Присъда по дело №104/2020 на Окръжен съд - Ловеч

МОТИВИ : Срещу подсъдимия Е.Й. ***, ЕГН **********, било повдигнато обвинение по чл.343, ал.4 във връзка с ал.3, предложение 4 и 5, б. ,,а“, алт.1 и алт .2 и ,,б“, алт.1 във връзка с чл.342, ал.1 предложение 3 от НК, във връзка с чл.20, ал.2 изр. 2-ро от ЗДвП за това, че на 22.09.2015 г. на път 1-4 С. - В., при км. 51+300, с посока на движение гр.С., при условията на независимо извършителство с Л.Б.Я., починал на 24.04.2019 г. като водач на т.а ,,П.П.“ с peг. № СА **** CP, при управление на МПС - л.а. ,,П.П.“ с peг. № СА **** НС, собственост на ,,******“ ООД гр. С. нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП, като при възникване на опасност за движението - навлизане в неговата пътна лента за движение на т.а. ,,П.П.“ с peг. № СА **** НС не намалил скоростта и в случай на необходимост не спрял и по непредпазливост причинил смъртта на С.М.Г., ЕГН ********** от гр. В. и П. Е. Н.,***, една тежка и три средни телесни повреди на Л.Б.Я.,***, като тежката телесна повреда се изразява в осакатяване на двата долни крайника, а трите средни телесни повреди се изразяват в множество счупвания на ребра вдясно, обуславящо затруднение движенията на снагата за около 2-3 месеца, счупване на дясна лопатка и дясна ключица, затрудняващо движенията на дясната ръка за около 45-50 дни и излив на кръв в дясна гръдна кухина и евакуация на кръвта с направена торакоцентеза, обуславящ разстройство на здравето, временно опасно за живота.

В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Л., прокурор Р.П., поддържа обвинението, така, както е повдигнато с обвинителния акт. Излага, че по делото безспорно са установени МПС-тата участници в това ПТП, техният номер, вид, собственост, правоспособността на водачите, наличието на „Гражданска отговорност“, наличието на минали „Годишни технически прегледи“. Счита, че безспорни са заключенията на изслушаните съдебномедицински експертизи относно смъртта на Н. и Ганев, относно причинената една тежка и три средни телесни повреди на Я. и последната съдебномедицинска експертиза относно причината за смъртта на Я.. Твърди, че основното за нея е заключението, че смъртта на Я. не е в причинна връзка с това ПТП и затова не е повдигнато обвинение на Т., като следва да се каже, че Я. в хода на това производство, след като делото вече е било разделено, е починал, предвид което, делото срещу него е прекратено, поради настъпилата му смърт.

 Твърди, че в хода на съдебното следствие е установено, че преки очевидци, които са видели самото настъпване на това ПТП - няма, но има такива, които са дошли малко след него, и които са помагали при ваденето на пострадалите. Сочи, че тези лица са били установени и разпитани в хода на съдебното следствие, като на някои са били прочетени показанията по реда на чл.281 от НПК. Изтъква, че са били установени четири лекарски екипа и екип на пожарната, твърди, че е установена тази фактическа обстановка, която е посочил в обстоятелствената част на обвинителния акт /стр. 2-4/.

Счита, че основното, което следва да се анализира са изготвените автотехнически експертизи и произтичащите от тях правни изводи, сочи аргументи в тази връзка.

Поддържа обвинението, така както е посочено в диспозитива на обвинителния акт, а именно обвинение за независимо съпричиняване с починалия Я. за престъпния резултат. Счита, че това съпричиняване се изразява в предприетото поведение в противоречие с нормата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, според която нарушението може да бъде извършено само тогава, когато избраната от водача скорост на движение е била съответна на правилото на чл.21 и поведението е било съобразно с нормата на чл.20, ал.1 и ал.2, изр.1 от ЗДвП, излага доводи в тази насока.

Изтъква, че и двамата водачи са управлявали еднотипни автомобили – „П.П.“, като този на Т. е лек автомобил, а този на Я. е товарен. Сочи, че скоростта на лекия автомобил непосредствено преди момента на първоначалния контакт на удара е била 66.47 км/ч, т.е. тя е била разрешена по смисъла на чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Излага, че в неговата посока на движение не е имало ограничителни знаци, относно скоростта, като най-малкото разстояние между двата автомобила, при което техните водачи са имали техническа възможност да се възприемат като посока е било 138.55 м. Към този момент, всеки един от двата автомобила се е намирал на различно отстояние до мястото на удара, като лекият е бил на 49.09 м., а времето, за което може да измине това разстояние е 2.65 секунди. Твърди, че през това време, водачът на товарния автомобил е продължил при установената му скорост - 121.36 км/ч. и е променила направлението си от насрещната, в полагащата му се пътна лента, като през същото време водачът на лекия автомобил със скорост 66,47 км/ч. е променил направлението на управляваното от него МПС към насрещната пътна лента. Твърди, че всеки един от двамата водачи е имал техническа възможност да предотврати произшествието, като конкретно подсъдимият е бил в състояние да спре до мястото на удара и да предотврати това ПТП. Изтъква, че Т. е имал тази възможност, при своевременно предприето спиране с максимална ефективност, в полагащата му се пътна лента да спре преди мястото на удара при разстояние 5.23 м. Твърди, че при реализирано навременно спиране от него, към момента на позициониране в полагащата му се пътна лента, тогава товарният автомобил (управляван от Я.), би се намирал на 0.9 сек. след мястото на удара или на разстояние 33.4 м. от това място, което дава извода технически, че двата автомобила щяха да се разминат без да се допусне удар и ПТП между тях. 

Излага, че широчината на лекия автомобил е 1.81 м, което значи, че при движение на водача Т. плътно в дясно, в полагащата му се пътна лента, при реалната скорост на движение е имал техническа възможност за разминаване на двете МПС-та и ПТП-то пак не би настъпило. Твърди, че при предприетото завиване наляво от Т., реалната скорост и направление на двете МПС-та и без реализирано спиране преди удара на двамата водачи, произшествието вече е било непредотвратимо, т.е. двамата водачи сами са се поставили в това положение, излага аргументи в тази връзка.

Сочи, че след навлизане в насрещната лента, водачът Я. е направил маневра, за да се върне в полагащата му се пътна лента, като към този момент, в който Я. е започнал извършването на тази маневра, разстоянието между двата автомобила е било 78.47 м. Твърди, че към този момент, всеки един от двата автомобила се е намирал на различно отстояние от мястото на удара - товарният е бил на разстояние 50.65 м., а лекият на 27.82 м. от това място. Счита, че от техническа гледна точка, водачът на лекия автомобил е бил в състояние да спре до мястото на удара, за да предотврати ПТП, излага доводи в тази насока.

Твърди, че при два насрещно движещи се автомобила, при което единият навлиза в насрещната лента, след което другият на свой ред навлиза в неговата насрещна лента и при завръщането на първия настъпва удар с втория водач, в случая  - подс. Т., не може да се говори за спасителна маневра, тъй като подсъдимият е имал възможността да намали и да спре по посочения по-горе начин и така да предотврати ПТП, сочи че в този смисъл  е Решение № 15/2011 г. на II НО на ВКС, касаещо идинтична фактическа обстановка.

По отношение на наказанието, като смекчаващо отговорността  обстоятелство, счита липсата на осъждания на Т., а като отегчаващо наличието на едно наказателно постановление и два фиша за нарушение на ЗДвП. Като допълнителни смекчаващи вината обстоятелства приема формата на вината на конкретното деяние, която е престъпна небрежност, съпричиняването на резултата  от страна на другия водач – Я., както и продължителността на наказателното производство, която е вече над 5 години, включително времетраенето на досъдебното производство.

Счита, че справедливото наказание е в минимума от 3 години лишаване от свобода, като с оглед посочените смекчаващи вината обстоятелства следва да се изтърпи условно, като бъде отложено за изпитателен срок от 5 години. Предлага на основание  чл.343 г от НК, Т. да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 5 години. Предлага на съда да възложи разноските в негова тежест, а относно веществените доказателства: обект № 1 следва да бъде върнат на наследниците на Н.; от обект № 2 до обект № 8, следва да бъдат унищожени; обект № 9 да бъде върнат на лизингодателя, а другият автомобил следва да бъде върнат на „******“ ООД.

 

 

Повереникът на частните обвинители А.Г.К. и Е.П.Н. – адв. С.П. от САК, заявява становище, че поддържа заявеното от представителя на държавното обвинение. Счита, че в конкретния случай не може да се говори за спасителна маневра от страна на Т., в тази връзка сочи – Решение № 15/2012 г. на II НО на ВКС, както и  Решение № 468/84 г. на III НО на ВС.

По отношение размера на наказанието, изразява пълното си съгласие с държавното обвинение. Що се отнася до определянето на размера в рамките на минимума и отлагането по реда на чл. 66 от НК, счита, че в настоящия случай е налице тежък вредоносен резултат и независимо от смекчаващите вината обстоятелства предлага на подсъдимия да му бъде наложено и допълнително наказание - налагане на допълнителни пробационни мерки, съгласно разпоредбата на чл.67, ал.3 от НК успоредно с условното осъждане. Заявява, че не претендирам адвокатско възнаграждение.

Повереникът на частните обвинители Р.И.Г. и И.М.Г. – адв. Н.И. от САК, заявява, че поддържа казаното от държавното обвинение, наред с казаното от адв. П.. Счита, че съдът е направил всичко възможно за тези 5 години да стигне до обективната истина. Намира, че подсъдимият Т. през цялото време е имал безупречно процесуално поведение в съдебната зала, което счита, че трябва да се отбележи от настоящия състав. По отношение на наказанието, предоставя на съда да вземе справедливо решение. Заявява, че не претендира адвокатско възнаграждение.

Подсъдимият Е.Й.Т. в съдебно заседание се явява лично и с упълномощения си защитник – адв. А.Т. от САК. Заявява, че поддържа казаното от своя защитник. Счита, че достатъчно за целия си живот ще носи последствията от това ПТП – физически, психологически, финансови и други. Твърди, че добросъвестно е управлявал автомобила в собствената си лента, когато изведнъж е изскочил другият водач с неясна траектория и в последствие времето за реакция за вземане на решение е кратко 1-2 секунди. Изтъква, че в този момент, той е предприел т. нар. „спасителна маневра“ или действие, с което да спаси живота си в резултат, на което се е случило това ПТП. Твърди, че не може да приеме факта, че той трябва да понесе отговорността и вината за действията и бездействията на други лица, които са си позволили да седнат зад волана след сериозна употреба на алкохол и упойващи вещества. Сочи, че всичко това е доказано в досъдебното производство.

Твърди, че е с намалена работоспособност, тъй като има 50 % ТЕЛК за ограничена подвижност и сега и това, което ще му влезе в досието, като присъда, изпитателен срок, невъзможност за управление на МПС, с което се придвижва за работа. В заключение моли съда да бъде оправдан.

Защитникът адв. Т. предлага на настоящия състав да опрадвае подзащитния му. Твърди, че от събраните гласни доказателства се установява, че местопроизшествието не е било запазено от органите на реда, излага аргументи в тази връзка.

Счита, че петорната експертиза е изключително компрометирана. В тази връзка цитира страница 6 - та от предходното съдебно заседание, в което са били разпитани вещите лица и в което техен представител, без някой да му се противопостави твърди, че експертизата бил направена „по най-благоприятния вариант за този водач, на този автомобил“. Счита, че само това изказване буди основателни съмнения за обективността на самата експертизата. Изтъква, че от друга страна, експертизата не доказва по нито един начин, чрез нито един способ, че е нямало спиране от подзащитния му, като в съдебно заседание, вещите лица са потвърдили, че те са нямали такава задача. Посочва, че на конкретен въпрос, на стр. 8 от цитирания от него протокол, те твърдят, че може да бъде изчислена, но не е направено. Счита, че реално нямаме обективни данни събрани от вещите лица на базата на техни познания, че подзащитният му не е намалил скоростта в желанието си да спре, като единствено обективно имаме, че той в момента на удара е бил с 60 км/ч., при разрешена скорост от 90 км/ч., като теоретично е възможно да е намалил.

Сочи, че и тройната експертиза, направена по досъдебното производство, която обвинението счита за недостатъчно обективна и петорната твърдят, че ударът е настъпил в насрещната лента. Счита, че този факт е в противоречие с повдигнатото обвинение, тъй като съгласно чл.16 от ЗДвП, на водача е забранено „когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение“.

Заявява, че тройната експертиза, която не е била кредитирана от обвинението и съда и не е част от настоящето производство, но е извършена от компетентни вещи лица по досъдебно производство по това дело, твърди, че навлизането в насрещна лента е причината за ПТП, а не скоростта.

Сочи, че и двете експертизи, ако могат да бъдат отчасти кредитирани твърдят, че се касае за реакция от 2 секунди за изминаване на 5 метра. Счита, че това деяние довело до сблъсъка следва да бъде характеризирано като случайно деяние по чл. 15 от НК, като счита, че подзащитният му не е могъл през тези 2 секунди за реакция да предвиди настъпването на този вредоносен резултат.

Алтернативно предлага, ако съдът счете, че следва подсъдимият да бъде признат за виновен, то да отчете неговото житейско наказание, което му се е случило, а именно няколко години да бъде неподвижен, да положи всички усилия все пак да живее и да му наложи наказание в минимален размер, както и също да бъде отложено на основание чл.66 от НК. С оглед обстоятелството, че съдът следва да се произнесе и за отнемането на свидетелството за управление, моли да се има предвид, че това за подзащитния му е средство за изкарване на прехраната, като предлага и това  наказание да бъде наложено в минимален размер.

Относно смъртта на пътуващите в другия автомобил, счита, че  наказателният процес дава изключително малко инструментариум за да се докаже дали медицинските грижи полагани за двамата пътуващи, за които има данни, че след момента на сблъсъка са били живи, са положени добросъвестно и в цялост, така, че да се запази техния живот.

От съвкупната преценка на събраните в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство писменни и гласни доказателства, от  заключенията на назначените технически, съдебно – медецински (единични и комплексни), съдебно автотехнически (комплексна петорна и допълнителна комплексна петорна) експертизи, настоящият състав прие за установена следната фактическа обстановка :

Л.Б.Я. работел като шофьор в Агенция „****“ ЕООД гр.С. (т.2, л.26). В същата агенция работели и пострадалите П.Н. и С.Г.. Н. бил назначен на длъжността фоторепортел (т.2, л.19), а Г. - на длъжността оператор камера (т.2, л.22).  На 22.09.2015 г. тримата били командировани в гр.В.Т. за отразяване на събития във връзка с честванията на 107-та годишнина от обявяването на Независимостта на България (т.2, л.45). При изпълнение на служебните си задължения Я. управлявал т.а. „П.П.“ с peг. № СА **** CP, собственост на „*********“ ЕАД гр.С., ползван от Агенция **** по силата на пълномощно към лизингов договор № *****/30.01.2012 г. (т.2, л.31).

Подсъдимият Е.Й.Т. работел като управител хотел в „******“ ООД гр. С. (т.2, л.3). Той бил упълномощен да управлява л.а. „П.П.“ с peг. № СА **** НС, собственост на дружеството (т.2, л.13). На 22.09.2015 г. подсъдимият Т. използвал автомобила за лични нужди, за което бил получил устно разрешение от управителя на дружеството М.Р.(т.2, л.2).

На 22.09.2015 г. около 07,00 часа екипът на Агенция „****“ се събрал пред офиса на агенцията и потеглили към гр. В.Т.. Автомобилът бил управляван от Я.. До него на предна дясна седалка пътувал пострадалият Н., а отзад - пострадалият Г.. В автомобила транспортирали и необходимата им професионална техника. В обратна посока пътувал автомобила управляван от Т.. Около 08,35 ч,- 08,45 ч. на км. 51+300 на пътя С. - В., на път 1-4 настъпил удар между тези два автомобила. Няма очевидци на произшествието. Показания за неговото настъпване е дал като свидетел подсъдимия Т., но поради тяхната процесуална недопустимост те не могат да се коментират. Не повече след минута на мястото на произшествието спрели автомобили и от двете посоки на движение. Свидетелите Р.Г. (л.302-303) и Н.К. (л.301) и (ДП, т.2, л.128 – приобщени по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.2 от НПК) се движили в посока гр.С., а свидетелите П.К. (л.227), Т.В. (л.299-301) и (ДП, т.2, л.108-109 – приобщени по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.2 от НПК), С.Ф. (л.304) и А.Г. (л.303-304) се движели в посока гр.В.. Св. К. управлявал своя автомобил и малко след разклона на с. Абланица чул силен трясък и си помислил, че е спукал гума. Минал близкия завой и тогава видял, че има ударени два автомобила които още пушели. В периода откато чул трясъка до момента когато видял ударените автомобили нито минали, нито минавали други автомобили и в двете посоки което опровергава твърденията в централен вестник, че неправилно изпреварване е причината за това ПТП (т.2, л.67-69). На около 100 м. от удара св. В. който бил с К. отишъл и видял, че и в двата автомобила има хора. Върнал се и се обадил на тел. 112 . Вижда се, че това е било в 08,49 ч. (т.3, л.2). Той направил снимки на обстановката, предадени доброволно от него (т.2, л.111-113). След това приближил към по - светлия автомобил (двата автомобила били една и съща марка и модел), който бил около осовата линия. Видял, че на платното има лежащ човек зад по - светлия автомобил (товарния). При прегледа на снимката (т.1, л.137, т.2, л.113) е посочил, че лежащият там човек е водачът на този автомобил. След това, св. В. отишъл отпред в дясно на същия автомобил където бил пострадалият Н., който го молел за помощ. Краката му били заклещени от предницата на автомобила, но бил в съзнанние. Видял и на задната седалка мъж полегнал върху нея. Бил по корем с главата към пода. Това бил пострадалият Г. който не мърдал. Тогава този свидетел видял, че зад другата (по тъмна на цвят) кола има лежащ на асфалта човек, водачът на този автомобил тъй като бил сам. Това бил подсъдимият Т., който дишал и охкал, но бил в съзнание. След малко дошла полиция и линейки и събралите се хора които помагали освободили мястото.

Изваждането на подсъдимия Т. от неговия автомобил било осъществено преди да отиде при него св. В. от св. Р.Г.. Последният приближил към автомобила и успял да извади водача му, като го поставил успоредно на пътя. Водачът на този автомобил бил с маратонки с оранжеви подметки. Казал му, че се казва Е.. След това св. Р.Г. приближил към другия автомобил и помогнал за изваждането на Я. от предна лява седалка, който бил с поставен обезопасителен колан. За изваждането му срязали колана. След това го оставили на десетина метра зад автомобила. На този свидетел е предявена снимка (т.1, л.147, т.2, л.137) на която е посочил Л. Я. като мъжа, изваден от шофьорското место на автомобила, собственост на Агенция ****. След това отишли до предна дясна врата където също имало човек. Той бил в съзнание и заявил, че се казва „П., П. или П.“. Това бил пострадалият Н.. Тогава св. Г. се обадил на тел. 112. От приложената по делото справка (т.3, л.2 ) се вижда, че това е било в 08:48:43 часа. Свидетелят А.Г. срязал обезопасителния колан на пострадалия Н. който му казал, че се казва П. (лицето било на предна дясна седалка). След като срязал обезопасителния колан на пострадалия Н. заедно с д-р К. (ДП, т.2, л.156-157 – приобщени по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК), от ФСМП Л. го извадили от автомобила. П.Н. бил откаран към МБАЛ Л. от екипа на д-р К. - фелдшера и шофьора, а самият лекар останал да помогне за оказване помощ на другите пострадали. След това св. Г. видял, че на задната седелка също има човек на когото главата била цялата в кръв. Там имало много фотографска техника, която се търкаляла на пода. Сложил под главата му един сак, но не посмял да го премести тъй като бил в безсъзнание. След това също се обадил на тел. 112. Видно е (т.3, л.2), че това е било в 08:48 часа.

Свидетеля С.Ф. (л.304) също бил на мястото на ПТП веднага след като то настъпило. Видял, че в единия автомобил има двама човека отпред, а в другия само един и то водача му. Друг непознат за него мъж се обадил от неговия телефон на тел. 112. Видно е (т.3, л.2), че това е било в 08:38:17 часа, като това всъщност е бил първият човек който се обадил за помощ. Тези показания съвпадат с констатацията, че двата предни колана на товарния автомобил са били срязани, а задните не (т.1, л.64-66).

За обработване на произшествието и регулиране на движението бил изпратен патрул на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Л. в състав свидетелите Д.Д. (л.226) и (ДП, т.2, л.104-105 – приобщени по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.2 от НПК) и Д.С. (л.227) - двамата младши автоконтрольори. За оказване помощ на пострадалите били изпратени четири лекарски екипа с линейки и екип на РСПБЗН гр.Л. от пет служители в състав : свидетелите П.П., И.З., И.В., В.В. и А.М.. В първия лекарски екип бил д-р К., във втория д-р Н. (ДП, т.2, л.159 – приобщени по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.3 от НПК), в третия д-р А. (ДП, т.2, л.158 – приобщени по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК) и в четвъртия д-р И.. Свидетелят И.В. (л.229) помогнал да натоварят Я. на носилка и екипа на д-р А. ***. След това св. В. помогнал и за натоварването на подсъдимия Т. в линейката на д-р И.. Вследствие на удара пострадалият Г. бил заклещен между предните и задната седалка, а от получените наранявания изпаднал в безсъзнание. За изваждането му се наложило да се режат задните седалки на автомобила. Според свидетелите той бил едър и тежащ поне 120-130 кг. Действия по изваждането му извършили свидетелите А.М., И.З. , П.П., И.В. и д-р К.. Д-р Н. и д-р К. транспортирали пострадалия Г. до МБАЛ Л. с линейката на д-р Н..

Установява се, че на 22.09.2015 г. в 08:43 ч. е бил получен сигнала за това ПТП в ЦСМП Л.. Изпратени са били четири лекарски екипа - три от гр.Л. и един от гр.Т. (т.5 л.2 -20). Приложена е и цялата медицинска документация относно престоя на всички пострадали лица в съответните болнични заведения : за Н. в МБАЛ - Л. (т.5, л.24-27), за подсъдимия Т. в МБАЛ - Л. (т.5, л.28-70, т.6, л.58-91), за Я. в МБАЛ Л.  (т.5, л.71-162, т.6, л.20-57), за Г. в МБАЛ - Л. (т.5, л.163-218, т.6, л.92-133). Приложени са медицинските дкументи за лечението на подсъдимия Т. в УМБАЛСМ „Пирогов“ (т.6, л.209-223) и за Я. във ВМА (т.6, л.134-208). Кръвните проби на тези четири лица са били взети от ЦСМП Л. (т.5, л.220-221).

В резултата на ПТП са причинени множество телесни увреждания на обвиняемия Т. и Л. Я., смъртта на пострадалите П.Н. и С.Г. и значителни материални щети по двата автомобила.

Съгласно заключението на съдебно медицинската експертиза на труп № 72/2015 г. причината за смъртта на пострадалия П.Н. в 09,40 ч. на 22.09.2015 г. е острата кръвозагуба в резултат на излив на кръв в двете гръдни кухини, причинена от счупените двустранно ребра и разкъсана пристенна плевра, като смъртта е настъпила в рамките на един час (т.3, л.70-72). При огледа и аутопсията са установени тежка гръдна трамва, двустраннно счупени ребра, дясна ключица, разкъсна пристенна плевра и изпълнени с кръв гръдни кухини, петна на Минаков, счупена лява бедрена кост, разкъсно - контузна рана на дясната ръка, множество охлузвания по тялото и лицето. Уврежданията са в резултат на тъпа травма с голяма сила и според вида и разположението си отговарят да са получени в условията на ПТП - от удари от и в части от автомобилното купе при рязката промяна на посоката и скоростта на движение при челния удар. При изследването на трупа не са установени травматични увреждания, които да не могат да се обяснят с този механизъм. В кръвта и урината му не е установено наличието на алкохол (т.3 л.73). В урината е установено наличието на наркотично вещество-тетрахлорканабинол.

Според заключението на съдебно медицинската екщспертиза на труп № 73/2015 г. причината за смъртта на пострадалия С.Г. на 23.09.2015 г. в 19,15 ч. са травматичните изменения на черепа и мозъка, счупванията на черепните кости, контузията на главния мозък довели до острата сърдечно съдова недостатъчност (т.3, л.85-88). Установени са разкъсно контузна рана на главата, охлузвания в областта на лицето, следи от предпазния колан по предната гръдна стена, кръвонасядания на крайниците, деформация на дясното бедро, счупване на дясната бедрена кост, кръвонасядане на мекета черепна покривка, счупване на черепни кости, субурахноидна хеморагия, контузионни полета на главния мозък, кръв в мозъчните стомахчета, счупване на ребра двустранно, счупване на гръбначния стълб, пукнатини на черния дроб. Трупните изменения отговарят на смърт от първо денонощие. Констатираното при експертизата лентовидно охлузване на кожата на гръдния кош с дължина около 25 см. и ширина 2 см. (т.3, л.86 - 87 ) е установено, че е причинено от преметната чантичка през лявото рамо на дясно констатирано от свидетеля А.Н. (т.2, л.159). Видно от заключението на съдебно медицинската експертиза (т.3, л.96) се касае за охлузване на гръдната стена с размери дължина 25 см. и широчина 2 см. Тези размери не отговарят да са получени от предпазен колан, тъй като неговата широчина е 5 см. Касае се за отпечатък по предната гръдна стена от ляво на дясно, косо разположен от предмет с размери : широчина 2 см., какъвто е отпечатъка. Това може да се получи не от колана, а от друг предмет с такава характеристика - широчина 2 см. Според заключениета на химическата експертиза в кръвта на Г. е имало наличие на алкохол 0,77 промила (т.3, л.130).

Съгласно заключението на съдебно медицинската експертиза по писмени данни № 111/2016 г.  (т.3, л.99-101) на подсъдимия Т. са причинени три средни телесни повреди, изразяващи се в травматично счупване на множество парчета с разместване на дясна илиачна кост на десния крак с последващо оперативно наместване, обуславящо затруднение движенията на десния крак за около 7-8 месеца; травматично счупване на трети лумбален прешлен с последващо оперативно лечение затрудняващо движенията на снагата за около 1 година и двустранен хемоторакс, обуславящ разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и една лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на едно ребро, обуславяща временно и неопасно разстройство на здравето. Всичките изменения са от травматично естество и се дължат на удар предимно в дясната част на тялото на пострадалия.

Според заключението на съдебно медицинската експертиза по писмени данни № 10/2017 г. на Л. Я. са причинени пет средни телесни повреди, изразяващи се в множество счупвания на ребра вдясно, обуславящо затруднение движенията на снагата за около 2-3 месеца, счупване на дясна лопатка и дясна ключица, затрудняващо движенията на дясната ръка за около 45-50 дни, излив на кръв в дясна гръдна кухина и евакуация на кръвта с направена торакоцентеза, обуславящ разстройство на здравето, временно опасно за живота, многофрагментно счупване на дясна бедрена кост с последваща операция, затрудняващо движенията на десния крак за около 1 година и открито и многофрагментно счупване на костите на дясната подбедрица с последващо оперативно възстановяване целостта на същите, затрудняващо движенията на десния крак за около 1 година (т.3, л.148-150).

Видно от заключението на допълнителната съдебно медицинска експертиза касаеща Я., двете телесни повреди на долните крайници са довели до осакатяване, което от своя страна е в причинна връзка с настъпилото на 22.09.2015 г. ПТП и състоянието на Я. е необратимо (т.3, л.167). На него му е била причинена тежка телесна повреда.

Съгласно заключението на СМЕ по писмени данни № 9/2017 г. (т.3, л.153-155) към 19.01.2017 г. Я. не е могъл да участва пълноценно в провеждането на разпити или други процедури в досъдебното производство.

Съгласно заключението на СМЕ по писмени данни № 88/2017 г. и след осъществен личен преглед Я. има запазени комуникативни умения и може да участва пълноценно в досъдебното и съдебното производство, като самостоятелното му придвижване не е възможно, но може да се извършва с помощта на инвалидна количка и с придружител (т.3, л.162-163).

Съдът приема горецитираните заключения на посочените съдебно - медицински експертизи като обосновани, безпристрастно и компетентно изготвени, съобразяващи се с всички събрани по делото доказателства.

Видно от заключението на комплексната повторна петорна автотехническа и медицинска експертиза (т.4, л.55-99) произшествието се състои в сблъскване на двете процесии МПС, което е станало по следния механизъм : движение на товарен автомобил – „П.П.“ с рег. № СА **** CP към насрещната пътна лента с последващо връщане към полагащата му се лента, движение на насрещно движещия се лек автомобил „П.П.“ с рег. № СА **** НС от полагащата му се към насрещната пътна лента, челен - кос удар между двете МПС и закьснително движение на двата автомобила след удара до установяването им в покой. До сблъскването на 22.09.2015 г. около 08,45 часа на главен път 1-4 (С. - В.), при километър 51+300 товарен автомобил „П.П.“ с рег.№ СА **** CP се е движил в посока гр. В. със скорост 121,36 км./час и с тази стойност за скоростта е навлязал в насрещната пътна лента. В противоположната посока (към гр. С.) със скорост 66,47 км./час се е движил лек автомобил „П.П.“ с рег. № СА **** НС. Когато двата автомобила са се намирали на разстояние най-малко един от друг на 138,55 м. водачът на товарния автомобил е навлезнал (и е можел да бъде възприет от водача Т. като движещ се в неговата лента) в насрещната пътна лента. Към този момент всеки един от двата автомобила са се намирали на различно разстояние до мястото на удара. Товарният автомобил е бил на разстояние 89,46 м. от мястото на удара, а лекият автомобил на 49,09 м. от това място. На 50,65 м. от мястото на удара водачът на товарния автомобил възприемайки насрещно движещото се МПС е предприел действия изразавящи се в завъртане на кормилния кръг в посока на часовниковата стрелка (към полагащата му се пътна лента). Водачът на лекия автомобил е възприел присъствието на насрещно движещия се автомобил в полагащата му се пътна лента и е осъществил завъртане на кормилния кръг в посока обратна на часовниковата стрелка, като на разстояние около 17,77 м. преди мястото на удара е пресякъл осовата линия и е навлязъл в насрещната пътна лента. Така движейки се едно към друго, двете МПС са достигнали в определен момент до мястото на сблъскване с което е започнал удара между тях. Получил се челно - кос удар, който в напречно направление е на 3,0-4,3 м. северно от десния край на асфалтовата настилка по посока на огледа на ПТП. В надлъжно направление мястото на удара е на разстояние 25,2 м. от приетия при огледа ориентир /метална тръба/ близо до пътното платно /на указателни табели с надпис „Л. 35-11“ и „Т. 35-17“, на разстояние 1,90 м. в ляво от левия край на платното/. В първата фаза на удара двете МПС взаимно са проникнали едно в друго и са се деформирали масивно в челните си части (облицовки и основи предни брони, предни фарове, мигачи, калници, декоративни елементи). С нарастване на силата на удара между тях деформациите са се предали и на други части - първоначално контактуващи като подкалници, престилки, греди, предни капаци, радиатори, блок двигатели и др. Телата на пътуващите и водачите в процеса на деформиране на МПС съобразно действащите сили рязко са се отклонили в посока обратна на действащия ударен импулс (напред спрямо посока на движение на автомобилите), като в процеса на деформиране са получили описаните в констативно съобразителната част травматични увреждания. С изчерпване на кинетичната енергия силата на удара е намаляла, като при нейната най-голяма стойност се е получило странично изместване и ротация на двете МПС по посока на часовниковата стрелка, отклонение от първоначалното им направление и повдигане на задните мостове от асфалтовата настилка. С достигане на максималните деформации- пластични и еластични е завършила първата фаза на удара. Втората фаза съдържа транслационно движение на двете МПС, придружено с ротация при което върху асфалтовата настилка са отложени следи и паднали части от деформирани елементи. Вследствие на триенето между ходовите гуми и настилката двете МПС закъснително са се установили в покой на мястото, на което са намерени като в процеса на това движение задната лява ъглова част на лекия автомобил е контактувала и плъзгала по страничната мантинела, с което ПТП е приключило. Мястото на първоначален контакт между челните части на двата автомобила, отразено като вертикална проекция на контактното петно върху пътната настилка в напречно положение е на 3,0м. - 4,3 м. северно от десния край на асфалтовата настилка по посока на огледа на ПТП /С. към В./. В надлъжно мястото на първоначален контакт при удара е на 25,2 м. от приетия при огледа ориентир посочен по-горе. Положението на двете МПС към момента на първоначален контакт при удара е отразено с позиции № 23 и № 24 в приложение № 2 от заключението, неразделна част от същото. В мястото на първоначален контакт при удара страничните леви части от купетата на двата автомобила са се намирали в насрещните за тях пътни ленти. Задната лява ъглова част на товарния автомобил се е намирала в насрещната пътна лента на разстояние около 1,3 м. от осовата линия. Предната лява ъглова част на лекия автомобил се е намирала в насрещната пътна лента за МПС на разстояние около 1,2 м. от осовата линия. Експертите са извършили оглед на двата автомобила и съобразно измерените деформации, начертани на фигура № 1 и № 2 в констативно съобразителната част на заключението са извършили аналитичните изчисления за загубата на енергия при удара и скоростите към момента на първоначален контакт при удара по метода „Делта-В“. Начертана е мащабна динамична скица (мащаб 1:100) на която са позиционирали двете МПС към момента на първоначален контакт при удара, към момента на състояние на покой и в определени моменти, характерни за механизма на произшествието, представляваща приложение № 2, което е неразделна част от заключението. Мястото на произшествието представлява дъга от много голям радиус на завой. (R - 1000), десен по посока на движение на МПС в посока гр.В.. Граничната скорост при занасяне, съобразно конкретните пътни условия е с голяма числена стойност от 79,24 м./сек, в сравнение с реалните скорости на двете МПС по време на ПТП. Скоростта на товарния автомобил непосредствено преди удара и към момента на първоначален контакт при удара е била 121,36 км./час. Дължината на „опасната зона“ при движение на този автомобил при тази скорост е 112,83 метра. При движение със скорост 80 км./час която е максимално разрешена за движение на товарни автомобили извън населени места, дължината на „опасната зона“ за този товарен автомобил е 58,11 м. Скоростта на товарния автомобил след удара (изходяща скорост след удара) е била 38,92 км./час. Скоростта на лекия автомобил непосредствено преди удара и към момента на първоначален контакт при удара (входяща скорост при удара) е била 66,47 км./ч. С тази скорост опасната зона на спиране е 43,86 м. Скоростта на лекия автомобил след удара (изходяща скорост след удара) е била 36,36 км./час. Най-малкото разстояние между двата процесии автомобила, при което водачите на двете МПС са имали техническа възможност да се възприемат като посока, местонахождение и направление е била 138,55 м. Към този момент всеки един от двата автомобила се е намирал на различно разстояние до мястото на удара, като товарният автомобил е бил на разстояние 89,46 м. от мястото на удара, а лекият автомобил е бил 49,09 м. от това място. Времето за изминаване на това разстояние за всеки един от двата автомобила е 2,65 секунди. През това време водачът на товарния автомобил при скорост на движение 121,36 км./час е променил направлението на МПС от насрещната към полагащата му се пътна лента. През същото време водачът на лекия автомобил със скорост 66,47 км./час е променил направлението на управляваното от него МПС към насрещната пътна лента. От техническа гледна точка, направленията и посоките на движения на процесиите МПС непосредствено преди удара между тях и механизма, по който е реализирано ПТП съвпадат с показанията дадени от Т. но като свидетел. Водачът на товарния автомобил се е движил непосредствено преди удара със скорост 121,36 км/час. Числената стойност на тази скорост е по-голяма от максимално разрешената за движение на товарни автомобили извън населени места. При сравнение на минималното отстояние, на което се е намирал товарния автомобил до мястото на удара към момента на поява на насрещно движещия се автомобил с дължината на опасната зона при движение с реалната скорост 121,36 км./ч. преди ПТП и с максимално разрешената от 80 км/час се получава следното неравенство от 58,11 метра. От изпълнението на това неравенство е технически възможно да се направи извода, че при максимално разрешената скорост от 80 км./час водачът на товарния автомобил е бил в състояние да спре до мястото на удара и предотврати ПТП. При реалната скорост на движение от 121,36 км./ч. водачът на този автомобил не е бил в състояние да спре до мястото на удара, но той сам се е поставил в това положение, движейки се чрез органите за управление, педал на газта, скоростен лост със скорост по- голяма от максимално разрешената за този пътен участък и този вид МПС - т.е. числената стойност на скоростта за товарния автомобил е в причинна връзка с ПТП.

Всеки един от двамата водачи на автомобили е имал техническа възможност да предотврати произшествието. Водачът на товарния автомобил е имал техническата възможност да се движи със скорост равна и по-ниска от 80 км./час, а при евентуално присъствие на насрещно движещо се МПС към момента на неговото възприятие да предприеме ефективно спиране и спре до мястото на удара, с което да предотврати ПТП. Движението му със скорост 121,36 км./час преди ПТП, осъществената от него посока на движение и направление е избрана и подържана от водача на това МПС е без влиянието на други субективни и обективни фактори. Този водач е имал техническата възможност чрез приборите за управление на автомобила да поддържа скорост равна или по-ниска от максимално разрешената, а при наличие на опасност допълнително да намали чрез педала на спирачките и скоростния лост като спре преди мястото на удара и предотврати ПТП.

При сравнение на максималната числена стойност на скоростта, с която водачът на лекия автомобил може да шофира, за да може да спре на разстояние 49,09 м. с реалната скорост на движение до мястото на удара се получава неравенство от 66,47 км./час. От това неравенство може да се направи извода, че от техническа гледна точка водачът на този автомобил е бил в състояние да спре до мястото на удара за да предотврати ПТП. При сравнение на минималното отстояние, на което се е намирал лекият автомобил до мястото на удара без реализирано спиране от страна на водача към момента на навлизане на товарния автомобил със скорост на движение 66,47 км./час се получава неравенство от 43,86 м. От това неравенство е технически възможно да се направи извода, че водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност при своевременно предприето спиране с максимална ефективност в полагащата му се пътна лента да спре преди мястото на удара на разстояние 5,23 метра. При сравнение на минималното време за присъствие на товарния автомобил в насрещната пътна лента с времето за спиране му при реалната скорост за лекия автомобил от 66,47 км./час се получава неравенство от 3,55 сек. От това неравенство е технически възможно да се направи извода, че при реализирано навременно спиране от водача на лекия автомобил към момента позициониране в покой в полагащата му се пътна лента (в позиция № 26 в приложение № 2) товарният автомобил би се намирал на 0,9 секунди след мястото на удара или на разстояние 30,34 метра от това място (в позиция № 28 в приложение №2) - т.е. двата процесии автомобила биха се разминали без да се допусне удар и ПТП между тях. Навлизането на товарния автомобил в насрещната пътна лента е предхождало отклонението на лекия автомобил в насрещната лента най-малко с 1,69 секунди. Разстоянието между задната лява ъглова част на товарния автомобил и левия край на асфалтовата настилка по посока на огледа е около 2,5 м. Широчината на лекия автомобил е 1,81 м. При движение на водача Т. плътно в дясно в полагащата му се пътна лента при реалната скорост на движение е технически възможно разминаване на двете МПС и ПТП не би настъпило. При предприетото от Т. завиване на ляво, при реалните скорости и направления на движение за двете МПС и без реализирано спиране преди удара от двамата водачи произшествието е било непредотвратимо - т.е. двамата водачи сами са се поставили в това положение.

Реалната стойност на нанесената щета към 22.09.2015 г. на товарен автомобил „П.П.“ с рег.№ СА **** CP е 14 985 лева, а реалната стойност на нанесената щета към 22.09.2015 г. на лек автомобил „П.П.“ с рег.№ СА **** НС е 10 083 лева.

От заключението на допълнителната комплексна петорна автотехническа и медицинска експертиза  (т.4, л.141-158) се вижда, че характера и механизма на произшествието е определен от експертите в петорната експертиза от момента, в който предната лява ъглова част от процесния товарен автомобил е навлязал в насрещната пътна лента и водачът Е. Тешев, управляващ лекия автомобил е имал техническата възможност да го възприеме като местонахождение, посока, направление на движението и предприеме ефективно спиране в полагащата му се пътна лента. В момента на навлизане на товарния автомобил в насрещната лента разстоянието между двата автомобила е било най-малко 138,55 метра. Положението на двете МПС към този момент е отразено с позиция № 21 за товарния автомобил и с позиция № 29 за лекия автомобил в приложение № 3 към заключението, неразделна част от същото. Към този момент всеки един от двата автомобила се е намирал на различно разстояние до мястото на удара. Товарният автомобил е бил на разстояние 89,46 м. от мястото на удара, а лекият - на 49,09 м. от това място. Произшествието е станало в светлата част на денонощието. Всеки един от процесните автомобили е бил в полезрението на насрещно движещия се водач преди момента на навлизане на товарния автомобил в насрещната пътна лента. Времето за реакция на двамата водачи към момента на навлизане на товарния автомобил в насрещната пътна лента е 0,8 сек. След навлизане в насрещната лента водачът Я. е направил маневра, за да се върне в полагащата му се пътна лента. Към този момент, в който Я. е започнал извършването на тази маневра, разстоянието между двата автомобила е било 78,47 м. Положението на двете МПС към този момент е отразено с позиция № 22 за товарния автомобил и с позиция № 27 за лекия автомобил в приложение № 3 към заключението. Към този момент всеки един от двата автомобила са се намирали на различно разстояние до мястото на удара, като товарният автомобил е бил на разстояние 50,65 м. от мястото на удара, а лекият - на 27,82 м. от това място. В материалите по делото липсват обективни данни за реализирано закъснително движение на процесния товарен автомобил от момента, в който е навлязал в насрещната пътна лента до мястото на удара. Транслационното движение на товарния автомобил е 2,65 секунди преди мястото на удара (от момента, в който МПС навлиза в насрещната пътна лента до мястото на първоначален контакт при удара) е реализирано от водача с приблизително една и съща числена стойност на 121,36 км./час. При сравнение на максималната числена стойност на скоростта, с която водачът на лекия автомобил може да шофира, за да може да спре на разстояние 49,09 м. с реалната скорост на движение към момента на удара се получава неравенство от 66,47 км/час. От него може да се направи извода, че от техническа гледна точка водачът на този лек автомобил е бил в състояние да спре до мястото на удара за да предотврати ПТП. При сравнение на минималното отстояние, на което се е намирал лекия автомобил до мястото на удара към момента на навлизане на товарния автомобил в насрещната пътна лента с дължината на „опасната зона“ при реалната скорост на движение 66,47 км./час се получава неравенство от 43,86 м. От него е технически възможно да се направи извода, че водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност при своевременно предприето спиране с максимална ефективност в полагащата му се пътна лента да спре преди мястото на удара на разстояние 5,23 метра. При сравнение на минималното време за присъствие на товарния автомобил в насрещната пътна лента с времето за спиране на лекия автомобил с реалната скорост на движение при удара 66,47 км./час се получава неравенство от 3,55 сек. От него е технически възможно да се направи извода, че при реализирано навременно спиране от водача Т. на лекия автомобил към момента на навлизане на насрещно движещото се МПС в насрещната пътна лента, то към момента в който МПС на Т. се позиционира в покой в полагащата му се пътна лента, товарният автомобил би се намирал на 0,9 секунди след мястото на удара или на разстояние 30,34 метра от това място - т.е. двата процесни автомобила биха се разминали без да се допусне удар и ПТП между тях. Радиусът на завоя в областта на осовата линия на мястото на ПТП е 1000 м. Граничната скорост на занасяне в областта на мястото на удара е 285 км./час за суха ново възстановена асфалтова настилка. Формулите на стр.23 от петорната ATE се отнасят за процесиите два автомобила марка „П.П.“ - 0,8 сек. - време за реагиране на водача, 0,2 сек. - време за сработване на спирачния превод и 0,4 сек. - време за нарастване на спирачното закъснение от нула до максимална стойност.

От заключението на допълнителната петорна автотехническа и медицинска експертиза (т.7, л.40-57) се установява, че общото при всички степени на алкохолно опиване е свързано с прогресивно забавяне на реакциите на водачите на МПС с увеличаване на алкохолната концентрация в кръвта. Забавянето на реакцията за всеки един водач на МПС е във функционална зависимост от алкохолната концентрация в кръвта, индивидуалната реакция към алкохола и конкретната констелация от фактори. За конкретния случай би могло да се използват ориентировачно данните за реакция на водачи на МПС при концентрация от 1%о - до 2.0%о, свързани с емоционална неустойчивост, отслабени внимание и съобразителност, умерено изразени координационни нарушения, забавени реакции, вегетативни смущения. Съобразно наличните данни от делото, времето за реакция за водача на процесния автомобил „П.П.“ с рег.№ СА **** CP при наличната концентрация на алкохол в кръвта е 1,8 сек. Увеличеното време за реакция за водача на този автомобил увеличава времето за неговото присъствие, респективно и отстоянието на това МПС в насрещната за него пътна лента преди мястото на удара. Увеличеното време за движение на този автомобил в насрещната пътна лента до мястото на удара, следствие на увеличеното време за реакция на водача управляващ това МПС, увеличава респективно отстоянието на насрещно движещия се автомобил „П.П.“ с рег.№ СА **** НС до това място и създава по-голяма възможност за реализиране на спиране и предотвратяване на ПТП от водача на второто МПС. При наличната концентрация на алкохол във водача на автомобил „П.П.“ с рег.№ СА **** CP времето за движение на управлявания от него автомобил от момента на навлизане в насрещната пътна лента до мястото на удара 3,65 сек, а разстоянието, което МПС е изминало 123,17 м. Увеличеното време за реакция на водача не променя мястото на удара, скоростите на двете МПС към момента на контакт при удара и скоростите след удара. При наличната концентрация на алкохол във водача на автомобил „П.П.“ с рег. № СА **** CP към момента на навлизане в насрещната пьтна лента, отсгоянието на което се е намирала челната част на насрещно движещия се „П.П.“ с рег.№ СА **** НС до мястото на удара е 67,32 м. При сравнение на реално изминатото разстояние от автомобил „П.П.“ с рег.№ СА **** CP от момента на навлизане в насрещната пътна лента до мястото на удара при време за реакция, съотносимо с употребата на констатирания алкохол във водача и при същите действия, но при реакция без употреба на алкохол е технически възможно да се направи извода, че при неупотребен алкохол от страна на водача на „П.П.“ с рег.№ СА **** CP и аналогични действия от негова страна, МПС би изминало в насрещната пътна лента преди мястото на удара разстояние 33,71 м. по по-малко от реално реализираното. Ако водача на този автомобил не беше употребил алкохол и след навлизане в насрещната пътна лента действа аналогично, но без увеличеното време за реакция, то МПС би се изместило напречно на юг спрямо реалното място на удара. Напречното изместване на местоположението на автомобила ще се реализира на разстояние 2,94 м. спрямо реалното към момента на удара и при позициониране на МПС върху мащабната динамична схема, ще е съотносимо с позиция № 30 в приложение № 3 от заключението. При съпоставяне на реалното положение на автомобил „П.П.“ с рег.№ СА **** НС към момента на удара (позиция № 6 в приложение № 3) с положението на „П.П.“ с рег.№ СА **** CP (позиция № 30 в приложение № 3), може да се направи извода, че при тези обстоятелства е технически възможно удар да не настъпи поради разминаване между двете МПС. При сравнение на минималното отстояние, на което се е намирал автомобил „П.П.“ с рег. № СА **** НС до мястото на удара с дължината на „опасната зона“ при реалната скорост на движение 66,47 км./час е технически възможно да се направи извода, че водачът на автомобил „П.П.“ с рег. № СА **** НС е имал техническа възможност при своевременно предприето спиране с максимална ефективност в полагащата му се пътна лента да спре преди мястото на удара на разстояние 23,46 метра (позиция № 26 в приложение № 3), с което да предотврати ПТП. Експертите са изготвили мащабна динамична схема на ПТП (приложение № 3), на която са позиционирали реалното място на удара между двете МПС, отстоянията им до това място към момента на навлизане на „П.П.“ с рег. № СА **** CP в насрещната пътна лента и положението на същото МПС спрямо реалното място на удара и аналогични действия на този водач, но при време за реакция без употреба на алкохол.

Настоящата инстанция приема трите последни заключения (на повторната комплексна съдебно автотехническа и медицинска експертиза и допълнителните две към нея) като обосновани, безпристрастни и компетентно изготвени, съобразяващи се с всички събрани по делото доказателства.

Видно от приложената по делото справка от НИХМ (т.2, л.71) на 22.09.2015 г. времето около 08,45 ч. на път І-4 при км. 51+300 в землището на с.Б., обл.Л. е било с преобладаваща средна и висока облачност, почти тихо, с добра видимост с температура на въздуха 15 градуса, не са регистрирани опасни метероологични явления.

В участъка от км. 25 +024 до км.51 +491 на път І - 4 в деня на ПТП е имало извършване на СМР в двете посоки без отбиване на движението (т.2, л.81-82). Установява се, че в посоката на движение на товарния автомобил е имало поставен пътен знак А 23 на км. 40+000 с дължина на отсечката 11 км., а в посоката на движение на лекия автомобил е имало поставен същия знак на км. 52+000 с дължина на отсечката 15 км., като други пътни знаци за ограничение на скоростта на е имало.

Първият сигнал на тел.112 е бил подаден в 08,38 ч. В разстояние на 10 минути е имало още няколко обаждания (т.3, л.2). В заключението на съдебно техническата експертиза (т.3, л.6-27) е визиулизирано съдържанието на разговорите при обаждането на тел. 112.

В заключението на съдебно техническата експертиза (т.3, л.32-65) е визиуализирано съдържанието на публикациите в интернет относно това

ПТП.

Съдът приема горецитираните две заключения на съдебно- техническите експертизи като обосновани, безпристрастно и компетентно изготвени, съобразяващи се с всички събрани по делото доказателства.

На 13.07.2017 г. в ОС - Л. е бил внесен обвинителен акт срещу Л.Б.Я. *** за извършено престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, пр.1, пр.4 и 5, б. „ а“, ал.2 и „ б“, алт.1, вр. чл.342, ал.1 пр.3 от НК, във вр.чл.16, ал.1, т.1 и чл.21 ал.1 от ЗДвП и срещу Е.Й.Т. от гр. Т. за извършено престъпление по чл.343, ал.4 вр. ал.3, пр.4 и 5 б. „а“, ал.1 и алт.2 и „б“, алт.1, вр. чл.342, ал.1 пр.3 от НК, във вр. с чл.20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП, въз основа на който в съда е било образувано НОХД № 359/2017 година.

С Определение от 12.04.2018 г. на основание чл.251, ал.1 вр. чл.25, ал.1, т.1, пр.2 от НПК съдът е спрял производството по делото, като основанието за това е било тежкото здравословно състояние на Я., който не може да участва в процеса. Това определение е било потвърдено с Определение № 86/01.06.2018 г. по ВЧНД № 200/2018 г. на АС В.Търново. С Определение № 658/09.11.2018 г. ОС - Л. е възобновил наказателното производство. С Определение от 01.02.2019 г., в сила от 11.04.2019 г. съдът е прекратил съдебното производство на основание чл.249, ал.4, т.1 пр.3, вр. чл.248, ал.5, т.1 от НПК поради допуснато съществено процесуално нарушение на досъдебното производство - непредявяване на двата  автомобила – товарен и лек, иззети като веществено доказателство по делото на обвиняемия Т.. Делото е било върнато в ОП - Л. на 11.04.2019 г. На 03.05.2019 г. материали за обв. Я. са били отделени в ново ДП под № 99/2019 г. по описа на ОД МВР Л..  По него /преписка № 1212/2019 г. на ОП Л./ с постановление на ОП - Л. от 16.08.2019 г. наказателното производство спрямо Я. за извършено престъпление по чл.343, ал.4 във връзка ал.3, предложение 1, предложение 4 и 5, б. „а“ алт.2 и „б“, алт.1 във връзка с чл.342, ал.1, предложение 3 от НК във връзка с чл.16, ал.1, т.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП е било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК поради настъпилата смърт на лицето. По ДП № 586/2015 г. по описа на РУ МВР Л. разследването се е провеждало само срещу Т..

Установено е, че на 24.04.2019 г. Л. Я. е починал (т.7, л.16). От заключението на допълнителната тройна съдебно медицинска експертиза  (т.7, л.19-28) е видно, че Я. е пострадал при пътнотранспортното произшествие на 22.09.2015 г. при което получил съчетана травма на гърди и крайници : счупване на всички ребра отдясно, от 2-ро до 4-то отляво, многофрагментно счупване на лявата лопатка, счупване на израстъци на първи и втори лумбални прешлени; счупване на дясната бедрена кост; многофрагментно счупване на костите на дясна подбедрица. При престоя му в МБАЛ по неврология и психиатрия „Св. Наум“ - С. са установени увреждане на шийните коренчета на гръбначния стълб, на нервус фибуларис (малкопищялен); тежка увреждане на левия брахиален плексус (неправоменнонервно сплетение) с отпадане на функците на нервите (н. медианус, н. радиалис н. улнарис). Последните данни за престой в болнично заведение са от януари 2016 г.; липсват медицински данни за състоянието на пострадалия извън описаните травматични увреждания и последствията от тях, констатирани в решения на ТЕЛК при прегледите за изготвяне на назначените съдебномедицинските експертизи № 9/19.01.2017 г. (т.3, л.153-155); № 88/18.05.2017 г. (т.3, л.162-163); и № 49/13.03.2018 г. (л.241-242 от НОХД № 359/2017 г. по описа на ЛОС). При тези прегледи е установено, че Л. Я. е в принудително лежащо положение, с хипотрофия (намаляване на обема) на мускулатурата на бедра подбедреници на двата крака, на раменната мускулатура; контрактура на двете коленни стави и лява раменна става; на глезенните стави (двете глезенни стави са в позиция „еквинус“ - изкривено стъпало) с невъзможност за стъпване; нарушени фини движения на пръстите. Няма данни относно начина на настъпване на смъртта на Я., както и за причината й, установена чрез аутопсия. Издаденото съобщение за смърт посочва, че тя е настъпила на 24.04.2019 г. от остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност, но липсва конкретна непосредствена причина. При обсъждане на поставения въпрос следва да се има предвид : Причинените увреждания на пострадалия не са от характера да водят неминуемо до смърт, макар да представляват състояние, реално опасно за живота. От момента на произшествието до посочената дата на настъпване на смъртта са изминали четири години; няма данни за състоянието на пострадалия и промените в него относно сърдечносъдова, дихателна и т.н. системи през този период; няма сведения за прекарани заболявания през този период; голямо значение имат и санитарно-битовите условия, при които е живял Л. Я. след излизане от болницата, полаганите за него грижи; сами по себе си усложненията от преживените травми - хипотрофия контрактури, увреда на нерви и т.н., не могат да бъдат пряка причина за смърт; общото здравословно състояние на пострадалия - сериозно увредено в резултат на преживяното транспортно произшествие, предполага намалени съпротивителни сили на организма и по-лесно развитие на възпалителни и инфекциозни заболявания като причина за смърт, но няма медицински и свидетелски сведения за такива; не може да бъде изключено настъпването на смъртта да е резултат от заболяване без връзка с преживяното произшествие - инфаркт, инсулт и др., не може да се посочи обективно непосредствената причина за смъртта, както и да се приеме наличието на пряка причинна връзка между травмите от пътно­транспортното произшествие и настъпилата смърт. Извършването на ексхумация на трупа на Л. Я. не би допринесло за установяване на непосредствената причина за смъртта, тъй като тя е свързана с евентуален болестен процес във вътрешните органи (меките тъкани). В тях през изминалия период от настъпването на смъртта са настъпили автолитични и гнилостни процеси (развиващи се в границите на няколко седмици), които правят невъзможно сигурното поставяне на диагноза - макроскопски и особено при патохистологично изследване - не е възможно доказване на възпалителни и лесгруктивни промени. При ексхумация в подобен срок могат да се установят уврежданията по костите, но те са добре и пълно диагностицирани при лечението на пациента.

Настоящата инстанция приема цитираното заключение по допълнителната тройна съдебно медицинска експертиза, като обосновано, безпристрастно и компетентно изготвено, съобразяващо се с всички събрани по делото доказателства.

 

От така описаната фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимият Е.Й.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по по чл.343, ал.4 във връзка с ал.3, предложение 4 и 5, б. ,,а“, алт.1 и алт .2 и ,,б“, алт.1 във връзка с чл.342, ал.1 предложение 3 от НК, във връзка с чл.20, ал.2 изр. 2-ро от ЗДвП, като на 22.09.2015 г. на път 1-4 С. - В., при км. 51+300, с посока на движение гр.С., при условията на независимо извършителство с Л.Б.Я., починал на 24.04.2019 г. като водач на т.а ,,П.П.“ с peг. № СА **** CP, при управление на МПС - л.а. ,,П.П.“ с peг. № СА **** НС, собственост на ,,******“ ООД гр. С. нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП, като при възникване на опасност за движението - навлизане в неговата пътна лента за движение на т.а. ,,П.П.“ с peг. № СА **** НС не намалил скоростта и в случай на необходимост не спрял и по непредпазливост причинил смъртта на С.М.Г., ЕГН ********** от гр. В. и П. Е. Н.,***, една тежка и три средни телесни повреди на Л.Б.Я.,***, като тежката телесна повреда се изразява в осакатяване на двата долни крайника, а трите средни телесни повреди се изразяват в множество счупвания на ребра вдясно, обуславящо затруднение движенията на снагата за около 2-3 месеца, счупване на дясна лопатка и дясна ключица, затрудняващо движенията на дясната ръка за около 45-50 дни и излив на кръв в дясна гръдна кухина и евакуация на кръвта с направена торакоцентеза, обуславящ разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Настоящият състав приема, че по време на съдебното следствие по безспорен начин бе установено, че подсъдимият Т. е автор на престъплението за което е предаден на съд. От обективна страна деянието е извършено като на посочената дата при управление на лек автомобил,,П.П.“ с peг. № СА **** НС подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 изр. 2-ро от ЗДвП. Извесно е, че нарушение на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП може да бъде извършено само тогава, когато избраната от водача скорост на движение е била съответна на правилото на чл.21 от от ЗДвП и поведението му е било съобразно нормата на чл.20 ал.1 и ал.2 изр.1 от ЗДвП. В конкретния случай при възникналата опасност за движението – навлизане в неговата пътна лента за движение на товарен автомобил ,,П.П.“ с peг. № СА **** НС, подсъдимият като водач е имал обективната възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез намаляване на скоростта или чрез спиране на управляванитя от него лек авомобил. От заключението на комплексната повторна петорна автотехническа и медицинска експертиза (т.4, л.55-99) се установява, че скоростта на лекия автомобил непосредствено преди удара и към момента на първоначалния контакт при удара (входяща скорост при удара) е била 66,47 км./ч. - т.е. разрешена по смисъла на чл.21 ал.1 или ал.2 от ЗДвП, защото в неговата посока на движение не е имало ограничителни знаци досежно скоростта. Установява се, че най-малкото разстояние между двата процесни автомобила, при което техните водачи са имали техническа възможност да се възприемат като посока, местонахождение и направление е била 138,55 м., като към този момент всеки един от двата автомобила се е намирал на различно разстояние до мястото на удара. Лекият автомобил  е бил на 49,09 м. от посоченото място, като времето за изминаване на това разстояние е 2,65 секунди. През това време водачът на товарния автомобил при скорост на движение 121,36 км./час е променил направлението на МПС от насрещната към полагащата му се пътна лента. През същото време подсъдимият със скорост 66,47 км./час е променил направлението на управляваното от него МПС към насрещната пътна лента. Според горецитираното заключение, всеки един от двамата водачи е имал техническата възможност да предотврати произшествието. Подсъдимият Т. е бил в състояние да спре до мястото на удара за да предотврати ПТП, защото той като водач на лекия автомобил е имал техническа възможност при своевременно предприето спиране с максимална ефективност в полагащата му се пътна лента да спре преди мястото на удара на разстояние 5,23 метра. При реализирано навременно спиране от страна на Т. към момента на позициониране в покой в полагащата му се пътна лента, товарният автомобил би се намирал на 0,9 секунди след мястото на удара или на разстояние 30,34 метра от това място, което означава, че и двата процесии автомобила биха се разминали без да се допусне удар и ПТП между тях. Навлизането на товарния автомобил в насрещната пътна лента е предхождало отклонението на лекия автомобил в насрещната лента най- малко с 1,69 секунди. Разстоянието между задната лява ъглова част на товарния автомобил и левия край на асфалтовата настилка по посока на огледа е около 2,5 м. Широчината на лекия автомобил е 1,81 м. При движение на подсъдимия Т. плътно в дясно в полагащата му се пътна лента при реалната скорост на движение е технически възможно разминаване на двата автомобила и ПТП не би настъпило. При предприетото от Т. завиване наляво, при реалните скорости и направления на движение за двете МПС и без реализирано спиране преди удара от двамата водачи, произшествието е било непредотвратимо - т.е. двамата водачи сами са се поставили в това положение. След навлизане в насрещната лента водачът Я. е направил маневра, за да се върне в полагащата му се пътна лента. Към този момент, в който Я. е започнал извършването на тази маневра, разстоянието между двата автомобила е било 78,47 метра. Към този момент всеки един от двата автомобила са се намирали на различно разстояние до мястото на удара. Товарният автомобил е бил на разстояние 50,65 м. от мястото на удара, а лекият - на 27,82 м. от това място, като от техническа гледна точка водачът на този лек автомобил (подсъдимият Т.) е бил в състояние да спре до мястото на удара за да предотврати ПТП.

Обстоятелството, че вследствие на извършеното от подсъдимия Т. нарушение на правилата за движение е била причинена смъртта на повече от едно лице, а именно на С.М.Г. и П. Е. Н., както и една тежка и три средни телесни повреди на другия водач - Л.Б.Я., обуславя квалифициращия признак на  чл.343, ал.4 във връзка с ал.3, предложение 4 и 5, б. ,,а“, алт.1 и алт .2 и ,,б“, алт.1 от НК. Причинените съставомерни последици от деянието се установяват от извършените по делото множество съдебно – медицински експертизи.

От субективна страна подсъдимият е действал виновно, като във вина следва да му се вмени престъпна небрежност по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 от НК, тъй като макар и да не е предвиждал настъпването на  обществено -опасните последици, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Обективният признак на небрежността очертава рамките на дължимото, т.е. това което подсъдимият е бил длъжен да предвиди. В конкретния случай деецът е бил длъжен да има дължимо поведение, което се определя от правилото на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП - при възникване на опасността за движението, когато товарният автомобил е навлязал в неговата пътна лента не намалил скоростта и в случай на необходимост не е спрял. Подсъдимият се е отклонил от тези правила, като  поведението му се е изразило в навлизане в насрещната пътна лента. Субективния признак на небрежността изисква деецът да предвиди и предотврати престъпления резултат. Той е имал тази възможност, тъй като ако е спазил посочените по-горе правила е могъл в конкретните условия да предвиди резултата - настъпването на ПТП и другите съставомерни последици. Индивидуалната възможност на подсъдимия да предвиди резултата се извлича от наличието на съответни качества да мобилизира своя умствен и психически потенциал за да изведе в съзнанието си представа за последиците. Тази възможност заедно с проявената недостатъчна грижа е основание за неговата отрицателна оценка за психическото му отношение към престъпния резултат. В случая освен, че е имало задължение да предотвратяване на резултата Т. е имал и обективна възможност за това. Обективното обстоятелство, което насочва съзнанието на дееца към опасността при нарушаване на правилата е самите специални правила, визирани в ЗДвП и конкретно цитираните вече норми на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП. Ето защо, съдът не приема възражението на защитата, че конкретното деяние довело до сблъсъка следва да бъде характеризирано като случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.

Деянието от страна на подсъдимия Т. е осъществено при независимо съпричиняване с другия водач Л. Я.. Последният е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.4 във връзка ал.3, предложение 1, предложение 4 и 5, б. „а“, алт.2 и ,,б“, алт.1 във връзка с чл.342 ал.1, предложение 3 от НК във връзка с чл.16, ал.1, т.1 и чл.21 ал.1 от ЗДвП. При независимото съпричиняване на конкретното непредпазливо престъпление всеки от дейците носи отговорност за собствените си действия, допринесли за постигане на конкретния съставомерен резултат. За безопасността и на двамата като участници в движението ЗДвП е регламентирал правила които трябва да спазват. Именно неспазването на правилата и от двамата участници в движението - от водача Я. на чл.21, ал.1 т.1 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и от подсъдимия Т. на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДВП е причина за възникването на ПТП. Но не може да се приеме, че само и единствено неправилното поведение на единия е единствена и решаваща причина за възникването на ПТП или обратното за другия водач, защото ако Я. е управлявал товарния автомобил с разрешената скорост и е съобразил поведението си на водач именно с това и да не навлиза в насрещната пътна лента, то ПТП не би настъпило дори и при неправомерно поведение от страна на подсъдимия Т.. И обратно - ако подсъдимият Т. бе направил максимално усилие за спиране или бе карал плътно в дясно, то или би спрял до мястото на удара или бе продължил направо, би се разминал дори и при неправомерното поведение от страна на Я.. Неспазването на правилата за безопасно движение от единия водач в никакъв случай не води до снемане отговорността на другия водач относно неспазването от него на правилата за безопасно движение на управляваното от него МПС, в случая с посочените норми от ЗДвП. Поради тези причини е налице независимо съпричиняване от двамата водачи на престъпния резултат - смъртта на Н. и Г. и взаимното им причиняване на посочените като вид телесни повреди - тежки и средни. В тази връзка следва да се има предвид и обстоятелството, установено чрез последната съдебно медицинска експертиза, а именно, че между настъпилото ПТП и неправомерните действия като водач на просецното МПС от страна на подсъдимия Т. и смъртта на Я. няма причинна връзка. Такава е налице относно причинените на телесните повреди.

От заключението на последната допълнителна петорна автотехническа и медицинска експертиза (т.7, л.40-57) се установява къде би било мястото на ПТП и възможността за предотвратяване на удара от двамата водачи ако Я. не е употребил алкохол в установеното количество при същите условия за Т.. Вижда се, че при количество алкохол в кръвта от 1,3 промила за Я. се увеличава времето за реакция на 1,8 секунди. Ако не е бил употребил алкохол и след навлизане в насрещната пътна лента е действал аналогично при същото поведение от страна на подсъдимия Т.,  но без увеличено време за реакция, то удар не би настъпил и двете МПС са щели да се разминат. Т. тогава е щял да има техническа възможност да спре преди мястото на удара на 23,46 м. Но в случая в предмета на доказване влиза реалното състояние на двете МПС, техните водачи и действия, а не предполагаемото такова. А при наличната изяснена фактическа обстановка се вижда, че подсъдимият Т. е имал техническата възможност при своевременно спиране с максимална ефективност в полагащата му се пътна лента да спре преди мястото на удара на разстояние - 5,23 метра с което е могъл да предотврати ПТП. При реализирано навременно спиране от подсъдимия Т. и двата процесии автомобила биха се разминали без да се допусне удар и ПТП между тях.

Съдът не приема възражението на защитата, че в конкретния случай действията на подсъдимия Т. следва да се квалифицират като „спасителна маневра“. В тази връзка е Решение № 15/2011 г. на ІІ НО на ВКС, касаещо случай напълно идентичен с настоящия казус, според което :  „При два насрещно движещи се автомобила, при което единият навлиза в насрещната лента, след което другият, на свой ред навлиза в неговата насрещна лента и при завръщането на първия в лентата му настъпва удар, вторият водач не може да се позове на спасителна маневра, тъй като е имал възможността да намали или спре и по този начин да предотврати произшествието. Както беше изложено по-горе Т. е имал възможност да продължи праволнейното си движение и при този вариант двете МПС биха се разминали или пък с оглед конкретната видимост е могъл да реагира своевременно и да спре до мястото на удара. Направеното в повече - завиване на ляво е маневра, която е била предприета неправомерно макар и с очевидното желание да предотврати удара. Направената преценка, че автомобила управляван от Я. ще продължи неправомерното си поведение в неговата пътна лента и, че единствената възможност за предотвратяване на удара е навлизането на свой ред в насрещната пътна лента е била неправилна и затова тази маневра няма спасителен характер. 

Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на защитата, че заключението на комплексната повторна петорна автотехническа и медицинска експертиза (т.4, л.55-99) е компрометирано, като в тази връзка се сочи заявеното от вещото лице В.И. при разпита му в с.з., а именно, че същият е заявил, че експертизата била направена „по най-благоприятния вариант за този водач, на този автомобил“, което било индиция за (не)обективността на цитираната експертиза. Изложеното от вещото лице И. в отговор на поставения му от защитата въпрос, дали може да се установи под какъв ъгъл е навлязъл товарния автомобил в насрещното платно преди да започне да се връща в полагаемата му се пътна лента, е че аналитичните изчисления са направени при минимално възможното разстояние (най-малкото напречно и най-малкото надлъжно). Според експерта, това е най-благоприятния вариант за този водач, на този автомобил, от което следва, че при изготвяне на експертизата не е било влошено положението на подсъдимия.

На следващо място съдът не приема възражението на защитата, че експертизата не е доказала по нито един начин, чрез нито един способ, че  не е имало спиране от страна на подзащитния му. Вещите лица бяха категорични, че преди достигане на процесните автомобили до мястото на осъществяване на удара няма обективни данни, т.е. отложени следи за намаляване, както и субективни такива, предвид което са взели долната граница на скоростта на автомобила на подсъдимия, което е в негова полза.

Съдът намира за неоснователно възражението на защитата, че местопроизшествието не е било запазено, поради което получените вследствие на извършения оглед данни били компорметирани. От показанията на полицейските служители – св. Д.Д. и св. Д.С., от свидетелите пристигнали непосредствено на местопроизшествието – П.К., Т.В., Р.Г., Н.К., А.Г., С.Ф., от приложените по ДП снимки изготвени от св. Т.В., предадени с протокол за доброволно предаване  (т.2, л. 110, л.111-113;  и т.1 л.144-149) по един категоричен начин се установява, че двата процесни автомобила не са били местени от местопроизшествието до идване на разследващия полицай и специалистът - технически помощник извършили огледа. Сравнявайки отразеното на горепосочените снимки  (т.2, л.111-113) и установеното по време на огледа (т.1, л.35, ф.к. 7 и ф.к. 9) е видно, че не е имало преместване на процесните автомобили след произшествието. Действително, от показанията на свидетелите А.М. (л.228), И.З. (л.228 - 229) и И.В. (л.229) се установява, че са били рязани коланите и седалките на товарния автомобил, но това е било направено за да бъдат извадени пострадалите лица с цел оказването на медицинска помощ, като обаче този автомобил не е бил преместен от местопроизшествието.

Тъй като настоящият състав не е приобщавал по съответния процесуален ред реализираната на досъдебното производство тройна автотехническа експертиза, предвид което същата не се явява част от доказателствената съвкупност по делото, съдът счита, че няма смисъл да се излагат съображения във връзка с релевираните от защитата възражения касаещи това заключение.

Предвид изложените обстоятелства, съдът квалифицира деянието, призна  подсъдимия за виновна и го осъди.

При определяне вида и размера на наказанието съдът отчете като отегчаващо вината обстоятелство наличието на едно наказателно постановление за нарушение на чл.179, ал.2 от ЗДвП от 12.12.2005 г. и на два фиша за нарушение на чл.185 от ЗДвП от 05.10.2012 г. и на чл.183, ал.2 т.1 от ЗДвП от 29.08.2014 г. (т.2, л.90), както и наличието на многобройни смекчаващи такива, а именно : чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни – образователен ценз, работи, безупречното му процесуално поведение, по – леката форма на вина (престъпна небрежност), здравословното състояние на Т. след ПТП, изразяващо се в три претърпени средни телесни повреди, от които се е възстановил след около 1 година. Като смекчаващо вината обстоятелство настоящият състав преценява и продължителността на наказателното производство която е над 5 години (включително и досъдебното производство) Съдебното производство беше спирано при условията на чл.251, ал.1 вр. чл.25, ал.1, т.1, пр.2 от НПК за над 9 месеца поради здравословното състояние на Я., което не е по вина на подсъдимия Т..

Като изключително смекчаващо вината обстоятелство съдът преценява и съпричиняването на резултата от страна на другия водач – Л. Я.. За същия е безспорно установено, че е управлявал товарния автомобил с превишена скорост и след употреба на алкохол. От заключението на допълнителна петорна автотехническа и медицинска експертиза (т.7, л.40-57) се установява, че при количество алкохол в кръвта от 1,3 промила за Я. се увеличава времето за реакция на 1,8 секунди и ако последният не е бил употребил алкохол и след навлизане в насрещната пътна лента е действал аналогично при същото поведение от страна на подсъдимия Т., но без увеличено време за реакция, то удар не би настъпил и двете МПС са щели да се разминат. Ето защо, според съда „приносът“ на Я. в съпричинения престъпен резултат е значително по -голям.

Предвид изложеното, съдът намира, че и най - лекото наказание предвидено в закона, в конкретния случай при условията на чл.343, ал.4 във връзка с ал.3, предложение 4 и 5, б. ,,а“, алт.1 и алт .2 и ,,б“, алт.1 във връзка с чл.342, ал.1 предложение 3 от НК, към датата на извършване на деянието – 22.09.2015 г. се предвиждало наказание от 3 /три/ до 10 /десет/ години лишаване от свобода, преди изменението с ДВ бр.74/2015 г., в сила от 26.09.2015 г., което би се оказало несъразмерно тежко за конкретното престъпление.

Съобразявайки изложеното, настоящият състав определи наказанието на подсъдимия Т. при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като слезе под най-ниския предел на същото от 3 /три/ години лишаване от свобода и го осъди на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.

Тъй като подсъдимият е с чисто съдебно минало и с оглед данните по делото, съдът намира, че за постигане целите на наказанието и поправянето му не е наложително същият да го изтърпи ефективно, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода, за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила. В тази връзка настоящият състав преценява, че не следва на подсъдимия да му бъде налагана допълнителна пробационна мярка, съгласно разпоредбата на чл.67, ал.3 от НК, каквото бе искането на частното обвинение.

На основание чл.343 г във вр. с чл.37, т.7 от НК съдът наложи на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, считано от датата на влизане на присъдата в сила или от отнемане на свидетелството за правоуправление по административен ред, като съображенията за определяне размера на това конкретно наказание са същите мотивирали настоящата инстанция при индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода.

Решаващият съд намира, че така наложените наказания са справедливи,  съответстват  на обществената опасност на деянието и на дееца, и чрез тях ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.

При този изход на процеса съдът осъди подсъдимия Е.Й.Т. да заплати по сметката на ОД МВР –Л., РУ – Л. разноски по делото в размер на 8 775.54 /осем хиляди седемстотин седемдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/ лева, разноски за експертизи, да заплати по сметка на ОД МВР – Л. сумата от 4 967.14 /четири хиляди деветстотин шестдесет и седем лева и четиринадесет стотинки/ лева разноски, да заплати по сметка на Окръжна прокуратура – Л. сумата от 3 491.40 /три хиляди четиристотин деветдесет и един лева и четиридесет стотинки/ лева разноски, да заплати по сметка на Окръжен съд – Л. сумата от 3 041.16 /три хиляди четиридесет и един лев и шестнадесет стотинки/ лева, представляващи разноски по НОХД № 359/2017 г. и НОХД № 104/2020 г., както и 20.00 /двадесет/ лева за служебно издаване на 4 броя изпълнителни листа.

Съдът постанови веществените доказателства по делото : Обект № 1 - мобилен телефон НТС, да бъде върнат на наследниците на П. Е. Н.; товарен автомобил „П.П.“ с peг. № СА **** CP, да бъде върнат на „*********“ ЕАД,  а лек автомобил „П.П.“ с peг. № СА **** НС, да бъде върнат на „******“ ООД гр. С., след влизане на присъдата в сила.

Съдът постанови веществените доказателства по делото, а именно: електрически блок с № *************; електрически блок с № *************; тампон с червеникаво кафява течност; марлен тампон с кит; част от десен аербег пред предна дясна седалка; част от ляв аербег пред предна лява седалка и бял хартиен плик с надпис „72/22.09.15 г. П. Е. Н. ********** за Х.Д.“ – наркотест, след влизане на присъдата в сила следва да бъдат унищожени.

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.  

                                          

                                                  

                                                 

      СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК  :