Р Е Ш Е Н И Е
№ 89/18.2.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесети януари, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
Стефан Янев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 1173 по
описа на съда за 2019 г. |
||
Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 203 от АПК и е
образувано по исковата молба на Г.А.М. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора
гр. Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с
искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 30 000 лева за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.08.2019 г. до крайното
изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че при престоя му в Централен Софийски затвор,
както и в Затвора гр. Пазарджик, ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение, държан е в пренаселени килии, където са разполагали с под
3 кв. м. чиста жилищна площ на човек, не му е осигурен санитарен възел и течаща
топла и студена вода, килиите са мръсни, с дървеници, гризачи и хлебарки в тях.
С горното са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в обида,
възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт и т.н. Тези вреди са
оценени на сумата от 30 000 лева. Моли се да бъде призован и след като докаже
верността на изложеното, да бъде осъден ответникът да му изплати посочената
сума.
В съдебно заседание, ищецът – Г.А.М. – явява се лично и с адв. С.,
пълномощник по делото. Моли се да се уважи изцяло предявения иск. Счита се, че
твърдените от страна на ищеца обстоятелства са се доказали от представените по
делото писмени и гласни доказателства и размерът, който се претендира, е
съобразен с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗДД, както и практиката на
ЕСПЧ. Ищецът М. заявява, че в момента живее с 20 човека. В тоалетната няма
топла вода и мивка. Няма ток, нито препарати за чистене. От 2015 г. е в затвора
и условията са мизерни.
Ответникът по иска - ГД “Изпълнение
на наказанията” гр. София - редовно уведомена на основание чл. 138, ал. 2 от АПК, представлява се от старши юрисконсулт Т. Ч.. Моли се съдът да кредитира
представената справка от затвора като обоснована и мотивирана. Моли се да се
има предвид, че ищецът е бил настаняван в помещения с течаща вода и тоалетна,
имал е възможност да се раздвижва по коридора, да влиза в други спални помещения,
плюс престой на открито, т. е. имал е всякакви условия за раздвижване през
светлата част на денонощието. Моли съдът да приеме, че няма нарушение на чл. 3
от ЗИНЗС и да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. По делото е
приложен и писмен отговор от пълномощника на ответника, в който е изложено
становище в тази насока. Моли се да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан по размер. Счита, че описаните в
исковата молба основание и претенции не са доказани от събраните по делото
доказателства, поради което моли искът да бъде отхвърлен.
Административен съд гр. Пазарджик като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Съгласно представена по делото справка от Затвора гр. Пазарджик с вх. №
6157 от 25.10.2019 г. лишеният от свобода Г. М. Б. е постъпил в Затвора гр.
София на 11.07.2014 г. като екстрадиран от Република Австрия за изтърпяване на
наказание определено с Определение № 3131/14.10.2014 г. по НЧД № 3218/2014 г.
на Софийски градски съд. Преведен е от Затвора гр. София в Затвора гр.
Пазарджик за доизтърпяване на наказанието на 05.12.2014 г. в Справката се
казва, че не могат да представят
исканата информация в кои килии е пребивавал Г. М., с колко човека е бил и т.н.
в посочения от съда период от 01.08.2015 г. до 01.08.2015 г., тъй като срокът,
определен в Номенклатурата на делата на Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за съхранение на сведенията за вечерна проверка е тригодишен и
архивът не е наличен.
За престоя в Затвора гр. Пазарджик в периода 2016 г. – 22.10.2019 г. Г. М.
е настаняван в следните спални помещения:
В 4-мо отделение е настанен в спално помещение 402 с площ 28.3 кв.м. в
периода от 01.01.2016 г. – 15.06.2016 г., като е пребивавал с 14-17 други
лишени от свобода, като през целия период от 5 месеца и 15 дни е пребивавал на
площ под 4 кв.м.
В 7-мо отделение е настанен в спално помещение 706 с площ – 37,17 кв.м. в
периода от 16.06.2016 г. до 17.09.2016 г., като е пребивавал със 6 до 12 други
лишени от свобода, като два месеца от посочения период е пребивавал с повече от
10 лишени от свобода на площ под 4 кв.м.
На 17.09.2016 г. е преведен в Затвора гр. Враца за продължаване на
образованието му в по-горна степен – в 5-ти клас. На 22.02.2017 г. е върнат
обратно в Затвора гр. Пазарджик, тъй като е отказал да продължи образованието
си. След извежданото му от приемното отделение е настанен в 5-мо отделение.
Настанен е в спално помещение 506 с площ - 20,04 кв. м. на 22.02.2017 г. заедно
с 7 други лишени от свобода, а от 23.02.2017 г. до 28.02.2017 г. с 5 други
лишени от свобода, като седем дни от посочения период е пребивавал на площ от
2.50 кв.м. до 3.34 кв.м.
Преместен е в спално помещение 503 с площ – 19,45 кв. м. където пребивава
от 01.03.2017 г. до 01.08.2017 г. заедно с 1 до 5 други лишени от свобода, като
само 43 дни от посочения период е пребивавал на площ под 4 кв.м. В периода
02.08.2017 г. - 09.08.2017 г. е бил в наказателна килия.
В периода 01.09.2017 г. – 20.12.2018 г. е пребивавал в спално помещение
113, намиращо се в зона за повишена сигурност, с площ – 7,45 кв. м., като от 01.09.2017
г. до 22.02.2018 г. е бил с един друг лишен от свобода, а от 23.02.2018 г. до
20.12.2018 г. е бил сам. След това е преместен в спално помещение 705 с площ –
37, 94 кв. м. в периода 20.12.2018 г. – 09.01.2019 г., като е пребивавал с
13-14 други лишени от свобода като през целия период от 20 дни е пребивавал на
площ под 4 кв.м.
На 10.01.2019 г. започва основния ремонт на останалата част от затвора и са
затворени трите неремонтирани отделения, включително и 7-мо отделение. Всички
лишени от свобода са преразпределени в останалите три отделения.
Г.М. е настанен в 6-то отделение. Там пребивава в спално помещение 607 с
площ – 50, 7 кв. м. в периода 10.01.2019 г. – 24.01.2019 г. заедно с 19 други
лишени от свобода. На 25.01.2019 г. е назначен на работа и преместен в 5-то
отделение. Преместен е в спално помещение 508 с площ – 20,85 кв. м. в периода
от 25.01.2019 г. – 11.03.2019 г. заедно с 6 други лишени от свобода. На
26.03.2019 г. е спрян от работа по негово желание и е преместен в 6-то
отделение. Там пребивава в спално помещение 607 с площ - 50,7 кв. м. в периода
12.03.2019 г. до 22.10.2019 г. заедно с
14 до 18 други лишени от свобода, като през целия посочен по-горе период от 9
месеца и 10 дни е пребивавал на площ под
4 кв.м.
Изброените спални помещения се намират в пет отделения, всяко от които има
и общ санитарен възел с течаща студена и топла вода, която лишените от свобода
могат да ползват във времето от 06.00 ч. до 20.30 ч., а в почивни и празнични
дни от 6.30 до 20.30 ч. Всички осъдени настанени в неремонтираното 6-то
отделение посещават затворническата баня два пъти в седмицата. Имат право на
собствени бързовар и кофи, могат да си затоплят вода за поддържане на
елементарна лична хигиена извън графика за баня.
Всички спални помещения в затвора имат достъп до чист въздух и естествена
светлина през светлата част на деня, а в тъмната изкуствено осветление.
Оборудвани са с минимум обзавеждане на спалните помещения. На всеки лишен от
свобода е подсигурено легло от двуетажна вишка и половин шкафче.
Във визирания период на лишавания от свобода Г.М. са налагани общо 3
наказания „Изолиране в наказателна килия“ – 2 за упражнено физическо насилие
над друг лишен от свобода и едно за притежание за неразрешена вещ – мобилен
телефон. Изтърпял е наказанията както следва:
За периода от 02.08.2017 г. до 09.08.2017 г. е изтърпял 7 денонощия
изолиране в НК. Настанен е в 103 наказателна килия, която е с размери 3.62 х
1.85 – 6,7 кв. м., без тоалетна и течаща вода. През този период в бил сам в НК.
Достъпът до чист въздух и светлина в наказателните килии се осъществява чрез
прозорци. Лишените от свобода ежедневно провеждат престой на открито с
времетраене 1 час и 10 мин.
За изтърпяващите дисциплинарното наказание „изолиране в наказателна килия“
няма изготвен график за ползване на течащата вода и санитарен възел. Преди
закуска, обяд и вечеря се осигурява време за личен тоалет в рамките на 30
минути. Посещават затворническата баня два пъти седмично, като през останалото
време достъпът до общия санитарен възел се осигурява от постовите полицаи при
изявено желание от осъдените – 24 часа в денонощието.
За периода от 06.10.2019 г. до 13.10.2019 г. е изтърпял 7 денонощия
изолиране в НК. Настанен е в 202 НК, която е с размери 20.7 кв.м. и тоалетна с
размери 1.9 кв. м. С течаща студена вода и душ с топла вода по график, където
ежедневно лишените от свобода могат да се къпят. Помещението има три прозореца
и достатъчно достъп до естествена дневна светлина. Оборудвано е с 4 легла, 2
шкафчета, 1 маса. Провежда се ежедневно престой на открито 1 час и 10 минути.
Това е отделението, в което е извършен основен ремонт и условията са добри. От
07.10.2019 г. до 07.10.2019 г. в наказателната килия са били настанени 4 лишени
от свобода, включително М.. На 08.10.2019 г. са били общо 3-ма лишени от свобода
и в останалия период до 13.10.2019 г. – общо 4-ма.
Г.М. е изтърпявал още едно наказание „Изолиране в НК“ в посочения срок – м.
декември 2015 г., но се заявява, че не може да се дадена повече информация, тъй
като архива не е наличен съгласно срока на Номенклатурата.
От постъпването му в Затвора гр. Пазарджик до този момент ищецът не е
поставял в писмен вид или устно пред администрацията на затвора оплаквания
относно лоши битови условия, липса на тоалетна и течаща вода в НК, нито че е
имал спънки да ги посещава от страна на постовите полицаи. Приложено е и копие
от медицинския му картон.
По делото е приложена справка за Г.М. от Затвора гр. София с вх. №
6326/01.11.2019 г., от която е видно, че ищецът е постъпил в приемно отделение
на 8-ма група в Затвора гр. София на 11.07.2014 г., разпределен и настанен е в
11-та група на 25.07.2014 г. и отново на 26.08.2014 г. след престоя в
наказателна килия на територията на 1-ва група от 12.08.2014 г. до 26.08.2014
г. Пребивавал е в ЗО Кремиковци към Затвора гр. София от 21.11.2014 г. до
превода му в Затвора гр. Пазарджик на 05.12.2014 г. В справката се съдържат и
данни за килиите, в които е бил наставен лишеният от свобода, квадратура,
хигиенно-битови условия, но информацията е ирелевантна за предмета на делото, тъй
като касае период предхождащ периода, за който се твърди, че са настъпили
вредите.
По делото е разпитан като свидетел Й.А.А., чийто показания съдът възприема
като последователни, достоверни, непротиворечиви на събраните по делото писмени
доказателства. В отговор на поставените му въпроси свидетелят заявява пред
съда, че познава ищеца от 2017 г. когато е постъпил в затвора. Били са заедно в
килия № 607 през 2019 г. Преди това са били заедно в 5-ти отряд. Той е бил в
килия № 502, а жалбоподателят в килия № 505. Свидетелят е влизал в килиите, в
които е бил Г. Михов, тъй като лишените от свобода могат да влизат във всички
килии, отворено е. Според свидетеля условията в килиите са много мизерни, има
плъхове и хлебарки. Той се е разболял от туберкулоза в затвора. Писали са жалби
за плъховете. Идвали са да пръскат, но след 5 минути отново има вредители. Има
тоалетна, която е много мръсна. Затворниците трябва да я чистят, но не им дават
препарати. Скоро са искали прах, но са им дали само един сапун. Във всяка килия
има тоалетна, има и обща тоалетна, но всичко е счупено. Също така има
дървеници, дюшеците са пълни с тях. Има мухъл по стените, мокро е. Прозорците
са малки и няма достатъчно въздух в килиите за 20 човека. Свидетелят заявява,
че имат право да се разхождат по коридора след 8 часа. След това правят
хигиена, но само с вода, няма препарати. Той откакто е в затвора, не е виждал
да дават препарати. Правен е ремонт на затвора. Сега е в 8-ми отряд, но всичко
пада след ремонта. В затвора има течаща вода, но е мръсна и не е годна за
пиене. Има топла вода два пъти в седмицата. Свидетелят е бил в наказателна
килия. Наказателните килии са 3 на брой, нямат тоалетна.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, който регламентира
отговорността на държавата за вреди, причинени на лишени от свобода или
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията за
нарушения на чл. 3. За да бъде приета основателност на иска за вреди, следва
кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца. Последната се предполага до доказване на
противното по силата на въведената оборима презумпция с разпоредбата на чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС.
Предвид очертания от ищеца предмет на иска се претендират неимуществени
вреди, причинени от лошите хигиенно - битови условия, с които са му причинени
вреди изразяващи се в обида, огорчение, чувство на малоценност, страхове и
притеснения за здравето му и принуда да търпи и върши неща противни на волята
му.
Така предявения иск съдът счита за частично основателен и доказан.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и
нечовешко отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от същия закон за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се смятат: 2. умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; 3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят
с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите
ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
Установи се също така, че затворническата администрация е създала
организация за почистване на помещенията, като поддържането на хигиената е
задължение на самите лишени от свобода. Извършвани са дезинсекция и дератизация
от фирми занимаващи се с такава дейност ежемесечно. Това е потвърдено от
приложени по делото протоколи за извършени услуги.
Отчитайки Доклада за стандарти на Европейския комитет за предотвратяване на
изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, съгласно който
относно жилищната площ на задържан в затворническите институции, от нетната
площ се изключва единствено площта на санитарния възел, се стига до извода, че
лишеният от свобода през периода му на престой в Затвора гр. Пазарджик е живял
в условия на пренаселеност. Площта, която може да обитава един човек в тези
помещения е по-малка от минимално допустимата в размер на 4 кв. м. Така
например в килия № 402 лишеният от свобода е пребивавал на около 1.88 кв.м. за
период от близо шест месеца, в килия
№ 505 – около 3.60 кв.м. за пет месеца,
в килия № 607 при площ от около 3,40 кв.м. е пребивавал седем месеца. Този
факт, сам по себе си е достатъчен, за да се направи извод, че ответникът, чрез
неговите служители не е изпълнил своите задължения и не е осигурил на
затворниците и в частност на ищеца минимална свободна жилищна площ, която да
съответства на човешките представи за необходимо на едно лице свободно
пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни, необходими за
самото му съществуване нужди като спане, преобличане и хранене. В случая не се
касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за
ограниченията, които самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които
биологичното съществуване на човек предполага.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и периода, на търпене на вредите
– около деветнадесет месеца (времето, през което ищецът е бил поставен в
условия, унижаващи човешкото достойнство), характера и интензитета на
породените страдания и негативни преживявания и с оглед разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и критериите за справедливост при определяне на дължимото обезщетение,
искът следва да бъде уважен в размер на 1 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба – 15.10.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, за целия период. В този размер искът следва да бъде
уважен, а в останалата част същият следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС,
при частично уважен иск ответникът заплаща разноските по производството, както
и на ищеца внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат,
съразмерно с уважената част от иска, ако са поискани своевременно. От ищеца и процесуалния
му представител не направено искане за присъждане на направените по делото
разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази част.
С оглед на изложеното, на основание чл. 284 от ЗИНЗС, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да
заплати на Г.А.М. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 /хиляда/ лева, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 15.10.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.А.М. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.
Пазарджик против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в
останалата част за сумата над 1000 /хиляда/ лева до предявения размер от 30 000
/тридесет хиляди/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд гр. Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните,
че е изготвено.
СЪДИЯ:/П/
РЕШЕНИЕ №
797 от 16.10.2020 г. на Административен съд Пазарджик, Х с-в по адм. д. №
566/2020 г. - ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №89/18.02.2020г. постановено по адм.д. № 1173/19г. по описа на
Административен съд Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.