№ 19074
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. А.А
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20231110107024 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С....... срещу В. А. И. с ЕГН:********** и У. Т. роден на
********г., канадски гражданин, с която ищецът моли ответниците да бъдат
осъдени да заплатят при условията на разделност следните суми:
В. А. И. с ЕГН:**********, сумата от 274.62лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.11.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
входиране на исковата молба до изплащане на вземането, и 53.62 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 26.01.2023г., както и сума за
дялово разпределение за периода м.01.2020г. - м.04.2021г. в размер на
10.85лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 2.43лв. - мораторна
лихва за периода от 04.03.2020г. до 26.01.2023г.,
У. Т. сумата от 274.62лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.11.2019г. до м.04.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата от входиране на исковата молба
до изплащане на вземането, и 53.62 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2020г. до 26.01.2023г., както и сума за дялово разпределение за периода
м.01.2020г. - м.04.2021г. в размер на 10.85лв.- главница, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане
на сумите и 2.43лв. - мораторна лихва за периода от 04.03.2020г. до
1
26.01.2023г.,
В исковата молба ищецът „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, поддържа, че
ответниците, в качеството си на наследници на П. З. И. с ЕГН: **********,
починал 2014г. дължат процесните суми тъй като техният наследодател се
явява потребителна на толинна енергия, по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се
явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди относно
топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които
имат характер на договор между топлопреносното предприятие и
потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за
продажба на топлинна енергия от „Т. С.” ЕАД на потребители за битови
нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период.
Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на
месечните задължения в определения за това срок, считано от датата на
публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца, като
обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки.
Посочва, че публикуването на данни за дължими суми за ТЕ в интернет
страницата на дружеството ищец се извършва в присъствието на нотариус, за
което се съставят констативни протоколи. Твърди, че топлоснабденият имот се
намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна
енергия било извършвано от „Н. И.“ ЕАД съобразно сключения между това
дружество и сградата в етажна собственост договор, като цената за услугата се
заплаща от потребителя на ищеца, а последният, от своя страна, заплаща на
дружеството топлинен счетоводител.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговор и от назначения на У. Т.
особен представител и от В. А. И.. И с двата отговора се оспорват
предявените искове по основание и размер и се прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Третото лице помагач не е взело становище по исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД
във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже,
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че
е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва
2
възлиза именно на спорната сума;
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните
факти е да докажат погасяване на задълженията.
Първият спорен въпрос е дали наследодателят на ответниците е имал
качеството на потребител.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1
ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни
общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна
енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според
легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.
07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При
действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл.
150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за
битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който
ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции
от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
3
По делото не е представен договор за доставка на топлинна енергия
между ищеца и наследодателя на ответниците или със самите ответници.
Не е представено и доказателство че наследодателят на ответниците или
самите ответници са собственици или притежатели на право на ползване
върху топлоснабдения имот.
При това положение съдът намира, че между ищеца и ответника не са
налице облигационни отношения.
При това положение исковете подлежат на отхвърляне.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ответникът В.
А. И. с ЕГН:**********. Той е представил доказателства за сторени разноски
в размер на 400 лева, които следва да му бъдат присъдени.
По изложените мотиви 168 състав на Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, гр. С...... срещу
В. А. И. с ЕГН:********** и У. Т. роден на ********г., канадски гражданин
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответниците да заплатят при условията на
разделност следните суми:
За В. А. И. с ЕГН:**********, сумата от 274.62лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.11.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
входиране на исковата молба до изплащане на вземането, и 53.62 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 26.01.2023г., както и сума за
дялово разпределение за периода м.01.2020г. - м.04.2021г. в размер на
10.85лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 2.43лв. - мораторна
лихва за периода от 04.03.2020г. до 26.01.2023г.,
За У. Т. сумата от 274.62лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.11.2019г. до м.04.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата от входиране на исковата молба
до изплащане на вземането, и 53.62 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2020г. до 26.01.2023г., както и сума за дялово разпределение за периода
м.01.2020г. - м.04.2021г. в размер на 10.85лв.- главница, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане
на сумите и 2.43лв. - мораторна лихва за периода от 04.03.2020г. до
26.01.2023г.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С...... ДА ЗАПЛАТИ на В. А. И. с ЕГН:********** на
4
основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 400 лева разноски в производството.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ищеца „Н.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5