№ 383
гр. Варна, 11.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20253000500304 по описа за 2025 година
намира следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
Министерство на труда и социалната политика /МТСП/, гр. София,
представлявано от юр. к. Д. Д., насочена срещу решение № 316/25.03.25г. по
гр. д. № 339/24г. на ОС-Варна, с което са отхвърлени предявените от
въззивника искове срещу С. Т. К. и Б. Д. К., и двамата от гр. Варна, за
солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 79 358.38 лева като
обезщетение за причинени имуществени вреди, както и сумата от 3 343.41
лева мораторна лихва върху главницата за периода от 30.10.2023г. до
18.02.2024г., на осн. чл. 45 и чл. 86, ал.1 ЗЗД. Счита се, че обжалваното
решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и е
необосновано. Счита се, че съдът е формирал изводите си без да вземе
предвид представените по делото доказателства. Поддържа се, че по делото е
било установено извършването от всеки от двамата ответници (в качеството
им на собственици и управляващи в различни периоди на „Евроконсулт 2014-
2020“ ЕООД, с което ищецът е имал сключен договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ № BG05М90Р001-2.010-0155-С01 по
оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020“), на
фиктивно осъществяване и отчитане на дейността на дружеството по
посочения договор. Именно това фиктивно изпълнение на заложените по
проекта дейности (същите са били само отчетени, без реално да са били
изпълнени), е противоправното поведение на ответниците, от което е
последвала вредата за ищеца. Всеки от двамата ответници е отчел като
изпълнени следните дейности, посочени в исканията им за плащане на суми
по проекта: подписване на трудови договори, извършване на консултации и
подпомагане на лица от целевата група, провеждане на обучения. В тази
1
връзка се поддържа, че установеното по делото обстоятелство, че дружеството
счетоводно е отразило извършването на някаква търговска дейност, не налага
извод за изпълнение на проектните дейности, още повече, че вещото лице по
делото не е изследвало първични счетоводни документи при изготвяне на
изслушаната експертиза. Според извършени проверки от компетентните
държавни органи за финансов контрол (Дирекция „Защита на финансовите
интереси на ЕС“ към МВР и НАП), са били констатирани нередовности по
изпълнението на проекта от управляваното от ответниците дружество:
фиктивност на трудовите договори, тъй като липсвали доказателства за
извършване на трудова дейност от лицата от целевата група, назначени на
длъжност „експерт програми и проекти“; създаденото към бенефициента
социално предприятие не е извършвало стопанска дейност и не е реализирало
никакви приходи за целия си период на същестуване в рамките на изпълнение
на проекта, макар и за това да е бил създаден екип от хора (ръководител,
счетоводител, офис-мениджър). Тези констатации са били отразени и във
влезлия в сила административен акт, с който е била определена финансова
корекция, който акт по своята същност представлява и официален
удостоверителен документ, обвързващ съда с материална доказателствена
сила. Счита се, че при липсата на нарочно оспорване на този документ от
ответниците, съдът в нарушение на диспозитивното начало е събрал и
кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, за да формира
изводи, противоречащи на установените с документа факти. Допълва се, че
предмет на настоящия спор е увреждането на патримониума на ищеца МТСП
(неговия бюджет) от противоправните действия на ответниците-физически
лица, а не правоотношението, възникнало между административния орган,
управляващ Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси – 2014-
2020г.“ и търговското дружество-бенефициент. С оглед на горното се
претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените
искове, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещните страни С. Т. К. и Б. Д. К., представлявани от адв. В. П.-Д., с който
жалбата се счита за допустима, но неоснователна. Излага се, че
бенефициентът по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ „Евроконсулт 2014-2020“ ЕООД, е създаден именно като социално
предприятие, в което е била осигурена реалната заетост на лицата. Поради
това усвоените финансови средства не са били оборотни такива на
търговското дружество и последното не е осъществявало никога търговска
дейност – предоставеният от МТСП финансов ресурс е бил използван по
предназначение – за закупуване на офис оборудване и канцеларски материали,
за заплащане на работни заплати и осигуровки. Всички заложени в проекта
дейности (изброени в раздел 8 от договора за безвъзмездна финансова помощ)
са били изпълнени и това е доказано по делото чрез заключението на съдебно-
счетоводната експертиза по делото и от другите писмени доказателства.
Заключението не е било оспорено от представителя на ищеца. Същевременно
2
по делото не са били представени от ищеца протоколи от извършени проверки
на посочените във въззивната жалба държавни органи (МВР и НАП), а
напротив – от представен от ответника Протокол от 13.01.21г. от главен
инспектор по приходите в НАП, било установено, че дружеството-
бенефициент е извършвало дейността си без нередности. Наетите от
бенефициента лица са били обучени в компетенции в сферата на
предоставянето на услуги за юридически лица, посредством работа с психолог
и техники за развиване на личната мотивация и увереност. Влезлият в сила
административен акт за определяне на финансова корекция от 16.10.23г. е
задължителен за страните по него – МТСП и дружеството-бенефициент
„Евроконсулт 2014-2020“ ЕООД, но не и за страните по настоящото дело. Този
административен акт може да обосновава вредата на ищеца спрямо
посоченото дружество, но не и спрямо настоящите ответници, тъй като по
настоящото дело не е било установено ответниците да са причинили вреда на
ищеца, присвоявайки посочените финансови средства. Поради това и
юридическото лице носи самостоятелна отговорност за задълженията си към
кредиторите, за които не отговарят неговите управители. Поради
неоснователност на главния иск, такъв се явява и акцесорният. Претендира се
потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на разноските в
настоящото производство.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт.
Страните не са формулирали доказателствени искания към въззивния
съд, а предвид липсата на хипотезата на т. 1 от ТР № 1/09.12.13г. на СГТК на
ВКС по т. д. № 1/13г. за служебно събиране на доказателства - такива не
следва да се събират.
На въззивника следва да се укаже, че в 1-седмичен срок от съобщението
следва да представи доказателства за внесена ДТ по сметка на ВАпС в размер
на още 3.39 лв., тъй като дължимата ДТ за въззивното обжалване по двата
иска възлиза на общо 1 654.04 лв. (1 587.17 лв. е ДТ по главния иск и 66.87 лв.
е ДТ по акцесорния иск), а е указано и е внесена ДТ в размер на 1 650.65 лв.
Независимо от горното, делото следва да бъде внесено за разглеждане в
открито с.з. като при неизпълнение на даденото указание в срок, съдът ще
прекрати въззивното производство.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА въззивника Министерство на труда и социалната
политика, гр. София в 1-седмичен срок от съобщението да представи
доказателства за внесена ДТ по сметка на ВАпС в размер на още 3.39 (три лева
и тридесет и девет ст.) лв., тъй като дължимата ДТ за въззивното обжалване
3
възлиза на общо 1 654.04 лв., а е указано и е внесена ДТ в размер на общо 1
650.65 лв.
При неизпълнение на даденото указание в срок, съдът ще прекрати
въззивното производство.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито с.з. на 02.07.25г. от 10:00ч., за
която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4