Решение по дело №1996/2021 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 596
Дата: 11 ноември 2021 г. (в сила от 17 декември 2021 г.)
Съдия: Нели Генчева
Дело: 20213330101996
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 596
гр. Разград, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на десети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20213330101996 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие.
Постъпила е молба от Д. П. М. и М. СТ. М. за налагане на мерки по Закона за защита от
домашно насилие по отношение на СТ. Г. СТ.. В молбата сочат, че ответницата е майка на
първия и свекърва на втората ищца, че живеят заедно в къща в с.О., че от няколко години
взаимоотношенията им са обтегнати. Конкретно твърдят, че на 23.08.2021 г. в общия им дом
ответницата ги обиждала, като ги нарекла „крадла“, „глупачка“ по отношение на първата
ищца и „глупак“, „простак“ по отношение на втория ищец, че твърдяла, че ползвали нейни
суровини за подготовка на зимнината, заканила се да вземе тази зимнина, че взела пълните
буркани с цел да унижи техния труд и усилия, както и че ги нарекла с обидни думи пред
техния син и неин внук. Твърдят, че това не е единичен случай, както и че влошените
отношения с ответницата били причина за влошаване на здравето и психическото състояние
на ищците. Претендират за заплащане на направените по делото разноски.
Ответницата счита молбата за неоснователна. Оспорва твърденията в исковата молба и сочи,
че е имало предходно дело по ЗЗДН от ответницата срещу първата ищца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа
обстановка: Между страните по делото не се спори, че ответницата е майка на втория
ищец, както и че първата ищца е съпруга на последния и молбата е подадена в преклузивния
едномесечен срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Следователно на осн. чл.3, т.4 и т.7 от Закона за
защита от домашно насилие молбата за защита по този закон е допустима. Претендира за
заплащане на направените по делото разноски.
Ищците са съставили и подписали декларации да извършено домашно насилие/л.6 и 7/, в
които са преповторили фактите, посочени в исковата молба.
1
Жилището, в което живеят страните е придобито от М. СТ. М. на 29.03.1975 г., когато той е
бил малолетен с договор за дарение от дядо му М.С. М..
Като свидетели по делото са разпитани Е. Й., близка на първата ищца, Д.М. приятелка на
ответницата и Т. М., син на ответницата и брат на втория ищец. И тримата свидетели са
категорични, че между ищците и ответницата има проблеми, както и че живеят заедно от
много години. Първата свидетелка знае за процесния инцидент от първата ищца, че
ответницата С. нападнала ищцата М. с грозни епитети и обиди и скрила обувки, които
ищците не могли да намерят. Според нея и детето се тормози от тези скандали, а ищците
имали здравословни проблеми, които обикновено се отключвали от стрес. В други случаи -
преди десет и повече години свид.Й. чувала нецензурни думи от ответницата по адрес на
ищците. Свид.М. съобщава, че пред нея ответницата не се е оплаквала от ищците, но била
споменала, че вероятно те са й обрали доматите. Според свид.М. отношенията между
страните се влошили през 2016 г., когато между тях имало инцидент, причина за който е
втората ищца. Пред този свидетел ответницата отказвала да отиде да живее при неговото
семейство, защото винаги била живяла в с.О..
Във връзка с инцидента на 23.09.2021 г. е образувана преписка №187300-6188/23.09.2021 г.
по описа на РУ на МВР Разград. Същата е по повод жалба от първата ищца. В тази
преписка е приложена заповед за незабавна защита по гр.д.№2048/2015 г. по описа на РС –
Разград, с която е наложена мярка за защита на СТ. Г. СТ. – ответница по настоящото дело,
като е задължена Д. П. М. и М. СТ. М. – ищци по настоящото дело да се въздържа от
извършване на домашно насилие. Тази заповед очевидно е във връзка с протокол за
предупреждение от 20.11.2015 г., с който М. е предупреден по реда на чл.65 от ЗМВР. Към
същата преписка са приложени и амбулаторен лист и съдебно-медицинско удостоверение на
С.. По повод на същия инцидент /от 23.08.2021 г./ е образувана и прокурорска преписка, по
която е постановено постановление за отказ да се образува досъдебно производство. Към
последната е приложен протокол за предупреждение на С. да не упражнява домашно
насилие по отношение на двамата ищци.
От обясненията на двете страни, депозирани в о.с.з. е видно, че конфликтите са се
наслагвали в продължение на години и са се обостряли от различни житейски ситуации.
По делото са представени медицински документи и рецепти на ищците, както и становище
на д-р Костадинова общопрактикуващ лекар /личен лекар на ищците/. В последното същата
е записала, че през 2021 г. предписала хомеопатичен медикамент на ищцата за периодично
сърцебиене, придружено със стягане в корема, а на ищеца – лекарства с тримесечни
рецепти по рецептурна книжка за завишени стойности на кръвното налягане.
Според социалния доклад, изготвен от ДСП Разград детето е привидно спокойно, не
проявява тревога от присъствието на непознати, проявило е загриженост за здравето на
родителите си, но желае да поддържа добри отношения с баба си. Споделил е, че е чувал
баба му да обижда майка му „често и много грозно“.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и като взе предвид, че по делото е
2
поискано налагане на мерки за защита, съдът счита, че това искане е неоснователно.
Действително между страните по делото има множество конфликти, които са обичайни при
съвместното съжителство на роднини по сватовство, а понякога и на такива по права линия
с различни разбирания за начина, по който трябва да се извършват и подреждат нещата.
Вероятно е тези конфликти да са се засилили с времето под влияние на различни събития, за
които съобщават както страните, така и свидетелите. Това наистина прави съвместното им
живеене много трудно и именно това съвместно живеене и конфликтите, които то поражда,
са причина за психическия дискомфорт и на ищците и на ответницата.
Налагането обаче на мерките, визирани в чл.5 от Закона за защита от домашно насилие
спрямо едната страна в конфликта не би реализирала целта на закона, тъй като в случая се
касае за конфликти, в които всяка от страните има участие. И отстраняването на ответницата
от жилището, в което тя живее от края на 60-те години /според собствените й думи – от
времето на женитбата й с бащата на ищеца/, макар и да не е собственик на същото, не
съответства на разума на закона.
Установи се, че някои от конфликтите са се развили пред сина на ищците, респ. внук на
ответницата. По отношение на тези ситуации съдът счита,че родителите, които носят
отговорност за развитието на детето, не би следвало да настройват детето с твърдението, че
влошаването на здравословното им състояние е във връзка с поведението на баба му, а да се
опитат да обяснят последното по приемлив начин /вкл. и с нейната възраст/.
Ето защо съдът намира, че следва да остави без уважение искането за налагане на мерки за
защита по чл.5 от Закона за защита от домашно насилие.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответницата направените от
последната разноски в размер на 400 лв. Съдът не счита, че платеното възнаграждение е
прекомерно с оглед минимума по чл.7, ал.1 т.4 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и обстоятелството, че делото е разгледано в две
открити с.з.
На основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН във вр. с чл.16 от Тарифа за държавните такси, събирани
от съдилищата по ГПК, ищците следва да заплатят държавна такса от 25 лв. по сметка на
Районен съд – Разград.
Водено от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. П. М., ЕГН ********** и М. СТ. М., ЕГН
********** и двамата с постоянен адрес с.О., общ***** за налагане на мерки по чл.5 от
Закона за защита от домашно насилие срещу СТ. Г. СТ., ЕГН ********** с постоянен адрес
с.О., общ***** като неоснователно.
ОСЪЖДА Д. П. М., ЕГН ********** и М. СТ. М., ЕГН ********** и двамата с постоянен
адрес с.О., общ***** ДА ЗАПЛАТЯТ на СТ. Г. СТ., ЕГН ********** с постоянен адрес с.О.,
3
общ***** сумата 400 лв. /четиристотин лева/ за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Д. П. М., ЕГН ********** и М. СТ. М., ЕГН ********** и двамата с постоянен
адрес с.О., общ***** ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на Районен съд – Разград сумата 25 лв.
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в 7-дневен срок от
връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4