Р
Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
От |
28.12.2015г |
Град
|
Мездра |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
ІІІ-ти граждански
|
състав |
В публичното заседание на 25.11. 2015г в следния състав:
|
Председател |
ПЕНКА П. П.
|
Секретар |
М.Г. |
като разгледа докладваното от |
Съдия
П. |
|
гражданско |
дело номер |
663 |
по описа за |
2015 |
година. |
А.И.М.
***, е предявил против П.Т.Й., в качеството му на ЕТ “П.Й.-КОВ” следните
обективно съединени искове: да се осъди ответника да преустанови
неоснователните си и неправомерни действия, с които му пречи да упражнява в
пълен обем правото си на собственост на притежавания от него недвижим имот,
находящ се в УПИ І, пл.№109,кв.16 по регулационния план на с.Оселна, като премахне
от дворното място всички свои вещи и подобрения, като преминава само през
югоизточния вход на магазина, както и да отстъпи собствеността и предаде
владението върху незастроеното дворно място от УПИ І, пл. № 109, кв. 16 по
плана на с. Оселна, обл. Враца в размер на 60 кв. м. Предявен е и иск с правно
основание чл. 59 от ЗЗД за сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за
неоснователно ползване от страна на ответника на 60 кв. м. незастроена част от
дворното място, за периода от 29.10.2010
г. до 30.06.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното
й изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът
оспорва изцяло предявените искове.
Правното
основание на исковете е чл.108ЗС, чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства и са назначени първоначална и допълнителна съдебно
технически експертизи.
След
като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и
съображенията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното: по силата на представения нот. акт № 20, том VІІ, нот. дело №
1278/2005 г. на Служба по вписванията при МРС, ищецът е собственик на магазин –
самостоятелно обособена част от двуетажна масивна сграда, северен, със
застроена площ от 75.24кв.м., находящ се в УПИ І, пл.№109,кв.16 по
регулационния план на с.Оселна. С нот. акт. № 181, том ІХ, нот. дело №
1943/2006 г. на Служба по вписванията при МРС е придобил и собствеността на
самостоятелно обособена част на
сутеренния/първи етаж от двуетажната
масивна жилищна сграда, която част представлява пивница с кухненска част и
тераса, с обща площ от 178,30 кв.м., заедно с дворното място с площ от 320
кв.м., представляващо УПИ І, пл.№109,кв.16 по регулационния план на с.Оселна.Според
изложеното в молбата ответникът по силата на нот. акт № 130, том ІІІ, нот. дело
№ 456/2010 г. на нотариус Биляна Манчева е собственик на магазин южен и склад
за продукти, общо и двата обекта с РЗП от 124 кв.м., находящи се на втория етаж
от същата двуетажна сграда. След закупването на имота ответникът ползва изцяло
незастроеното дворно място от около 60 кв.м., което е собственост на ищеца и по
този начин му пречи да ползва
собствеността си и да реализира доходи. С нот. покана от 07.05.2012 г, подадена
чрез нотариус Христина Ангелова, ищецът поканил ответника да освободи имота му
за да може да го ползва. В същото време ответникът ползвайки неоснователно
имота му в периода 29.10..2010г до 30.06.2015г се е обогатил за негова
сметка със сумата от 3000лева,
представляваща равностойността средния пазарен наем/50 лева месечно/ .
Ответникът оспорва предявените искове изцяло.
Излага доводи за недопустимост и неоснователност
на предявените искове. Според изложеното в отговора ответникът не е пасивно
легитимиран да отговаря по предявените
искове. Твърди, че ЕТ “П.Й.-КОВ” не е собственик на магазин южен и склад за
продукти, общо и двата обекта с РЗП от 124 кв.м., находящи се на втория етаж, тъй
като с нот. акт №81 т.І нот. д. 67/2014г на нотариус Веселин Събев е продал същите
на ***.
По
делото са разпитани четирима свидетели *** * ***, *** **** ***, *** **** *** и ***
****. Всички те живеят в с.Оселна и знаят имота, за който се води спора. Според
тях в сградата има два магазина, за които има входове откъм улицата. Входовете
са разположени от двете страни на парапет, който разделя сълбището, водещо до двата
магазина. Пред магазините има тераса. Няма разногласие между свидетелите, че магазина,
който се в северната част се ползва от съпругата на ищеца. Според свидетелите ***
и *** **** южния магазин и складовото помещение са на ответника и се ползват от
него. Този магазин има друг вход, който е откъм склада му. Двамата свидетели
твърдят, че под навеса, намиращ се пред магазина на ответника до м.септември имало
маси и пейки. Там се поставял и амбалажа
от стоките – предимно каси. Пред самия склад също се изнасяли маси и пейки.
Бусовете, които зареждат магазина на ответника спирали, както пред склада, така
и пред самия магазин. Според тези
свидетели магазина се ползва от ответника, тъй като в него са виждали П. и жена
му да прибират оборота, няма и промяна в
магазинерките, а и на самия магазин пише „П.Й. –КОВ” и не са чули ответникът да
е продал магазина си. Знаят, че от пролетта на тази година под навеса е имало и
кафе-автомат. Според свидетелите *** *** и *** **** на площадката пред склада
стоят само две кофи за смет, които си
стояли там още в началото, когато П. закупил магазина. Те няма къде другаде да
стоят. Навесът, който се намира пред магазина на П. е правен от предишния
собственик и в момента няма нищо по него, но клиенти на магазина, като дойдат
вземат столчета и каси от бира и сядат по него. На беТ***ата площадка и под
навеса не са струпвани строителни материали, които да са стояли и пречели през
тези пет години.
По
делото е допусната съдебно-техническа експертиза. Вещото лице след извършен
оглед на място е представило основно и допълнително заключение, в които е отразило фактическото положение на
процесния имот. Входовете към двата търговски обекта се намират откъм
прилежащата улица, която се намира на изток от обектите. Подходът към тях се
осъществява посредством стълби, разположени върху така наречената тераса, които
стари стълби са разграничени от общ парапет. Терасата е към улицата, но е част
от терена на парцела. Самият имот по реални измервания е от 325 кв. м., от
които застроената част е 256.70 кв. м. включваща търговската сграда на два
етажа със склада в южната част. Незастроената част е 68.79 кв. м. В тази
незастроена площ са включени площта на бетонираната площадка, площта на
терасата и една малка неизползваема част, която се намира в северната част на
имота. Площта на терасата, разположена пред магазина, за който се твърди, че е
на ответника е 17.5 кв. м, а бетонираната площадка е 24.41 кв. м.
Претендираната площ е 41.91 кв. м. Самата регулация отнема около 1.70 кв. м. от
изградената площадка и терасата. Около 7.78 кв. м. от терасата е извън регулация.
Според вещото лице между склада и южния магазин има стена от ПВЦ и има връзка
по между им. Вещото лице е посочило и средния пазарен наем за площ от 38,72
кв.м. за исковия период от 29.10.2010г
до 30.06.2015г в размер на 1300лева закръглена стойност.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните изводи: Предмет на настоящия спор са обективно съединени искове с правно основание
чл.108 и чл.109 от ЗС и чл.59 ЗЗД, предявени от А.И.М. *** против П.Т.Й., в качеството му на
ЕТ “П.Й.-КОВ”. Исковете са допустими и следва да
бъдат разгледани по същество. Твърденията на ответника, че не е правно
легитимиран да отговаря на по предявените искове е въпрос по основателността на
исковете, а не по допустимостта.
По отношение на иска с
правно основание чл.108ЗС.
За да бъде уважен иск
с това правно основание е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на
вещта, чиято ревандикация иска и че същата е във владение на ответника, който я
владее без основание. Предмет на спора са 60 кв.м незастроена площ от УПИ І,
пл.№109, кв.16 по регулационния план на с.Оселна. В случая ищецът се легитимира
като собственик на гореописаната част от имота въз основа на представения
нотариален акт № 181, том ІХ, нот. дело № 1943/2006 г. на Служба по вписванията
при МРС. Ответникът не оспорва факта, че ищецът е собственик на незастроената част
от УПИ І, пл.№109,кв.16 по регулационния план на с.Оселна. Твърди, че иска е
неоснователен, тъй като не осъществява владение върху процесните части от имота.
Владението е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Събраните по делото гласни доказателства не установяват
осъществявано от ответника П.Т.Й., в качеството му на ЕТ “П.Й.-КОВ” фактическо владение на спорната част от имота.
Доведените от ищеца свидетели *** и *** **** установяват само, че пред южния магазин
и складовото помещение се изнасяни маси, пейки и амбалажа от стоките – предимно
каси, както и че бусовете, които зареждат магазина спирали, както пред склада,
така и пред самия магазин. Свидетелите
считат, че южния магазин и складовото помещение са на ответника и съответно той
упражнява фактическата власт и на разположените пред помещенията площадка и
тераса. От представения нот. акт №81 т.І нот. д. 67/2014г на нотариус Веселин
Събев се установи, че собственик на южния магазин и складовото помещение е ***.
От представените от ищцовата страна три броя фискални бонове е видно, че
търговската дейност в двете помещени се упражнява от „П.Й. -71” ЕООД, за което
при справка в търговския регистър не се установява връзка с ответника. При това
положение съдът намира, че липсват безпорни доказателства за осъществявано от
ответника фактическо владение на спорните 60 кв.м незастроена площ от УПИ І,
пл.№109,кв.16 по регулационния план на с.Оселна. Липсат данни и за намерение за
своене на вещта. Този извод се потвърждава и от факта, че ответникът не оспорва
правото на собственост на ищеца. При това положение съдът намира, че ищецът, на
който е възложена доказателствената тежест не е установил по безспорен начин
една от кумулативно дадените предпоставки за уважаване на иска по чл.108 ЗС и
същия следва да баде отхвърлен.
По отношение на
негаторния иск с правно основание чл.109ЗС.
Негаторният иск е средство за правна
защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено
състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на
имота или в съответния обем на правото на собственост. За да бъде уважен искът
по чл.109 ЗС, в тежест на ищеца е да докаже, че правото на
собственост върху съответния имот му принадлежи и че това му право е нарушено
от ответната страна без правно основание. Следователно, освен правото си на
собственост, което в случая както се установи не се оспорва от ответника,
ищецът следва да докаже и ограниченията в пълноценното упражняване на правото
му, които са последица от неоснователното действие на ответника. В конкретният случай ищецът е посочил, че ответникът ползва изцяло незастроеното дворно
място от около 60 кв.м., като е разположил маси, пейки и амбалаж от стоките,
както и че бусовете, които зареждат магазина спират, както пред склада, така
и пред самия магазин и по този начин му
пречи да ползва собствеността си, поради
което иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да преустанови
неоснователните и неправомерни действия, като премахне от дворното място всички
свои вещи и подобрения. Съдът
намира това твърдение за недоказано по съображенията,изложени във връзка с иска по чл.108 ЗС. Както вече се установи ищецът не
доказа факта, че именно ответника фактически ползва спорните 60 кв.м
незастроена площ от УПИ І, пл.№109,кв.16 по регулационния план на с.Оселна и
със своите действия пречи на ищеца да ползва имота си. Според представения нотариален акт №81 т.І нот. д.
67/2014г на нотариус Веселин Събев от
10.07.2014г южния магазин и складовото помещение са собственост на трето лице -
***, а самата търговска дейност в помещенията се упражнява търговско дружество,
за което няма данни да е свързано персонално с ответника П.Т.Й., в качеството
му на ЕТ “П.Й.-КОВ”. Тези факти са
удостоверени с писмени доказателства, които не са оспорени от ищеца и съдът
намира, че същите не могат да бъдат опровергани само с показания на част от разпитаните свидетели, които
твърдят че на магазина стои табела “П.Й.-КОВ”, ответникът и неговата съпруга посещават
магазина за да събират оборота и магазинерките са едни. Разпитаните свидетели
не установяват към момента на депозиране на исковата молба, посоченият ответник
лично да е извършвал неоснователните и
неправомерни действия или да държи свои вещи в процесната част от имота. По
така изложените съображения, съдът намира иска за неоснователен и недоказан.
По отношение на иска с правно основание чл.59 ЗЗД.
Съгласно чл.59 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка
на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Този иск е субсидиарен и
обеднелият може да се защити с него само когато няма друг иск. За да бъде уважен
един такъв иск е необходимо по делото да бъде установено наличие на обедняване
на ищеца, наличие на обогатяване на ответника, връзка между обедняването и
обогатяването и липса на правно основание за имущественото разместване. При
липса на някой от тези елементи няма да е налице състава на неоснователното
обогатяване.
В конкретния случай
от представените нот. акт № 130, том ІІІ, нот. дело № 456/2010 г. на нотариус
Биляна Манчева и нот. акт №81 т.І нот.
д. 67/2014г на нотариус Веселин Събев се установи, че от 29.10.2010г до
10.07.2014г ответникът П.Т.Й., в
качеството си на ЕТ “П.Й.-КОВ” е бил собственик на магазин южен и склад за
продукти, общо и двата обекта с РЗП от 124 кв.м., находящи се на втория етаж от
двуетажна сграда, построена в УПИ І, пл.№109,кв.16 по регулационния план на
с.Оселна, който поземлен имот е собственост на ищеца А.И.М. ***. От събраните
доказателства се установи, че през целия този период от време магазинът и складът
са функционирали като търговски обекти, до които е осъществяван достъп чрез
намиращите се пред тях незастроени площи – тераса и беТ***а площадка, които
както се установи са собственост на ищеца. Доведените от ищеца свидетели
твърдят, че ответникът е ползвал тези площи чрез поставените от него маси и
пейки, докато свидетелите *** **** *** и *** **** твърдят, че под навеса и на
беТ***ата площадка никога не е имало пейки
поставени от ответника, а самите клиенти ползвайки каси и столчета от
търговския обект са сядали под навеса. Въпреки разминаването на показанията на
двете групи свидетели, съдът намира, че през различни периоди от време, освен
за преминаване до търговските обекти тези незастроени площи са ползвани от
клиенти на магазина, които са консумирали продаваните от търговския обект
напитки и храни. При това положение собственикът на търговския обект, чрез
осъществяваната от него търговска дейност е ползвал процесната част без
правно основание -без валидно възникнал
юридически факт или валидно
правоотношение между страните по спора.
Налице са всички елементи на общия фактически състав
на чл.59 от ЗЗД: обогатяването на едно лице за сметка обедняването на другото
лице, липсата на основание за обогатяването и липсата на друга правна
възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия.
Размерът на обезщетението за лишаване от ползването по иск по
чл. 59 ЗЗД, съобразно константната съдебна практика, следва да се определи в
размер на средната пазарна наемна цена на ползваната земя за съответния
период. За установяване на размера на обезщетението е изготвено съдебно –
оценителна експертиза. Съгласно приетото заключение на изслушаната по делото СТЕ,
средната месечна наемна цена за 1 кв.м. от беТ***ата площадка е определена на
0.48 лева, а средната месечна наемна цена за 1 кв.м. от прилежащата тераса е
определена на 0.80лв. При това положение за определените от вещото лице 17.5
кв.м тераса и 24,41 кв.м. беТ***а площадка, искът по чл.59 ЗЗД се явява
основателен и доказан за сумата от 1131.00лева общо за периода 29.10.2010г до
10.07.2014г . До този размер следва да бъде
уважен предявения иск, а в останалата му част до пълния размер от 3000лева следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото, при
което са уважени 37.7% от един от предявените искове или 12,6% от общо
предявените искове ще следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни
разноски пропорционално на уважената част от иска или в размер на 104,96лв. На
ответника се следват разноски за отхвърлената част от исковете или в размер на 568,10
лева.
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на А.И.М. *** да се осъди П.Т.Й., в
качеството му на ЕТ “П.Й.-КОВ” да преустанови
неоснователните си и неправомерни действия, с които му пречи да упражнява в
пълен обем правото си на собственост на притежавания от него недвижим имот,
находящ се в УПИ І, пл.№109,кв.16 по регулационния план на с.Оселна, като
премахне от дворното място всички свои вещи и подобрения, като преминава само
през югоизточния вход на магазина, както и да отстъпи собствеността и предаде
владението върху незастроеното дворно място от УПИ І, пл. № 109, кв. 16 по
плана на с. Оселна, обл. Враца в размер на 60 кв. м.
ОСЪЖДА П.Т.Й., в качеството му на ЕТ “П.Й.-КОВ” с ЕИК ********* да заплати на А.И.М. ***, ЕГН **********,
сумата от 1131,00лв / хиляда сто тридесет и
един лева/, представляваща обезщетение за неоснователно ползване от
страна на ответника на 41,91кв.м. незастроена част от дворното място на УПИ І,
пл.№109,кв.16 по регулационния план на с.Оселна, за периода от 29.10.2010 г. до
10.07.2014
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
29.06.2015г /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане
на сумата, както и сумата от 104,96лв / сто и четири лева и
96ст/ - направените деловодни разноски за уважената част от
исковете.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неоснователно ползване от
страна на ответника на 60 кв. м. незастроена част от дворното място, за периода от 29.10.2010 г. до
30.06.2015 г, в останалата част до пълния размер от 3000лева,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.И.М. ***, ЕГН **********, да заплати на П.Т.Й., в качеството му на ЕТ “П.Й.-КОВ” с
ЕИК *********,
деловодни разноски
за отхвърлената част от исковете в размер на 568,10лв / петстотин шестдесет и осем лева и 10ст/.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Районен съдия: