№ 2266
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110206653 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ЗД „*********“ АД, ЕИК *******, чрез
упълномощен представител – адв. М. Г. от САК, срещу наказателно
постановление № Р-10-86/11.04.2025 г., издадено от изпълняващ
правомощията на заместник-председател на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на основание чл. 644
ал. 1 т. 2 вр. чл. 648 ал. 1 КЗ на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000,00 (хиляда) лева за нарушение на чл.
108, ал. 6 КЗ.
В срочно подадената жалба се излагат твърдения, че е нарушено
правото на защита на жалбоподателя, тъй като обстоятелствата досежно
повторността на нарушението за първи път са описани и са му предявени едва
в наказателното постановление, но не и в АУАН. Изтъква се и че не е налице
повторност, тъй като предходната санкция е наложена за нарушение на чл. 107
КЗ (отм.). Релевира се нарушение на материалния закон, като се излагат
съображения, че неправилно нарушението е подведено под нормата на чл. 108
КЗ, докато приложими са разпоредбите на чл. 496 и сл. КЗ, уреждащи
претенциите по застраховка "Гражданска отговорност". Твърди се, че
неправилно е определена датата на извършване на нарушението. Навеждат се
доводи, че процесното нарушение разкрива признаците на маловажен случай.
Твърди се, че наложената имуществена санкция не съответства на целите на
наказанието по чл. 12 ЗАНН. Отправя се искане атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено. Алтернативно се претендира санкцията да
бъде определена на основание чл. 644 ал. 1 т. 1 КЗ и да бъде
1
индивидуализирана в минималния предвиден размер.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно уведомен, не изпраща
представител.
Не се явява процесуалният му представител адв. М. Г., също редовно
призован.
Въззиваемата страна – изпълняващ правомощията на заместник –
председател на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление
„Застрахователен надзор“, редовно уведомена, се представлява от юрк. С. Л.,
която пледира атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Оспорва наведените от жалбоподателя
възражения. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни
съображения излага в писмени бележки, в които сочи, че доводите във
въззивната жалба за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила посредством въвеждане на признака „повторност“ за първи път едва с
наказателното постановление са неотносими, тъй като с обжалваното
наказателно постановление административнонаказателната отговорност на
въззивния жалбоподател не е ангажирана за нарушение, извършено в
условията на повторност. За неотносими намира и оплакванията досежно
неправилна правна квалификация на нарушението, като изтъква, че с
обжалваното наказателно постановление въззивникът е санкциониран за
нарушение на чл. 108 ал. 6 КЗ, а не на чл. 108 ал. 1 КЗ, както счита
жалбоподателят във въззивната жалба. Излага доводи за неоснователност на
оплакването за неправилно определяне датата на нарушението. Счита, че
размерът на наложената имуществена санкция съответства на целите по чл. 12
ЗАНН, съобразен е с тежестта на извършеното нарушение, както и с
обстоятелството, че с предходно издадено и влязло в сила наказателно
постановление дружеството е санкционирано за друго нарушение, свързано с
неспазване на законоопределен срок за произнасяне по заведена претенция,
което според процесуалния представител на наказващия орган демонстрира
трайна склонност от страна на застрахователя да не съблюдава предвидените в
нормативната уредба срокове за произнасяне по щетите. Излага доводи, че не
са налице основания случаят да се преценява като маловажен, доколкото
нарушението не разкрива по – ниска степен на обществена опасност спрямо
други административни нарушения от същия вид. Изтъква, че вземайки
предвид краткия срок на забавата, наказващият орган е наложил имуществена
санкция в минималния размер, предвиден в санкционната разпоредба.
Навежда възражение за прекомерност в случай на претендирано адвокатско
възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – юридическото лице, на което е наложена имуществена санкция, в
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /наказателното постановление е
2
връчено на 22.04.2025 г., а жалбата е подадена на 24.04.2025 г./, както и срещу
подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, поради което подлежи на
разглеждане по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.12.2024 г. в КФН, управление „Застрахователен надзор”,
постъпила жалба с вх. № 91-02-1131 от Х.Р.Х. срещу произнасянето с
частичен отказ по предявена претенция № ********** за изплащане на
обезщетение по предявена претенция на основание договор за имуществена
застраховка „Автокаско” във връзка с настъпило застрахователно събитие –
ПТП, обоснован с наличието на неотстранени увреждания от предходна
претенция № **********. В жалбата се изразявало несъгласие и с размера на
изплатеното от застрахователя застрахователно обезщетение по претенция №
**********.
Във връзка с извършване на проверка по случая с писмо на КФН, изх.
№ 91-02-1131/23.12.2024 г. от застрахователя били изискани обяснения по
случая, както и заверено копие от документацията, съдържаща се в преписките
по претенции № ********** и № **********. Отговорът на застрахователя,
както и изисканите обяснения и доказателства, постъпил в КФН с писмо вх. №
91-02-1131/07.01.2025 г.
След проверка и анализ на цялата документация било установено, че
на 07.11.2024 г. пред ЗД "*********” АД била предявена претенция за
изплащане на обезщетение във връзка с настъпило на същата дата
застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, от което увреден
бил лек автомобил марка и модел „Мерцедес Ц 180 Компресор“ с рег. №
*********, на основание договор за имуществена застраховка „Автокаско“,
обективиран в полица № ******** с период на застрахователното покритие от
18.06.2024 г. до 17.06.2025 г.
На същата дата - 07.11.2024 г., пред застрахователя били представени
удостоверение за щета по застраховка „Каско“ на МПС, удостоверение за
техническа изправност на ППС, СУМПС, СРМПС част II, номер на банкова
сметка, АУАН серия GA № 3311481/07.11.2024 г., както и протокол за ПТП от
3
07.11.2024 г. На същата дата бил извършен и оглед на застрахования лек
автомобил, във връзка с който бил съставен „Опис на щета“.
След 07.11.2024 г. от застрахованото лице не били изисквани
допълнителни доказателства, необходими за установяване основанието и
размера на претенцията.
На 26.11.2024 г. дружеството – жалбоподател се произнесло частично
по претенция № **********, като с писмо изх. № ОК – 915723/26.11.2024 г.
отказало изплащане на застрахователно обезщетение за отстраняване на
уврежданията, нанесени върху задния ляв калник и облицовката на задната
броня на лекия автомобил.
На 17.12.2024 г. застрахователят се произнесъл в цялост по
претенцията като изплатил на застрахования Х.Х. застрахователно
обезщетение в размер на 925, 34 лева.
На 23.12.2024 г. ползвателят на застрахователни услуги подал до
застрахователя жалба, заведена с вх. № ОК – 993453/23.12.2024 г., с която
изразил оплакване от размера на изплатеното обезщетение по претенция №
********** с искане за преразглеждането му и съобразяване с пазарните цени,
както и за извършване на нова експертна оценка.
С писмо изх. № ОК – 03901/03.01.2025 г. дружеството – жалбоподател
предоставило на застрахования фактическа и правна обосновка на
определения размер на обезщетението, като го уведомило, че не са налице
основания за неговата промяна и за извършване на доплащане.
В.Р.Ш. на длъжност „главен експерт” в отдел „Правоприлагане”,
дирекция „Застрахователен надзор”, управление „Застрахователен надзор” на
КФН, който извършил проверката по подадената жалба, установил, че
застрахователното дружество не е предоставило на ползвателя на
застрахователни услуги фактическа и правна обосновка на определения
размер на обезщетението в 7 - дневен срок от постъпване на жалбата относно
размера на определеното обезщетение /т.е. не по-късно от 30.12.2024 г./, с
което е нарушило разпоредбата на чл. 108, ал. 6 от КЗ и съставил против ЗД
"*********" АД АУАН № Р-06-55/25.02.2024 г. за нарушение на разпоредбата
на чл. 108, ал. 6 КЗ, извършено на 31.12.2024 г. в гр. София.
Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели и на
4
упълномощен представител на дружеството – Н. Б., който го подписал без
възражения. Възражения не били депозирани и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на цитирания АУАН на 11.04.2025 г. Д.И.Й. - изпълняващ
правомощията на заместник-председател на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление „Застрахователен надзор”, издала обжалваното
наказателно постановление № Р-10-86/11.04.2025 г., с което на основание чл.
644 ал. 1 т. 2 вр. чл. 648 ал. 1 КЗ наложила на дружеството-жалбоподател
имуществена санкция в размер на 1 000,00 (хиляда) лева за нарушение на чл.
108, ал. 6 КЗ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото писмени доказателства – наказателно
постановление № Р-10-86/11.04.2025 г., АУАН № Р-06-55/25.02.2024 г.,
известие за доставяне на обжалваното наказателно постановление,
пълномощно, жалба с вх. № 91-02-1131 от 19.12.2024 г. по описа на КФН от
Х.Р.Х., писмо изх. № 91-02-1131/23.12.2024 г. по описа на КФН, писмо изх. №
91-02-1131/07.01.2025 г. по описа на КФН, заверен препис на материалите по
преписка № **********/07.11.204 г. и по преписка № ********** от
28.12.2023 г., препис на наказателно постановление № Р – 10-14/22.01.2024 г.,
издадено от заместник – председател на КФН, ръководещ управление
„Застрахователен надзор“, препис на решение от 21.11.2024 г. по НАХД №
2318/2024 г. по описа на СРС, НО, 101 състав, препис на решение №
572/19.08.2024 г. на председателя на КФН, заповед № З – 197/22.08.2024 г. на
изпълняващ правомощията на заместник – председател на КФН, ръководещ
управление „Застрахователен надзор“.
Съдът изцяло кредитира приобщените по делото доказателства,
доколкото същите са еднопосочни и безпротиворечиви, като не се установиха
основания за дискредитиране на кое да е от тях. Тълкувани в своята
взаимовръзка, приобщените по делото писмени доказателства установяват
възприетата от съда фактическа обстановка. Предвид горното и доколкото
доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, по-подробен неин анализ не се
налага.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
5
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгл.
чл. 647 ал. 2 КЗ, според която разпоредба това е заместник-председателят на
Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен
надзор". В материалите по административнонаказателната преписка е
приложен препис на решение № 572/19.08.2024 г. на председателя на КФН, с
което издалата обжалваното наказателно постановление Д.И.Й. е определена
да изпълнява правомощията на заместник – председател на КФН, ръководещ
управление „Застрахователен надзор“.
Идентични са изводите на решаващия състав и по отношение
компетентността на актосъставителя - налице са доказателства за
компетентност на лицето, съставило АУАН („главен експерт" в отдел
„Правоприлагане"). На основание чл. 647 ал. 1 КЗ и видно от представената
заповед № З – 197/22.08.2024 г. на изпълняващ правомощията на заместник –
председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, главен
експерт Виктор Шуманов е упълномощен да съставя актове за извършени
нарушения на разпоредбите на КЗ.
Както актът за установяване на административното нарушение, така и
наказателното постановление, съдържат всички реквизити, посочени
съответно в чл. 42 ал. 1 и чл. 57 ал. 1 от ЗАНН, доколкото и в двата документа
се съдържа описание на нарушението, обстоятелствата по неговото
осъществяване и фактическите му особености, като са отразени и нарушените
законови разпоредби, без да има противоречия в АУАН и в наказателното
постановление относно отразените фактически обстоятелства и правната им
квалификация.
Съдът счита, че при издаване на АУАН са спазени и разпоредбите на
чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН, като АУАН е бил съставен в присъствието на
упълномощен представител на жалбоподателя и двама свидетели, подписан е
от съставителя и свидетелите, бил е предявен на представител на
жалбоподателя за запознаване със съдържанието му и същият го е подписал.
Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставянето на АУАН и издаване
на наказателното постановление.
Неотносими са оплакванията на въззивника за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила досежно това, че за първи път с
наказателното постановление на жалбоподателя било предявено
6
административнонаказателно обвинение за нарушение, извършено в
условията на „повторност“ по см. на т. 52 от параграф 1 от ДР на КЗ. С
обжалваното наказателно постановление административнонаказателната
отговорност на въззивника не е ангажира за повторно нарушение по см. на
горепосочената разпоредба. Липсата на основания за квалифициране на
нарушението като „повторно“ е била изрично коментирана от наказващия
орган на страница трета от обжалваното наказателно постановление.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че
при съставяне на АУАН, респ. издаване на наказателното постановление, не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото
на защита на санкционираното юридическо лице, поради което не са налице
формални основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Съдът намира за неоснователно изложеното в жалбата възражение за
неправилна правна квалификация на извършеното нарушение. Разпоредбата
на чл.108, ал.6 от КЗ се намира в глава VII на КЗ, раздел VII „Организация на
дейността по уреждане на застрахователни претенции", като се отнася до
всички застрахователни претенции по застраховки по раздел I от приложение
№ 1 или по т. 1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18, раздел II, буква „А" от приложение № 1 КЗ,
освен тези по големи рискове. Видно от разпоредбата на чл.496 КЗ, която
счита за относима жалбоподателят, същата се отнася единствено до
застрахователни претенции въз основа застраховка „Гражданска отговорност",
като цитираната норма въвежда общ 3-месечен срок за произнасяне по
претенцията. В настоящия случай се касае за претенция на основание
имуществена застраховка „Автокаско“, поради което разпоредбите на част
Пета „Задължително застраховане“, дял II „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите“ не намират приложение. С оглед на горното съдът приема,
че наказващият орган правилно е квалифицирал процесното нарушение.
Съдът намери и че от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства се установи, че дружеството - въззивник е нарушило
разпоредбата на чл. 108 ал. 6 КЗ. Цитираната разпоредба предвижда, че при
жалба от ползвател на застрахователни услуги относно размера на
определеното обезщетение застрахователят е длъжен в 7-дневен срок писмено
да му предостави фактическа и правна обосновка на определения размер на
обезщетението. В случая жалба (озаглавена "възражение") относно размера на
7
определеното обезщетение е постъпила от ползвателя на застрахователни
услуги – Х.Х. на 23.12.2024 г. и е заведена с вх. № ОК - 993453/23.12.2024 г.
Следователно, предвиденият в разпоредбата на чл. 108, ал. 6 КЗ 7 - дневен
срок, в рамките на който застрахователят е трябвало да предостави на
ползвателя на застрахователни услуги фактическа и правна обосновка на
определения размер на обезщетението, е изтекъл на 30.12.2024 г. Вместо това
застрахователят е предоставил на ползвателя на застрахователни услуги
фактическа и правна обосновка относно определения размер на
обезщетението на 03.01.2025 г. /изведено с изх. № ОК - 03901/03.01.2025 г./
Нарушението е извършено на 31.12.2024 г., както правилно е посочено в АУАН
и в наказателното постановление - в първия ден, следващ изтичането на срока,
в който застрахователят е имал задължението да се произнесе.
Предвид факта, че отговорността на юридическите лица е обективна
/безвиновна/, субективната съставомерност на деянието не следва да бъде
обсъждана.
Съдът счита, че в конкретния случай приложение не може да намери
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Съгласно § 1 т. 4 ДР на ЗАНН "маловажен
случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид. Съдът не се съгласява с доводите на процесуалния
представител на наказващия орган, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН не може
да бъде приложена по отношение нарушенията по КЗ, предвид обществената
значимост на защитимите обществени отношения. Нормата на чл. 28 ЗАНН е
обща и може да намери приложение във всеки случай на административно
нарушение, стига приложението й да не е изрично изключено в съответния
нормативен акт (чл. 28 ал. 7 ЗАНН) и да бъде формиран положителен извод за
наличието на предпоставките по § 1 т. 4 ДР на ЗАНН. Нормите на КЗ не
изключват приложението на чл. 28 ал. 1 – 6 ЗАНН, но съдът намери, че в
случая конкретното нарушение не разкрива по – ниска степен на обществена
опасност, сравнено с други идентични нарушения. Обстоятелството, че се
касае за първо нарушение от съответния вид, не е достатъчно за да се приложи
8
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото законодателят не прогласява за
маловажни всички „първи нарушения“, а изисква преценка на конкретната
степен на обществена опасност на всяко нарушение. В случая не се
установиха никакви смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
занижават степента на обществена опасност на конкретното нарушение.
Маловажност на нарушението в случая не може да бъде обоснована предвид
липсата на настъпили в резултат на нарушението вредни последици. Касае се
за формално нарушение, за чиято съставомерност не се изисква настъпването
на съставомерни вредни последици. Същевременно коментираното
нарушение е засегнало именно в типичната, а не в по-ниска степен
обществените отношения, защитими от разпоредбата на чл. 108 ал. 6 КЗ, като
забавата в произнасянето на застрахователя е довела до несигурност за
ползвателя на застрахователни услуги по отношение размера на
обезщетението, което не кореспондира на предвидените в чл. 2 КЗ цели -
осигуряване защита на интересите на потребителите на застрахователни
услуги и създаване на условия за развитието на стабилен, прозрачен и
ефективен застрахователен пазар. Действително, срокът на забавата е кратък,
но следва при преценка обществената опасност на нарушението да се
съобрази и обстоятелството, че застрахователят е изпълнил задължението си
да представи на потребителя на застрахователни услуги фактическа и правна
обосновка на определения размер на обезщетението едва след намесата на
контролния орган. На следващо място, както посочва и процесуалният
представител на наказващия орган, макар с приложеното по
административнонаказателната преписка Наказателно постановление № Р –
10-14/22.01.2024 г., издадено от заместник – председател на КФН, ръководещ
управление „Застрахователен надзор“, жалбоподателят да е санкциониран за
различно административно нарушение – такова по чл. 108 ал. 1 КЗ,
санкционирането на жалбоподателя, макар и за различно нарушение, но
отново свързано с неспазване на срок за произнасяне по претенция,
илюстрира трайно поведение на дружеството – въззивник да не съблюдава
сроковете за произнасяне по щетите, което е следващ аргумент за съда да
приеме, че процесното нарушение не разкрива по – ниска степен на
обществена опасност.
Разпоредбата на чл. 644 ал. 1 т. 2 КЗ предвижда налагане на
имуществена санкция за процесното нарушение в размер от 1000 до 20 000
9
лева. В настоящия случай на дружеството е наложена имуществена санкция в
минималния предвиден размер, а именно 1 000, 00 лева. Минималният размер
на наложената от наказващия орган имуществена санкция е съответен на
обстоятелството, че се касае за първо нарушение от съответния вид, както и на
краткия период на забавата. Отделно от това и така определеният размер на
имуществената санкция, доколкото е минималния предвиден в санкционната
разпоредба, не може да бъде намаляван (арг. от чл. 27 ал. 5 ЗАНН).
Предвид всичко изложено атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а депозираната
жалба – оставена без уважение, като неоснователна.
При този изход на производството на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН
право на присъждане на разноски има наказващият орган, каквато претенция е
заявена в съдебно заседание. Като взе предвид, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, че в производството пред районния съд е
проведено едно съдебно заседание, както и че в съдебното следствие не са
били събрани доказателства, различни от събраните в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство и от страните не е била
проявявана процесуална активност в тази насока, съдът намери, че
юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна за процесуално представителство следва да е
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно 80, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-86/11.04.2025
г., издадено от изпълняващ правомощията на заместник-председател на
Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен
надзор”, с което на основание чл. 644 ал. 1 т. 2 вр. чл. 648 ал. 1 КЗ на ЗД
„*********“ АД, ЕИК *******, е наложена имуществена санкция в размер на
1 000,00 (хиляда) лева за нарушение на чл. 108, ал. 6 КЗ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
10
ЗД „*********“ АД, ЕИК *******, ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за финансов
надзор, с адрес гр. София, ул. "Будапеща" № 16, сумата от 80, 00 /осемдесет/
лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11