 лева представляваща държавна такса, и сумата 240,00 лева -
адвокатски хонорар; а ответника И. С. В. – ½ част от общо дължимите се суми
за главница и лихва, както следва: за главница 388,75 лева от главница в
размер на 777,50 лева за периода от 24.02.2022 г. до 23.08.2024 г.,
представляваща задължение за ползване на услугата доставка на питейна вода
и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода за имот, находящ се в
гр.****, с абонатен №1021568; законна лихва за забава - 43,10 лева, за периода
от 02.03.2023 г. до 23.10.2024 г. от законна лихва в размер на 86,20 лева; както
и законната лихва върху главницата от 388,75 лева. считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
30.01.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати
сумата 12,50 лева представляваща държавна такса, и сумата 240,00 лева -
адвокатски хонорар.
Ищецът е предявил установителен иск за признаване за установено, че
всеки един от ответниците му дължи суми за лихва за забава в размер на по
26,29 лева, представляваща ½ част от общо дължимата лихва за забава в
размер на 52,59 лева за периода от 24.02.2022 г. до 23.10.2024 г. Като е
предявил искове за признаване за установено, че всеки един от ответниците
дължи на ищеца лихва за забава за периода от 24.02.2022 г., а не считано от
02.03.2023 г., ищецът е излязъл извън пределите на издадената в негова полза
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за периода от 24.02.2022 г. до
01.03.2023 г., поради което и искът за лихва за този период е недопустим, и в
тази част производството по делото срещу всеки един от ответниците следва
да бъде прекратено. В останалата част предявените искове са допустими, тъй
като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
срещу която първата ответница е подала възражение в срока по чл.414, ал.1 от
ГПК, а на втория ответник заповедта за изпълнение му е връчена при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, и в тази връзка заповедният съд е дал
указания на заявителя – ищец да предяви иск за установяване на вземането си
по издадената в негова полза заповед за изпълнение.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
4
По основателността на иска:
Няма спор, че между ищецът „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.
Перник и наследодателя на ответниците С. В. С., ЕГН ********** (починал на
**** г.), е било налице валидно възникнало облигационно правоотношение за
доставка на ВиК услуги за процесния водоснабден имот, находящ се в гр.
****. Не се спори, и че ответниците са наследници на С. В. С., което се
установява от приетото и приложено по делото удостоверение за наследници
от 14.11.2025 г. Няма спор, че на 12.09.2023 г. ответниците са продали
процесния наследен от тях водоснабден имот, което се установява от приетия
и неоспорен нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 126,
том ІІ, рег. № 1961, дело № 365/2023 г. от 12.09.2023 г.
От приложените към отговора на исковата молба на ответницата И. С.
В. вносни бележка от 23.05.2025 г. се установява, че ответниците са заплатили
на каса и по сметка на ищеца сумата в общ размер на 415,45 лева, за което
също няма спор между страните. Видно от приложените разписки към
отговора на исковата молба, от същите се установява, че ответниците са
заявили какво задължение плащат към ищеца – главница и лихва.
Ищецът е предявил иск за много по малка сума от платената от
ответниците, като по отношение на всеки един от ответниците е предявил иск
за сумата в размер на по 148,39 лева, представляваща ½ ид. част от общо
дължимата главница в размер на 296,79 лева за периода от 24.02.2022 г. до
12.09.2023 г., за водоснабден имот, находящ се в гр. ****, сумата в размер на
по 26,29 лева, представляваща ½ част от общо дължимата лихва за забава в
размер на 52,59 лева за периода от 02.03.2023 г. до 23.10.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 148,39 лева; считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 30.01.2025 г. до окончателното
изплащане на сумата, или общо предявените суми за признаване за установено
че ответниците ги дължат на ищеца в 296,78 лева главница и 52,58 лева –
лихва за забава. От приложените към отговора на исковата молба разписки се
установява, че ответниците са заплати по сметка на ищеца процесните суми,
като са направили плащане в общ размер на 415,45 лева за процесния период
на главницата и лихвата. Тъй като са заявили, че заплащат главница и лихва,
то на основание чл.76, ал.1 от ЗЗД и следва да се приеме, че те са извършили
плащане на процесните главница и лихва, както и законна лихва. Процесната
5
главница претендирана от ищеца за признаване за установено, че се дължи
общо от двамата ответници е в размер на 296,78 лева, а претендираната лихва
за забава за признаване за установено, че се дължи общо от двамата ответници
е в общ размер на 52,58 лева. Тъй като ответниците са заплатили дължимите
от тях суми на 23.05.2025 г., то и на тази дата е спряла да тече дължимата
законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението с искане
за издаване на заповед за изпълнение от ищеца – заявител. При това
положение всеки един от ответниците дължи на ищеца законна лихва за
периода от 30.01.2025 г. (датата на подаване на заявлението с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК) до 23.05.2025 г. (датата
на извършеното от ответниците плащане), която изчислена от съда по реда на
чл.162 от ГПК, възлиза на стойност от по 6,40 лева за всеки един от
ответниците. При това положение ответниците са заплатили цялата дължима
от всеки един от тях главница в размер на по 148,39 лева, представляваща ½
ид. част от общо дължимата главница в размер на 296,79 лева за периода от
24.02.2022 г. до 12.09.2023 г., както и дължимата от всеки един от ответниците
лихва за забава в размер на по 26,29 лева, представляваща ½ част от общо
дължимата лихва за забава в размер на 52,59 лева за периода от 02.03.2023 г.
до 23.10.2024 г., и са заплатили и дължимата законна лихва забава за периода
от 30.01.2025 г. (датата на подаване на заявлението с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК) до 23.05.2025 г. (датата на
извършеното от ответниците плащане) в размер на по 6,40 лева. От тук и
следва извода, че при извършеното от ответниците плащане на 23.05.2025 г., те
са надплатили процесните вземания за главница, лихва за забава и законна
лихва със сумата от 53,29 лева. Тази сума следва да бъде отнесена на
основание чл.76, ал.2 от ЗЗД за погасяване на разноските сторени от ищеца.
В горния смисъл, тъй като ответниците в хода на процеса са заплатили
дължимите от тях суми за главница, лихва и лихва за забава, то предявените
искове, като погасени чрез плащане извършено от ответниците в хода на
процеса, следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в
заповедното производство, така и в исковото производство.
6
Ищецът е представил списък на разноските, съгласно който претендира
сторени такива в размер на 25,00 лева – държавна такса и 480,00 лева –
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, и 75,00 лева –
държавна такса, 480,00 лева адвокатско възнаграждение, 350,00 лева –
възнаграждение на особен представител и 5,00 лева –такса за издаване на
съдебно удостоверение.
Ответникът И. С. В. в съдебно заседание е противопоставила
възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производства.
Такова възражение е противопоставил и втория ответник чрез назначения му
особен представител, които възражения съдът следва да разгледа при
произнасяне по разноските сторени от ищеца в производствата.
Според приетото в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на
ЕС, националният съд принципно е задължен да не приложи ограничаващата
национална уредба, независимо дали има повдигнато възражение за
прекомерност на възнаграждението от насрещната страна. Поради това и с
оглед разрешението на СЕС, дадено в т.61, съдът намира, че съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото и обема на
осъществения труд от процесуалния представител на ответниците, съдът
следва да определи размера на заплатеното от тях адвокатско възнаграждение.
Според актуалната практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в
Решение от 25 януари 2024 г., дело С-438/2022 г., по преюдициално запитване
отправено от Софийски районен съд, както и практиката на националния съд –
ВКС, обективирана в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по гр.д. №
1908/2022 г. на ВКС, І т.о., определение № 343 от 15.02.2024 г., по т.д. №
1990/2023 г на ВКС, ІІ т. о., съгласно която посочените в Наредба № 1/2004 г.
минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са
обвързващи за съда,. В тази връзка съдът като взе предвид фактическата и
правна сложност на делото, конкретния защитаван материален интерес, то
съдът намира че справедливото адвокатско възнаграждение в заповедното
производство е в размер на 240,00 лева, независимо, че са двама ответниците,
и процесните суми се претендират от ищеца в условията на разделност.
Заповедното производство не се отличава с особена фактическа или правна
7
сложност дори и при попълване на заявление срещу двамата ответници. Ето
защо и съдът определи на ищеца справедливо адвокатско възнаграждение в
размер на 240,00 лева в заповедното производство, или по 120,00 лева за всеки
един от ответниците.
В исковото производство ищецът претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 480,00 лева. Тъй като в представеното от ищеца
пълномощно и договор за правна защита и съдействие ищецът не е посочил,
каква сума му е заплатил ищеца за предявяване на иск и процесуално
представителство по всеки един от предявените искове, то и съдът намира, че
ищецът е заплатил на адв. Н. сума от по 240,00 лева за предявяване на искове,
респ. за процесуално представителство по отношение на всеки един от
ответниците, поради което и намира, че същото не е прекомерно, респ. и не са
налице предпоставки за неговото намаляване.
Що се отнася до искането на ответницата В. съдът да приложи
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, то същата не може да бъде приложена тъй
като извършеното от ответниците плащане е сторено в хода на процеса – на
23.05.2025 г., а исковата молба е депозирана пред ПРС на 28.04.2025 г., поради
което и съдът намира, че ответниците с поведението си са дали повод за
завеждане на исковете и дължат на ищеца сторените от него разноски както в
заповедното (съразмерно на предявения материален интерес), така и в
исковото производство, съразмерно на прекратената част от исковете, и
установените за дължими, но платени в хода на процеса суми от ответниците.
В горния смисъл и съдът като взе предвид предявените суми с исковата
молба срещу всеки един от ответниците, дължимите разноски на ищеца от
всеки един от ответниците в заповедното производство (като сумите по
заповедта не са предявени изцяло с исковата молба), прекратената част от
производството в исковото производство, и платените от ответниците суми в
хода на процеса, то по съразмерност върху ответника И. С. В. следва да бъдат
възложените сторените от ищеца разноски в исковото и заповедното
производства в размер на 280,00 лева, от която сума се приспадне
надвнесената такава от 26,64 лева, или ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца разноски в исковото и заповедното производства в размер на
253,36 лева за държавни такси и адвокатско възнаграждение. Върху
ответникът В. С. В. следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски в
8
исковото и заповедното производства в размер на 630,00 лева, от които се
приспадне надвнесената такава от ответника сума в размер на 26,64 лева, или
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 603,36 лева,
представляваща разноски за държавни такси, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за особен представител в исковото и заповедното
производства.
Воден от горното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 01629/2025 г. на ПРС, В
ЧАСТТА, в която „Водоснабдяване и канализация”ООД, ЕИК *********,
със седалище/адрес на управление: гр. Перник, кв. „Варош“, ул. „Средец“ №
11 е предявил иск, срещу И. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. **** и В. С.
В., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, по реда на чл.415, вр. чл.410 ГП, с
правно основание чл.86 от ЗЗД, и искане да бъде признато за установено, че
ответниците, в качеството им на наследници на С. В. С., ЕГН **********,
починал, дължат на ищеца РАЗДЕЛНО, всеки съответната си идеалната част,
представляваща лихва за забава за периода от 24.02.2022 г. до 01.03.2023 г., а
именно:
- от И. С. В., ЕГН **********, в качеството й на наследник на С. В. С.,
ЕГН **********, починал, лихва за забава за периода от 24.02.2022 г. до
01.03.2023 г., поради недопустимост на иска в тази чу част;
- от В. С. В., ЕГН **********, в качеството му на наследник на С. В. С.,
ЕГН **********, починал, лихва за забава за периода от 24.02.2022 г. до
01.03.2023 г., поради недопустимост на иска в тази чу част;
ОТХВЪРЛЯ предявените от искове от „Водоснабдяване и
канализация”ООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр.
Перник, кв. „Варош“, ул. „Средец“ № 11, срещу И. С. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. **** и В. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, по реда на
чл.415, вр. чл.410 ГП, с правно основание чл.79, вр. чл.86 от ЗЗД, и искане
да бъде признато за установено, че ответниците, в качеството им на
наследници на С. В. С., ЕГН **********, починал, дължат на ищеца сумата от
349,38 лева, която следва да заплатят РАЗДЕЛНО, всеки съответната си
9
идеалната част, представляваща стойността на доставена, отведена и
пречистена вода за периода от 24.02.2022 г. до 12.09.2023 г., за водоснабден
имот, находящ се в гр. ****, от които: сумата в размер на 296,79 лева,
представляваща главница за периода от 24.02.2022 г. до 12.09.2023 г., сумата в
размер на 52,59 лева, представляваща лихва за забава за периода от 02.03.2023
г. до 23.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното
изплащане на сумата, а именно:
- от И. С. В., ЕГН **********, в качеството й на наследник на С. В. С.,
ЕГН **********, починал, сумата в размер на 148,39 лева, представляваща ½
ид. част от общо дължимата главница в размер на 296,79 лева за периода от
24.02.2022 г. до 12.09.2023 г., за водоснабден имот, находящ се в гр. ****,
сумата в размер на 26,29 лева, представляваща ½ част от общо дължимата
лихва за забава в размер на 52,59 лева за периода от 02.03.2023 г. до
23.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 148,39 лева;
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ –
30.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата;
- от В. С. В., ЕГН **********, в качеството му на наследник на С. В. С.,
ЕГН **********, починал, сумата в размер на 148,39 лева, представляваща ½
ид. част от общо дължимата главница в размер на 296,79 лева за периода от
24.02.2022 г. до 12.09.2023 г., за водоснабден имот, находящ се в гр. ****,
сумата в размер на 26,29 лева, представляваща ½ част от общо дължимата
лихва за забава в размер на 52,59 лева за периода от 02.03.2023 г. до
23.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 148,39 лева;
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ –
30.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата,
за които суми е издадена Заповед № 192 от 03.02.2025 г. по ч.гр.д. №
331/2025 г. на ПРС, поради ПЛАЩАНЕ на процесните суми от И. С. В., ЕГН
**********, и В. С. В., ЕГН **********, извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА И. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. **** ДА ЗАПЛАТИ
на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище/адрес на управление: гр.Перник, кв. „Варош“, ул. „Средец“ № 11,
сумата от 253,36 лева, представляваща направени разноски в исковото и
заповедното производства.
10
ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. **** ДА ЗАПЛАТИ
на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище/адрес на управление: гр.Перник, кв. „Варош“, ул. „Средец“ № 11,
сумата от 603,36 лева, представляваща направени разноски в исковото и
заповедното производства.
РЕШЕНИЕТО в прекратителната му част подлежи на обжалване пред
Пернишкия окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца, а
в останалата част, пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.гр.д. № 00331/2025 г. на ПРС да
бъде върнато на съответния състав на ПРС.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11