Решение по КНАХД №1125/2025 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 9809
Дата: 7 ноември 2025 г. (в сила от 7 ноември 2025 г.)
Съдия: Здравка Диева
Дело: 20257180701125
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 9809

Пловдив, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXVI Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ЗДРАВКА ДИЕВА
Членове: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ПЛАМЕН ТАНЕВ

При секретар ГЕРГАНА СПАСОВА и с участието на прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА СТАНКОВА като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА канд № 20257180701125 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.70 – 73 от ЗАНН /в действаща редакция/.

В Предложение изх. № от 27.05.2025г., постъпило в АС – Пловдив на 02.06.2025г. за възобновяване на административно наказателно производство, на основание чл.72 ал.1 т.1 вр. чл.70 ал.2 т.5 ЗАНН, е посочено че наказателното производство е било образувано като бързо на 20.04.2024г. - БП № 255/2024г. по описа на VI РУ при ОД МВР – Пловдив, за престъпление по чл.343б ал.1 НК и впоследствие е възложено разследването да се води по общия ред от сектор РПТ при ОД МВР – Пловдив, като е заведено с № 58/2024г.

По време на провежданото производство към наказателна отговорност е бил привлечен И. М. Р., [ЕГН] за престъпление по чл.343б ал.1 НК, след което е повдигнато обвинение и по чл.343 ал.1 пр.1-во и пр.5-то б.“а“ пр. 2-ро вр. с ал.1б пр.2-ро вр. чл.342 ал.1 пр.3-то НК.

В предложението за възобновяване е описана фактическата установеност – на 20.04.2024г. обв. Р. управлявал МПС – форд Ф 150 с рег. № [рег. номер], чужда собственост, въпреки употреба на алкохол, като при управление на МПС в [населено място] нарушил правилата за движение – чл.5 ал.3 ; чл.20 ал.2, чл.40 ал.1 и ал.2 ЗДв.П и причинил в резултат на това средна телесна повреда на М. Й. К.. След ПТП водача Р. бил тестван с техническо средство – дрегер Алкотест и отчетено наличие на алкохол в издишания въздух над 1,2 над хиляда. Обвиняемият отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, поради което му бил съставен АУАН № 317440 / 20.04.2024г. Връчен е талон за изследване за установяване наличие на наркотични вещества в кръв и урина, като пред дежурен лекар Р. отказал изследване на кръв и урина, което обстоятелство е документирано в амбулаторен лист. Издадено било Наказателно постановление /НП/ № 24-1030-003939 / 31.05.2024г., с което е наложено на Р. административно наказание глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174 ал.3 пр.2-ро ЗДв.П. Издадена била и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 24-1030-000289 по чл.171 т.1 б.“б“ Здв.П.

О. И. Р. бил привлечен към наказателна отговорност за това, че на 20.04.2024г. е причинил ПТП поради неспазване правилата за движение в ЗДв.П и е причинил средна телесна повреда, което деяние е извършено в пияно състояние и след като е отказал да бъде тестван за наркотични вещества без медицинска причина.

С постановление на РП – Пловдив от 24.04.2025г. наказателното производство е било спряно на основание чл.244 ал.1 вр. чл.25 ал.1 т.5 НК.

При тези данни според вносителя на предложението са налице достатъчно доказателства за престъпление по чл.343 ал.3 пр.1-во и пр. 5-то б. “а“ пр.2-ро вр. с ал.1б пр.2-ро вр. с чл.342 ал.1 пр. 3-то НК, като едновременно с това поради отказа за тестване за наркотични вещества или техните аналози без медицинска причина, е осъществен квалифициращ признак в повдигнатото обвинение. В тази вр. е направено позоваване на съставения АУАН и издаденото НП, както и на заповедта за налагане на ПАМ. Посоченото обстоятелство се счита за абсолютна процесуална пречка за повдигане на обвинение спрямо Р. чрез изготвяне е внасяне на обвинителен акт в съответния първоинстанционен съд /чл.4 § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ и дадените в ТР № 3/2015г. на ОС на НК на ВКС задължителни указания по тълкуването на закона/.

Предвид изложеното се поддържа наличие на основание за възобновяване на административнонаказателното производство вр. с чл. 70 ал.2 т.5 ЗАНН, поради обстоятелството, че деянието, за което е приключило административнонаказателносот производство съставлява престъпление. Предложено е да бъде възобновено административнонаказателното производство, приключило с издаването на НП № 24-1030-003939 / 31.05.2024г., да се отмени същото и се прекрати на основание чл.33 ал.2 ЗАНН административнонаказателното производство.

В съдебно заседание предложението за възобновяване се поддържа от представителя на ОП – Пловдив.

Ответникът Началник група в Сектор Пътна полиция при ОД МВР - Пловдив не изразява становище по предложението.

Ответникът И. М. Р., [населено място] не изразява становище по предложението.

1. Предложението е направено от компетентен орган, съгласно разпоредбите на чл. 72 ал. 1 т.1 вр. с чл. 70 ал.2 т.5 ЗАНН : „Искане за възобновяване на административнонаказателно производство може да направи: 1. прокурор в окръжна прокуратура, а в случаите по чл. 70, ал. 2, т. 4 и 5, когато се касае за престъпление от общ характер – наблюдаващият прокурор; Административнонаказателното производство подлежи на възобновяване, когато: 5. деянието, за което е приключило административнонаказателното производство, съставлява престъпление.“, поради което допустимо.

2. Съдържанието на представените към предложението доказателства обосновават неговата основателност /Постановление за привличане на обвиняем от 25.04.2024г., ведно с материалите по ДП № 58 / 2024г., вкл. Протокол за разпит на обвиняем от 25.04.2024г.; преписка по издаване на НП № 24-1030-003939/31.05.2024г./.

С НП № 24-1030-003939/31.05.2024г., изд. от началник група в Сектор Пътна полиция при ОД МВР - Пловдив, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, при преценка на фактическите констатации, отразени в АУАН № [рег. номер] от 20.04.2024г., съставен от Св. С. – мл. автоконтрольор при Сектор Пътна полиция, ОД МВР - Пловдив, на И. Р. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 ЗДв.П, на основание чл.174 ал.3 пр 2-ро ЗДв.П : „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“. Според фактическата установеност, на 20.04.2024г. в 17:05ч. в [населено място] на [улица], като водач на товарен автомобил форд Ф 150, рег. № [рег. номер], чужда собственост, Р. отказва да му бъде извършена проверка с дръг тест 5000 за установяване употреба на наркотични вещества или техните аналози, като е издаден талон за изследване № 122821 и 8 бр. стикери [рег. номер]. Водачът не е дал кръв и е участник в ПТП. В АУАН не са вписани възражения. НП е връчено лично на адресата на 11.06.2024г. /удостоверено в разписка за връчване, л. 26 гръб/ и не е обжалвано според информация в справка за нарушител / водач, която не е оспорена. В справката е отразено, че НП е влязло в сила на 26.06.2024г. и наложената глоба не е платена.

При съпоставка между двете производства /административнонаказателното и наказателното/, съдът приема, че фактическият състав на административното нарушение, възприето в НП, е възможно да покрие и фактическия състав на престъпление по чл.343б ал.1 НК вр. чл.343 ал.3 пр.1-во и пр. 5-то б. “а“ пр.2-ро вр. с ал.1б пр.2-ро вр. с чл.342 ал.1 пр. 3-то НК. В случая няма съмнение за идентичност на фактите, обусловили привличането към административнонаказателна и наказателна отговорност на едно лице, поради което се съобрази, че в тази хипотеза приоритет има наказателната отговорност – арг. от чл. 33 ал. 2 ЗАНН. Неспазване на установеното правило : „При констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. Веществените доказателства и вещите по чл. 41 се пазят от административнонаказващия орган до произнасянето на прокурора.“, следва да бъде отстранено посредством предвидения в ЗАНН институт на възобновяване на производството. В случай, че административнонаказателната отговорност е реализирана по-рано от наказателната, следва да се възобнови административнонаказателното производство по реда на чл. 72 ал. 1 ЗАНН и да се отмени издаденото в рамките на това производство НП. По този начин се избягва нарушаване на установената забрана за повторно осъждане за едно и също нещо, израз на която е нормата на чл. 4 т. 1 от Протокол № 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, чрез премахване на единствената законова пречка за нормалното развитие на наказателното производство, съгласно чл. 24 и 25 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Наказателното производство е спряно с постановление на РП – Пловдив от 24.04.2025г. на основание чл.244 ал.1 вр. чл.25 ал.1 т.5 НК. Предложението е с изх. номер от 27.05.2025г. и вх.номер от 02.06.2025г.

С Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на ОСНК на ВКС по тълк. д. № 3/2015г., чийто постановки са потвърдени с Тълкувателно решение № 4/06.02.2018г. на ОСНК на ВКС по т. д. № 4/2017г., постановено по повод констатирана противоречива практика на съдилищата по прилагане на чл. 24 ал. 1 т. 6 НПК при конкуренция между наказателна отговорност и административнонаказателна отговорност спрямо едно и също лице за едно и също деяние с оглед спазване на принципа ne bis in idem /забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние/, в т. 1.2.2. е прието, че в случаите, когато след приключване на административнонаказателно производство и санкциониране на извършителя с административно наказание, се стига до преследването му за същото деяние и по реда на НПК, когато административнонаказателното производство и нарушението се определят като наказателни по смисъла на ЕКПЧ, образуването и провеждането на последващо наказателно производство за същото деяние срещу същия деец нарушава принципа ne bis in idem, защитен в по-широк обем от разпоредбата на чл. 4 от Протокол № 7, отнасяща се както до повторното осъждане на извършителя, така и до повторното му наказателно преследване за същото деяние. С оглед на това, както и практиката на ЕСПЧ, в цитираното по-горе ТР е възприето, че компенсацията на повторното наказателно преследване на деец, спрямо когото за същото деяние е било проведено окончателно приключило административнонаказателно производство с наказателен характер по см. на ЕКПЧ, което съставлява нарушение на чл. 4, § 1 от Протокол № 7, може да бъде постигната чрез прекратяване на второто по ред наказателно производство на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7 и по реда на чл. 24 ал. 1 т. 6 НПК. След постановяване на посоченото тълкувателно решение са последвали изменения в НПК и ЗАНН, обн. в ДВ бр. 63 от 2017г., в сила от 5.11.2017г., с които е въведена система от мерки за разрешаване на конкуренцията между административнонаказателна и наказателна отговорност. Въведено е ново основание за прекратяване на наказателното производство в НПК /чл. 24 ал. 1 т. 8а – извършеното деяние съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство/ при определени предпоставки /чл. 24 ал. 4 НПК – ако в случаите по чл. 25 т. 5 в едномесечен срок от спирането не е направено предложение за възобновяване на административнонаказателното производство или предложението не е уважено/, което се явява и нова предпоставка за спиране на наказателното производство по чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК /за същото деяние, което е престъпление, е приключило административнонаказателно производство/. Същевременно в чл. 70 ал.2 т.5 ЗАНН е регламентирано : „Административнонаказателното производство подлежи на възобновяване, когато: деянието, за което е приключило административнонаказателното производство, съставлява престъпление.“.

Настоящият случай е такъв. Налице е приключило първо по ред административнонаказателно производство с наказателен характер с влязло в сила НП за нарушение на чл.174 ал.3 ЗДв.П и образувано за същото деяние и срещу същото лице наказателно производство. Това, с оглед нормата на чл. 4 от Протокол № 7 от ЕКПЧ и съгл. ТР № 3 от 22.12.2015г. на ВКС по ТД № 3/2015 г., ОСНК на ВКС, безспорно съставлява нарушение на принципа, състоящ се в забрана за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние. Фактите на инкриминираното поведение са едни и същи, а деянието, за което е приключило административнонаказателно производство, осъществява признаците на предвиден в НК престъпен състав. Съответен с правото на ЕКПЧ по отношение второстепенното значение на формалните вътрешноправни квалификации е изведеният от СЕС критерий за приложение на принципа ne bis in idem - тъждеството на деянието /"историческият акт"/, разбирано като съвкупност от неразривно свързани помежду си факти, независимо от правната квалификация или от защитавания правен интерес. Според СЕС отправната точка за преценка на понятието "същото деяние" е "конкретното незаконно поведение", "идентичността на фактическите актове" - по делата V. E. C-436/04 /решение от 9 март 2006г./, G. and others C-467/04 /решение от 28 септември 2006г./, J. L. V. S. C-150/05 /решение от 28 септември 2006г./, G. and B., съединени дела С-187/01 и С-385/01 /решение от 11 февруари 2003г./ е приета тезата, че приложението на правилото ne bis in idem не се изключва заради различия в правната квалификация на едно и също деяние или с оглед критерия "тъждество на защитения правен интерес", който може и да не е еднакъв.". Следователно, водещо е значението на фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение. В допълнение се отбелязва, че посочените по-горе норми не съдържат отрицателна предпоставка, изразяваща се в погасяване на задължението по влязло в сила НП и/или съставяне на АУАН от длъжностно лице в структурата на органа по досъдебното производство /каквато хипотеза не е налице/, обосноваваща отхвърляне на предложението като неоснователно.

Предвид изложеното, е налице основание за възобновяване на административнонаказателното производство съгл. чл. 70 ал.2 т.5 ЗАНН, с отмяна на наказателното постановление и прекратяване на административнонаказателното производство.

Мотивиран така и на основание чл. 73 ал. 4 т.2 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ВЪЗОБНОВЯВА административнонаказателното производство по влязло в сила Наказателно постановление № 24-1030-003939/31.05.2024г., изд. от началник група в Сектор Пътна полиция при ОД МВР - Пловдив, с което на И. М. Р., [ЕГН], [населено място] е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 ЗДв.П, на основание чл.174 ал.3 пр 2-ро ЗДв.П

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1030-003939/31.05.2024г., изд. от началник група в Сектор Пътна полиция при ОД МВР - Пловдив, с което на И. М. Р., [ЕГН], [населено място] е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 ЗДв.П, на основание чл.174 ал.3 пр 2-ро ЗДв.П

ПРЕКРАТЯВА образуваното административнонаказателно производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: