№ 28299
гр. София, 11.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110152817 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал.1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и необходими,
като доказателствената им сила подлежи на изследване по същество на спора.
Следва да се приложи към настоящото дело ч.гр.дело № 20036/2023г. по описа
на СРС, 81 състав.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 20036/2023г. по описа на СРС, 81 състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.10.2024г. от 15:45 часа, за когато
да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД, както следва:
Предявени са от ищеца „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД срещу
ответника А. В. Д. реда на чл. 422 ГПК обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6
ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено по отношение на ответника А.
В. Д., че дължи на ищеца сумата от сумата 1 600,00 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит с № SO3311/25.11.2022 г., сумата 79,20 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 09.01.2023 г. до 09.01.2023 г., сумата
1
41,33 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.01.2023 г. до 12.04.2023г.,
сумата 73,00 лв., представляваща такса за експресно разследване, за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 13.04.2023г. по ч.гр.дело № 20036/2023г. по описа
на СРС, 81 състав.
Ищецът „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД твърди, че на 25.11.2022г.
между страните бил сключен Договор за потребителски кредит с №
SO3311/25.11.2022г. при предвидените условия за договор от разстояние. Поддържа, че
при сключване на договора са използвани средства за комуникация, като договорът
отговарял на изискванията на ЗЕДЕП. На ответника била отпусната сумата в размер на
1 600 лв., като същата била предоставена на кредитополучателя на датата на сключване
на договора, чрез превод по личната му банкова сметка. Твърди, че договорът е
сключен онлайн, като кредитополучателят го е подписал в профила си, в платформата
на кредитодателя, въвеждайки с текстово съобщение /смс/ персонален
идентификационен шестцифрен код, изпратен от автоматичната система, с който
кредитополучателят потвърдил съгласието си за сключване на договора. Поддържа, че
така съгласуван има силата на саморъчен подпис на основание чл. 13, ал. 4, вр. ал. 1
ЗЕДЕП. Посочва, че съобразно условията на сключения договор след получаването на
сумата кредитополучателят е получил правото да я ползва, като съгласно клаузите на
договора се е задължил да я върне в срок от 45 дни след получаването на една
погасителна вноска с падеж - 09.01.2023 г. Поддържа, че длъжникът се е задължил да
върне сума в размер на 2159,20 лв., ведно с такса за експресно разглеждане. Уточнява,
че в настоящия договор ответникът се е задължил да върне договорна лихва размер на
79,20 лв., която сочи като печалба на дружеството, начислена за периода от 25.11.2022
г. - 09.01.2023 г.; такса за експресно разглеждане в размер на 73.00 лв., като с оглед на
настъпилата изискуемост на задължението и неизпълнение от страна на ответника
твърди, че последният дължи и мораторна лихва в размер на 41,33 лева за периода
10.01.2023 г. - 12.04.2023 г. С оглед изложеното обосновава основателността на
предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът А. В. Д. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК,
с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че
възникналите облигационни отношения, касаят физическо лице, което има качеството
на потребител, съгласно параграф 13 от ДР на ЗЗП. Сочи, че процесният договор за
кредит е недействителен, поради нарушаване разпоредбата на чл. 22 ЗПК, сключен в
нарушение на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, сред
които точното определяне на ГПР и на възнаградителната лихва. Поддържа, че
въпреки че в договора е посочен годишен, фиксиран лихвен процент по кредита -
40,15 %, това не е довело до формиране на ясна представа за условията на
прилагането му и за базата, върху която е начислена заетата сума. Нарушени са и
изискванията на ЗПК и по отношение начина на формиране на ГПР. Счита, че
2
договорът е недействителен поради непредоставяне на необходимата информация.
Излага подробни съображения и по отношение на претенцията за сумата 480 лв.,
представляваща такса за експресно разглеждане, като счита същата за нищожна.
Оспорва законосъобразността и на разпоредбата на чл. 8 от договора, уреждаща такса
за удължаване на срока за връщане на отпуснатия кредит с 30, 45, 60 или 75
календарни дни, която е в размер, съгласно Тарифата на ищцовото дружество.
Противопоставя се по отношение клаузите на договора като намира същите за
неравноправни, поради липсата на индивидуално уговаряне. Моли за отхвърляне на
исковете.
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните обстоятелството относно наличието на сключен Договор за потребителски
кредит № SO3311/25.11.2022г. по силата на който в полза на ответника е предоставена
в заем сума в размер на 1600 лв.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. с чл. 240
ЗЗД в доказателствената тежест на ищеца е да установи, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по договор за предоставяне на финансови от
разстояние по договор за потребителски кредит при спазване изискванията на ЗПК и
ЗПФУР, по което заемодателят е предоставил на ответника в заем посочената сума,
срещу задължение за връщане ведно с възнаградителна лихва и нейния размер и
изпадането на ответника в забава.
УКАЗВА на ответната страна, че в негова тежест е да установи при доказване
на горните факти положителния факт на погасяване на дълга на падежа.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, както и размера на
претендираната мораторна лихва
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното
/извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимоизгодният за тях ред за
разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието (http://www.justice.govemment.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма
„Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и
съдии и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за
3
спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис III” № 54. ет. 2. ст. 204. Работно
време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с граждани -
вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/ 8955423; За повече
информация: Мариана Николова, Мария Георгиева - тел. 02/8955423.
********@**********.**; www.srs.justice.bg.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4