РЕШЕНИЕ № 8

 

гр. Бургас, 10.06.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Илияна Гальова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов адм. д. № 6/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод жалбата на Д.Г.К., Д.Г.М. и И.Г.Б., трите със съдебен адрес ***, против Заповед № 8-Z-265/13.03.2019 год. на Кмета на Община Созопол, с която, на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, § 31, ал. 1 и 2 и § 62, ал. 6 и 9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, е одобрена сума в размер от 515,96 лева и е наредено изплащането й в полза тримата наследници на Е. Н. П., поч. през 1959 год.; ангажират доказателства и молят за присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на жалбата е § 31, ал. 3, ПЗР на ППЗСПЗЗ.

Ответната община не изразява становище по жалбата, не ангажира доказателства.

Съдът намира жалбата за допустима – подадена от активно легитимирани лица в законовия преклузивен срок, съдържа необходимите реквизити.

Съдът, след запознаване със становището на жалбоподателите, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от представеното по делото удостоверение, тримата жалбоподатели са легитимирани като наследници по закон на Е. Н. П., б. ж. на с. Крушевец, Община Созопол, поч. през 1959 год. С т. 2 на Решение № 3898/18.01.2008 год. на ОСЗ-Созопол, в полза на наследниците на посоченото лице е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 5.787 дка, находяща се в местността „Каратопрак“, землището на с. Крушевец, попадаща в територия по § 4 на ЗСПЗЗ. Със заявление от 01.03.2019 год. до кмета на Община Созопол жалбоподателите са поискали заплащане на обезщетение по § 4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ, предвид възстановената им по-малка площ от имота съгл. плана на новообразуваните имоти. С обжалваната в настоящото производство Заповед № 8-Z-265/13.03.2019 год. на наследниците на Евтим Петков е одобрена сума от 515,96 лева и е наредено изплащането й на тримата жалбоподатели – на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 31, ал. 1 и 2 и § 62, ал. 6 и 9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира жалбата за основателна. Атакуваната Заповед № 8-Z-265/13.03.2019 год. е индивидуален административен акт, постановен от компетентен орган в необходимата форма, при спазване на материалната компетентност. От съдържанието на заповедта, обаче, е видно постановяването й в нарушение на материалния закон. Административният орган е посочил различни законови основания за определяне на паричното обезщетение, като не става ясно кое от тях е приложимото спрямо правоимащите лица-жалбоподатели. Разпоредбата на § 31, ал. 1 и 2, ПЗР на ППЗСПЗЗ урежда правата на лицата по § 4а, 4б, 4в и 4з, ЗСПЗЗ, като определя и начина за извършване на оценката – по ППЗДС, ЗМДТ или по пазарни цени (ал. 2), но от процесната заповед и от данните по делото не е ясно кой ред на изчисление е приложен.

Като основание за издаване на заповедта са посочени и разпоредбите на § 62, ал. 6 и 9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, които уреждат различни хипотези, а в настоящото дело няма яснота коя от тях е визирана с обжалвания административен акт.

Съдът намира, че незаконосъобразността на заповедта произтича и от липсата на данни за комисията, определила оценката на земеделската земя. В представения оценителен протокол от 11.03.2019 год. е отбелязано, че комисията е назначена със заповед на кмета на Община Созопол от 10.08.2018 год., но такъв акт не е представен по делото; няма и данни възоснова какви критерии, за каква по площ земя и как точно е определена сумата от 515,96 лева.

В горната дясна част на оценителния протокол е отбелязано одобряването на оценката от кмета на общината (той е положил и подписа си), докато в първата част на диспозитива обжалваната заповед също се отнася към одобряване на определената оценка. Така манифестираната на две места воля на кмета на общината да одобри определената от комисията оценка въвежда неяснота относно подлежащия на обжалване административен акт, който следва да бъде съобщен на заинтересованите лица, с оглед обжалването му – по реда на § 31, ал. 3, съотв. § 62, ал. 5 или ал. 8 от ППЗСПЗЗ.

Изложеното мотивира съда да приеме, че обжалваната заповед на кмета на Община Созопол е незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен, а преписката – върната на административния орган за законосъобразно произнасяне.

Основателността на жалбата налага осъждане на ответника да заплати на тримата жалбоподатели деловодни разноски в размер от 600 лева – адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 144, АПК).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 172, АПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 8-Z-265/13.03.2019 год. на Кмета на Община Созопол, с която, на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, § 31, ал. 1 и 2 и § 62, ал. 6 и 9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, е одобрена сума в размер от 515,96 лева и е наредено изплащането й в полза наследниците на Евтим Николов Петков – Д.Г.К., Д.Г.М. и И.Г.Б..

 

ВРЪЩА преписката на Кмета на Община Созопол, за произнасяне със законосъобразен акт, при съобразяване с указанията, изложени в мотивната част на настоящото съдебно решение.

 

ОСЪЖДА Община Созопол, код по БУЛСТАТ: *********, със седалище гр. Созопол, пл. „Хан Крум“ № 2, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 143, ал. 1, АПК, да заплати на Д.Г.К., ЕГН **********, Д.Г.М., ЕГН **********, и И.Г.Б., ЕГН **********, трите със съдебен адрес ***, деловодни разноски в размер от 600 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по касационен ред пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от връчване на препис от акта.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ П.Атанасов

Вярно с оригинала|:

И.Г.