РЕШЕНИЕ

 

 

№ 85/21.6.2018г.

гр. Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ

 

при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №1308/2017 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК. Ищецът твърди, че между „Аксес Файнанс” ООД и ответника, е сключен Договор за кредит „Бяла карта” с №419833 от 04.10.2014 г., вземанията по който са прехвърлени от „Аксес Файнанс” ООД в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на Приложение №1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.02.2016 г. Твърди, че съгласно сключения договор за кредит, кредиторът се е задължил да предостави на отв. Д. К. револвиращ кредит в максимален размер 100.00 лв под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Аccess Finance /iCardCard/ Visa, а ответника се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Твърди, че през целия срок на валидност на договора ответникът се е задължил да заплаща до всяко второ число на месеца текущото си задължение за предходния месец, като от сключване на договора до подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист Д. К. продължава виновно да не изпълнява задълженията си. Твърди също, че по предявено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, ответната страна е представила възражение. Моли съда, да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 100.00 лв - главница; 13.80 лв. – договорна лихва за периода от 11.10.2014 г. до 06.02.2015 г.; 40.00 лв – неустойка за периода от 06.11.2014 г. до 06.02.2015 г.; 90.00 лв - такса разходи за събиране за периода от 10.12.2014 г. до 06.02.2015 г.; 109.95 лв – такса разходи за дейност на служител; и 23.85 лв - лихва за забава за периода от 22.09.2015 г. до 29.09.2017 г. – датата на подаване на заявлението в съда. Претендира и заплащане на направените разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответницата в молба вх.№286 от 18.01.2018 г. излага, че поради финансовото си състояние не е плащала задължението си. Прилага документи.

Съдът, съобразно представените от ищцовата страна документи намира за безспорно установено твърдяното от ищцовата страна облигационно правоотношение по Договор за кредит „Бяла карта” с №419833 от 04.10.2014 г. Съобразно разпределението на доказателствената тежест в производството при наведените с исковата молба отрицателни фактически твърдения, в тежест на ответника е да установи чрез пълно и главно доказване извършено плащане по договора, но ответната страна не представя доказателства в тази насока, а и представената молба вх.№286 от 18.01.2018 г. сама по себе си е извявление за признание на предявения иск.

Предвид заявеното от ответника признание на предявените искове по основание и размер, съдът намира, че са налице положителните предпоставки по чл.237, ал.1 ГПК и същевременно – липсват отрицателни предпоставки по чл.237, ал.3 ГПК, поради което следва да бъде постановено съдебно решение, съобразно признанието на иска.

Предвид обстоятелството, че с поведението си ответната страна е станала причина за завеждане на заповедното производство, а впоследствие и с възражението срещу издадената Заповед за изпълнение, е дала основание за завеждане на исково производство, съдът намира, че не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, поради което и на основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното искане с приложен списък на разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски в размер 25.00 лв държавна такса и 300.00 лв възнаграждение за юрисконсулт. За сторените разноски в заповедното производство, съдът се е произнесъл с издадената Заповед за изпълнение.

Водим от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Д.К., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, ЕИК *********, сумите: 100.00 лв - главница по Договор за кредит “Бяла карта” №419833 от 29.09.2014 г; 13.80 лв. – договорна лихва за периода от 11.10.2014 г. до 06.02.2015 г.; 40.00 лв – неустойка за периода от 06.11.2014 г. до 06.02.2015 г.; 90.00 лв - такса разходи за събиране за периода от 10.12.2014 г. до 06.02.2015 г.; 109.95 лв – такса разходи за дейност на служител; 23.85 лв - лихва за забава върху главницата за периода от 22.09.2015 г. до 29.09.2017 г. – датата на подаване на заявлението в съда, за които вземания е издадена Заповед №637 от 02.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №972/2017 г. по опис на РС Девня, на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1, вр. чл.237 ГПК.

 

ОСЪЖДА Д.Д.К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, ЕИК *********, сумата 325.00 лв (триста двадесет и пет лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за направени разноски по делото, от която 25.00 лв държавна такса по исковото производство и 300.00 лв възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването.

 

ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след влизане в сила на решението за издаване на изпълнителен лист по ч. гр. дело №972/2017 г. на РС Девня относно приетите за установени вземания.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: