№ 15
гр. Варна , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
като разгледа докладваното от Петя И. Петрова Въззивно гражданско дело №
20213000500203 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по ч.гр.д. № 203/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд е по
реда на чл.463, ал.2 ГПК вр. с чл. 274, ал.1, т.2 ГПК и е образувано по жалба вх. № 3639 от
24.02.2021 г. на Я. К. М., подадена чрез адв. П.П., против решение № 315/15.02.2021 г. по
гр.д. № 2644/2020 г. на ВОС, с което е оставена без уважение жалбата му вх. №
12792/26.06.2020 г. срещу разпределение от 23.06.2020г., изготвено по изпълнително дело №
20107110401375 по описа на ЧСИ Д.П.Я., рег. № 711, район на действие ОС – Варна.
Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното решение е неправилно – постановено
при съществени нарушения на процесуалния закон, материално незаконосъобразно и
немотивирано. Молил е за отмяната му и за извършване на ново разпределение при
съобразяване на възраженията му, заявени и с жалбата пред окръжния съд. Завил е и
доказателствени искания за изискване на цялото изпълнително дело, за задължаване на НАП
да представи подробно удостоверение за задълженията на длъжника; евентуално за
назначаване на експертиза за установяване на изискуемостта на вземанията на НАП и за
лихвите; за изискване на информация от НАП дали длъжникът е заявявал искания за
отписване на задълженията, поради изтекла давност. Приложил е копия от удостоверения на
НАП за наличие или липсата на задължения и обезпечителни мерки.
ТД на НАП–Варна, чрез юк. Х. А., е оспорил жалбата и по съображения за
неоснователността й и такива за правилността на обжалваното решение е молил за неговото
потвърждаване.
1
Първоначалният взискател и длъжникът не са подали отговор на жалбата.
Жалбата е в срок, подадена e от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ
на обжалване акт на съда, поради което е допустима. Разгледана по същество - тя е частично
основателна по следните съображения:
Производството по изпълнително дело № 20107110401375 по описа на ЧСИ Д.П.Я. е
било образувано на 21.09.2010 г. въз основа на изпълнителен лист от 17.09.2010 г., издаден
по гр.д. № 1668/2009г. по описа на Окръжен съд Варна, по молба на Д.Н.П.. против
длъжника „Иновейтив Криейшънс" ЕООД за събиране на парично вземане. В хода на
производството са присъединени взискатели, включително взискателят НАП по реда на чл. 458
ГПК и настоящият жалбоподател Я. К. М. по реда на чл. 456 ГПК с молба вх. №
2517/08.02.2013 г. По искане на присъединените взискатели, изпълнението е насочено срещу
недвижим имот на длъжника, находящ се в жилищна сграда в гр. Варна, СО „Ален мак", в
имот, съставляващ ПИ № 180, в кв. 15 и представляващ апартамент №1, със застроена площ
от 31,02 кв.м. Последвали са няколко публични продани - обявени за нестанали, както и
последна от 11.02.2020г. до 11.03.2020г. - проведена редовно, на която е обявен купувач на
имота. За проданите са изготвяни от вещо лице и актуални пазарни оценки, послужили на
съдебния изпълнител при определяне на началната тръжна цена. Четири оценки на вещото
лице са били заплатени от взискателя Я. К. М. – настоящ жалбоподател, съответно на
05.10.2018 г., 31. 10.2019 г., 05.07.2019 г. и 22.02.2019 г. общо на стойност 500 лв. След
проведена публична продан на този недвижим имот на длъжника и доколкото внесената
цена е била недостатъчна за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели, е изготвено и
обжалваното пред окръжния съд разпределение на събраната сума от 14 430,20 лв. (погрешно
посочена в диспозитива на протокола за предявяване на разпределението като 13292,60 лв.),
предявено на страните на 23.06.2020 г. В същото, на осн. чл. 136 от ЗЗД, са приети и разпределени:
По т. 1.1 в полза на ЧСИ сума от 1 146,19 лв. на осн. чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД, представляващи
дължими такси по изпълнението; по т.1.2 в полза на Община Варна – 2,44 лв. такса битови
отпадъци за имота на осн. чл. 136, ал.1 т.6 ЗЗД; т.1.3. В полза на взискателя НАП Варна сума в
размер на 13 281,57 лв. на осн. чл.136, ал.1 т.6 ЗЗД. Кредиторите са хирографарни.
Според приложеното към момента на изготвяне на разпределението удостоверение от НАП
задължението към държавата е в размер на 694 535,65 лв.
В жалбата си пред окръжния съд, Я. К. М., чрез адв. П., е навел оплаквания: че
съдебният изпълнител не е разпределил в полза на жалбоподателя сумата от 500 лв. за
сторените от него разноски за актуализиране на оценката на продадения на публична продан
имот, средствата от която са разпределени; че съдебният изпълнител неправилно
разпределил суми в полза на присъединения взискател НАП, вземането на когото било
погасено по давност. Настоявал е за отмяна на обжалваното разпределение и за извършване
на ново.
Взискателят ТД на НАП-Варна е депозирал възражение, в което е изразил становище
2
за законосъобразност на обжалваното разпределение.
По делото са приложени преписи от изпълнителното дело, необходими за
разрешаване на поставените въпроси.
По възражението за разноските от 500 лв. за оценките на вещото лице:
В реда по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД подлежат на удовлетворяване в пълен размер
вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за
исковете по чл. 134 и чл. 135 от ЗЗД – от стойността на имота, за който са направени, спрямо
кредиторите, които се ползват от тези разноски. В случая, доказани по делото са сторените
от настоящия жалбоподател плащания за изготвяне на актуалните оценки на имота от вещо
лице, които оценки са разноски пряко свързани с конкретния способ на изпълнение и с
публичната продан на имота, сумата от който е предмет на разпределението. Тези разноски
се ползват с привилегията по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД и предхождат вземанията на Общината
и на НАП по чл. 136, ал.1 т.6 ЗЗД. Вярно е, както е посочил и окръжния съд, че не всички
разноски по изпълнителното дело се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по
този ред, както и че с такова право се ползват разноските на първоначалния взискател по
осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят и за
образуване на изпълнителното дело, както и възнаграждението за един адвокат, както и че
не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване никакви разноски на
присъединени взискатели, освен разноските по исковете по чл. 134 и чл. 135 от ЗЗД,
съгласно задължителните разяснения в т. 6 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК.
Визираните в последното разноски на присъединените взискатели, които не се ползват с
привилегията, обаче са онези, които те са сторили по образуваните от тях дела и до
присъединяването им по изпълнителното дело, сумите по което се разпределят. В случая,
разноските, които Я. К. М. в качеството на взискател е сторил по настоящото изпълнително
дело и при бездействието на останалите взискатели, са били необходими за реализиране на
продажбата на имота и подлежат на присъждане с привилегията по чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД.
По възражението за давността:
В случая, за да разпредели сума на присъединения по право взискател, при изготвяне
на разпределението, съдебният изпълнител се съобразява с посочения от взискателя размер
в изисканото от него удостоверение, което в случая съдебният изпълнител е сторил.
Последният няма правомощията да изследва в изпълнителния процес материалноправния
въпрос за погасяване на вземането по давност, включително и това на държавата,
независимо от специалната възможност в чл. 173, ал.2 ДОПК за служебното, без изрично
изявление на длъжника, установяване на изтеклия срок. Доколкото, взискателят е заявил за
събиране посоченото в удостоверението вземане, се налага извода, че той не го е отписал
поради изтеклата погасителна давност в нарочна процедура по ДОПК. Затова оплакванията
на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Предвид принципния отговор на въпроса,
не следва да се събират и посканите от жалбоподателя доказателства във връзка с това
3
възражение.
С оглед изложените съображения, решението на окръжния съд следва да бъде
отменено и разпределението на ЧСИ в обжалваната му част – също и да бъде изготвено
ново разпределение, при което и в съответствие с кредитираното от съда заключение на
вещото лице, депозирано пред окръжния съд, сумата от проданта следва да бъде
разпределена, както следва: По т. 136, ал.1, т.1 ЗЗД: - в полза на ЧСИ - сума от 1 146,19 лв.,
представляваща дължими такси по изпълнението, от които: 61,10 лв. по т.31 от ТТРЗЧСИ; 654 лв.
по т.4, т.5, т.10 от ТТРЗЧСИ; 431,09 лв. по т.26 от ТТРЗЧСИ; - в полза на Я. К. М. - сума от 500
лв. разноски за вещо лице за изготвяне на оценки на имота; По т.136, ал.1 т.6 ЗЗД: - в полза
на Община Варна – сума от 2, 44 лв. – дължима ТБО за имота;- в полза на НАП Варна – сума
от 12 781,57 лв.
Предвид горното и на осн. чл. 463, ал. 2 ГПК, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 315/15.02.2021 г. по гр.д. № 2644/2020 г. на Варненския
окръжен съд, както и разпределение от 23.06.2020г., изготвено по изпълнително дело №
20107110401375 по описа на ЧСИ Д.П.Я., рег. № 711, район на действие ОС – Варна, КАТО
вместо това ПОСТАНОВИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ сумата от 14 430,20 лв., постъпила от публична продан на недвижим
имот (апартамент с идентификатор № 10135.2515.180.1.1, находящ се в гр. Варна, СО „Ален
мак" с площ от 31,02 кв.м.), извършена по изпълнително дело № 20107110401375 по описа
на ЧСИ Д.П.Я., рег. № 711, район на действие ОС – Варна, както следва:
Вземания с привилегия:
По т. 136, ал.1, т.1 ЗЗД:
- в полза на ЧСИ - сума от 1 146,19 лв., представляваща дължими такси по изпълнението,
от които: 61,10 лв. по т.31 от ТТРЗЧСИ; 654 лв. по т.4, т.5, т.10 от ТТРЗЧСИ; 431,09 лв. по т.26 от
ТТРЗЧСИ;
- в полза на Я. К. М. - сума от 500 лв. разноски за вещо лице за изготвяне на оценки
на имота;
По т.136, ал.1 т.6 ЗЗД:
- в полза на Община Варна – сума от 2, 44 лв. – дължима ТБО за имота;
- в полза на НАП Варна – сума от 12 781,57 лв.
4
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5