№ 35817
гр. София, 28.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110169849 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Образувано по искова молба на А. Г. А. против „**** АД. Препис от исковата молба и
приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в указания срок същият е
подал писмен отговор.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва допустимостта на иска. Сочи, че
липсвал правен интерес да се иска установяване на нищожността на договора. За
допустимостта на иска следвало интересът да е конкретен и несъмнен, както и ищецът да
няма друг път за защита – и в частност, друг иск. Ищецът имал интерес от осъдителен иск.
На следващо място, твърди се злоупотреба с права – същият ищец против същия ответник
предявил общо 23 дела – делата били идентични, с разлика номерата на договорите за
кредит. Воденето на толкова дела се правело само заради разноските. Ако настоящото дело
не бъдело прекратено, прави искане за съединяване на посочените дела.
Възражението на ответника за недопустимост на спора е неоснователно. Страната по
един договор всякога има правен интерес да установи, че договорът не нищожен, за да може
по този начин да парира създадената от договора опасна за нея правна привидност. Чл. 124,
ал. 1 ГПК иска доказването не на пряк, нито на правен интерес, а само на интерес (друго е
предвиждал чл. 192 ЗГС 1891 в редакцията от 1907 г. – нужно е било доказването от ищеца
на незабавен интерес – „ищецът има интерес да установи това веднага чрез съдебно
решение“). Необяснимо е възражението на ищеца за злоупотреба с право – ответникът сам
твърди, че сам и доброволно сключва с ищеца множество еднакви по съдържание договори;
при това положение исковите молби на ищеца трябва ли всеки път да са различни?
Искането за съединяване по чл. 213 ГПК е неоснователно. Касае се за спорове
относно различни правоотношения, които са и на различен етап.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1
вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.
Писмените доказателства, приложени към исковата молба, следва да бъдат приети по
делото, тъй като са относими и допустими.
Останалите доказателствени искания не са необходими за изясняване на спора от
фактическа страна.
Така мотивиран, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за връщане на исковата молба
като недопустима и за съединяване на дела.
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на
делото:
Ищецът А. Г. А. твърди в подадената на 22.11.2024 г. искова молба, че с ответника
„**** АД на 27.06.2023 г. сключил договор за потребителски кредит от разстояние № **** г.
за сумата от 400 лв., която следвало да се върне на една месечна вноска. Бил посочен ГПР
42,58%, фиксираният процент – 36%, а размерът на общата сума, която подлежала на
връщане, е 412 лева. В чл. 19 от договора било уговорено задължение за осигуряване на
гарант, отговарящ на редица посочени в общите условия критерии, а в чл. 29 от договора –
неустойка от 0,9% от стойността на усвоения кредит за неизпълнение на клаузата на чл. 19
от договора. Неустойката от 108 лева се заплащала заедно с главницата и лихвата, като общо
дължимата сума била 520 лева. Поддържа, че договорът за заем бил нищожен, тъй като в
него не бил посочен действителен размер на ГПР – а това било съществено условие за
потребителя по договора. Неустойката била нищожна и поради заобикаляне на
императивното правило на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Кредиторът вместо да обяви договорът за
предсрочно изискуем, претендирал неустойка. Клаузата за неустойка била и неравноправна.
Целият договор бил недействителен. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на договора като противоречащ на закона. Претендира разноски.
Ответникът „**** АД оспорва иска като неоснователен. Признава сключването на
посочения в исковата молба договор. Оспорва иска, като поддържа, че договорът е напълно
действителен. Размерът на ГПР бил коректно посочен. Подвържа, че неустойката
представлявала отнапред уговорено обезпечение за неизпълнение на задължение на
потребителя, който имал 14 дни да се откаже от договора, а освен това във всеки един
момент можел да преустанови начисляването на неустойка, като предостави обезпечение.
Няма неравноправна клауза, тъй като клаузите за неустойката били ясни, а начисляването й
имало краен предел. Те били освен това напълно разумни и съответни на икономическата
обстановка в страната. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в потребителски тежест е да докаже, че е сключил с ответника
процесния договор за потребителски кредит, че договорът или атакуваната от договора
клауза страда от пороци, водещи от нищожност.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е
сключил с ответника на 27.06.2023 г. договор за потребителски кредит от разстояние № ****
г. с посоченото в исковата молба съдържание.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба
документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях начин за разрешаване
на спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.10.2025 г.
от 11:30 ч., за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото
определение, а на ищеца – и от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Препис от определението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично
да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3