М О
Т И В
И
Към
присъда по НОХд.№ 97/2019 г. по описа на Районен съд
– Б.С.
Подсъдимият Т.Г. *** е предаден на
съд по обвинение по чл.149, ал.2, т.1 и т.3 вр. ал.1
от НК.
Обвинението на подс.Т.Г.Т.
е за това, че на 07.06.2017г. в с.Т., обл.В. е
извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение
на лице, ненавършило 14 годишна възраст
- Б.К.Г. ***, изразяващо се в бъркане с пръст в областта на задния
проход и в устата, осмукване на пръста му и опипване на половия му орган с
ръка, като деянието е извършено чрез употреба на сила, изразяваща се в
затискане и удряне в областта на устата с ръка и удряне в областта на гърба, и
заплашване и чрез използване на безпомощното състояние на Г. /с оглед ниската
му възраст/.
Участващия
в делото прокурор заяви, че поддържа обвинението така, както е внесено с
обвинителния акт. Счита същото за доказано по несъмнен начин. В ход на
съдебните прения изразява становище, че на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание около минималното, предвидено за това наказание. Ако наказанието е
под три години лишаване от свобода, същото следва да бъде отложено, на
основание чл.66 от НК.
Защитникът
на подсъдимия Т.Г.Т. – адв.М.М.
изразява становище, че от събраните писмени и гласни доказателства не се е
установило деянието да е доказано по безспорен и категоричен начин. Изразява
становище, че обвинението се базира единствено на заинтересованата свидетелка –
майката на малолетния пострадал М.Ц.. Изразява становище, че подсъдимия следва
да бъде оправдан, като излага мотиви за това.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства, които анализирани по отделно
и в съвкупност дават основание на съда да приеме за установено следното:
Подс.Т.Г.Т. е роден на ***г***.
Същият е неженен, със средно образование, безработен и не е осъждан.
Свидетелките
М.А.Ц. и А.А.А. са сестри. Двете живеят в с.Т..
Свидетелката А.А.А. сезонно работи в чужбина като
зимата е в България. През времето когато е на работа в домът й идва сестра й –
свидетелката М.Ц., която извършва домакинската работа, като почиства къщата,
пере и готви. Тази дейност тя извършва срещу заплащане от сестра си. В къщата,
където посещавала М.Ц., живял племенникът й – подсъдимият Т..
На
07.06.2017г. М.Ц. отишла в домът на племенника си с оглед грижите за
домакинството. Отишла заедно с детето си, тъй като нямало кой да го гледа.
Подсъдимият, заедно с детето на М.Ц. легнали на легло и си пуснали телевизор.
Докато лежали подсъдимият Т. започнал да бърка с пръст в дупето и в устата на
детето, като го заплашвал, че ще дойде торбалан, след
което подсъдимия Т. накарал детето да му смуче пръста и да опипва половия му
орган. Детето се дърпало, но подсъдимия Т., затискайки устата на детето, го ударил
в областта на устата. Тези действия продължили няколко минути. Около 17.00 часа
майката на пострадалия Б.К.Г. – М.Ц. чула виковете на детето и тръгнала към
стаята. Тогава тя видяла детето и подсъдимия Т. да лежат в едно легло, взела
детето и тръгнала с него към дома си. По пътя детето й казало, че „бати ме би, бати ми бърка в
дупето с пръст и ми бърка в устата със същото пръстче, затиска ми устата и ме
заплашва, че ще дойде торбалан. Кара ме да му пипам пацата, но аз не искам и той ме удря. Аз пищя, а ти не ме
чуваш, мамо, и не идваш.“ За станалото М.Ц. разказала на съпруга си К.Г.Ц. и на
нейната племенница – М.Т.. По телефона уведомила сестра си А.А..
На
08.06.2017г. свидетелката М.Ц. подала сигнал за случилото се на телефон 112.
Пострадалият Б.К.Г. бил прегледан в Център за спешна медицинска помощ – Б.С., а
след това и в Център за спешна медицинска помощ – В., за което била издадена
съответната медицинска документация. Били уведомени и служители на РУ – Б.С.,
които започнали разследване.
Горната
фактическа обстановка се установява от обясненията на разпитаните в с.з.
свидетели: пострадалия Б.К.Г., свидетелите М.А.Ц., С.А.А.,
К.Г.Ц., И.Я.Ц., Д.Ю.Г..
В
подкрепа на установената по-горе фактическа обстановка са и приобщените към
делото писмени доказателства, а именно: фиш за спешна медицинска помощ, лист за
преглед на пациент, допълнителен лист, удостоверение за раждане на Б.К.Г., характеристика
на Т.Г.Т. и осъвременена справка за съдимост на подсъдимия.
На
досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза
по писмени данни. Експертизата е извършена от вещото лице Р.А. ***, чието
заключение е, че няма медицински данни, които свидетелстват за осъществяване на
действия с цел възбуда или удовлетворяване на полово желание с Г.. Не са
описани охлузвания или други увреждания в областта на задния проход, външните
полови органи и бедрата, както и такива по тялото на Г.. Не са описани
травматични увреждания или болестни процеси при прегледа на Г., които да
увредят здравето му. Вещото лице като забележка под експертизата е посочило, че
трябва да се има в предвид, че в практиката често пъти при неособено силно
въздействие /удар, триене, притискане и други/ могат да не останат видими травматични
увреждания, но в резултат на дадено физическо въздействие върху организма
настъпва дразнене на сетивни нервни окончания с последващи
съответни физиологични процеси, които се предават като сигнали по нервните
пътища в централната нервна система, където се възприемат като болка или друго
усещане /неприятно усещане, произтичащо от физическо въздействие/. Тази
експертиза беше изслушана и в с.з., където вещото лице допълни, че минимално
физическо въздействие – насилие е пипане, леко натискане, лек шамар. Задният
проход би могъл да пропусне един пръст без да остави някакви следи. Допълни, че
и по медицински път не може да се установи с категоричност дали това, което е
посочено от свидетелските показания, отговаря на обективната истина. Тази
експертиза беше приета по делото без възражения от страните.
На
досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно
психиатрична-психологична експертиза с вещи лица д-р Л.П.А. – детски психиатър
към МЦ „Апекс“ гр.П. и В.И.П. – клиничен психолог при
МЦ „Апекс“ гр.П.. Заключението на вещите лица е, че
освидетелстваното дете Б.К.Г. *** е с общо интелектуално функциониране в норма,
с правилно нервно-психично развитие. Освидетелстваното дете не страда от
психично заболяване. Не се установяват данни за разстройство на психичното
развитие.
Общоприет
факт в детската психология и психиатрия е, че във възрастта, на която е в
момента освидетелствания и на тази, на която е бил по време на инкриминираното
деяние все още емоциите са твърде неустойчиви и ситуативно
обусловени, а паметта не е системно
организирана. Към момента на извършване на деянието и към настоящия момент
пострадалият Б. не е могъл правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда
фактите, имащи значение за досъдебното производство.
Не
се установяват данни за налични травматични спомени за преживяно насилие у
детето, което е обяснимо с неизградеността на
сексуалните представи и общуване между половете, с липса на социална и когнитивна
зрялост за разбиране на случилото се, което само по себе си води до намаляване
на негативните последици от евентуално стресогенното
му въздействие върху индивида.
Към
момента на освидетелстването с оглед възрастта на детето пострадалият Б. не е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното с него деяние и да
ръководи постъпките си, както и да окаже адекватна съпротива.
Тази
експертиза е приета в с.з. без възражение от страните по делото.
В
с.з. бе поискано от защитата да бъде назначена комплексна психолого-психиатрична
експертиза на майката на пострадалия – М.А.Ц. с оглед държането й в процеса.
Съдът е назначил такава психологично-психиатрична експертиза, както на
поисканата свидетелка М.А.Ц., така и на подсъдимия Т.Г.Т.. За вещи лица са
назначени д-р Л.П.С. – психиатър и В.И.П. – психолог, които след преглед на
лицата да дадат заключение на следните въпроси: Страдат ли лицата от психично
заболяване. Ако страдат, какво е заболяването?; Годни ли са да участват в
наказателния процес?; Годни ли са да възприемат адекватно и да възпроизвеждат
случилото се?; Склонни ли са да преиначават истината?.
Тази
експертиза е изготвена от вещите лица, като заключението за М.А.Ц. е, че
липсват данни за наличие на психични заболявания. Същата е годна да вземе
участие в наказателен процес. Вещите лица считат, че тя е годна да възприема
адекватно събитията по делото и да възпроизвежда случилото се. От психологично
изследване е видно, че са налице завишени стойности по скалата за лъжа,
предполагащи тенденция изследваното лице да се представи в благоприятна
светлина и да демонстрира одобряемо от обществото
поведение и начин на мислене. Достоверността на тези изследвания е във високи
граници /или с високи стойности на скалата на корекция/, което означава, че тя
формира своето поведение в зависимост от социалното одобрение. Тези високи
стойности показват изопачаване на резултатите с цел защита по отношение на абнормални прояви. Високите резултати от скалата за
хистерия показват използване на симптомите на соматично заболяване, като
средство за избягване на отговорност. Наблюдава се склонност за фантазиране и
незрялост, като основата цел е получаване на внимание и поддръжка.
Заключението
за подсъдимия Т.Г.Т. е, че липсват данни за наличие на психично заболяване.
Същият е годен да вземе участие в наказателния процес. Вещите лица считат, че
той е годен да възприема адекватно събитията по делото и да възпроизвежда
случилото се. От психологичното изследване е видно, че са налице ниски
стойности по скалата на лъжа. Искреността на освидетелствания е в норма, говори
за откритост и не скрива своите затруднения и слабости. Достоверността е в
норма, като ниските стойности на корекция показват, че той е откровен и
доброжелателен.
В
съдебното производство беше назначена и изготвена съдебна компютърно-техническа
експертиза, относно разчитане съдържанието на диск и възпроизвеждане на хартиен
носител във връзка с подадения сигнал на Единен европейски номер 112 с вещо
лице Б.В.А.. Експертизата е приета от страните без възражения.
Съдът
не цени показанията на свидетелите С.Ц.Х. и В.С.И., двете служителки на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Б.С., отдел „Закрила на детето“, тъй като и
двете не са работили по случая и с нищо не допринасят за изясняване на
обективната истина по делото. Не цени и показанията на В. Е. К., Р. А.К., К.С.Ф. и П.Х.С.. Последният е служител на полицията, а
другите са служители на Център за спешна медицинска помощ. В своите показания
те не си спомнят нищо конкретно за случая, не допринасят за изясняване на
обективната истина по делото, като П.С. само твърди, че е виждал майката и
детето при инспектор ДПС след случая.
Съдът
не цени и показанията на М.Г.Т. – сестра на подсъдимия, тъй като в нейните
показания личи явен стремеж за оневиняване на брат й.
Показанията
на малолетния свидетел Б.Г., в които той разказва за извършените действия по
отношение на него, показанията на майка му М.Ц., която е потвърдила заявеното
от малолетния си син, като е посочила и физическото, и психическото му
състояние, кореспондират и с показанията на К.Г.Ц. – баща на пострадалия, който
е заявил, че когато се е прибрал, съпругата му и детето му са плачели. Тези
показания кореспондират и с показанията на свидетеля С.А.А.,
който е брат на свидетелката Ц. и на свидетелката А.А.А.
/роднина и на пострадалия, и на подсъдимия/, който видял лично пострадалия,
който в разпита си го описва, че детето е било разстроено и е плакало.
Показанията на тези свидетели са взаимно свързани и безпротиворечиви
и подкрепят обвинителната теза на прокуратурата.
От
така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните
правни изводи:
На
07.06.2017г. в с.Т., обл.В. подсъдимият е осъществил
действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на Б.К.Г.
***, изразяващо се в бъркане с пръст в областта на задния проход и устата,
осмукване на пръста му и опипване на половия му орган с ръка, като деянието е
извършено чрез употреба на сила, изразяваща се в затискане и удряне в областта
на устата с ръка и чрез използване на безпомощното му състояние /с оглед
ниската му възраст/ и е по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст –
престъпление по чл.149, ал.2, т.1 и т.3 вр. ал.1 от
НК.
Подсъдимият
е осъществил признаците на престъплението по чл.149 НК извършвайки действия, с
цел да възбуди полово желание, без съвкупление – бъркал е с пръст в областта на
задния проход, карал е пострадалия да опипва половия му орган с ръка, като
същевременно е използвал безпомощното му състояние, а то е такова с оглед
ниската възраст на детето, като е употребил сила – затискал е устата на
пострадалия и му е нанесъл удари по нея, което е друг квалифициращ елемент от
състава на престъплението.
От
субективна страна подсъдимия Т.Г.Т. е действал с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
сигурното настъпване на конкретните общественоопасни
последици, като и е искал настъпването на съставомерен
резултат да възбуди полово желание без съвкупление с пострадалия Б.К.Г..
От
така установената фактическа обстановка може да се направи извода, че върху пострадалия
са били упражнени преки насилствени действия, които да сломят съпротивата му
/доколкото едно малко дете може да окаже/.
При
определяне вида и размера на наказанието, което съдът наложи на подс.Т.Г.Т. съобрази от една страна високата степен на
обществена опасност при извършване на деянието, което е отегчаващо вината
обстоятелство и от друга страна, безработен, без средства за препитание, младата
му възраст, които са смекчаващи вината обстоятелства, но те по своя характер не
са нито изключителни, нито многобройни, поради което съдът прие, че следва да
му наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства при
условията на чл.54 ал.1 НК .
За
престъплението по чл.149, ал.2 от НК, по което подсъдимия беше признат за
виновен, законът предвижда наказание от две до осем години лишаване от свобода.
Съдът намира, че следва да му наложи наказание, както беше споменато по-горе,
при условията на чл.54, ал.1 от НК, близо до минималния размер, предвиден за
това престъпление, а именно ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът
намира, че за постигане целите на наказанието и за поправяне на осъдения не е
наложително така определеното наказание да бъде търпяно ефективно, но същото
следва да бъде отложено с по-дълъг период от време, поради което и приложи
разпоредбата чл.66, ал.1 НК и отложи наказанието с максималния предвиден от
закона срок, а именно за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
С
присъдата си съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата направените
по делото разноски в размер на 1640.15 лв., от които по сметка на ОД на МВР гр.В.
– 418.60 лева, а по сметка на РС – Б.С. – 1221.55 лева.
При
горните съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: