Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.В.Търново, 03.06.2019г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на трети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№3231 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявен
иск с правно основание чл.108 от ЗС.
В исковата молба се излагат твърдения,
че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №**** от 09.12.2016г. по описа на нотариус Д.Р ищецът закупил
УПИ **** в квартал ** по регулационния план на с.Р, с площ от 1050 кв.м.
Ищецът твърди, че в този УПИ има построен гараж от 31,26 кв.м и навес от 19
кв.м, като част от навеса попада в УПИ ***, собственост на ответницата. Ищецът заявява, че гаража и навеса са
построени от прехвърлителя Г И М, но поради липса на книжа за тези сгради, те
не били отразени в плана и описани в горепосочения нотариален акт. Ищецът
заявява, че уговорката между страните по сделката била купувачът да придвижи
процедура по узаконяване на постройките. Ищецът сочи, че на 16.10.2018г. подал
заявление за отразяване на съществуващи сгради в плана на с.Р. Ищецът твърди,
че към настоящия момент процесния гараж се ползва от ответницата П. Ищецът
счита, че той е собственик на гаража, независимо, че същият не е посочен в
нотариалния акт по покупко-продажбата, като се позовава на разпоредбата на
чл.92 от ЗС. Счита, че щом продавача не е изключил изрично от продажбата
вещи/подобрения/, които се намират в мястото, в този случай купувачът придобива
всичко, което се намира в мястото. С оглед изложеното ищецът отправя искане
съдът да осъди ответницата да отстъпи собствеността и предаде на ищеца владението
върху гараж с площ от 31,26 кв.м, построен в УПИ **** в квартал ** по регулационния план на с.Р.
Претендира разноски.
Ответницата в срока по чл.131 от ГПК е подала отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като
неоснователен. Ответницата твърди, че видно от нотариалния акт от 09.12.2016г.
продавачът Г М е прехвърлил на ищеца Т.Д. само УПИ**** в строителен квартал ** по плана на с.Р. Според
ответника волята на продавача е очевидна и с оглед цената по сделката-4400лв.
Ответницата заявява, че приживе Г М изрично е заявил на наследниците си Й Ф и Н
Г, че е продал на Т.Д. УПИ-то без гаража. Ответницата заявява, че към момента
на сделката от 09.12.2016г. гаражът е бил изграден, видно от удостоверение за
търпимост №583/19.07.2017г. и е можел да бъде включен в прехвърлителната
сделка, като оспорва твърденията на ищеца за негови уговорки с прехвърлителя за
последващо узаконяване на гаража. Ответницата заявява, че тя е собственик на
процесния гараж на основние договор за покупко-продажба от 17.07.2017г.,
оформен с нотариален акт **********т 17.07.2017г., по който
продавачи са Й Ф и Н Г, които предали на ответницата владението върху гаража. С
оглед изложеното ответницата отправя искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за
покупко-продажба №*********г., на 09.12.2016г., Г И М
продава на ищеца Т.П.Д. собствения си недвижим имот, намиращ се в с.Р, общ.****, представляващ УПИ **** в кв.**, с площ от 1050 кв.м за сумата
4400лв.
Видно от приложената
по делото Обяснителна записка към геодизическа снимка, за имот 820 има
отреждане по действащия кадастрален и регулационен план на два урегулирани
имота: УПИ ***** с площ 1 473 кв.м и УПИ **** с площ 1052 кв.м. В записката е
посочено, че в УПИ **** има построен гараж от 31,26 кв.м
и навес от 19 кв.м, като част от навеса с площ от 4,5 кв.м попада в източния
УПИ ****.
С нотариален акт за
покупко-продажба №*****., Й Д Ф и Н Л Г продават на ответника Е.А. П недвижим
имот, собственост на наследодателя им Г И М, находящ се в с******, а именно УПИ
***** в кв.** по плана на селото, целият с
площ от 1440 кв.м, заедно с построените в имота къща, гараж и селскостопански
постройки за сумата 9500лв.
По делото е представено
удостоверение за търпимост, издадено от Община ****, относно жилищна сграда и
гараж, собственост на наследници на И Т М. По делото са приложени и нотариалните преписки по горепосочените нотариални дела. Представена е скица от 30.10.2018г. за УПИ ІХ-820 с площ от 1050 кв.м, върху която е
нанесен намиращия се в
УПИ-то гараж.
Видно
от приложеното по делото удостоверение за наследници, Г И М е починал на
04.01.2017г.
По делото са събрани
гласни доказателсва чрез разпит на свидетелите Е Д, Х Г, Н Г и Й Ф.
Свидетелката Д, съпруга на ищеца, разпитана каза, че преди да сключат брак със
съпруга си, той купил от Г М имот в с.Р, като сделката извършили през зимата на
2016г. Свидетелката каза, че присъствала пред нотариуса, при сключване на
договора за продажба, като продавачът Г се разбрал със съпруга на
свидетелката, който купувал имота, че през пролетта ще му даде ключовете за
имота. Свидетелката каза, че не се стигнало до предаване на ключовете, защото Г
починал около месец след сделката. Свидетелката каза, че след смъртта на Г
ответницата купила съседния имот от наследниците на Г и започнала да владее
процесния гараж. Свидетелят Г заяви, че ищеца му споделил за закупения в с.Р имот и че има спор със съсед относно
гаража, построен в имота. Свидетелят каза, че ищецът не можел да влезе в
гаража, защото нямал ключ. Не можел да го ползва. Обърнал се към геодезист,
който направил замервания на място и установил, че гаража попада в имота на
ищеца. Свидетелката Г, разпитана каза, че е първа братовчедка на Г М, който
починал месец януари 2017г. Г не бил женен, нямал деца. През есента на 2016г.
споделил на свидетелката, че е продал едно от дворните места, които има в село
Р, а другото, в което има къща, оставил за себе си. След смъртта на Г, свидетелката
и нейната братовчедка Й Ф в качеството наследници продали собственото на Г М
дворно място на ответника Е.А.. Свидетелката Ф, разпитана каза, че процесния
гараж е построен през 1976г.-1977г. Преди да почине Г й казал, че продал
празното дворно място в с.Р, защото не може да го обработва. След смъртта на Г
двете свидетелки, които са първи братовчедки на Г, получили ключовете от
неговия имот от лице на име , след което продали имота на ответницата.
От заключението на
допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че процесния
гараж попада в УПИ ****** в кв.** по плана на с.Р. Видно от заключението и направените от вещото лице
измервания на място, площта на гаража е 29 кв.м. На север граничи със стопанска
постройка, която не е отразена в кадастралния план, на изток граничи с навес,
на юг-с улица и на запад-с частта от УПИ *****.
От
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният ревандикационен иск с
правно основание чл.108 от ЗС е допустим.
Разгледан по същество искът по
чл.108 от ЗС за процесния гараж е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
Съгласно чл.108 от ЗС
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи
без да има основание за това.
За да бъде основателен иска с правно основание чл.108
от ЗС е необходимо да бъдат налице посочените в цитираната правна норма
предпоставки, а именно: ищецът да е собственик на процесния имот, ответникът да
се намира във владение или държане на същия, без да има правно основание за
това.
Ищецът носи доказателствена тежест да установи
правото си на собственост върху процесния
гараж, както и обстоятелството, че
ответникът владее или държи процесната
недвижима вещ. Ответникът следва да установи, че владее вещта на правно
основание.
По делото не е спорно и от
събраните доказателства се установи, че Г И М е бил собственик на УПИ **** и УПИ ****, в квартал ** по плана на с.Р, общ.****. Тези имоти са съседни, като през 70-те години в имота е построен гараж.
На 09.12.2016г. Г М продал на ищеца Т.Д. УПИ *** с площ от 1050 кв.м, като договорът за покупко-продажба е оформен с
нотариален акт №*********. По силата покупко-продажбата собствеността
върху имота преминала в патримониума на ищеца-купувач, като ищецът придобил
собствеността върху имота-дворно място. От заключението на назначената по
делото съдебно-техническа експертиза и писмените доказателства се установи, че
в УПИ **** се намира процесния гараж, като
вещото лице е посочило, че гаража изцяло попада в имота, закупен от ищеца.
Установи се, че през месец януари 2017г. Георги Маринов починал, като след
смъртта му неговите наследници продали на ответницата другото УПИ, с което
наследодателят не се бил разпоредил
приживе, като видно от нотариалния акт, с който
е оформена сделката продавачите продават на ответницата УПИ ****, в квартал ** по плана на с.Р, общ.****, заедно с построените в него къща, гараж и стопански постройки. Спорният
момент в настоящото производство е относно собствеността на гаража, за който
всяка от двете страни заявява право на собственост. Ищецът основава
претендираната собственост върху процесния гараж като придобит по пътя на
приращението. Съгласно чл.92 от ЗС при прехвърляне на право на собственост
върху земята, приобретателят става собственик на всички постройки и насаждения
върху нея, освен ако е установено друго. По правило, договорите, с които се
прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, съдържат подробно описание на
тези имоти, но в някои случаи, когато се прехвърля право на собственост върху
застроен имот, в договора не е посочено, че заедно със земята се
прехвърля и съществуващата върху нея
сграда или сгради. В тези случаи в съдебната практика е изразено разбирането,
че щом като продавачът не е изключил изрично от продажбата сградите, които се
намират в прехвърляния имот, те също са предмет на прехвърлителната сделка. За
да бъде оборена презумпцията на чл.92 от ЗС, то следва да бъде установено, че е
уговорено друго при сключване на договора. Съдът намира, че ищецът доказа, че е
придобил по приращение построения в закупения от него имот гараж. Действително,
същият не е бил посочен в нотариалния акт, но към момента на сключване на
сделката гаражът не е бил отразен в кадастралния план. Безспорно е обаче, че гаражът
е съществувал към момента на сделката, сключена между ищеца и продавача Г М и
съдът приема, че ако волята на страните по договора е била гаражът, посторен в
имота да не е предмет на договора за покупко-продажба, то същите биха го изключили
изрично в нотариалния акт от предмета на сделката. Така, както е описан имота,
предмет на договора в нотариалния акт, с
който е оформена сделката, води до извод, че се прехвърля УПИ-то с построените
върху него сгради-в случая гараж. Ангажираните от ответника доказателства не
обориха презумцията на чл.92 от ЗС, като не установиха по безспорен начин, че
гаражът не е бил предмет на договора между ищеца и Г М и е било уговорено друго.
Действително, свидетелките Ф и Г, които са наследници на Г М, разпитани казаха,
че приживе М им споделил, че ще продаде едното УПИ, празно, но съдът съобрази
възможната заинтресованост на тези свидетелки, доколкото същите са продавачи по
договора, сключен с ответницата, на която продали съседния имот и не ги
кредитира, в частта, в която свидетелките заявиха, че М им казал, че гаражът ще
остане за тях, тъй като те не кореспондират с останалите доказателства по
делото и с обстоятелството, че в нотариалния акт на ищеца гаражът не е изключен
от предмета на сделката. Дори и първоначално продавачът М да е имал намерение
да не се разпорежда с гаража, при
положение, че в нотариалния акт не е посочено, че се продава само дворното
място, без постройките върху него, съдът
приема, че М се е разпоредил и с построеното
в продавания от него имот, в полза на ищеца-купувач на имота. Възражението на
ответника, че стойността по договора за покупко-продажба като размер не
кореспондира с пазарната стойност на имот с построен в него гараж, съдът
намира, че не разколебава презумпцията на чл.92 от ЗС, доколкото е налице
свобода на договаряне между страните на параметрите по договора, вкл. и на
неговата цена. От значение е начина, по който е индивидуализиран предметът на
сделката, а не начина на формиране на продажната цена. Въпросът дали тази цена
отговаря на пазарната или данъчната оценка на имота, не оборва извода за
прехвърляне на правото на собственост върху гаража по договора, сключен от
ищеца с Г М. От своя страна ответникът не доказа, че е собственик на гаража.
Обстоятелството, че в нотариалния акт, с който е придобила право на собственост
върху УПИ **** е включен гараж, може да обоснове
извод за придобиване на собственост върху този обект, само, ако праводателят е
бил собственик на гаража. В случая, съдът приема, че праводателките на
ответницата не са били собственици на процесния гараж към момента на договора
за покупко-продажба, сключен от тях като продавачи и ответницата като купувач,
защото не са придобили по наследство собствеността върху гаража, с която техния
наследодател се е бил разпоредил при сделката сключена с ищеца. Никой не може
да прехвърли повече права, отколкото притежава, поради което, след като
прехвърлителките не са били собственици на гаража, то и ответницата в качесвото
на купувач не е придобила право на собственост
върху този гараж, който вече е бил собственост на ищеца, по пътя на
приращението, което е първичен способ за придобиване на право на собственост.
Освен това, в нотариалния акт на ответницата е посочено, че се продава гараж,
построен в имот УПИ ****, а по делото безспорно се
установи, че процесният гараж се намира в съседното УПИ ****, закупено от ищеца.
С оглед изложеното, съдът приема,
че ищецът е собственик на процесния гараж. От показанията на разпитаните
свидетели Д и Г се установи, че гаражът се владее и ползва от ответницата,
което обстоятелство не се спори от нея. След като се установи, че ищецът е
собственик на гаража на основание чл.92 от ЗС, съдът приема,че ответницата
владее гаража без правно основание, като искът по чл.108 от ЗС се явява
основателен и доказан и подлежи на уважаване.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски и с оглед
изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените
в настоящото производство разноски за държавна такса в размер на 52 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
Ответницата е претендирала присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не следва
да бъдат присъждани разноски в нейна полза.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на Е.А. П, с ЕГН **********, с адрес ***, че Т.П.Д. с ЕГН **********, с адрес *** Е СОБСТВЕНИК на основание чл.92 от ЗС на ГАРАЖ с площ от 29 кв.м.,
построен в УПИ **** в квартал ** по регулационния план на с.Р,
общ.**** и ОСЪЖДА Е.А.
П, с ЕГН ********** да предаде на Т.П.Д.
с ЕГН ********** владението върху горепосочения
ГАРАЖ.
ОСЪЖДА Е.А. П, с ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на Т.П.Д. с ЕГН **********, с адрес *** сумата общо 452 лв./четиристотин петдесет и два лева/, представляваща направени от ищеца
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: