РЕШЕНИЕ
№ 1552
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20241110216021 по описа за 2024
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Л.Чандърова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 16021 по
описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. С. Я. срещу Наказателно постановление /НП/ №
************* г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което
на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
1
Жалбоподателят оспорва описаната в НП фактическа обстановка, поради което иска
наложеното административно наказание да бъде отменено.
В съдебно заседание в което е даден ход по същество жалбоподателят, редовно
призован, се явява и поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не
изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 08.09.2024 г. В. П. – младши автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на
същата дата нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на един
свидетел. Нарушителят подписал съставения против него АУАН като посочил, че има
възражения. Такива били изложени и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, като била оспорена
фактическата обстановка в АУАН.
Въз основа на АУАН на 11.10.2024 г. Г.Б. –началник група в отдел "Пътна полиция" към
СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от
ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН.
Формата и съдържанието им обаче не съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, доколкото липсва ясно описание на съществен елемент от нарушението – неговото
място. Посочено е, че нарушителят е управлявал МПС едновременно на ул. „Безименна“ и
бул. „Царица Йоанна“. Доколкото се касае за нарушение на правилата на движение по
пътищата и по-конкретно на съобразяване със светлинни сигнали, мястото на твърдяното
нарушение има съществена роля за извършване на преценка за това дали поведението на
жалбоподателя е съставомерно и поради това следва да бъде посочено по ясен и
непротиворечив начин. Споменаването на две различни улици безспорно възпрепятства
жалбоподателя да разбере всички обстоятелства по вмененото му нарушение и да
организира защитата си и представляват съществено процесуално нарушение, което е
основание за отмяна на атакуваното НП.
За пълнота на изложението и с оглед инстанционна проверка на настоящото решение
съдът ще изложи доводи и по отношение на релевантната за правилното приложение на
материалния закон фактическа обстановка.
На 08.09.2024 г. около 10.30 ч. в гр. София жалбоподателят Г.Я. управлявал лек
автомобил „Ф. Л.“, с рег. № ************ по бул. „Царица Йоанна“ с посока на движение от
бул. “Панчо Владигеров“ към ул. "Луи Пастьор". Жалбоподателят преминал през
кръстовището с ул. „Асен Николов“. Поведението му било забелязано от служители на 09
РУ-СДВР, които се движели по ул. „Асен Николов“ и отчели, че светофарът свети в зелен
цвят, поради което и приели, че Г.Я. е извършил нарушение на ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена след анализ
на показанията на свидетелите В.К., Д.Константинова и приобщените по реда на чл. 283 от
НПК писмени доказателства и доказателствени средства.
2
От доказателствата по делото не се установява, че управляваният от жалбоподателя лек
автомобил се е приближил и е навлязъл в кръстовището при червен сигнал на светофарната
уредба, доколкото няма свидетели, които да са възприели това обстоятелство. Разпитана в
настоящото производство, св. В.К. няма ясен спомен за конкретния случай, като от
показанията и става ясно, че не е възприела непосредствено дали светофарната уредба при
извършваната от жалбоподателя маневра е светела в червено. Свидетелката е приела, че след
като за лекия автомобил, с който полицейските служители са се движели, е светел зелен
сигнал, то светлинният сигнал на светофара за пътното платно, в което се е движел
управляваният от жалбоподателя лек автомобил, е трябвало да е с червен цвят. В
показанията си свидетелите следва да възпроизвеждат своите възприятия, а не логически
заключения, поради което от изложеното от тази свидетелка не може да се установи по
категоричен начин, че светофарът е светел в червено. Същевременно св.Д.Константинова е
категорична, че в момента на навлизане в кръстовището на управляваното от жалбоподателя
МПС светофарната уредба не е светела в червен цвят. Показанията и не се оборват от
останалите материали по делото, като само тази свидетелка е имала възможност да
възприеме пряко светлинния сигнал, поради което и съдът счита, че следва да кредитира
казаното от нея. От тях се установява и по коя точно улица се е движел управляваният от
жалбоподателя лек автомобил.
При така възприетата фактическа обстановка жалбоподателят не е осъществил състава
на нарушението по чл. 6, т.1 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредбата участниците в движението са длъжни да
съобразяват своето поведение със светлинните сигнали. Съгласно чл. 37, ал. 7, т. 1 от
ППЗДвП светлинен сигнал червена светлина на светофар означава "Преминаването е
забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията"
или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато
светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в
кръстовището.
Същевременно разпоредбата на чл. 31, ал. 7, и т. 4 от ППЗДвП: указва, че жълта
светлина означава "Внимание, спри!". Това не се отнася само за онези от водачите, които в
момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са
толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението.
При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в
кръстовището, са длъжни да го освободят.
В настоящия случай не се доказа по изискуемия несъмнен начин навлизане в
кръстовището от страна на жалбоподателя при червен сигнал на светофарната уредба,
каквото административно нарушение му е вменено, респективно е налице неправилно
приложение на закона спрямо установената фактическа обстановка.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че жалбата е основателна
и НП следва да бъде отменено, поради неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № *************** г., издадено от
началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на Г. С. Я. на основание
3
чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град в 14-дневен срок от съобщаването за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4