Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………………
гр. София, 6.1.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийският
градски съд, Първо гражданско отделение, І-15 състав в публичното заседание на девети декември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател : ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря
Снежана Т.
като разгледа
докладваното от съдия Вълкова гражданско дело № 10957 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет
на разглеждане е предявен от Р.Е.М. срещу В.У. и иск с правно основание чл. 108 от Закона за
собствеността (ЗС) и искове с правно основание чл. 124 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) срещу Е.М. и Д.М..
Ищецът твърди, че на основание завещание от дядо си Р. М.М. и баба си Л.С.М.е собственик на дворно място: поземлен
имот с идентификатор 68134.4141.229, находящ се в гр.
София, ул. “Градина” (преди “********, ведно с построената в мястото двуетажна
жилищна сграда с идентификатор 68134.4141.229.1 с РЗП 194.94 кв. м. Твърди се
след смъртта на завещателите наследниците им по закон Е.М. и Д.М. да са сключили
договор за продажба на процесния недвижим имот за
сумата от 100 000 лв. на ответника В.У., без да са собственици на вещта. Ищецът
посочва, че вписването на завещанието има оповестително
действие. На
19.10.2020 г. ответникът В.У. отнел от ищеца владението на имота. По изложените
съображения ищецът моли съда на основание чл. 108 ЗС да бъде признато за
установено спрямо В.У., че ищецът е собственик на основание наследяване на процесния недвижим имот и да бъде осъден ответникът да
предаде на ищеца владението на имота. Спрямо ответниците
Е.М. и Д.М. ищецът моли съда да бъде признато за установено, че е собственик на
имота на основание завещание.
В отговори на
исковата молба ответниците Е.М. и Д.М. признават
предявения иск.
В отговор В.У. оспорва
иска. Посочва, че на 16.10.2020 г. е сключил с Р.М. и Л.М.,
действащи чрез пълномощник Е.М., предварителен договор за продажба на процесния недвижим имот със срок до 24.07.2020 г.
Ответникът е заплатил капаро от 3500 лева, а договорената продажна цена е 95100
лева. Посочва, че е закупил процесния недвижим имот
от законните наследници на 07.08.2020 г. Договорената продажна цена е заплатена
на прехвърлителите по банков път. На 25.09.2020 г.
двамата наследници (втори и трети ответник) са обявили завещания на своите
родители, а на 13.10.2020 г. е подадена исковата молба. Твърди, че завещанията
не са написани и подписани от завещателите. Е.М. и Д.М. са приели наследството
със сключване на процесния договор за продажба на
недвижимите имоти.
В съдебно заседание ищецът Р.Е.М.,
чрез родител и законен представител К.Д. и чрез адв. А.Д.
поддържа предявените искове. Ответниците Е.М. и Д.М.
не се явяват и не заявяват становище по спора. Ответникът В.У., чрез адв. Д.С., оспорва иска. Р.М. и В.У. представят писмени
защити.
Съдът,
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.11.1972 г., обективиран
в нотариален акт № 147, том ХХVІІІ, дело 547/72 на нотариус П.П.с район на действие СРС Р. М.М.
закупува по време на брака си с Л.М. дворно място със застроена върху същото
едноетажна жилищна сграда от две стаи и кухня, съставляващо парцел Х, имот пл.
№ 1-13 по плана на село Суходол, цялото с площ 688 кв. м.
Ищецът Р.Е.М. е роден на *** г. Негови родители са К.Т.Д. и Е.Р.М..
По делото е прието саморъчно завещание, съставено на 31.03.2020 г. от Р.
М.М., в което обективира
воля за завещаване на внука си Р.Е.М. на цялото движимо и недвижимо имущество,
което притежава към смъртта си. Посочено е, че това е последната му воля, която
желае да бъде изпълнена. На същата дата саморъчно завещание е изготвено и от Л.С.М.в
същия смисъл. Саморъчните завещания на Р.М. и на Л.М.са предадени за съхранение
на нотариус Г.Й.-Д.от Е.Р.М. на 31.03.2020 г., като нотариусът е съставила протокол за
приемането им и с писмо вх. № 254/02.04.2020 г. за Р.М. и вх. № 252/02.04.2020
г. за Л.М. е уведомила Агенция по вписванията за регистрация на депозирането. По
молба на Е.М. и Д.М. нотариус Г.Й.-Д.е обявила на 25.09.2020 г. саморъчните
завещания на Р.М. и на Л.М., за което е изпратено уведомление до Агенция по
вписванията на 30.09.2020 г.
На 17.06.2020 г. Р. М.М. и Л.С.М., действащи
чрез пълномощник Е.Р.М., сключват с М.Д.В.предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 68134.4141.229,
съставляващо парцел Х, имот пл. № І-15 от квартал 13, ведно с разположената в
имота сграда с идентификатор 68134.4141.229.1. със застроена площ от 92,59 кв.
м., РЗП 194,89 кв. м. за сумата от 95100 лева и срок за сключване на
окончателен договор най-късно до 24.07.2020 г. Уговореният задатък
от 3500 лв. бил заплатен на 17.06.2020 г. по сметка на Р.М.. По делото е прието
пълномощно от 16.06.2020 г. с нотариална заверка на подписите на упълномощителите Р.М. и Л.М., овластяващи
Е.М. да извършва действия по продажба на недвижимия имот.
Р. М.М. е починал на 21.06.2020 г. Негови
наследници по закон са Л.С.М.(съпруга), Д.Р.М. и Е.Р.М.. Л.С.М.е починала на
01.08.2020 г. Нейни наследници са Д.М. (син) и Е.М. (син).
На 07.08.2020 г. В.У. възлага на „С.“ ООД извършването на действия по
сключване на договор за закупуването на процесния
недвижим имот срещу договорено възнаграждение от 1000 лв.
На 07.08.2020 г. Е.Р.М. и Д.Р.М., чрез пълномощник Е.Р.М., сключват
договор за продажба на дворно място поземлен имот с идентификатор
68134.4141.229 в кв. Суходол, ул. „Градина“ преди ул. Пионерска“ № 6, с площ по
документ за собственост 688 кв. м., а по скица 659 кв. м., съставляващо по
предходен план УПИ ХІІІ-229, ведно с построената в мястото двуетажна жилищна
сграда с идентификатор 68134.4141.229.1.Съставен е нотариален акт № 90, том
ХVІІ, рег. № 16607, дело № 1296/2020 г. на нотариус И.Д.с район на действие
СРС. Договорена е продажна цена в размер на 100 000 лв., от които 3500 лв.
сума – заплатена при сключване на предварителен договор и 96500 лв. – платима
по сметка на Е.М. и Д.М. в деня на сделката. На същия ден В.У. нарежда по
сметка на Е.М. и по сметка на Д.М. суми в размер на 45250 лв. за всеки от
продавачите.
По делото са приети единична и тройна Съдебно-графологични
експертизи. Единичната експертиза е изготвена от вещото лице С.Х., а тройната –
от вещите лица С.Б., П.Т. и Ю.М.. Двете експертизи еднопосочно заключават, че саморърчните завещания са написани и подписани съответно от
Р. М.М. и от Л.С.М..
В съдебно заседание на 22.10.2021 г. ответникът В.У., чрез процесуален
представител адв. С. заявява, че не спори, че
доверителят му владее недвижимия имот. Посочва, че от началото на 2021 г.
ответникът е продал имота. От публично достъпната информация чрез справка от
Имотен регистър е видно, че продажбата е осъществена на 23.11.2020 г. като
имотът е продаден на Р.К.и Р.С.Д. след предявяване на исковете по настоящото
дело (13.10.2020 г.) и след вписване на исковата молба (17.11.2020 г.). На
основание чл. 226, ал. 1 ГПК прехвърлянето на спорното право в хода на процеса
е без значение за основателността на претенцията и делото следва своя ход между
първоначалните страни.
От
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС собственикът
може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има
основание за това. Ревандикационният иск е вещен,
собственически иск, предоставен на разположение на невладеещият собственик
срещу владеещия без правно основание несобственик. При този иск в тежест на
ищеца е да установи, че той е собственик на вещта на заявеното основание и че
ответникът владее вещта без основание. По отношение на предявения иск с правно
основание чл. 124 ГПК в тежест на ищцовата страна е
да установи спрямо ответниците по иска, че е
собственик на недвижимия имот на посоченото правно основание.
Ищецът основава правата си на собственик
на саморъчните завещания, съставени от дядо му Р. М.М.
и от баба му Л.С.М.. От двете завещания е видно, че завещателите изявяват воля
цялото притежавано движижимо и недвижимо имущество
след смъртта им да бъде наследено от Р.Е.М.. От единичната и тройна съдебнографологични експертизи се установи, че двете
завещания са написани и подписани от адресатите на съответните изявления. Не се
твърди и не се доказа друг порок на завещателното
разпореждане, водещ до неговата недействителност.
Основен спорен момент по делото е дали със
сключването на предварителен договор с трето на спора лице завещателното
разпореждане е оттеглено, респ. дали процесният
недвижим имот е бил собственост на наследниците по закон, а не на наследникът
по завещание, в който смисъл са наведените от ответника В.У. възражения.
За да отговори на този въпрос съдът
съобрази разпоредбата на чл. 38 сл. от Закона за наследството, регламентираща
нарочен ред за отмяна на завещателното разпореждане. Съгласно
посочения законов текст завещанието може да бъде отменено изрично с ново
завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя
изцяло или отчасти предишните си разпореждания. От съдържанието на тази
разпоредба е видно, че законът не предвижда възможност за оттегляне на веднъж
заявеното завещателно разпореждане чрез конклудентни действия или презумиране
на воля за оттегляне поради сключване на предварителен договор за разпореждане
с имущество, част от патримониума на наследодателя. Императивната
разпоредба на чл. 38 ЗН не следва да бъде тълкувана разширително,
каквото тълкуване би било налице ако се зачетат последици на правна сделка във
форма, различна от посочените – ново завещание или нотариален акт.
Настоящият съдебен състав споделя трайната
съдебна практика, според която с изменението на чл. 112 ЗС (ДВ. бр. 34/2000 г.)
и създадената нова б. "и" е предвидено задължително вписване на
препис от обявените саморъчни завещания с предмет недвижим имот и права върху
недвижим имот. Това вписване има чисто оповестително
действие и цели само да даде възможност на наследниците по закон и на трети
лица да узнаят за извършения от наследодателя акт на разпореждане с имуществото
за след смъртта му и за намерението на бенефициера да
се ползва от него. Обявяването на саморъчното завещание по реда на чл. 27 ЗН,
както и вписването на препис от обявеното саморъчно завещание не са условие да
се породи вещно-правното действие на завещанието. Общото завещателно
разпореждане по чл. 16, ал. 1 ЗН придава на лицето, в чиято полза е направено
универсалното завещание качеството на наследник, който измества от наследяване
/на цялото или на дробна част от него/ наследниците по закон, като
наследяването по завещание е с приоритет пред наследяването по закон.
Наследникът по закон наследява, само ако налично завещание не е породило
действието си. Правилото, установено с чл. 113 ЗС, според което актовете по чл.
112 ЗС до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, е
неприложимо когато се касае до отношения на придобиване на наследствени права
по силата на завещание спрямо наследника по закон, както и в отношенията между
придобиване на права от наследника по завещание, придобили права по силата на
наследственото (законово) правоприемство и трети
лица, придобили права по силата на транслативен акт,
сключен с наследника по закон, поради изключеното наследствено правоприемство от наследника по завещание (така Решение №
206 от 25.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 238/2012 г., II г. о., ГК, Решение №
698 от 8.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1281/2009 г., I г. о., ГК).
По така изложените съображения съдът
намира, че В.Т.У. е придобил процесните недвижими
имоти от несобственици и това придобиване е непротивопоставимо
на ищеца Р.Е.М., макар завещанието, което го легитимира като собственик, да е
вписано след вписването на договора за продажба. Незнанието на купувача, че праводателят му не е собственик на продадения имот, е без
значение за настъпване на вещноправните последици на
продажбата, тъй като никой не може да прехвърли права, които няма. По делото не
се спори, че ответникът владее процесния недвижим
имот, поради което съдът приема за доказана и втората кумулативно изискуема
предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл. 108 ЗС спрямо
ответника В.У..
По изложените съображения съдът намира за
основателни и предявените срещу Е.Р.М. и Д.Р.М. искове с правно основание чл.
124 ГПК.
По разноските
Предвид установения изход от спора разноските по
делото следва да се поемат от ответниците, като от
общо дължимия размер от 3467 лв. всеки от ответниците
дължи да заплати сума в размер на 1215,67 лв.
Водим от горните съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В.Т.У.,
ЕГН **********, че Р.Е.М., ЕГН **********, действащ
чрез майка и законен представител К.Т.Д., ЕГН ********** е собственик на основание наследяване
по завещание, а именно: саморъчно завещание на Р. М.М.,
ЕГН ********** от 31.03.2020 г., обявено от нотариус Г.Й.-Д.с протокол от
25.09.2020 г., както и саморъчно завещание на Л.С.М., ЕГН **********, обявено
от нотариус Г.Й.-Д.с протокол от 25.09.2020 г., на следните недвижими имоти:
а/ Поземлен
имот с идентификатор 68134.4141.229, находящ се в
гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-19/29.03.2010 г. на изпълнителен директор НА АГКК, Последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от
10.09.2020 г., адрес на поземления имот: гр. София, район
Овча купел, кв.Суходол, ул. „********, Площ: 659 кв. м., Предишен
идентификатор: няма, Номер по предходен план: 229, квартал: 13, парцел: XIII,
Съседи: 68134.4141.2015, 68134.4141.2034, 68134.4141.228, 68134.4141.231, 68134.4141.414, както
и на;
б/ Сграда
с идентификатор 68134.4141.229.1, находяща се в
гр. София, общ. Столична, общ. София (столица), по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-19/29.03.2010 г. на изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо сградата е от 10.09.2020 г., адрес на сградата: гр. София,
район Овча купел, кв.Суходол, ул. „********, сградата е разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.4141.229, застроена площ: 96 кв. м., брой етажи: 3, брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна
и ОСЪЖДА на основание чл. 108 от
Закона за собствеността
В.Т.У., ЕГН ********** да предаде на Р.Е.М., ЕГН **********, действащ чрез майка и
законен представител К.Т.Д., ЕГН **********, владението на гореописания имот.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р.Е.М., ЕГН **********, действащ чрез майка и законен представител К.Т.Д.,
ЕГН ********** срещу Е.Р.М., ЕГН **********
и Д.Р.М., ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 124 ГПК, че
ищецът Р.Е.М., ЕГН ********** е
собственик на основание наследяване по завещание, а именно: саморъчно завещание
на Р. М.М., ЕГН ********** от 31.03.2020 г., обявено
от нотариус Г.Й.-Д.с протокол от 25.09.2020 г., както и саморъчно завещание на Л.С.М.,
ЕГН **********, обявено от нотариус Г.Й.-Д.с протокол от 25.09.2020 г., на
следните недвижими имоти:
а/ Поземлен
имот с идентификатор 68134.4141.229, находящ се в
гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-19/29.03.2010 г. на изпълнителен директор НА АГКК, Последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от
10.09.2020 г., адрес на поземления имот: гр. София, район Овча купел,
кв.Суходол, ул. „********, Площ: 659 кв. м., Предишен идентификатор: няма,
Номер по предходен план: 229, квартал: 13, парцел: XIII, Съседи:
68134.4141.2015, 68134.4141.2034, 68134.4141.228, 68134.4141.231, 68134.4141.414, както и на;
б/ Сграда
с идентификатор 68134.4141.229.1, находяща се в
гр. София, общ. Столична, общ. София (столица), по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-19/29.03.2010 г. на
изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо сградата е от 10.09.2020 г., адрес на
сградата: гр. София, район Овча купел, кв.Суходол, ул. „********, сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4141.229, застроена площ: 96
кв. м., брой етажи: 3, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.Т.У.,
ЕГН **********, Е.Р.М., ЕГН **********
и Д.Р.М., ЕГН **********, да заплатят на основание чл. 78, ал.1 ГПК на Р.Е.М., ЕГН **********, действащ чрез майка и законен представител К.Т.Д.,
ЕГН ********** сумата от 1215,67 лв. за
всеки от ответниците – държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски
апелативен съд.
СЪДИЯ: