Р Е Ш Е Н И Е
град София, 23.04.2020 година
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно
заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.:
РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното
от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №1466 по описа за 2019 година и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ответника – Д.Е.А., чрез назначен особен представител адв.М.М., срещу решение №537234 от 16.11.2018г., постановено по гр.д.№60667/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 53-ти състав, с която са уважени предявените искове като е осъден жалбоподателят да заплати на „Т.С." ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 216.05 лв., стойност на консумирана топлоенергия за периода м.11.2013г. - м.04.2015г., заедно със законната лихва, считано от 27.10.2016г. до окончателното изплащане на сумата; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 28.70 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 31.12.2013г. до 13.07.2016г., както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 350.00 лв., направени по делото разноски.
В жалбата са инвокирани доводи за недопустимост и
алтернативно за незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в
нарушение на материалния закон. Твърди се, че в мотивите на съдебния акт са
отразени факти и обстоятелства, които не кореспондират с доказателствата по делото.
СРС е посочил, че процесният обект представлява гараж, а от доказателствата по
делото се установява, че ответникът е собственик на апартамент №19, находящ се
в град София, бул.“*******, по отношение на който недвижим имот ищецът е
предявил иск за заплащане на стойност на доставена, но незаплатена топлинна
енергия. Сочи се още, че СРС в мотивите на обжалваното решение е посочил, че по
делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което не
съответства на доказателствата по делото – в първоинстанционното производство
не е допусната и приета съдебно-техническа експертиза. Поддържа се, че в хода на
съдебното производство е останал недоказан факта на възникнали договорни
отношения между страните за доставка на топлинна енергия. Твърди се, че
представеното от ищеца заявление-декларация от 20.05.2013г. за откриване на
партида на името на ответника не носи негов подпис, поради което не представлява
годно доказателства за създадени облигационни отношения между страните за доставка
на топлинна енергия досежно процесния имот. Излага се още, че ищецът не е
представил фактури за продадена топлинна енергия, поради което се оспорват констатациите на съда досежно установяване на
реалното количество на доставена топлинна енергия в процесния топлоснабден имот,
респективно дължимостта на претендираните от ищеца суми за главница и лихва за
забава. Допълнителни аргументи са изложени в писмена защита. Предвид на
изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното
решение и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна - „Т.С.” ЕАД,
не депозира писмен отговор и не взема становище относно подадената въззивна
жалба.
Трето лице-помагач - „П.И.” ООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу Д.Е.А. при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят
установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора
факти и обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно /не
е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/,
както и е допустимо /съдът е разгледал предявените искове като им е дал
правилна правна квалификация/. Изложените във въззивната жалба доводи за
недопустимост на съдебния акт са изцяло неоснователни. Посочване в мотивите на
обжалваното решение на факти и обстоятелства, които не кореспондират на
доказателствата по делото, не може да обоснове извод за недопустимост на
съдебния акт, а евентуално за неговата неправилност.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното съдебно решение, с което са
уважени предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че вземанията,
предмет на предявените искове, са дължими поради проведено доказване на
количеството и стойността на потребената от ответника топлоенергия, както и че
същият е изпаднал в забава, тъй като задължението за заплащане на цената на
топлинната енергия е срочно. Въззивният състав споделя изцяло мотивите на
първоинстанционния съд относно дължимостта на вземанията, предявени с исковите
претенции, за които исковете са уважени, поради което и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях. Независимо от това, предвид доводите изложени в жалбата досежно незаконосъобразността на
обжалваното решение следва да се добави и
следното:
Във връзка с твърденията
на ищеца настоящият спор има за предмет правоотношения по повод на договор за
доставка на топлинна енергия при общи условия. Избраният от законодателя подход
във връзка с уредбата на последната облигация е същата да възниква, съществува
и да се прекратява при законовоустановените предпоставки, съобразно действащата
нормативна уредба, без да отдава правно значение на наличието или липсата,
както и без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията. Неоснователен
е доводът на въззивника, че не е потребител на топлинна енергия за исковия
период от време досежно процесния топлоснабден имот, тъй като представеното от ищеца заявление-декларация от
20.05.2013г. за откриване на партида на името на ответника не носи негов
подпис, поради което не представлява годно доказателства за създадени облигационни
отношения между страните за доставка на топлинна енергия досежно процесния имот. В ТР №2/17.05.2018г.
по тълк. д. №2/2017г., ОСГК на ВКС е прието, че собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата,
при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като
клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В конкретния случай по
делото не е спорно обстоятелството, което се доказва от събраните
доказателства, че ответникът е собственик на
топлоснабдения недвижим имот през исковия
период - м.11.2013г. - м.04.2015г., предвид на което и по горните мотиви
на съда същият се явява ползвател на доставяната в имота топлинна енергия през
процесния период. В случая единствен правнорелевантен факт досежно възникването
на договорното правоотношение между страните е факта кой е собственикът,
респективно носителят на ограничено вещно право на ползване върху имота за
исковия период от време. При това положение правилен е обоснованият краен извод
на СРС, че ответникът като носител на правото на собственост по отношение на
процесния имот за исковия период от време е клиент
на топлинна енергия и е страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.153,
ал.1 от ЗЕ/, предвид на което е налице основание
в закона за ангажиране на неговата договорна отговорност за заплащане на цената на доставената топлинна
енергия.
На следващо място неоснователни
са възраженията на ответника за необоснованост на решението предвид недоказан
обем и качествени показатели на доставената до топлоснабдения имот топлинна
енергия. От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за
установено, че при спазване на чл.125 ЗЕ, чл.139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ в жилището на ответника
е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата
етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. Правилно
СРС при съобразяване със задължителната съдебна практика е приел, че при
наличие на доказателства за основателността на заявената искова претенция съдът
не би могъл да отхвърли иска по съображения за липсата на достатъчно данни за
неговия размер. С оглед приетите по делото писмени доказателства – справки и
изравнителни сметки относно стойността на доставената в имота топлинна енергия
за исковия период, неоспорени по надлежния ред от ответника, и на основание
чл.162 от ГПК правилно СРС е приел, че размерът на дължимата от ответника цена
на доставена топлинна енергия за исковия период възлиза на сумата от 216.05 лв..
Решението е постановено при
правилно приложение на материалния закон
и в частта, в която е уважен предявения иск за вземания по чл.86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава върху задължения за доставена топлинна
енергия за исковия период. Във въззивната жалба на ответника няма наведени
конкретни оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение в тази част,
предвид на което въззивната
проверка следва да се ограничи до въпросите, за които въззивният съд следва да
следи служебно. При тази служебна проверка се установява, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като не
са нарушени императивни материалноправни норми. Изложените от СРС мотивите, на
основание на които е прието, че предявеният иск за вземания по чл.86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава върху задължения за доставена топлинна
енергия за исковия период е основателен, са правилни и законосъобразни.
С оглед горните аргументи съдът
приема, че обжалваният съдебен акт, с който са уважени исковете за главница и мораторна лихва е правилен и законосъобразен, постановен при пълнота на
събраните доказателства, при правилно тълкуване на материалния закон, като не
са допуснати процесуални нарушения в хода на съдебното производство, поради
което следва да бъде
потвърден на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските в настоящото
производство:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника не се дължат разноски. Няма заявена претенция от
въззиваемата страна за присъждане на направени разноски, предвид на което съдът
не следва да се произнася в тази насока.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №537234 от 16.11.2018г., постановено по гр.д.№60667/2016г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 53-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1./ 2./