№ 751
гр. Бургас, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
при участието на секретаря К.А. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
Административно наказателно дело № 20252120202106 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на М. Ю. К., ЕГН
**********, против Наказателно постановление № 819558-F789514/
20.03.2025г., издадено от Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП -
гр.Бургас, с което за нарушение на чл.264, ал.1 от ЗКПО, във връзка с чл.261,
ал.1 от ЗКПО, във връзка с чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО, на основание чл. 264,
ал. 1 ЗКПО на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 300 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление,
като не се оспорва факта, че декларацията по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2023г. не
е подадена в законоустановения срок, но се сочи, че това не е умишлено.
Твърди се, че причината за това е бездействие от страна на наетата от
жалбоподателя счетоводителка, която е имала задължението и ангажимента да
изготви и подаде декларацията от името на дружеството, а той самият не е бил
информиран от нейна страна за възникналия проблем и съответно не е имал
възможност да предприеме своевременни действия за отстраняването му.
Жалбоподателят счита, че наложеното му административно наказание е
непропорционално, с оглед обстоятелството, че същият е действал
добросъвестно, възлагайки счетоводството на квалифициран специалист и
застъпва, че това следва да бъде отчетено като смекчаващо вината
обстоятелство по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По изложените съображения
моли за отмяна на наказателното постановление, а в условията на
евентуалност – за намаляване на размера на наложеното му административно
1
наказание.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се
представлява от гл. юрк. К.Т., която моли атакуваното наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е
подадена в законоустановения срок (предвид липсата на доказателства за
датата на връчване на процесното НП на жалбоподателя и становището на
процесуалния представител на АНО в проведеното на 16.09.2025г. о.с.з. по
делото), от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване
административен акт, поради което същата е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна, като след
съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен
материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Жалбоподателят М. Ю. К. е управител и представляващ търговското
дружество „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **********.
Дружеството – задължено лице по чл. 2 от ЗКПО не е подало в
законоустановения срок – до 01.07.2024г. /доколкото 30.06.2024г. е бил неделя
– неприсъствен ден/ годишна данъчна декларация по чл. 92, ал.1 от ЗКПО за
данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за
календарната 2023г. Дружеството е начислило разходи по смисъла на Закона за
счетоводството и е извършвало дейност, съгласно подадени данни за
осигурителни вноски и ДОД в подадени декларации обр.1 и обр. 6 за
осигурени лица.
Свидетелката Д. С. Д. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП-
Бургас извършила проверка, като след съпоставка на регистрираните
юридически лица, упражняващи дейност и подадените годишни данъчни
декларации по чл. 92, ал.1 от ЗКПО в срока по чл.92 ал.2 от ЗКПО през 2024
година, констатирала неподаването на процесната декларация в срок.
Преценила че с това жалбоподателят, в качеството му на управител на „***, е
допуснал дружеството да не изпълни задълженията си по подаване на
декларация в срок, с което е извършил нарушение по чл.264, ал.1 от ЗКПО,
във връзка с чл.261, ал.1 от ЗКПО, във връзка с чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО.
До дружеството и представляващия го управител била изпратена покана
с изх. № 242 - 86/22.08.2024г. за подаване на ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2023г. и
явяване в ТД на НАП Бургас в 7 - дневен срок за съставяне и връчване на Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) за неподаване в срок
на същата. В определения срок за явяване, управителят на дружеството или
негов представител не се е явил, поради което и на основание чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН, на 20.09.2024г., в отсъствие на нарушителя и в присъствието на един
свидетел – Д.В.А., свидетелката Д. съставила против жалбоподателя М. Ю. К.
АУАН с бл. № F789514. Впоследствие препис от акта бил връчен на
жалбоподателя, срещу подпис, чрез кмета на с. ***.
2
И към момента на съставяне на АУАН процесната декларация не била
подадена.
Липсват данни за направени от жалбоподателя възражения при
предявяване на акта, както и за подадени писмени такива в законоустановения
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН 7-дневен срок от подписване на акта.
Сезиран с преписката по акта, административнонаказващият орган е
приел фактическите обстоятелства за доказани, поради което и издал
обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение по чл.264, ал.1
от ЗКПО, във връзка с чл.261, ал.1 от ЗКПО, във връзка с чл.92, ал.1 и ал.2 от
ЗКПО, на основание чл. 264, ал.1 ЗКПО наложил на жалбоподателя
административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
приобщените по делото материали по административнонаказателната
преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът
кредитира изцяло.
Наред с това, видно от изложеното в жалбата, жалбоподателят не
оспорва релевантните по делото факти, че е управител на търговското
дружество „***, ЕИК *** – данъчно задължен субект, както и че същото не е
изпълнило своевременно, в законоустановения срок, задължението си да
подаде годишна данъчна декларация по чл. 92, ал.1 от ЗКПО за данъчния
финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за календарната
2023г.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно
неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта
на наложеното административно наказание, и предвид така установената
фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-Бургас, а АУАН съставен
от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по
делото копие на Заповед № ЗЦУ – 384/27.02.2024г. на Изпълнителния
директор на НАП, като са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН /за
начален момент на които съдът приема изтичането на срока за подаване на
процесната декларация/. Наказателното постановление е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано в
предвидените от закона рамки.
Съгласно чл.92, ал.1 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които се
облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по
образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен
данък. Текстът на ал.2 на чл.92 от същия закон предвижда, че годишната
данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата
3
година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по
регистрация на данъчно задълженото лице. Безспорно управляваното от
жалбоподателя дружество има задължение за подаване на годишна данъчна
декларация. Неизпълнението на това задължение в законоустановения срок
съставлява административно нарушение, съгласно чл. 261 от ЗКПО.
В чл. 264, ал.1 от същия закон е предвидено наказание за
представляващия данъчно задълженото лице, включително лицето,
изпълнявало длъжността ликвидатор, синдик или представляващ място на
стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса,
който с действие или бездействие е допуснал нарушение на чл. 261 от ЗКПО.
В разглеждания случай ясно и недвусмислено в обжалваното наказателно
постановление е посочено, че М. Ю. К. е санкциониран за това, че в
качеството си на управител и представляващ търговското дружество „***,
ЕИК ***, с бездействието си е допуснал дружеството, като данъчно
задължено по ЗКПО лице, да не подаде в законоустановения срок по чл. 92,
ал.2 от ЗКПО – до 01.07.2024г. годишна данъчна декларация по чл. 92, ал.1 от
ЗКПО за отчетната 2023г.
Наказанието на жалбоподателя е наложено на основание коректната
санкционна норма – чл. 264, ал.1 от ЗКПО, като размерът на глобата е
правилно определен в границите, установени в същата разпоредба (от 200 до
1000 лева), в размер близък до минимума, а именно – 300 лева, при
съобразяване на критериите, посочени в чл. 27, ал.2 от ЗАНН. В случая
правилно са отчетени както фактът, че нарушението е първо такова за
нарушителя, така и обстоятелствата, че процесната декларация не е била
подадена и към момента на съставяне на АУАН, както и че задълженото лице
има непогасени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.
Изложеното обоснована извода за липса на допуснати при съставянето
на АУАН и издаването на НП процесуални нарушения, като материалният
закон също е приложен правилно.
На следващо място, съдът намира, че в случая е неприложим институтът
на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1 от ЗАНН.
Цитираната разпоредба предвижда, че за маловажен случай на
административно нарушение наказващият орган не налага наказание на
нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно Тълкувателно Решение №1/12.12.2007г. на ОСНК на ВКС по
т.н.д. № 1/2007г. по описа на ВКС, преценката на административнонаказващия
орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице
предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това
е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със
закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в
чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се
прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Съгласно чл.93, т.9 от
4
НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Съдебната практика е константна по въпроса за това, че преценката за
"маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния
казус – вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността
на предмета му, степента на обществена опасност, моралната укоримост на
извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на
административнонаказателната отговорност.
В случая, извършеното нарушение е свързано с основни обществени
отношения, които са предмет на правна уредба от ЗКПО. Нарушението е
извършено чрез "бездействие". То е типично за вида си и не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно
управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Самото деяние
накърнява реда и правната сигурност на данъчното документиране,
затруднява дейността на органите по приходите и създава усложнения в
отношенията между данъчните субекти и данъчните органи. Нарушението е
формално – на просто извършване и продължителността на закъснението, в
случая, е без значение за обществената опасност на деянието.
Отделно от това, липсата на вредни последици за фиска от
несвоевременното подаване на декларацията, също не може да обоснове
"маловажност" на случая, тъй като настъпването на вреди не е елемент от
обективна страна на фактическия състав на нарушението, т.е. тяхната липса
или наличие не влияе върху съставомерността на деянието.
Относно твърденията на жалбоподателя, че причината за неподаването
на декларацията в срок е бездействие от страна на наетата от него
счетоводителка, която е имала задължението и ангажимента да изготви и
подаде декларацията от името на дружеството, а той самият не е бил
информиран от нейна страна за възникналия проблем и съответно не е имал
възможност да предприеме своевременни действия за отстраняването му,
следва да се посочи, че този факт не може да доведе до отпадане на
отговорността на дружеството, респективно на жалбоподателя като негов
управител, доколкото последният е следвало да обезпечи законосъобразното
изпълнение на задълженията на данъчно задължения субект, било то чрез
лично подаване на декларацията, ангажиране на друг счетоводител, при
положение, че титулярът е бил в невъзможност или забава и т. н.
Жалбоподателят като управляващ дружеството е бил длъжен да организира
дейността си по начин, по който да изпълни задължението към Държавата,
включително и чрез контрол на счетоводителя по подаването своевременно на
декларацията по чл. 92, ал.1 от ЗКПО в ТД на НАП – Бургас. Законът
предоставя достатъчно дълъг срок /цели три месеца/, за подаване на
декларацията, поради което и не е имало никаква пречка жалбоподателят като
управител на дружеството – данъчно задължен субект да организира
своевременно изпълнението на задължението му за подаване на годишна
данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия
5
годишен корпоративен данък.
По така посочените съображения, според настоящия съдебен състав
извършеното нарушение не разкрива признаците на "маловажност", поради
което и не са налице основания за отмяна на НП с предупреждение за
нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
С оглед всичко изложено, настоящата инстанция намира, че издаденото
наказателно постановление е правилно и законосъобразно, а наложената
санкция – справедлива, поради което и жалбата срещу него следва да се
остави без уважение, а наказателното постановление да се потвърди.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК предвижда, че когато съдът
отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на
разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 63д, ал. 4, вр. с ал. 5 от ЗАНН, в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лева.
В конкретния случай, предвид изхода на делото, право на разноски има
АНО, който е бил защитаван от юрисконсулт и своевременно е поискал
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. При
съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, както и на
извършените от процесуалния представител на АНО действия, съдът счита, че
справедлив размер на възнаграждението в конкретния случай се явява 80 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. с ал. 2, т. 5 от
ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 819558-F789514/
20.03.2025г., издадено от Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП -
гр.Бургас, с което за нарушение на чл.264, ал.1 от ЗКПО, във връзка с чл.261,
6
ал.1 от ЗКПО, във връзка с чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО, на основание чл. 264,
ал. 1 ЗКПО, на М. Ю. К., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА М. Ю. К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Национална
агенция за приходите – София, направените в производството разноски в
размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7