№ 21845
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110123935 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „*** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответниците Р. Ц. М., В. Ц. М. и М. Д. Г. въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, като те не са изпълнили насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че
съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за
доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, което ответниците не са сторили, поради което претендира от тях при
условията на разделност сумите, както следва: 1 197,99 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 125,53 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г.
до 30.03.2023 г.; 68,11 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 12,95 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до
30.03.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
исковата молба – 05.05.2023 г. до окончателното им заплащане, при следните квоти: по
отношение на Р. Ц. М. – 1/4, а именно: 299,50 лв., представляваща цена на топлинна енергия
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 31,38 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 30.03.2023 г.; 17,03
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
1
30.04.2022 г.; 3,24 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 30.03.2023 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба –
05.05.2023 г. до окончателното им заплащане; по отношение на В. Ц. М. – 1/4, а именно:
299,50 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г.; 31,38 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 30.03.2023 г.; 17,03 лв., представляваща цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 3,24 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 30.03.2023 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2023 г. до
окончателното им заплащане; по отношение на М. Д. Г. – 2/4, а именно: 598,99 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 62,77
лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 30.03.2023 г.; 34,05 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 6,47 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 16.07.2020 г. до 30.03.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на исковата молба – 05.05.2023 г. до окончателното им заплащане
(съгласно уточнителна молба с вх. № 284156/09.09.2024 г. (л. 115 от делото)). Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Р. Ц. М., чрез назначения по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител – адв. З. Н. - К., е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете при твърдението, че не се явява пасивно легитимирана да отговаря по тях.
Счита, че призоваването е следвало да се извърши чрез майка й Д. Р. Б., явяваща се нейн
законен представител. Сочи, че липсват представени доказателства за приемане на
наследството на починалия си родител, което съгласно чл. 61, ал. 2 СК следва да е прието
изрично по опис, поради което са налице предпоставките за прекратяване на делото по
отношение на нея. Не оспорва да е носител на 1/4 идеална част от собствеността върху
процесния апартамент № 9, доколкото се явява наследник на Цв. Д. М., починал на
20.04.2015 г., който от своя страна се явява наследник на Д. Ц. М., починал на 06.09.1983 г. и
В. М. М., починала на 30.06.2019 г. Поддържа, че до смъртта на баща си тя заедно с майка си
и брат си са били адресно регистрирани в ***, а след това на адрес в *** оспорвайки да е
ползвала процесния имот, тъй като никога не е живяла в него. Заявява, че от 2016 г.
партидата за него се води открита на името на М. Д. Г., която се явява единствен реален
ползвател на имота, респ. има качеството на потребител на топлинна енергия по отношение
на него, позовавайки се на представеното заявление – декларация с вх. № 614/04.04.2016 г.
до „***, с което тя е поискала откриване на партидата на нейно име, декларирайки
съгласието на останалите съсобственици. Оспорва действието на договор № 4364/27.09.2002
г., сключен между „*** и етажната собственост, тъй като е подписан от лице, различно от
упълномощените с протокол от 09.09.2002 г., т. е. от лице без представителна власт, а освен
това е с изтекъл срок, без да са представени доказателства за подновяването му. Предвид
изложеното оспорва относимостта на представените от „*** данни, които нямат
доказателствена стойност. Счита, че не се доказва изборът на фирмата за извършване на
услугата дялово разпределение да е в съответствие с чл. 139б ЗЕ, поради което отчитането
на топлинна енергия е ненадлежно извършено. Оспорва количеството топлинна енергия,
която се твърди да е доставена, тъй като представените съобщения към фактури и кредитни
известия не са годни да установят тези обстоятелства, тъй като са частни свидетелстващи
документи и не са годни да установят удостоверените в тях правнорелевантни факти.
Оспорва редовността на счетоводните записвания на ищеца, което счита за допълнително
основание да се приеме, че съобщенията към фактури не са годни да докажат доставката и
2
количеството топлинна енергия. Оспорва доказателствената стойност на представеното
извлечение от сметки, отнасящо се за аб. № 145202, тъй като не отговаря на изискванията за
документ, а освен това отразените в него суми отразяват само прогнозни данни, но не и
реално потребено количество топлинна енергия. Оспорва да е доказано публикуване на
фактурите на интернет – страницата на ищеца. С тези съображения отправя искане за
отхвърляне на предявените искове.
Ответниците М. Д. Г. и В. Ц. М. не са подали отговор на исковата молба.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „*** не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
Основателността на исковете за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и
цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на
топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и
потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си
да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за
купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и,
че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е
възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1
от ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, ВКС, „правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази
договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди
остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 153, ал. 1 и
§ 1 от ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия в редакцията, приложима след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния
период. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото – нотариален акт за собственост на недвижим имот №
102, том IV, нот. дело № 710/1976 г., 3 броя удостоверения за наследници съответно на Л. Т.
М., Д. Ц. М. и В. М. М., заявление - декларация за откриване на партида с вх. №
614/04.04.2016 г., удостоверение за идентичност на административен адрес, издадено от „***
и др., съдът приема за установено, че в рамките на исковия период ответницата М. Д. Г. се
легитимира като потребител на топлинна енергия не само с оглед качеството си на
3
собственик на 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот,
на колкото принципно се равнява и посочената от ищеца с исковата молба квота – 2/4, но
също така и с оглед данните по делото, че именно тя се явява негов реален ползвател, с
оглед подаденото от нейно име заявление - декларация за откриване на партида с вх. №
614/04.04.2016 г., поради което именно тя следва да отговаря за вземанията за цена на
топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия. Най-напред, от
съдържанието на представения нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ от 23.09.1976 г. (л.
10-11 от делото) се установява, че Л. Т. М. и Д. Ц. М. са признати за собственици на
апартамент (жилище) № 9, находящ се в жилищна сграда – бл. 27, вх. А, ет. 4, комплекс „***
заедно с избено помещение № 12, както и 1,162 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена, като с оглед
представеното удостоверение за идентичност на административен адрес, издадено от „***
(л. 20 от делото), същият изцяло съответства на процесния недвижим имот, за който се
отнасят и заявените с исковата молба претенции. Доколкото изрично не е предвидено нещо
друго, съдът приема, че апартаментът, предмет на придобивната сделка от 23.09.1976 г., е
придобит от Л. Т. М. и Д. Ц. М. при условията на разделност, т. е. при равни дялове, с оглед
на което всеки един от тях е станал носител на по 1/2 идеална част от правото на
собственост върху него – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС. На следващо място, от представеното
удостоверение за наследници с изх. № РНД16-УГ01-2823/16.03.2016 г., издадено от
Столична община, р-н „Надежда“ (л. 13 от делото) става ясно, че Л. Т. М. е починала на
08.03.1977 г., оставяйки за свой единствен наследник по закон Д. Ц. М. – син, при което
може да се направи извод, че на основание наследствено правоприемство след смъртта на
майка си той е придобил и притежаваната от нея 1/2 идеална част от правото на собственост
върху имота, респ. е станал негов изключителен собственик, доколкото на самостоятелно
основание е бил носител на останалата такава, легитимирайки се като такъв въз основа на
придобивната сделка от 23.09.1976 г., в която той лично е участвал. По-нататък по делото се
установява, че Д. Ц. М. е починал на 06.09.1983 г., за което свидетелства представеното
удостоверение за наследници с изх. № УГ01-2494/09.03.2016 г., издадено от Столична
община, р-н „Надежда“ (л. 14 от делото), като при липсата на данни относно
осъществяването в периода от смъртта на майка му през 1977 г. до настъпване на
собствената му смърт през 2016 г. да са се осъществили юридически факти, довели до
промяна в правата върху него, съдът приема, че процесният апартамент № 9 е бил част от
наследствената му маса, а това означава, че на основание наследствено правоприемство като
негови собственици се легитимират наследниците му по закон, а именно: В. М. М. – съпруга,
М. Д. Г. – дъщеря и Цв. Д.в М. – син, всеки от които е станал носител на по 1/3 идеална част
от правото на собственост върху него – арг. чл. 9, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1 от ЗН. Нещо повече,
видно от удостоверение за наследници с изх. № 766/07.10.2021 г., издадено от община
Радомир (л. 16 от делото), на 30.06.2019 г. е починала и В. М. М., оставяйки за свои
наследници по закон М. Д. Г. – дъщеря, В. Ц. М. и Р. Ц. М., последните двама низходящи на
починалия преди наследодателката техен баща – Цв. Д.в М. – арг. чл. 10, ал. 1 ЗН, при което
притежаваната от нея 1/3 идеална част от съсобствеността също е преминала в
патримониума наследниците й по закон, част от които е ответницата М. Д. Г., при което
може да се направи извод, че след смъртта на майка си тя е придобила съответната част от
притежаваната от нея общо 1/3 идеална част, т. е. 1/6 идеална част, като на самостоятелно
основание, в качеството на наследник на баща си Д. Ц. М., тя вече е била носител на 1/3
идеална част от правото на собственост върху имота, което означава, че обемът от
притежаваните от нея права се равнява на общо 3/6 идеални части, или 1/2 идеална част,
колкото се поддържа и от ищеца. Това е така, доколкото по делото не се твърди преди или по
време на исковия период да са се осъществили юридически факти, довели до промяна в
притежавания от нея обем от права, поради което съдът приема, че това е било така
4
включително и в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за който се отнасят исковите
претенции, още повече, че по делото изобщо не е релевирано оспорване в тази насока. Нещо
повече, както се посочи по-горе, ответницата М. Д. Г. е декларирала този факт пред
топлофикационното дружество, подавайки до него заявление с вх. № 614/04.04.2016 г. за
откриване на партида на нейно име, което на отделно основание легитимира посоченото
лице като потребител на топлинна енергия. В тази връзка следва да се отбележи, че според т.
1 от ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, ВКС, няма пречка да бъде
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ (собственик, вещен ползвател), за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от
договора, и този правен субект да дължи цената на доставената топлинна енергия. На още
по-силно основание такъв писмен договор може да се сключи и със
съсобственик/съпритежател на вещно право на ползване върху имота като в такъв случай
задължено лице може да е само този съсобственик/съпритежател. Съсобственикът не се
нуждае от договор с останалите съсобственици, за да ползва изцяло съсобствения имот – по
силата на своята собственост той има право сам да ползва целия имот. В случая, по делото
се установява, че искането на ответницата М. Д. Г. до ищеца за откриване на партида на
нейно име от 04.04.2016 г., т. е. преди исковия период, е било удовлетворено от
топлофикационното дружество, което е приело искането за сключване на договор, като
според представените от третото лице - помагач документи титуляр на партида с аб. №
145202 е била само М. Д. Г. и всички документи за доставка на топлинна енергия са
издавани на нейно име. Следователно, уговорено е нещо различно от чл. 153 ЗЕ, като тази
разпоредба намира приложение само при липса на изричен договор относно доставката на
топлинна енергия. Това лице е прието като единствен клиент на топлинна енергия за имота,
съответно останалите ответници по делото В. Ц. М. и Р. Ц. М. не са такива. В допълнение
относно направата на такъв извод следва да се отбележи, че при внимателно проследяване
на осъществилите се множество юридически събития – настъпила смърт на лицата,
легитимиращи се като собственици на процесния апартамент № 9 по силата на нотариалния
акт от 23.09.1976 г., както и на част от техните преки наследници, действително би могло да
се направи извод, че принципно като носители на останалата 1/2 от правото на собственост
върху процесното жилище биха се легитимирали именно последните двама (по 1/4 всеки), в
качеството им на наследници на Цв. Д.в М., починал на 20.04.2015 г. Това е така, доколкото
съгласно чл. 48 ЗН съставът на наследството се придобива с приемането му, а приемането
произвежда действие с откриване на наследството, т. е. въвежда се законова презумция, по
силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН от откриване на
наследството по смисъла на чл. 1 от същия до доказване приемане на наследството по опис
или отказ от наследство. В случая обаче, прави впечталение, че както към момента на
подаване на исковата молба – 05.05.2023 г., така и към момента на приключване на устните
състезания по делото, посочените лица са били малолетни, т. е. недееспособни, а в
разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН се предвижда, че недееспособните приемат наследство само
по опис, т. е. уредена е особена защита на този кръг от лица. Следователно, в настоящата
хипотеза приложение следва да намерят разясненията, възприети в мотивната част на ТР №
1 от 23.01.2024 г. по тълк. д. № 1/2021 г., ОСГК, ВКС, че приемането на наследство по опис е
винаги изрично приемане и се упражнява чрез волеизявление, което е формално
(обективирано в писмено заявление), направено пред районния съд по местооткриване на
наследството. Уредбата по отношение на субектите, посочени в чл. 61, ал. 2 от ЗН е
императивна – изискването за приемане по опис като форма на приемане е въведено именно
за защита интересите на недееспособните. Доколкото посочената разпоредба предписва, че
недееспособният може да приеме наследството само по опис, т. е. изрично, от това следва, че
той не може да го приеме чрез конклудентни действия, защото не може да формира
5
самостоятелно воля. В случая, по делото не са ангажирани никакви доказателства за
приемане от ответниците В. Ц. М. и Р. Ц. М. на наследството на баща им Цв. Д.в М. по опис,
каквото е изискването на чл. 61, ал. 2 ЗН, като с оглед горните тълкувателни разяснения
съдът не дължи изследване на въпроса относно предприети от тях конклудентни действия в
тази насока, тъй като наличието на такива е ирелевантно. Ето защо, предвид липсата на
ангажирани по делото доказателства относно приемане на наследството на Цв. Д.в М. по
опис от ненавършилите пълнолетие негови наследници от първи ред, каквото е
императивното изискване на чл. 61, ал. 2 ЗН, съдът приема, че се касае за хипотеза на
незаето наследство, като в този случай кредиторите на наследството могат да удовлетворят
своите притезания от имуществените права, намиращи се в наследствената маса чрез
назначен от съда управител на наследството. Изложеното представлява самостоятелно
основание да се приеме, че посочените лица нямат качеството на потребители на топлинна
енергия за битови нужди, т. е. не са обвързани от облигационна връзка с предмет – доставка
на топлинна енергия с „*** по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***,
което от своя страна обуславя извод, че те не се явяват материалноправно легитимирани да
отговарят по предявените искове, поради което по отношение на тях същите са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Ето защо, с оглед изложеното по-горе по отношение на ответницата М. Д. Г.,
притежаваща качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по отношение
на него в рамките на исковия период, следва да се приеме за установено, че съобразно
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката тя се явява задължено лице за
заплащане на потребената такава в процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответницата М. Д. Г. да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или
да е предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което съдът
прави извод, че между нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба
на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 от ЗЕ. Съгласно
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 09.09.2002 г., списък към него и
договор № 4364 от 27.09.2002 г. (л. 21-24 от делото), както и индивидуалните справки за
топлинна енергия и протоколи за отчет (л. 120-123 от делото) в рамките на исковия период
услугата по индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата - етажна собственост,
находяща се на адрес: ***, е била възложена и извършвана от третото лице – помагач - „***.
6
Съдът намира за неоснователно наведеното с отговора на исковата молба на
ответницата Р. М. възражение, че договорът между етажната собственост и фирмата за
дялово разпределение няма обвързващо действие, тъй като не е подписан от надлежно
упълномощено лице и срокът му е изтекъл. Представеният в заверен препис списък на
етажните собственици (л. 24 от делото) е подписан от голяма част от тях, включително и от
наследодателката на ответниците Виолета М., като по делото нито се твърди, нито се
доказва решението на общото събрание да е било атакувано от нея по реда на ПУРНЕС
(отм., но действащ към момента на вземане на решението). Ето защо, съдът намира, че това
решение обвързва всички етажни собственици, включително и ответницата М. Д. Г. предвид
установеното титулярство на нейната наследодателка на правото на собственост върху
самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост през исковия период. В случая
се касае за сделка – решение на общност от субекти – етажни собственици, което е взето на
проведено общо събрание, осъществено по определен в закона ред и които решения имат
действие по отношение на всички субекти в общността, включително и ответницата. Нещо
повече, по делото се установява, че за процесния период дяловото разпределение в
процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач
„***, като видно от приетите и неоспорени документи за връчване на изравнителни сметки
и формуляр за отчет, подписан от ответницата Г., която не е оспорила авторството на
подписа си, страните са изпълнявали поетите по договора задължения, като потребителите,
вкл. и тя самата са допускали представителите на третото лице – помагач за отчитане до
адреса, с което фактически са потвърдили обвързаността си от договора за топлинно
счетоводство и след изтичане на уговорения в него срок. За пълнота следва да се отбележи,
че съгласно чл. 139б ЗЕ, потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни са изберат
лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение,
за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното предприятие или
доставчика на топлинна енергия. В случая, не се твърди общото събрание на етажната
собственост да е избрало друго, различно от посоченото в договора от 27.09.2002 г. лице,
което да извършва дяловото разпределение, нито ищецът да е уведомен писмено за новия
избор. Ищецът е доставял топлинна енергия на адреса, а потребителите не могат да черпят
права от неизпълнението на собственото си задължение.
Действително претендираните от ищеца суми се основават на съставени от него частни
документи - извлечения от сметки и съобщения към фактури, които не представляват
доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй като не се ползват с
обвързваща съда материална доказателствена сила. Ето защо, съдът приема, че принципно
те не са от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през
релевантния период за процесния имот. В същото време обаче за установяване на факта на
предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на претендираната цена, по делото
е прието без оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в процесната сграда –
етажна собственост е измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ
топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните разходи са
приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за
сметка на топлофикационното дружество. Изяснява се, че през процесния период в имота не
са начислявани суми за отопление, а единствено такива за битово гореща вода и сградна
инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, достигайки се до крайния извод,
че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така, сумите
за битово гореща вода са начислявани съгласно т. 5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1 на
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, а сумите сградна инсталация
съобразно посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към същата Наредба
– между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота – 209 куб. м. и този на
етажната собственост – 7335 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово
7
разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с
нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално
доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от
ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и свидетелствата за
метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общият
топломер в абонатната станция е преминал изискуемите метрологични проверки в
съответствие с изискванията на ДАМТН, без по делото да са ангажирани доказателства за
опровергаване на този извод. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период
нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11
равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2
изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална
месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. В случая, при съобразяване на резултата от
изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че
стойността на реално доставеното до имота количество топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на сумата от 1 228,24 лв., представляваща сбор между
прогнозно начислените суми по фактури (1 144,26 лв.) и сумите за доплащане от абоната по
изравнителните сметки (83,98 лв.), като посочената стойност е без предишни неплатени и
просрочени суми и без начисляване на лихви по тях, без по делото да се твърди посочената
сума да е била заплатена.
В случая, по отношение на ответницата М. Д. Г. исковата претенция се претендира в
по-малък размер от 598,99 лв., поради което предявеният срещу нея главен иска за цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е основателен и следва да се
уважи изцяло.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., чиято обща стойност не се спори, че се равнява на посочения
от ищеца размер от 68,11 лв. Това е така, тъй като съгласно чл. 22 от Общите условия на
ищеца дяловото разпределение на топлинната енергия се извършва възмездно от продавача
по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността
на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата – етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване на изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
В чл. 36 от общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на сградата на клиент и цена на отчитане на
един уред за дялово разпределение. Редът и начинът за заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
С договора от 03.06.2020 г., в сила от 01.05.2020 г. (л. 32-39 от делото), сключен между
8
ищеца и „***, страните са договорили заплащане от „*** на ползваните услуги съгласно
Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово
разпределение в тях. Договорено е цената да се определя първоначално и да се актуализира
ежегодно до 30-ти април за следващия отчетен период. Както се посочи по-горе, представен
е и договор от 27.09.2002 г., сключен между етажните собственици в процесната сграда и
фирмата за дялово разпределение, с който страните са договорили отделна абонаментна цена
за отчитане на показанията на индикаторите за разпределение на топлинна енергия и разхода
за отопление, водомерите за топла вода, поддръжката на монтираните уреди и изготвянето
на обща и индивидуални сметки.
Ето защо, предвид ангажираните по делото доказателства, ищецът „*** се легитимира
като носител на вземането за цена на извършваната услуга дялово разпределение за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., чиято обща стойност съдът приема, че възлиза на
посочената от ищеца сума от 68,11 лв., която не се твърди и не се доказва да е била
заплатена.
В случая, по отношение на ответницата М. Д. Г. исковата претенция също се
претендира в по-малък размер от 34,05 лв., поради което предявеният срещу нея главен иска
за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е
основателен и следва да се уважи изцяло.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми за главница следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 05.05.2023 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за заплащане на лихва за забава предполага установяване
от ищеца наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответниците в
забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят, а не от датата на публикуване на общата фактура на интернет – страницата
на продавача, поради което ирелевантно се явява това обстоятелство за поставянето на
ответниците в забава. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. не е необходимо отправянето на покана или предприемането на
други действия от страна на ищеца /така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д.
№ 11883/2019 г./. По делото не се спори, че размерът на лихвата за забава върху
претендираната главница за цена на топлинна енергия се равнява на посочената от ищеца
обща сума от 125,53 лв., начислена за претендирания период от 15.09.2021 г. до 30.03.2023 г.
Ето защо, предявеният срещу ответницата М. Д. Г. акцесорен иск за лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия в размер на 62,77 лв., начислена за периода от
15.09.2021 г. до 30.03.2023 г., също е основателен и следва да се уважи изцяло.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда – 05.05.2023 г. и касаеща
процесния период, поради което в тази част предявената срещу ответницата М. Д. Г.
акцесорна претенция за сумата от 6,47 лв., начислена за периода от 16.07.2020 г. до
30.03.2023 г., е неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора – частична основателност на предявените искове, право на
9
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски,
съразмерно с уважената част от предявените срещу ответницата М. Д. Г. искове, които
възлизат на 247,69 лв. – платена държавна такса, депозит за СТЕ и юрисконсултско
възнаграждение, определено в минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ,
бр. 8 от 2017 г./, вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалните му представители, както и липсата на фактическа и правна сложност на
делото. Сторените от ищеца разноски за депозит за особен представител на ответницата Р. Ц.
М. следва да останат за негова сметка с оглед възприетия по-горе извод за неоснователност
на предявените срещу нея искове. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците не
следва да се присъждат разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, с оглед
липсата на изрично искане в този смисъл, а и на доказателства за извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ет. 4, ап. 9 да заплати на „***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 598,99 лв., представляваща цена на топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на
адрес: ***; сумата от 34,05 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2023 г. до окончателното им
заплащане, както и сумата от 62,77 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 30.03.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 6,47 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 30.03.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***
срещу Р. Ц. М., ЕГН **********, с адрес: *** осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва:
299,50 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***; 31,38 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 30.03.2023 г.; 17,03 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., както и 3,24 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 16.07.2020 г. до 30.03.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на исковата молба – 05.05.2023 г. до окончателното им заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***
срещу В. Ц. М., ЕГН **********, с адрес: *** осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва:
299,50 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***; 31,38 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 30.03.2023 г.; 17,03 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., както и 3,24 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 16.07.2020 г. до 30.03.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на исковата молба – 05.05.2023 г. до окончателното им заплащане.
10
ОСЪЖДА М. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ет. 4, ап. 9 да заплати на „***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
247,69 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ищеца *** – „***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11