№ 24928
гр. София, 09.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20241110171928 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 388054/02.12.2024 г., подадено от ****, ЕИК ***,
уточнено с молби от 18.12.2024 г. и от 06.02.2025 г., срещу Б. Т. Т., ЕГН **********, с което
е направено искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 525,00 лв., представляваща парично
задължение по запис на заповед от 09.05.2023 г., издадена в гр. София за сумата от общо
525,00 лв., с падеж: на предявяване и предявена за плащане на 09.05.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 02.12.2024 г. до
окончателното плащане, както и за сторените по делото разноски за държавна такса в размер
на 25,00 лв.
Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист са издадени за
сумата от 330,65 лв., представляваща парично задължение по запис на заповед от 09.05.2023
г., издадена в гр. София за сумата от общо 525,00 лв., с падеж: на предявяване и предявена за
плащане на 09.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК – 02.12.2024 г. до окончателното плащане, както и за разноските за държавна
такса, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да се откаже издаването на
такива за сумата от 194,35 лв., равняваща се на разликата между претендираната такава от
525,00 лв. и счетената за дължима такава от 330,65 лв., като съображенията за това са
следните:
В настоящия случай съдът е сезиран с искане за издаване на заповед за незабавно
изпълнение /заповед, съдържаща разпореждане за незабавно изпълнение/ и изпълнителен
лист за вземане по запис на заповед,
Последният попада в предметния обхват на чл. 417, т. 10, предл. 1-во ГПК, което
обуславя проверката на основателността на искането.
С оглед твърденията, изложени от заявителя в депозираната по делото уточнителна
молба от 06.02.2025 г., както и предвид приложените към нея писмени материали – заверени
преписи от договор за паричен заем № 24023814 от 09.05.2023 г., погасителен план към него
и общи условия съдът достига до извод, че процесният запис на заповед от 09.05.2023 г.
обезпечава вземания в общ размер на сумата от 525,00 лв., включваща: 300,00 лв. –
главница, 30,65 лв. – договорна лихва и 194,35 лв. – неустойка съгласно чл. 4, ал. 2 от
договора за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, равняваща се на
сумата от общо 194,35 лв., като изрично изявление в този смисъл заявителят е направил и с
подадената от него уточнителна молба от 06.02.2025 г., с която заявява, че процесният запис
1
на заповед е сключен за обезпечаване на изпълнението на договора за паричен заем от
09.05.2023 г. В случая, макар начинът на ксерокопиране на представения договор за паричен
заем № 24023814/09.05.2023 г. да не позволява извличане на съдържанието на клаузата на чл.
4, ал. 2 от него в частта относно размера на уговорената неустойка, съдът приема, че същият
се равнява на 194,35 лв., като за направата на такъв извод способства представеният
погасителен план, в който изрично е отразено, че неустойката за непредставяне на
обезпечение е в месечен размер от 38,87 лв., т. е. за целия срок на договора общо 194,35 лв.
(5 х 38,87 лв.).
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 417, т. 10, изр. 2 ГПК в случаите, при които ценната
книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението
се прилагат договорът, заедно с всички негови приложения, включително приложимите
общи условия.
Това законово изискване е свързано със задължението на съда в заповедното
производство служебно да следи за наличието на неравноправна клауза в договора, сключен
с потребител, на която се основава искането или за обоснована вероятност за това – чл. 410,
ал. 2, т. 3 ГПК.
В случая, процесният договор за потребителски кредит е сключен на 09.05.2023 г., като
с оглед неговите предмет – предоставяне на кредит (паричен заем) и страни, в т. ч., в
качеството си на заемополучател по процесната двустранна сделка – физическо лице, за
което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или
търговска дейност и предвид нейния предмет, съдът намира, че договорната обвързаност
между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК (обн. в ДВ
бр.18 от 05.03.2010 г. в сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са приложими специалните
изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и
специалната защита на потребителя, регламентирана в Закона за защита на потребителите
(обн. в ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
В чл. 4, ал. 2 от договора се предвижда, че при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение заемателят дължи неустойка на заемодателя, чийто размер
извлечен от съдържанието на представения погасителния план възлиза на 194,35 лв.
Съдът намира, че посочената клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Това е така, тъй като неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като
кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в
определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил
допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е.
опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта нищожна. Предвиждането на санкция за потребителя, ако не намери
поръчители и то които да отговарят на конкретни условия, всъщност цели освобождаване на
кредитодателя от изпълнение на задължението му по чл. 8 от Директива 2008/48 и
прехвърляне на същото в отговорност на потребителя. Директивата поставя в тежест на
кредитодателя да проучи предварително финансовото състояние на потребителя, да изиска
обезпечение на задълженията по договора за кредит най-късно към момента на сключването
му и така се постигне целта на чл. 26 от Директивата да не се допуска предоставяне на
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността. Прехвърлянето на
2
неблагоприятните последици от неизпълнение на това задължение на кредитополучателя в
патримониума на потребителя е неравноправна клауза, водеща до значително неравновесие
между правата на търговеца и потребителя. В този смисъл са и задължителните за
правосъдните органи разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК,
ВКС. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността
се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретното
неизпълнение. Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само
обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно
обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от
което обаче пряко не произтичат вреди.
С оглед изложеното, съдът намира, че искането на заявителя следва да бъде отхвърлено
за сумата от 194,35 лева, представляваща част от претендираната сума в размер на 525,00 лв.
по запис на заповед от 09.05.2023 г., равняваща се на стойността на незаплатената неустойка
по чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем № 24023814 от 09.05.2023 г.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 388054/02.12.2024 г., подадено от ****, ЕИК ***,
уточнено с молби от 18.12.2024 г. и от 06.02.2025 г., срещу Б. Т. Т., ЕГН ********** за
издаване на сумите, както следва: 194,35 лв., представляваща част от претендираната сума в
размер на 525,00 лв. по запис на заповед от 09.05.2023 г., равняваща се на стойността на
незаплатената неустойка по чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем № 24023814 от 09.05.2023
г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3