Решение по адм. дело №397/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по депозирана Заповед № ОА-РД-14-145/29.08.2025 г. на Областния управител на Област Кюстендил, с която оспорва чл. 23, чл. 24 и чл. 25 ал. 1 и ал. 6 от Наредбата за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община Дупница на Общински съвет – Дупница.

Позовавайки се на преките и непосредствени разпоредби на чл. 1 ал. 2 и чл. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и чл. 16б ал. 1, чл. 16а ал. 2, чл. 19 т. 2 и чл. 28б ал. 3 от Закона за защита от шума в околната среда, оспорващият счита, че посочените разпоредби от Наредбата са в разрез с принципите на правовата държава – чл. 4 ал. 1 от Конституцията на РБ.

Излага съображения, за незаконосъобразност на оспорените текстове от Наредбата с материално - правни разпоредби от ЗОАРАКСД и от ЗЗШСС.

Моли се да се отменят разпоредбите на чл. 23, чл. 24 и чл. 25 ал. 1 и ал. 6 от Наредбата за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община Дупница, издадена от ОбС – Дупница.

В о.с.з, чрез процесуалния си представител Н., се претендира присъждане на направените разноски – юрисконсултско възнаграждение. Представена е и писмена защита.

Ответникът - Общински съвет Дупница, чрез своя П. К. и процесуалния си представител адв. П., излагат становище за частична недопустимост на жалбата, а в случай, че жалбата бъде приета за допустима, се претендира същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Представена е и писмена защита.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кюстендил в съдебно заседание излага становище, че заповедта е основателна досежно наведените доводи за противоречие с нормативни актове от по - висока степен, с оглед на което счита, че оспорените разпоредби следва да бъдат отменени.

Административен съд – Кюстендил, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С Докладна записка Регистрационен индекс: 61-00-139/01.09.2008 г. от Кмета на Община Дупница, относно приемане на проект на Наредба за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община Дупница е направено предложение на Общински съвет Дупница да вземе следното решение: На основание чл. 21 ал. 2 и чл. 27 ал. 3 от ЗМСМА: 1. Приема Наредба за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община Дупница, 2. Отменя Наредба № 1, приета с Решение № 56/01.03.1996 г. на ОбС – Дупница; 2.2. Наредба за реда и условията за регистрация на търговски обекти и извършване на търговия на открито на територията на Община Дупница, приета с Решение № 140/14.12.2006 г. на ОбС – Дупница; 3. Изменя т. 31 и т. 32 от Тарифата по чл. 49 от Наредбата за определяне на местните такси и цени на услуги и администрирането им на територията на Община Дупница, приета с Решение № 1/06.02.2003 г., както следва: т. 31 „издаване на удостоверение за удължено работно време със срок 1 година“; т. 32 „услуга вписване в информационен масив „Търговски обекти“.

В Докладната записка са изложени мотиви относно причините, които налагат приемането на предложения проект на Наредба; съответно цели, които се поставят с предложения проект на Наредба.

Докладната записка, включително проекта на Наредбата, заедно с мотивите, са публикувани на официалната интернет страница на Община Дупница на 01.09.2008 г. (лист 54).

По Докладната записка и проекта са изразени становищата на постоянни комисии към Общински съвет – Дупница (лист 52 и сл.).

Докладната записка е разгледана като т. 1 от дневния ред на заседание на Общински съвет – Дупница проведено на 30.09.2008 г., по която е прието Решение № 144 от 30.09.2008 г., с което, на основание чл. 21 ал. 2 и чл. 27 ал. 3 от ЗМСМА, Общински съвет – Дупница: 1. Приема Наредба за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община Дупница, както ипосочените по – горе точки от проекто – решението, съгласно текста.

Съгласно приложения по делото Протокол № 10/30.09.2008 г. (лист 33 и сл.) от проведеното заседание на Общински съвет – Дупница, решението е прието при необходимия кворум и мнозинство, като при общ брой от 33 общински съветници в гласуването при приемане на Решение № 144 от 30.09.2008 г. са участвали 29 общински съветници, от които 28 са гласували "за", 1 – "против" и 0 – "въздържали се".

По делото е представена актуалната редакция на Наредба за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община Дупница. Видно от § 8 и § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата, същата се приема на основание чл. 22 ал. 1 от ЗМСМА и отменя Наредба № 1, приета с Решение № 56/01.03.1996 г. и Наредба за реда и условията за регистрация на търговски обекти и извършване на търговия на открито на територията на Община Дупница, приета с Решение № 140/14.12.2006 г. на ОбС – Дупница. Наредбата е изменяна и допълвана през годините, като последно е с Решение № 173/17.07.2025 г. на ОбС - Дупница.

В процесната Наредба е предвидено, че същата има действие и е задължителна за всички физически и юридически лица, които се намират на територията на Община Дупница.

Оспорените текстове от Наредбата, в редакцията им към момента на подаване на жалбата, действаща и към настоящия момент, имат следното съдържание:

Чл. 23 /1/ При упражняване на търговска дейност в стационарен обект, физическите и юридическите лица уведомяват за това Община Дупница чрез подаване на уведомление;

/2/ Уведомлението по ал. 1 /по образец/ в 2 екземпляра се подава до кмета на общината в 7 дневен срок от заверката в Териториалната данъчна дирекция на свидетелството за регистрация на фискално устройство за обекта;

/3/ В уведомлението се посочва адрес на търговския обект; вида на търговския обект; фирма, седалище и телефон на търговеца; име на лицето,представляващо търговеца, името и телефона на лицето, отговорно за търговския обект;

/4/ Уведомителят предлага работно време от 06.00 до 22.00 часа и часове за зареждане на обекта;

/5/ Уведомителят прилага и квитанция за платена такса за предоставена услуга – вписване в Информационен масив „Търговски обекти“, определени в т. 32 от Тарифата по чл. 49 от Наредбата за определяне на местните такси и цени на услуги и администрирането им на територията на Община Дупница;

/6/ Забранява се на физическите и юридическите лица извършването на търговска дейност в стационарен обект извън установеното за търговския обект работно време;

Чл. 24 /1/ В 14 дневен срок от постъпване на уведомлението по чл. 23, уведомленията се вписват в Информационен масив „Търговски обекти“ от упълномощено от кмета длъжностно лице, като един екземпляр се предоставя на търговеца по служебен ред;

/2/ При необходимост кметът дава задължителни писмени указания на търговеца за промяна на предложеното работно време, както и други такива, свързани с прилагането на императивни законови норми за осигуряване спокойствието на гражданите и обществения ред;

/3/ Информация за постъпилите уведомления се предоставя на техническата служба на района за установяване законността на обекта, в съответствие с изискванията на ЗУТ;

/4/ При промяна на обстоятелствата по чл. 23 ал. 3 търговецът /или неговият правоприемник/ е длъжен в 7 дневен срок от настъпването им да информира кмета по реда на ал. 2 от същия закон; Вписването се извършва по реда на чл. 23 ал. 1 и ал. 2;

Чл. 25 /1/ Работно време след 22.00 часа на търговските обекти на територията на Община Дупница се разрешава от Кмета на общината за срок от 1 година;

/6/ При 3 констатирани нарушения по жалби към обекти, работещи с удължено работно време, Кмета на общината отнема удостоверението на обекта с същия се връща към нормално работно време от 06.00 до 22.00 часа. За такива обекти, ново искане за удължено работно време може да се подаде до Кмета на общината , не по – рано от 1 година, считано от датата на отнемане на предходното удостоверение;

Оспорването е процесуално допустимо за разглеждане.

На основание чл. 187 ал. 1, във вр. с чл. 185 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени пред съд – изцяло, или в отделни техни разпоредби, без ограничение във времето. В случая предмет на оспорване са отделни разпоредби от Наредба за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община Дупница /Наредбата/, приета от Общински съвет – Дупница, която съдържа подзаконови административноправни норми с многократно правно действие и отнасящи се за неопределен и неограничен брой адресати, т. е. притежава характеристиките на нормативен административен акт по смисъла на чл. 75 от АПК.

Съгласно чл. 186 ал. 1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.

В случая жалбата е подадена от надлежна страна, съгласно чл. 45 ал. 4 от ЗМСМА. Областният управител на Област Кюстендил се явява адресат на нормите от подзаконовия нормативен акт, разпоредби от който оспорва, респ. за него е налице правен интерес от оспорването. Оспорването на подзаконовия нормативен акт пред съда е частично и касае само цитираните по-горе текстове от Наредбата, което е допустимо, съгласно чл. 185 ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК. Освен това разпоредбата на чл. 187 ал. 1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т. е. без ограничение във времето.

След преценка на доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалваните части от подзаконовия нормативен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146, във вр. с чл. 196 от АПК, съдът счита жалбата за основателна.

Законодателната дейност на общинския съвет произтича от разпоредбата на чл. 8 от ЗНА и чл. 21 ал. 1 т. 23 и ал. 2 от ЗМСМА. Съгласно чл. 8 от ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Разпоредбата на чл. 21 ал. 1 т. 23 от ЗМСМА овластява общинските съвети да решават въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи. Следователно, материалноправната компетентност на общинския съвет е ограничена само до обществените отношения, които не са регулирани със закон и които са от местно значение.

От изложеното следва и извод за наличие на законово определено общо правомощие общинският съвет да уреди чрез приемането на наредба правоотношения, представляващи "обществен ред" на територията на общината, т. е. да установи правопорядък с местно значение, съобразно изложеното с това понятие, но при спазване на разпоредбите на чл. 75 – 79 от АПК, при субсидиарно приложение на разпоредбите на ЗНА за неуредените въпроси, съгласно чл. 80 от АПК. С разпоредбата на чл. 76 ал. 3 от АПК е въведено изискването с наредбите на общинските съвети да се уреждат неуредени с нормативните актове от по - висока степен обществени отношения с местно значение, която разпоредба е идентична на чл. 8 от ЗНА. Съгласно чл. 10 ал. 1 и ал. 2 от ЗНА, приложими на основание чл. 80 от АПК, с един акт следва да се уреждат обществени отношения от една и съща област, а когато вече е издаден нормативен акт, да се уреждат с неговото изменение и допълнение, а не с отделен акт. Недопустимо и в противоречие с чл. 75 ал. 2, чл. 76 ал. 1 и ал. 2 от АПК (идентични с разпоредбите на чл. 8, чл. 7 ал. 2, чл. 3 ал. 1 и чл. 2 от ЗНА, вр. чл. 80 от АПК) е с наредба, издадена от общински съвет, да се преуреждат или цялостно уреждат обществени отношения, уредени с нормативен акт от по - висока степен, тъй като компетентността да се издават подзаконови нормативни актове е непрехвърлима. При преценката за спазване на посочените изисквания и направените с жалбите възражения, съдът констатира следното:

Общински съвет – Дупница е материално и териториално компетентният орган, разполагащ с правомощие да уреди нормативно обществените отношения с местно значение, свързани със спазване на обществения ред, като регламентира реда и условията за това, но в случая се визират в наредбата и накои допълнителни изисквания – с общо и неясно съдържание. Действително, компетентността на органа може да се изведе и от норма на специален закон. Съгласно чл. 76 ал.3 от АПК общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по – висока степен обществени отношения с местно значение. По смисъла на тази норма издаваните от ОС нормативни актове имат вторичен и производен характер спрямо законите, по – висока степен на конкретизация и ограничено териториално значение.

В случая, с оглед съдържанието на оспорените текстове, се въвежда удостоверителен режим за начина и реда на откриването и функционирането на търговски обекти, който режим изисква спазването на формална процедура за издаване на съответното удостоверение срещу заплащане на съответната цена. Общите правила за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност са уредени със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност /ЗОАРАКСД/. Съгласно чл. 1 ал. 2 от закона неговата цел е да улесни и насърчи извършването на стопанската дейност, като ограничи до обществено оправдани граници административното регулиране и административния контрол, осъществяван върху нея от държавните органи и органите на местното самоуправление. В ал. 4 на закона са изчерпателно изброени хипотезите на административен контрол. В чл. 8 – чл. 13 от закона е уреден лицензионният режим, а от чл. 14 до чл. 17 – регистрационният режим. Според чл. 25 ал. 1 от ЗОАРАКСД удостоверение се издава само за отделна сделка или действие от лице, което извършва или възнамерява да извършва стопанска дейност и то когато извършването им поражда риск за националната сигурност или обществения ред в Република България, за личните или за имуществените права на гражданите или на юридическите лица, или за околната среда. Несъмнено въведения с оспорените текстове допълнителен удостоверителен режим за стопанска дейност противоречи на цитираните текстове на ЗОАРАКСД, както и на духа и целта на този закон. Законът е нормативен акт от по – висока степен от Наредбата и в този смисъл процесните текстове от същата следва да бъдат отменени.

В допълнение на горното, съгласно чл. 8 ал. 3, във вр. с ал. 1 т. 3 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ обявеното работно време е задължително за търговеца, като същият е длъжен да постави в близост до входа на търговския обект работното време на обекта. Това е предвидената форма, която е предвидил законодателят за уведомяване на потребителите. В чл. 23 ал. 1 и ал. 2 от Наредбата се предвижда физическите и юридическите лица да уведомяват Община Дупница чрез подаване на изрично уведомление. Уведомлението по ал. 1 в 2 /два/ екземпляра се подава до кмета на общината в 7 – дневен срок от заверката в Териториалната данъчна дирекция на свидетелството за регистрация на фискално устройство за обекта. В чл. 23 ал. 3 от Наредбата пък е регламентирано, че в уведомлението се посочва адрес на търговския обект, вида на търговския обект, фирма, седалище и телефон на търговеца, име на лицето, представляващо търговеца, името и телефона на лицето, отговорно за търговския обект. В чл. 23 ал. 4 и ал. 5 от Наредбата е регламентирано, че уведомителят предлага работно време от 06.00 ч. до 22.00 ч. и часове за зареждане на обекта и прилага и квитанция за платена такса за предоставена услуга – вписване в Информационния масив „Търговски обекти“, определена в т. 32 от Тарифата по чл. 49 от Наредбата за определяне на местните такси и цени на услуги и администрирането им на територията на Община Дупница. Безспорно ЗЗП не предвижда процедурата заложена в чл. 23 от Наредбата, т.е. това не е законов способ за защита на правата на потребителите и в този смисъл се явява незаконосъобразна.

Видно от мотивите на Наредбата, разпоредбите относно шума имат за цел да се осигури спокойствието на гражданите. Нормите на Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) преследват същата законова цел: създаване на здравословни условия на живот на населението и опазване на околната среда от шум – чл. 2 от ЗЗШОС.

Законът за защита от шума в околната среда е общ закон, който съгласно чл. 3 ал. 1 от същия се прилага за шума в околната среда, на който хората са изложени в урбанизираните територии. Легалната дефиниция за "шум в околната среда" се съдържа в § 1 т. 1 от ДР на ЗЗШОС, и това е нежелан или вреден външен звук, причинен от човешка дейност, в това число шумът, излъчван от транспортните средства от автомобилния, железопътния, водния и въздушния транспорт, от инсталации и съоръжения на промишлеността, включително за категориите промишлени дейности по приложение № 4 към чл. 117 ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, и от локални източници на шум, в т. ч. механични и електронни озвучителни средства. "Локални източници на шум" са търговските обекти, увеселителните заведения, сервизите за услуги и други, разположени на територията, определена като урбанизирана територия по ЗУТ - § 1 т. 4 от ДР на ЗЗШОС.

В чл. 3 ал. 2 от ЗЗШОС са посочени изключенията от приложното поле на закона –той не се прилага за следните шумове: предизвикани от лицето, подложено на неговото въздействие; предизвикани от домашни дейности; предизвикани от съседи в жилищни сгради; на работните места; в транспортните средства; в зони на военни действия; предизвикани от събрания, митинги и манифестации. Разпоредбата на чл. 3 ал. 5 от ЗЗШОС урежда изрична законова делегация на общинските съвети относно изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, като ги овластява да уредят тези обществени отношения с наредба. За всички останали видове шум, които са извън приложното поле на ЗЗШОС, определянето на изискванията, оценката и контролът се извършват от други органи, въз основа на други закони: контролът на шума в работната среда се осъществява в съответствие със Закона за здравословни и безопасни условия на труд – чл. 3 ал. 3 от ЗЗШОС; оценката, управлението и контролът на шума в жилищните и обществените сгради се осъществяват в съответствие със Закона за здравето – чл. 3, ал. 4 от ЗЗШОС; изискванията за ограничаване на вредния шум при проектирането и изпълнението на строежите се определят в съответствие със Закона за устройство на територията (ЗУТ) – чл. 3 ал. 6 от ЗЗШОС; контролът върху шума от локални източници се осъществява също по реда на Закона за здравето – чл. 17 от ЗЗШОС; шумът от инсталациите и съоръженията от промишлеността, включително за категориите промишлени дейности по приложение № 4 към чл. 117 ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, от органите и по реда на ЗООС – чл. 18 от ЗЗШОС; шумът от пътните превозни средства, движещи се по пътищата, отворени за обществено ползване се осъществява от органите и по реда на Закона за движението по пътищата – чл. 19 от ЗЗШОС.

В разпоредбите на чл. 16а ал. 2 от Закона за защита от шума в околната среда се забранява озвучаването от физически лица или от обекти по ал. 1 и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, включително когато озвучаването се излъчва от място извън строителните граници на селищната територия или от неурбанизирана територия за времето от 14. 00 ч. до 16. 00 ч. и от 23. 00 ч. до 08. 00 ч., с изключение на териториите на религиозните храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия.

Оспорената разпоредба на чл. 25 ал. 1 и ал. 6 от Наредбата забранява създаването на шум, който нарушава обществения ред или спокойствието на гражданите на обществени места за времето от 22. 00 ч. до 06. 00 ч., като е посочено, че при 3 /три/ констатирани нарушения по жалби към обекти, работещи с удължено работно време кмета на общината отнема удостоверението на обекта. Хипотезата на правните норми е твърде широка и неясна, което създава трудности при тълкуването и прилагането й. Не става ясно от кой се констатират /установяват/ нарушенията, тъй като ако жалбата е за шум, трябва да се прилагат разпоредбите на ЗЗШОС, като в същия е предвидена забрана за озвучаване от физически лица или от обекти по ал. 1 след 23.00 часа, а не от 22.00 часа.

Систематично тълкувани, разпоредбите следва да се отнасят за дейности, които са различни от посочените в ал. 1, но не са дефинирани никакви конкретно посочени дейности, които да са извън приложното поле на ЗЗШОС и останалите закони, към които той препраща. Съобразени по този начин, оспорените разпоредби имат характер на обща норма, отправена към всички адресати, предписваща правила за поведение с цел поддържането на обществения ред чрез контрол на шума, предизвикан от каквито и да е източници. Не е ограничен кръга от търговски субекти, за които се отнася. Въпреки твърдението в о.с.з на Председателя на ОбС - Дупница, че целта е ограничаване на работното време на нощните заведения, съответно на предотвратяване на произшествия, текстовете на наредбата не правят разграничение между примерно дискотека и аптека, магазин за хранителни стоки и нощен бар и т.н. Така разписани, нормите излизат извън обхвата на законовата делегация по чл. 3 ал. 5 от ЗЗШОС и попада в приложното поле на другите закони, уреждащи обществените отношения в тази връзка.

За пълнота на изложението съдът ще посочи, че опазването на обществения ред е задължение, вменено на органите на МВР с разпоредбата на чл. 14 от ЗМВР и детайлно развита с Инструкция № 8121з-1289 от 30.09.2022 г. за организация на дейността в Министерството на вътрешните работи по териториалното обслужване на населението. Съгласно чл. 14 ал. 1 от ЗМВР, охранителната дейност е дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България. В чл. 1 и чл. 2 от коментираната Инструкция е посочено, че с нея се определя редът за осъществяване на дейността в МВР по териториалното обслужване на населението от полицейските органи от териториална полиция в областните дирекции на МВР (ОДМВР), което териториалното обслужване на гражданите е вид охранителна дейност, част от дейността по опазване на обществения ред. Посочената нормативна уредба съдържа подробна регламентация на хипотезите на опазване на обществения ред и правомощията на органите на реда в защита на обществения ред. Подобен вид обществени отношения са уредени и в Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство, в който са уредени специални хипотези на опазване на обществения ред и се санкционира дребното хулиганство чрез изпълнителни деяния, с които се нарушава обществения ред и спокойствие. От посочената нормативна уредба следва извода, че охраната на обществените отношения, свързани с нарушаването на обществения ред и спокойствието на гражданите на обществени места, по силата на ЗМВР, е от компетентността на други органи. Тези обществени отношения са уредени, поради което не са налице основанията на чл. 8 от ЗНА и чл. 21 ал. 1 т. 23 от ЗМСМА за приемане на оспорените разпоредби от процесната Наредба. По изложените съображения, оспорените разпоредби на чл. 23, чл. 24 и чл. 25 ал. 1 и ал. 6 от Наредбата за обществения ред и опазване на общинските и други имоти на територията на Община Дупница, приета от ОбС – Дупница, следва да бъдат отменени.

Разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от ЗЗШОС определя приложимост на разпоредбите му за урбанизираните територии, каквато е територията на Община Дупница в цялост като населено място, съгласно чл. 7 ал. 1 предл. първо от ЗУТ. В текстовете на чл. 11 – чл. 15 от ЗЗШОС са определени компетентностите на държавните органи и органите на местното самоуправление, сред които изрично само на кмета на общината са възложени правомощия по чл. 15 ал. 1. С разпоредбата на чл. 22 ал. 1 от ЗЗШОС са предоставени контролни правомощия по същия закон на кметовете на общини или упълномощени от тях лица за спазване на установени със същия закон правила и норми, които изрично са изброени: шума, излъчван по време на строителство и за спазване на забраната по чл. 16а, ал. 5; в тихите зони и урбанизираните територии; по организация и регулиране на движението на автомобилния транспорт в населеното място и правомощие да упражняват контрол за спазване изискванията на чл. 16а ал. 1 и 6 и чл. 16б ал. 1 от същия закон. От посоченото за контролните правомощия на кмета на общината и съдържанието на чл. 16а и чл. 16б от ЗЗШОС не следва компетентност на общинския съвет да регулира нормативно правоотношения, свързани със защита от шума, извън посочената хипотеза по чл. 3 ал. 5 от същия закон. Налице е регулирането им с акт от по-висока степен, изключващо на основание чл. 8 от ЗНА и чл. 76 ал. 3 от АПК приемането на оспорените разпоредби от разглежданата Наредба.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспорените текстове от Наредбата за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община Дупница, приети от ОбС – Дупница, следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.

При този изход на спора в полза на оспорващите следва да се присъдят направените в производството разноски за обнародване на оспорването в ДВ в размер на 30 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 193 ал. 1 от АПК, Кюстендилският административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ чл. 23, чл. 24 и чл. 25 ал. 1 и ал. 6 от Наредбата за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община Дупница, приети от Общински съвет – Дупница.

ОСЪЖДА Общински съвет – Дупница да заплати на Областна администрация Кюстендил, разноски по делото в общ размер на 130. 00 (сто и тридесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.