№ 175
гр. гр.Велинград, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, V - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА Гражданско дело
№ 20245210100288 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с обективно съединени иск с правно основание чл. 22 от
ЗПК вр. с чл. 26, ал.1 от ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл. 430, ал.1
от ТЗ.
Ищецът В. И.нов П. поддържа твърдение, че сключил с ответното
дружество „В БГ“ ЕООД процесния Договор за кредит № ********** /
15.09.2023г., по силата на който получил сумата от 700 лева, със задължение
да я върне до изтичане на уоворения в договора срок, както и да заплати
посочените в договора такси, заедно с възнаградителна лихва, както и такса за
бързо разглеждане на документи в размер на 165.41 лева. Така уговорената
„такса бързо разглеждане“ на искането по Договор за кредит № **********
/15.09.2023г според твърдението на ищеца е нищожна на основание чл.10а
ал.1 от ЗПК. Независимо от изложеното, ищецът счита, че е накърнен
сериозно принципът на добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. По тези съображения, на самостоятелно
основание се твърди, че процесният договор е нищожен, поради противоречие
с добрите нрави. Доколкото платимата сума по уговорената „такса бързо
разглеждане“ по Договор за кредит № **********/15.09.2023 съставлява
допълнителна сума, която е в размер на почти 30% от общата сума на
отпуснатия кредит- очевидно бил нарушен принципа на добросъвестност и
справедливост, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
1
едната страна за сметка на другата. Споменатата „такса бързо разглеждане“
била уговорена във вреда на потребителя и не отговаряла на изискванията за
добросъвестност и справедливост, но предизвиквала неравновесие в правата
на съдоговарящите, в ущърб на потребителя /чл.143 ал.1 ЗЗП/. Посочените
по-горе клаузи според ищеца били неразбираеми и не позволявали на
потребителя да прецени икономическите последици от сключване на
договора. По изложените съображения, ищецът претендира договорът за
потребителски кредит да бъде обявен за нищожен и да бъде осъден
ответникът да му заплати направените съдебни разноски.
Ответникът „В БГ“ ЕООД оспорва първоначално предявения иск, като
поддържа тезата за неговата неоснователност. Ответникът не оспорва
фактическите твърдения на ищеца, че с подписването на процесния Договор за
кредит № **********, той се е съгласил и е предоставил на ищеца, в
качеството му на кредитополучател сума в размер на 700 лева,
представляваща главница по кредита. Кредитът бил уговорен за период от 30
дни и падежна дата 15.10.2023 г. Начислените такси и лихви по кредита са:
договорна лихва в размер на 23.59 лева (двадесет и три лева и петдесет и девет
стотинки) и такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо
разглеждане в размер на 165, 41 лева (сто шестдесет и пет лева и четиридесет
и една стотинки). Тъй като в качеството на длъжник, ищецът не изпълнил
изцяло задължението си, ответникът претендира за осъждане на ищеца, да
заплати сумата от 133 лева, представляваща непогасен остатък от главницата
по процесния Договор за кредит № **********/15.09.2023г., заедно със
законната лихва върху посочената сума, считяно от предявяването на
насрещния иск -22.04.2024г. до деня на окончателното плащане и направените
съдебни разноски.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните, взети
предвид съобразно събраните по делото доказателства и съобрази
обективираното в молба с вп. 2080/16.04.2025г. признание на факти от страна
на „В БГ“ ЕООД, по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
При липсата на спор между страните в процеса и въз основа на
допуснатите и приети без оспорване писмени доказателства, съдът приема за
установено, че между ищеца и ответника е бил сключен процесния Договор за
кредит № ********** / 15.09.2023г. е предоставил на ищеца, в качеството му
на кредитополучател сума в размер на 700 лева, представляваща главница по
2
кредита. Кредитът бил уговорен за период от 30 дни и падежна дата
15.10.2023 г. Начислените такси и лихви по кредита са: договорна лихва в
размер на 23.59 лева (двадесет и три лева и петдесет и девет стотинки) и такса
за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане в размер на 165,
41 лева (сто шестдесет и пет лева и четиридесет и една стотинки).
При това, на основание чл. 235, ал.3 от ГПК и въз основа изричното
писмено изявление на ответника, съдът приема, че първоначалният ищец В.
И.нов П. в действителност е погасил чрез плащане произтичащите от
процесния договор за кредит задължения, но е останала непогасена само част
от главницата, която възлиза на сумата от общо 133 лева.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на
съда достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на предявените искове;
Предявените искови претенции са процесуално допустими, доколкото
съдът е бил сезиран по установяния ред, посредством формално редовна
искова молба и се основават на едно допустимо от закона субективно право.
По основателността на предявените искове;
Процесуалните позиции на страните, които са изразени в рамките на
процеса, мотивират категоричен извод, че правният спор не обхваща не
проявлението на правнозначимите юридически факти, а по- скоро се отнася до
техните правни последици. В тази насока, за да разреши спора с който е
сезиран, съдът следва да прецени, дали правилата за защита на потребителите
са относими към конкретното кредитно правоотношение, дали в
действителност са налице посочените от ищеца неравноправни клаузи в
договорното съдържание и не на последно място: дали те са намерили
приложение при изпълнение на договора.
В този контекст съдът намира, че процесната „такса бързо разглеждане“
в съдържанието на процесния Договор за кредит № ********** /15.09.2023г. е
в размер превишаващ 25% от общата сума на отпуснатия кредит и размерът й
не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост, като води
до неравновесие в правата на страните. В настоящия случай,
възнаграждението което следва да се заплати т.нар. „такса бързо разглеждане“
е следвало да бъде отразено в определения ГПР. А според разпоредбата на
чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
3
договорът за потребителски кредит е недействителен.
По тези съображения, предявеният първоначален иск следва да бъде
уважен изцяло.
При формирания извод, относно недействителност на процесния
Договор за кредит № ********** /15.09.2023г., съдът следва да отхвърли
предявения насрещен иск на първоначалния ответник, срещу първоначалния
ищец, за сумата от 133 лева.
По претенциите за присъждане на съдебни разноски.
С оглед изхода на правния спор, ответникът „В БГ“ ЕООД следва да
бъде осъден да заплати на първоначалния ищец, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК направените разноски в размер на сумата от 50 лева, за заплатена
държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТ на сключения Договор за кредит №
********** /15.09.2023г. между В. И.нов П. с ЕГН ********** и „В БГ“
ЕООД с ЕИК ..........., и седалище гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-
54, по предявения от В. И.нов П. с ЕГН ********** и адрес: гр. Ракитово, ул.
„Хан Аспарух“ № 1 срещу „В БГ“ ЕООД с ЕИК ..........., иск с правно
основание чл. 22 от ГПК вр. с чл. 26, ал.1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В БГ“ ЕООД с ЕИК ..........., и седалище гр.
София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 срещу В. И.нов П. с ЕГН
********** и адрес: гр. Ракитово, ул. „Хан Аспарух“ № 1 насрещен иск с
правно основание чл. 430, ал.1 от ТЗ, за заплащане на сумата от 133 лева,
представляваща непогасена част от сумата на главницата по Договор за кредит
№ ********** /15.09.2023г.
ОСЪЖДА „В БГ“ ЕООД с ЕИК ..........., и седалище гр. София, ул.
„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, да заплати на В. И.нов П. с ЕГН
********** и адрес: гр. Ракитово, ул. „Хан Аспарух“ № 1, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК - сумата от 50 лева (петдесет лева), представляващи направените
съдебни разноски пред Районен съд-Велинград.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред ОС - Пазарджик, в
4
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
5