Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 18. 02. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на десети февруари през двехиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 1320 по описа за 2019 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делба на недвижим имот, втора фаза по извършване на делбата.
С влязло в сила решение № 1066 от 06. 06. 2019
год., постановено по същото дело, Плевенският районен съд е допуснал да се
извърши делба между С.Х.Г.
***, ЕГН **********, като ***, представляван от неговата майка и законен
представител С.С.С., ЕГН **********, и В.З.А. ***,
ЕГН **********, върху следния недвижим имот: ***, находящ се *** в гр. П., с
площ от 84, 66 кв. м., състоящ се от ***, ***, при граници: *** и ***, **- ***,
***- ***, отдолу- ***, както и принадлежащото към ****** с площ от 4, 22 кв.
м., при граници: ***- ***, ***- ***, ***, **-
***, ***- ***, както и 1, 003 % идеални части от правото на строеж върху
държавна земя и 1, 003 % идеални части от общите части на сградата, който имот
съгласно схема № *** год. на СГКК гр. П.е описан като самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ******, намиращ се в ***, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- ******,
под обекта: ****** и над обекта- ******. Делбата е допусната при два равни
дяла, от които един дял за ищеца С.Х.Г. и един дял за ответника В.З.А..
По делото е прието заключение на съдебно-
техническа експертиза за пазарната цена на имота, допуснат до делба, и за неговата
поделяемост. От същото
е видно, че делбеният имот е неподеляем и е на стойност 60 000 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства
и обстоятелството, че никой от съделителите не е поискал възлагане на процесния
недвижим имот, приема, че единственият законосъобразен начин, чрез който следва
да се извърши делбата и прекрати съсобствеността, е този, предвиден в
разпоредбата на чл. 348 от ГПК и делбеният имот следва да се изнесе на публична
продан при цена 60 000 лв. От получената при проданта цена следва да се
образуват два равни дяла, от които един дял за ищеца и един дял за ответника.
С определение от 07. 01. 2020 год. е приет за
съвместно разглеждане в делбеното производство предявеният от С.Х.Г. против В.З.А. иск с правно основание чл. 344 ал. 2 от ГПК, който е във връзка
с чл. 31 ал. 2 от ЗС, за заплащане на сумата от 125 лв. месечно обезщетение за
ползване на делбения имот, считано от 07. 01. 2020 год. до окончателното
извършване на делбата. С последващо определение от 10. 02. 2020 год. размерът
на иска е увеличен от 125 лв. на 139 лв. Следва да се посочи, че разпоредбата
на чл. 31 ал. 2 от ЗС предвижда, че когато общата вещ се ползува само от някои
от съсобствениците, те дължат на останалите обезщетение за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване. В случая предвидените от закона условия
са налице. Безспорно е, че страните по делото са съсобственици при равни права
на процесния имот, находящ се в гр. П., както и че понастоящем имотът се ползва
единствено от ответника. Съдът намира, че размерът на дължимото се обезщетение
за ползуване следва да се определи на базата на средната пазарна наемна цена на
имота. Тук следва да се изхожда от целите на иска по чл. 31 ал. 2 от ЗС: да
отстрани неоснователното обогатяване на единия от съсобствениците и да обезщети
другия съсобственик с този доход, който същият би получил, ако бе сключил
наемен договор за припадащата му се част от имота. Съгласно заключението на ***С.С.
дължимото се обезщетение за ползуването на делбения имот е в размер на сумата
от 278 лв. месечно, т. е. 139 лв. месечно за 1/ 2 идеална част от имота. Съобразявайки
гореизложеното, съдът приема, че искът на С.Х.Г. се явява основателен и следва
да бъде уважен изцяло.
Частично основателен е вторият от приетите за
разглеждане в делбеното производство искове- този, предявен от ответника В.З.А.,
за заплащане на сумата от 3 000, 00 лв., представляваща стойността на
направените от ответника подобрения в делбения имот. Правата на подобрителя на
съсобствен имот са предмет на разглеждане в ТР № 85/ 1968 год. и частично
отменящото го ППВС № 6/ 1974 год. Тези права са различни в зависимост от това
дали подобрителят владее целия имот за себе си или само собствената си идеална
част, както и дали останалите съсобственици са дали изричното си съгласие за
извършване на подобренията или са знаели за тях, без да се противопоставят, или
изрично са се противопоставили. Когато
съсобственикът извършва подобрения в качеството си на владелец на своята
част и държател на частите на останалите съсобственици, се ползва с правата по
чл. 30 ал. 3 от ЗС, ако подобрението е извършено със съгласието на останалите
съсобственици, а ако няма такова изрично съгласие, но липсва и противопоставяне- по правилата на водене на чужда работа без
пълномощие чл. 60 и сл. ЗЗД. Ако останалите съсобственици са се
противопоставили на извършването на подобрения, отношенията се уреждат по
правилата на чл. 59 от ЗЗД. Съдът, като съобрази особеностите на конкретния
случай и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че в хода
на съдебното дирене се потвърди по безспорен начин, че претендираните от
ответника подобрения са извършени от него през периода 2014- 2017 година и че
същите съществуват и понастоящем. Доколкото тези подобрения в съсобствения имот са
направени от съсобственика В.З.А. без противопоставянето на другия
съсобственик- *** на ищеца Х.Й.Г. отношенията между страните по този повод
следва да се уредят по правилата на чл. 61 ал. 2 от ЗЗД за водене на чужда
работа без пълномощие, в който случай се дължи заплащане на подобренията до
размера на обогатяването, а именно до размера с който се е увеличила стойността
на притежаваната от другия съсобственик част от съсобствената вещ. От
допълнителното заключение на изслушаната по делото техническа експертиза е видно,
че размерът на увеличената пазарна стойност на имота в резултат на извършените
подобрения от ответника е 1 054, 23 лв. Следователно размерът, с който се
е увеличила стойността на притежаваната от ищеца част от съсобствената вещ е 527,
12 лв., и за тази сума предявеният осъдителен иск следва да се уважи, като за
разликата до претендираните 3 000 лв. същият следва да се отхвърли като
неоснователен.
При този изход на делото съделителите следва да
бъдат осъдени да заплатят държавна такса върху стойността на дяловете си в
размер на 1 200 лв. всеки. На основание чл. 355 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски по компенсация в размер на 2
190, 00 лв. В тези разноски са включени и разноските за адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ищеца, доколкото между съделителите е имало
спор относно факта на съсобствеността и делбените квоти /срв. определение № 4-
2011- ІІ г. о., което детайлизира т. 9 от ППВС № 7 от 1973 год./. Договореното
адвокатско възнаграждение е съобразено както с материалния интерес, така и с
разпоредбата на чл. 7 ал. 4 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което не са налице предпоставки
за неговото намаляване по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК.
По изложените съображения П.ският районен съд
Р Е
Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: ***, находящ се на ***, във ***, в *** в *** в
гр. П., с площ от 84, 66 кв. м., състоящ се от ***, ***, при граници: *** и ***,
**- ***, ***- ***, отдолу- ***, както и принадлежащото към ****** с площ от 4,
22 кв. м., при граници: ***- ***, ***- ***, ***, **- ***, ***- ***, както и 1, 003 % идеални части от правото на строеж
върху държавна земя и 1, 003 % идеални части от общите части на сградата, който
имот съгласно схема № *** год. на СГКК
гр. П.е описан като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******,
намиращ се в ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- ******, под обекта: ****** и
над обекта- ******, на стойност 60 000 лв.
От получената при публичната продан цена да се
образуват два равни дяла, от които един дял за съделителя С.Х.Г. и един дял за съделителя
В.З.А..
ОСЪЖДА В.З.А. ***, ЕГН **********, да заплаща на С.Х.Г. ***,
ЕГН **********, като ***, със съгласието на неговата майка и законен
представител С.С.С., ЕГН **********, сумата от 139,
00 лв. месечно, представляваща обезщетение за ползуване на половината от делбения
имот, считано от 07. 01. 2020 год. до окончателното извършване на делбата.
ОСЪЖДА С.Х.Г. ***, ЕГН **********, като ***, със
съгласието на неговата майка и законен представител С.С.С., ЕГН **********, да
заплати на В.З.А. ***, ЕГН **********, сумата от 527, 12 лв.,
представляваща половината от увеличената стойност на делбения имот вследствие
на извършени през периода 2014- 2017 година подобрения, като за разликата до 3 000, 00 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА В.З.А. ***, ЕГН **********, да заплати на С.Х.Г. ***,
ЕГН **********, като ***, със съгласието на неговата майка и законен
представител С.С.С., ЕГН **********, сумата от 2
190, 00 лв., представляваща деловодни разноски по компенсация.
ОСЪЖДА съделителите С.Х.Г. ***, ЕГН **********, като ***,
със съгласието на неговата майка и законен представител С.С.С., ЕГН **********,
и В.З.А. ***, ЕГН **********, да заплатят по сметка
на П.ския районен съд държавна такса в размер на 1 200, 00 лв. всеки един
поотделно.
Решението подлежи на обжалване пред П.ския окръжен
съд в 14- дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: