№ 203
гр. Кюстендил, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на петнадесети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Хр. Костадинова
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Гражданско дело №
20241500100345 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 432 от КЗ, чл. 429 от КЗ и чл. 86 ЗЗД.
М. С. Й., ЕГН ********** и Б. Ю. Е., ЕГН **********, представляван чрез своя
законен представител и родител М. С. Й., двамата с адрес: гр. Кюстендил, кв. ***, бл.
160, ет. 5, чрез адв. Н. Н. Д., със служебен адрес: гр. София, пл. „***“ № 2, сграда
„***“, ет. 3 са предявили срещу „Дженерали застраховане“ АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1504, бул. „***“ № 68, субективно
съединени искове, както следва: за сумата 140 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди претърпени от М. С. Й. и 16 000 лв. представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Б. Ю. Е., които вреди двамата са
получени в резултат на настъпило на 30.03.2024 г. ПТП в гр. Дупница, ул. „***“ № 20,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от дата на уведомяване на
ответниците с извънсъдебна претенция - 21.05.2024 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че нa 30.03.2024 г. около 14:20 ч. в гр. Дупница, ул.
„***” № 20 е настъпило ПТП, при което л.а. марка „***“, модел „А2“, pег. № ***,
управляван от ***, излизайки от паркинг на заведение за БХ „***“ гр. Дупница,
поради грубо нарушение на правилата за движение по ЗДвП, не е пропуснал
движещият се по ул. „***" л. а. марка „***", модел „Е 220", per. № ***, управляван от
***, като по този начин е реализирал удар с последния. В резултат на описаното ПТП
ищцата М. Й., като пътник на задна дясна седалка в л. а. марка „***“, е претърпяла
тежка политравма. Телесни повреди е претърпял и ищеца Б. Е..
Поддържа се, че отговорността за процесното ПТП е на водача ***, тъй като е
управлявала МПС с несъобразена скорост, без да се съобразява с конкретната пътна
обстановка, с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на
видимост, както и останалите участници в движението, с което виновно е нарушила
чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
По отношение на процесното МПС- л.а. марка „***“, модел „А2“ към датата на
събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение с ответното
1
дружество. На 21.05.2024г. ищците са депозирали писмена застрахователна претенция
пред ответното дружество с представяне на необходимия набор от документи по
смисъла на чл. 496, ал. 3 от КЗ. С електронно писмо от 05.06.2024 г. ищците са били
уведомени от застрахователя за необходимостта да представят допълнителни
документи. Изтъква се, че изисканите документи били такива, с които ищците не
разполагали. Според ищците полученото електронно писмо представлявало отказ на
застрахователя по смисъла чл. 496, ал. 2, т. 2, б. а от КТ. Поддържа се, че
застрахователят дължи законна лихва за претърпените неимуществени вреди от дата на
депозиране на извънсъдебната претенция - 21.05.2024г. до окончателното й изплащане.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди във връзка с
претърпените от ищцата Й. телесни повреди вследствие ПТП на 30.03.2024 г. се
уточнява, че е била в увредено общо състояние, с палпаторна болезненост в областта
на ляво бедро и лява половина на таза. След консултация с реаниматор, било
установено затруднено дишане, цианоза по кожа и видими лигавици, поради което Й. е
била преведена в отделение по анестезиология и интензивно лечение, където й е
извършена спешна интубация. На 02.04.2024 г. ищцата е изписана от МБАЛ „Св. Иван
Рилски-2003“ - гр. Дупница, като лечението й е продължило в домашни условия. На
27.04.2024 г. е била транспортирана със специализиран транспорт в гр. София за
контролен преглед в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" ЕАД. Във връзка с претърпените
телесни увреждания пострадалата е търпяла общо 6 дни болнично лечение. Към
настоящия момент лечението на ищцата продължавало в домашни условия, като тя
ползвала памперси за санитарни нужди и била в увредено общо състояние. Сочи се, че
ищцата е на 39 години, майка на три малолетни деца, в трудоспособна възраст, като
към настоящия момент не била в състояние да работи или да се грижи за децата си,
поради процесното ПТП и причинените й травми. От датата на ПТП била с двигателни
смущения, в постоянно принудително легнало положение, не можела сама да се
придвижва и да се грижи за себе си, пиела болкоуспокояващи постоянно, изцяло била
зависима от чужда помощ, оказвана й от нейното семейство. Твърди се, че дори при
благоприятно протичане на оздравителен процес след настъпване на функционално
възстановяване, щял да е налице период от години през който при пострадалата би
имала болка и функционална немощ след натоварване на увредените области, като
можело да настъпи значително подобрение, но не е възможно пълно възстановяване и
в бъдеще също можело да се очаква наличие на болки и ограничени движения, след
натоварване и резки промени на времето. Заявява се, че болките и страдания, търпени
от ищцата, довели до тежка депресия и тя продължавала да страда и от
постравматичен стресов синдром, изразяващ се в безсъние, често главоболие,
депресия, сънуване на кошмари, пресъздаващи моменти от произшествието и страх от
движение по пътното платно. Всички грижи относно нейното физическо здраве и
цялостно ежедневно обслужване били поети от съпруга й. Неяснотата относно
развитието на възстановяването й довела до постоянен страх за живота и бъдещето й,
несигурност и силен стрес, постоянен плач и силна депресия, което наложило
провеждането на консултации с психолог и психиатър. След извършен преглед от
психиатър й била поставена диагноза „постравматично стресово разстройство“, като й
е предписано лечение с тежки антидепресанти.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди, във връзка с
претърпените от ищеца Е. телесни повреди следствие ПТП на 30.03.2024 г., се
уточнява, че същият е бил транспортиран по спешност от ЦСМП в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов" ЕАД на 30.03.2024 г. и на същата дата е приет за лечение. Съгласно
направени изследвания били установени травма на неуточнен интраабдоминален орган
и счупени зъби. След проведеното лечение в болницата е изписан на 02.04.2024 г., като
възстановяването му до настоящия момент продължавало в домашни условия. Сочи
се, че пострадалият е бил 6 дни на болнично лечение. Търпял и ще продължава да
търпи болки и страдания за един неопределен период от време, същият се нуждаел от
медикаменти. Преди инцидента е бил изключително жизнено дете. Към настоящия
2
момент изпитвал страх и притеснение вследствие на катастрофата.
Ищците считат, че претендираните от тях размери на обезщетение съответстват
на справедливите такива. Допълват, че при определяне размера на дължимото
обезщетение съдът следва да вземе предвид и нарастващата инфлация в страната, като
тенденцията е величината на инфлационния процент, вкл. с т. нар. „скрита инфлация“.
В отговора ответникът въвежда следните възражения по иска:
Признава предявените от ищците главни искове до следните размери: 37 000 лв.
- застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата М. С. Й. неимуществени
вреди и 2 000 лв. - застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца Б. Ю. Е.
неимуществени вреди, като изразява готовност си да изплати определените
застрахователни обезщетения по представена от ищците банкова сметка. Оспорва
предявените главни искове за разликата над 37 000 лв. до претендираните 140 000 лв.
/по претенцията на М. Й./ и над 2000 лв. до претендираните 16 000 лв. /по
претенцията на Б. Е./ по основание и размер, както и изцяло акцесорните искове за
мораторна и законна лихва.
Прави възражение за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалите. Счита, че пострадалите също са нарушили правилата за
движение по пътищата, като са пътували в МПС без поставен задължителен
обезопасителен колан, с който процесното МПС е фабрично оборудвано /респ. без
задължителната система за обезопасяване на деца - детско столче/. С оглед твърдения
механизъм на ПТП намира, че с това си поведение ищците са допринесли съществено
за крайно негативните последици от ПТП. Оспорва твърдението на ищците, че всички
описани в исковата молба травми са причинени в резултат на процесното ПТП.
Оспорва твърдението, че в резултат от ПТП ищцата М. Й. е получила фрактури на
ребра /fracture costae/, доколкото в представените медицински документи липсвали
данни за счупване на ребра. Твърди, че посочените в исковата молба ръбцова
остеофитоза на задната повърхност на VIII и IX гръдни прешлени и стеноза на
вертебралния канал, като трайни хронични болестни изменения в гръбначния стълб на
ищцата /ошипяване на гръбнака и стеснения на гръбначния канал/ по никакъв начин не
биха могли да бъдат свързани с процесното ПТП и последиците от него. Заключава, че
съгласно представените медицински документи в резултат на процесното ПТП ищцата
М. Й. е получила: фрактура на седалищната кост - фрактура ос исшии синистра и
контузия на тялото - контузио торацис. Оспорва твърдението за счупени зъби в
резултат от ПТП на ищеца Б. Е., доколкото подобна травма не е установена в
медицинските документи, представени от ищеца. Намира предявените искове за
неимуществени вреди за силно завишени по размер и неотговарящи на реално
претърпените от пострадалите душевни болки и страдания, несъответстващи на
критерия "справедливост", визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Подчертава, че
лечението на М. Й. в болнични условия е протекло нормално, без усложнения. Счита,
че настаняването на пострадалия ищец Б. Е. в болнично заведение е било по – скоро за
наблюдение, доколкото всички изследвания на ищеца /параклинични и образни/ са
били в норма и не били установени никакви травматични увреди на органи и кости.
Предвид изложеното твърди, че от ищеца е претърпяно лекостепенно неразположение.
Оспорва наличието на психични последици, както и причинно - следствената връзка
между тези оплаквания на ищците и процесното събитие. Счита, че ищцовите
претенции не са съобразени по размер с обичайната съдебна практика за обезщетяване
на подобни по вид и тежест вреди, съгласно която присъжданите обезщетения са в
пъти по - ниски от претендираното. Счита, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде съобразена и социално -
икономическата обстановка в страната. Изтъква, че с оглед направеното в отговор на
исковата молба изявление за частично признание на претенциите в рамките на
законоустановения срок /3 месеца от подаване на доброволната претенция/ и след
получаване на необходимите документи /представени едва с исковата молба/
3
застрахователят е разгледал претенцията на ищците, предмет на настоящото
гражданско производство, водени в Дружеството ни под щета № ********* и №
********* и е определил застрахователно обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди в размери съответно на: 37 000 лв. - за М. Й., и 2000 лв. - за Б.
Е.. Допълва, че е налице забава на кредитора поради неоказване на съдействие от
негова страна за изпълнение на задължението му да посочи банкова сметка, по която
да бъдат преведени обезщетенията. Твърди, че с оглед поведението на ищците в хода
на разглеждане на доброволната им претенция и до настоящия момент, счита, че на
основание чл. 380, ал. 3 КЗ и чл. 95 и сл. от ЗЗД ищците следва да понесат всички
последици от неизпълнението, в т.ч, всички начислени лихви за забава. Изтъква,
анализирайки датите на приложената към исковата молба кореспонденция между адв.
Н. Д. и медицинските заведения, че представителят на ищците е бил в държане на
изисканите от застрахователя допълнителни документи още преди депозирането на
доброволна претенция по чл. 380 КЗ до ответното дружество - 21.05.2024 г., и
непредставянето им по образуваните преписки било напълно целенасочено., респ.
възразява срещу твърденията в исковата молба, че застрахователят изискал документи,
с които ищците не разполагали. Оспорва като неоснователна претенцията за разноски,
предвид направеното частично признание на исковете и факта, че не са дали повод за
образуване на настоящото производство.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени
същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК,
намери за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е от делил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване наличието на валидно към датата на ПТП - 30.03.2024 г. застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
сключена по отношение на л.а. марка „***“, модел „А2“, рег. № ***, застрахован при
ответното дружество; че на 30.03.2024 г, в гр. Дупница, е реализирано ПТП от *** -
водач на л.а, „***“ с ДК№ ***, при което са пострадали ищците М. С. Й. и Б. Ю. Е. -
пътници в л.а. „***”; че на 21.05.2024 г. ищците са депозирали извънсъдебна
претенция пред застрахователя - ответник.
Видно от представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица е, че на 30.03.2024 около 14.20 ч., в. гр. Дупница, на ул. „***“ №20 настъпва ПТП
между Участник 1 – лек автомобил марка „***“, модел „А2“, с рег.№КН9854Вт,
собственост на *** и управляван от последната, и Участник – 2 - лек автомобил
марка „***“, модел Е 220“, с рег.№ ***, управляван от ***. Като причина за ПТП е
посочено, че участник 1, излизайки от паркинг, отнема предимството на участник 2,
при което между двете ППС се реализира удар. На участник 1 - *** е съставен АУАН
GA954116 за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДв.П За възникналото ПТП е образувано
д.пр. №219/2024 г. по описа на ТО – Дупница при РП – Кюстендил срещу неизвестен
извършител, което към момента няма данни да е приключило.
От приобщената по делото съдебно – медицинска документация, анализирана от
експерта по назначената съдебно – медицинска експертиза д-р. В. Н., се установява, че
вследствие на процесното ПТП от 30.03.2024г. ищцата М. С. Й. е получила следните
травматични увреждания : Фрактури на двете пубисни кости на таза в горните им
части в областта до симфизата; Мекотъканна контузия /натъртване на меки тъкани и
болка/ на ляво бедро; Мекотъканни контузии /натъртване на меки тъкани и болка/ на
шията и стената на гръдния кош отзад. Експертът е пояснил, че от проведените
образни изследвания е видно, че в случая няма фрактура на лява седалищна кост /ос
исшии/, а се касае за фрактури на пубисните /лонните/ кости на таза. Посочено е също,
че наличните по делото данни не доказват и не сочат за получени от пострадалата
увреждания на ребра - фрактури и фисури /счупвания или пуквания. Нямало и никакви
обективни данни за физическо увреждане, което да доведе до потискане или
нарушаване на дишането, налагащо интубация и поставяне на апаратна вентилация. Д-
4
р. Н. счита, че ако такова състояние е било налице, то най-вероятно се дължало на
психогенна реакция. Наличните по делото данни не доказвали и не сочели и за
получено от пострадалата мозъчно сътресение. Експерта д-р. Н. отчита, че
установените при ищцата травматични увреждания са причинени от действие на
твърди тъпи предмети /по механизма на удари и/или натиск с или върху такива/ и
отговарят да са получени по време и начин, за които се съобщава от пострадалата и в
материалите по делото, а именно при вътреавтомобилна травма на пътник на задна
седалка отляво в лек автомобил, блъснат челно в лява задна част /врата/ от друг лек
автомобил - от удари на пострадалата в части от вътрешността на автомобилното купе
в хода на ПТП-то. По своя медико- биологичен характер Фрактурите на двете пубисни
кости на таза – допринесли за трайно затрудняване на движенията на двата долни
крайника. Останалите увреждания /мекотъканните контузии/ - са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, както и болка и страдание. Посочено е,
че лечението на тези увреждания е консервативно: За фрактурите - покой на легло за
до около 1-1,5 месеца, последващо от раздвижване и обезболяващи, докато има
необходимост В случая експерта д-р. Н. счита, че възстановителният период от тези
увреждания е бил до около 4-5 месеца и отчита, че към момента на последната
ренгенография от 30.11.24г. фрактурите са зарастнали без деформитети около тях. За
мекотъканните контузии сочи, че лечението изисква относителен покой на засегнатите
области и обезболяващи; травмите подлежат на пълно възстановяване за срок от 1-2 до
3-4 седмици в зависимост от степента на изразеност. Към момента като последица от
травмите можело да се очакват епизодични леки до умерени болки в пубисната област
при по- продължителни или по-интензивни физически натоварвания. Пояснено е, че
оплакванията на ищцата от болки в областите на двете тазобедрени стави и гърба са в
резултат на хронични дегенеративни промени в тазобедрените стави /двустранна
коксартроза/ и гръбначния стълб /ръбцова остеофитоза по задната повърхност на
телата на 8 и 9-ти гръдни прешлени и стеноза на вертебралния канал/, които са били
налице при ищцата от преди процесния инцидент и не са свързани с него. Всяко едно
от получените травматични увреждания е причинявало на пострадалата болки и
страдание - в случая значително по- интензивни от фрактурите и сравнително по-слаби
от мекотъканните контузии. Към настоящия момент Й. нямала нужда от чужда помощ
за извършване на обичайни ежедневни дейности, придвижва се сама, без нужда от
помощни средства.
По отношение на ищеца Б. Ю. Е. съдебният експерт сочи, че е получил следните
травматични увреждания: контузия на лицето - кръвонасядане и охлузване в областта
на брадичката в дясно и контузия /натъртване на меки тъкани и болка/ на коремната
стена отпред. Като хипотетична, но недоказана, експерта приема и възможна
фрактура-луксация на горен ляв пети зъб, довела до загуба на зъба. По отношение на
това евентуално увреждане д-р. Н. е посочил, че по наличните данни не е възможно по
медицински път категорично да се установи и докаже връзката му с процесния
инцидент, тъй като в никой от наличните медицински документи не са отразени
обективни данни за травма на зъби. Данните по делото не доказвали и травма на
вътрекоремен орган /,,Травма на неуточнен интраабдоминалсн орган“/, каквато
диагноза била поставена в ИЗ. Посочено е, че установените при ищеца травматични
увреждания са причинени от действие на твърди тъпи предмети /по механизма на
удари и-или натиск с или върху такива/ и отговарят да са получени по време и начин
за които се съобщава в материалите по делото: при вътреавтомобилна травма на
пътник на задна седалка в лек автомобил, блъснат челно в лява задна част/врата/ от
друг лек автомобил - от удари на пострадалия в части от вътрешността на
автомобилното купе и др. в хода на ПТП-то. По своя медико- биологичен характер
обективно установените при Е. увреждания причинявали болка и страдание.
Лечението на мекотъканните контузии е консервативно - възможно почистване с
антисептичен разтвор на охлузването, обезболяващи при нужда, наблюдение по
отношение травмата на корема. Същите подлежат на пълно възстановяване за срок до
5
около 2-3 седмици. Към момента няма данни за неблагоприятни последици за ищеца
от обективно установените мекотъканни контузии; такива не се очакват и за в бъдеще.
Болничното лечение на ищеца Е. е продължило около 3 денонощия, като е посочено,
че хоспиталицазията се е наложила не от естеството на обективно установените
травми, а от необходимост за диагностично уточняване и наблюдение, с оглед
непропускане на по- тежка травма в корема. Всяко едно от получените травматични
увреждания е причинявало на пострадалия болки и страдание - най- често леки до
умерени. Болките от мекотъканните контузии би следвало да са отзвучали напълно в
период до около две - три седмици след получаването им.
По делото е приета и комплексна съдебно – психиатрична и психологична
експертиза, която е извършила оценка на ищцата М. С. Й.. Въз основа на данните от
последната се установява, че М. Й. не е страдала от психично разстройство, не се е
води на диспансерен отчет и не й се е налагала консултация с психиатър до момента
на ПТП. След процесното ПТП, в резултат на получените травми, настъпили промени
и в психичното функциониране на М.. При последната била налична тревожност,
опасения за собствената сигурност и здраве, както и за здравето на децата й. Тази
тревожност допринесла за мисли и опасения за бъдещето, както и за нарушения в
съня. Към момента на психиатричната и психологична й оценка все още били
налични данни за променящо се поведение - страх от шофиране и пътуване с
автомобил, страх от пресичане на оживени места, което затруднявало функциите й на
майка, съпруга и управител на фирмата, която ръководи. Експертите д-р. В. Р. и
клиничния психолог С. М. поясняват, че преживения в началото емоционален шок,
впоследствие преминал в тревожно състояние, съпроводено с мисли за
безперспективност и безнадеждност, чувство на застрашеност. Тези симптоми носели
психологическо страдание и ограничавали социалното функциониране на М. Й.. Това
от своя страна довело до развитието на постравматичио стресово разстройство
вследствие преживяното ПТП. Налице било фрустриране на уменията на ищцата да
функционира като успешна личност, нарушени били значими за нея житейски
стереотипи, изпитвала несигурност, понижена самооценка, което влияело върху начина
й на общуване в семейния кръг и функциониране в ежедневието и социалните
ситуации, в които се реализирала. Това състояние продължило по- интензивно осем
месеца след ПТП. Към момента ищцата все още приемала медикаменти от групата на
антидепресантите, но в по- намалени дози и това щяло да продължи докато настъпел
период на адаптиране към средата и справянето с ежедневието на нивото на възрастта
и социалния й опит.
