№ 9085
гр. София, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. Х.А
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. Х.А Гражданско дело №
20231110113484 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част трета, Глава ХХV от ГПК.
Образувано е по предявен от непълнолетното дете Д. Д. Х., действащо
лично и със съгласието на неговата майка и законен представител Д. З. К.,
срещу Д. В. Х. иск за увеличение на присъдената месечна издръжка от 300
лева на 1 800 лева, считано от завеждане на исковата молба в съда –
15.03.2023 г., ведно със законната лихва, т.к. обстоятелствата, при които
издръжката е била определена, са се изменили съществено – с нарастване на
възрастта са се увеличили потребностите на детето, а и социално-
икономическата обстановка в страната се е променила съществено.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба,
в който оспорва изцяло исковата претенция и отправя искане за нейното
отхвърляне. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
делото, намира за установено следното:
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства –
удостоверение за раждане № 723727, издадено въз основа на акт за раждане
№ 286/06.03.2009 г., съставен в гр. София, район „Красна Поляна“, се
установява, че ищецът Д. Д. Х. е родена на 17.02.2009 г., съответно е
непълнолетен, както и че същият е син на ответника.
По делото се установява, че с решение № 139402 от 12.06.2019 г.,
постановено по гр. дело № 70709/2018 г. по описа на СРС, 117-ти състав,
влязло в сила на 29.07.2022 г., Д. В. Х. е осъден да заплаща на детето си Д. Д.
Х., чрез неговата майка и законен представител Д. З. К., месечна издръжка в
размер на 300 лева.
За успешно провеждане на иска по чл. 150 от СК и за да бъде изменен
1
размерът на издръжката е необходимо да са настъпили промени в
обстоятелствата, при които тя е присъдена. Не всяко изменение дава
основание за промяна, а само това, което има траен и продължителен
характер и по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието
преди настъпването на изменилите се обстоятелства. Следва да е налице
трайно и съществено изменение на нуждите на издържания и на
възможностите на дължащия издръжката. Съдът счита, че в случая са налице
предвидените в чл. 150 от СК предпоставки, по следните съображения:
От присъждането на издръжката на ищеца до приключването на
съдебното дирене по делото е настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, обуславящо определянето на размера на издръжката. През
изминалия, макар и малък период от време /близо година/ детето е пораснало,
с което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства за
съществуване и социално-културно развитие /доколкото всеки човек има
нужда от такива/, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в
досегашния й размер. Това именно дава основание на съда да приеме, че е
настъпило изменение в обстоятелствата, при които е била определена
издръжката по смисъла на чл. 150 от СК, поради което и последната следва да
бъде увеличена, с оглед нарасналите за тези месеци обичайни, според
възрастта, нужди на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК „родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си” /последното
отрицателно условие се отнася за децата, а не за родителите-ППВС №5/1970
г., т. 2/, като според чл. 142, ал. 1 от СК „размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи”, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска
от ¼ от минималната работна заплата /чл. 142, ал. 2 от СК/. Изискването на
чл. 139 от СК - претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не
може да се издържа от имуществото си, не се прилага спрямо ненавършилите
пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по
отношение на чл. 139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това,
ищецът по делото, с оглед възрастта си, е дефинитивно неработоспособен,
поради което има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори
ред на задължените да дават такава /чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК/, поради липса на
лица от първи ред. Издръжката на децата се дължи от двамата родители,
независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по
принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него
издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането на
разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата.
Същевременно, конкретните възможности на ответника да дава издръжки са
предпоставка за нейния размер /чл. 142, ал. 1 от СК/.
В настоящия случай от събрания по делото доказателствен материал –
служебна бележка с изх. № 324/09.03.2023 г., се установява, че Д. Д. Х. е
ученик в седми клас на 43 ОУ „Христо Смирненски“ гр. София през учебната
2022/2023 г. и редовно посещава учебни занятия. Видно от служебна бележка
изх. № 15/13.02.2023 г., ищецът е състезател по футбол в детско-юношеска
школа на ПФК „Септември“ и участва в тренировъчния процес и турнири на
2
клуба от м. 11/2017 г. до момента на издаване на бележката, за което неговата
майка заплаща месечен членски внос от 01/23 г. – 80 лева, задължителен
медицински преглед на състезателя - 30 лева, съдийски такси и лекар – 10
лева, при официални мачове, като за провеждане на тренировъчния процес и
официалните мачове е необходимо състезателите сами да си набавят
необходимата екипировка /бутонки, кори, калци, анцуг и грейка/ и да
заплащат организираните турнири. Отделно, за периода 01.10.2022 г. –
17.06.2023 г. Д. Д. Х. посещава курс по английски език на обща стойност 1
478 лева, като видно от преводно нареждане, находящо се на л. 20 от делото,
неговата майка е заплатила сумата от 140 лева за обучение по БЕЛ за м.
02.2023 г., а от фактура, находящо се на л. 21 от делото, същата е заплатила
сумата от 1 020 лева за индивидуална подготовка по математика. Що се касае
до останалите ангажирани от ищеца писмени доказателства, в това число
фактури, касови бонове и др., настоящият съдебен състав не намира за
необходимо да ги обсъжда, доколкото, от една страна, част от тях се отнасят
за направени разходи преди приключване съдебното дирене пред СГС по гр.
дело № 14067/2019 г. /респ. са взети предвид от последния при ревизирането
на решение № 139402 от 12.06.2019 г., по гр. дело № 70709/2018 г. по описа
на СРС, 117-ти състав/, а, от друга страна, други не могат да бъдат пряко
съотнесени като разходи, направени именно в полза и за задоволяване
нуждите на детето. По отношение представените фактура от 21.03.2023 г. за
извършен на детето спешен преглед, фактура от 21.03.2022 г. за рентгенова
снимка и фактура 20.03.2023 г. следва да бъде посочено, че същите касаят
направени инцидентни разходи за ищеца във връзка с моментното му
здравословно състояние, а не установяват перманентно влошаване на същото,
още повече, че с оглед и останалите ангажирани по делото писмени
доказателства се установява, че такива инцидентни разходи за били правени
за детето и към момента на разглеждане на гр. дело № 14067/2019 г. пред
СГС, съответно не са нововъзникнали такива.
Бащата – ответник по делото, е в работоспособна възраст, трудоспособен
е, като от служебно изискани от съда справки от НОИ и НАП е видно, че
средномесечният му облагаем доход за периода м. 04.2022 г. – м. 04.2023 г. е
в размер на сумата от 6 941,02 лева и не са налице данни за прекъснато
трудово правоотношение. За периода м. 04.2022 г. – м. 03.2023 г.
средномесечният осигурителен доход на майката е в размер на 1 720, 93 лева..
Предвид горното и като съобрази нуждите на ищеца и възможностите на
ответника, съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, съдът приема, че
последният следва да заплаща на детето Д. Д. Х. месечна издръжка в размер
на сумата от 380 лева, считано от 15.03.2023 г. - датата на исковата молба
/съобразно искането в тази насока и с оглед на задължителните указания по т.
21 от ППВС 5-70 г./. Присъдената издръжка се дължи до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване. Тук е мястото да бъде
посочено, че при определяне размера на така посоченото увеличение
настоящият съдебен състав съобрази обстоятелството, че от постановяване на
решение № 262551/29.07.2022 г. по гр. дело № 14067/2019 г. на СГС е
изминал сравнително малък период от време, в който, макар действително да
са настъпили инфлационни процеси в страната, то разходите за детето по
неговата издръжка не са се увеличили съществено – същото и към момента на
3
постановяване на решение № 262551/29.07.2022 г. е било състезател по
футбол в детско-юношеска школа на ПФК „Септември“, както и е посещавал
извънкласни занимания по математика и английски език.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от СК паричната издръжка се
изплаща ежемесечно, а при забава се дължи законната лихва.
Исковата претенция за увеличаване на присъдената издръжка, дължаща
се от родител на ненавършилото му пълнолетие дете, за разликата над 380
лева до пълния предявен размери от 1 800 лева, следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за
исковете за нейното изменение. Поради това съдът е длъжен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, като
такива са претендирани от тях и се доказват реалното извършване на
разноски в размер на сумата от 500 лева за ищеца – заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, и в размер на
сумата от 800 лева за ответника – заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие. С оглед своевременно релевираното
от всяка от страните възражение за прекомерност, съдът съобрази следното:
Извършвайки преценката за наличие на основанието по чл. 78, ал. 5 от
ГПК, с оглед разяснението, дадено в ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК
на ВКС, настоящият съдебен състав, от една страна, съобрази, че делото се
отличава с ниска фактическа и правна сложност за този тип дела, а от друга
страна - обема на предоставената адвокатска защита, както и минималното
възнаграждение от 500 лева, предвиденото в чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредбата №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира за
основателно единствено възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ищеца, респ.
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от ответника за
прекомерно, поради което и последното следва да бъде намалено до размер от
500 лева.
Поради което, при съобразяване уважената част от иска, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в размер на 26,67 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 473,33 лева.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради
което държавната такса върху уважената част от исковете следва да се
възложи на ответника, като на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 69,
ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса върху
увеличения размер на издръжката в полза на съда в размер на сумата от
115,20 лева.
Воден от горното СЪДЪТ
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с решение № 139402 от 12.06.2019 г.,
постановено по гр. дело № 70709/2018 г. по описа на СРС, 117-ти състав,
влязло в сила на 29.07.2022 г., в полза на Д. Д. Х. месечна издръжка в размер
на 300 лева на основание чл. 150, предл. 1 и предл. 3 от СК, като:
ОСЪЖДА Д. В. Х., ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното си
дете Д. Д. Х., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята
майка и законен представител Д. З. К., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на сумата от 380 /триста и осемдесет/ лева, считано от 15.03.2023 г.
до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща
издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата й част за
разликата до пълния предявен размер от 1 800 лева, като неоснователна.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. В. Х., ЕГН **********,
да заплати на Д. Д. Х., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на
своята майка и законен представител Д. З. К., ЕГН **********, сумата от
26,67 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. Д. Х., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Д.
З. К., ЕГН **********, да заплати на Д. В. Х., ЕГН **********, сумата от
473,33 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. В. Х., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата от 115,20 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от 31.05.2023 г. /чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от
ГПК/, а в частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба през
СГС в едноседмичен срок от 31.05.2023 г.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2 от ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5