От изслушаната и приета в производството комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица гл. ас. д-р. инж. Ф. К. и д-р В.
Н., се установява следния механизъм на процесното ПТП: на 30.03.2024 г. около 14:20
часа л.а. марка „***“ модел „Е220“ с peг. № ***, управляван от *** се е движил по ул.
„***” - населено място на гр. Дупница в посока от гр. Сапарева баня към гр.
Благоевград. Автомобилът е приближавал към паркинга на ресторант „***“. По
същото време от паркинга на ресторант „***“ л.а. марка „***“ модел „А2“ с peг. №
***, управляван от ***, е предприел маневра завиване наляво с цел излизане от
паркинга и навлизане в платното за движение на ул. „***“. Движейки се така между
двете МПС е настъпил удар на ул. „***“ в лентата в посока от гр. Сапарева баня към
гр. Благоевград., като удара за двете ПС е бил в предната - лява страна на л.а. „***“ в
областта на левия фар и лявата задна страна на л.а. „***“ в областта на задна лява
врата и задното ляво колело. В резултат на удара пътуващите на задната седалка в л. а.
„***“ М. С. Й. и Б. Ю. Е. са получили травматичните увреждания, описани в
медицинската документация. Посочено е, че от техническа гледна точка, причина за
произшествието е движение на превозните средства по пресичащи се траектории,
както и нарушаване правилата за движение от страна на водача на л.а. марка „***“
модел „А2“ с pег. № ***. Фабрично лек автомобил марка „***“ модел „А2“ с pег. №
***, в който са пътували ищците, е с монтирани общо 4 обезопасителни колани - два за
6
предните седалки и два за задната седалка. В конкретния случай констатираните у М.
Й. фрактури на пубисните кости и контузията на ляво бедро, отговарят да са получени
от удар и натиск върху ляво бедро и таза в задна лява врата, контузията на гърба е
възможно да е получена от удар във вратата или облегалката, контузията на шията -
удар в облегалката на седалката или по-рязко сгъване или разгъване на шията от
инерционните движения. Травмите при Б. Е. са получени най-вероятно от удари в
облегалките на предните седалки, възможно било и от удари в намиращите се до него
предмети. Експертите са заключили, че при така описания механизъм, констатираните
травми на пострадалите в процесното ПТП могат да бъдат получени и при използване
на обезопасителен колан и система за обезопасяване на деца. Пояснено е, че при
странични удари предпазния колан няма особено превантивно действие. Долната част
на предпазния колан задържала тялото към седалката, а горната част на колана
предпазвала тялото от преместване напред. В конкретния случай - пътник возещ се на
задна лява седалка, претърпяващ удар в задна лява врата от друг лек автомобил, със
или без поставен обезопасителен колан би могъл да получи същата по вид травма с
констатираната от процесното ПТП.
По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетеля *** – съпруг на ищцата М. Й.. От показанията на свидетеля се установява,
че след произшествието ищците били транспортирани в болницата в гр. Дупница,
където М. останала 4 дни, а Б. бил транспортиран към УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ в
гр. София. М. при престоя си в болницата му се оплаквала от силна болка в дясното
бедро. Не можела да се изправя на крака. След изписването от болницата
възстановяването продължило в дома им. Поради невъзможността на ищцата да се
изправя, се налагало свидетеля да й помага за всичко – личен тоалет, гледане на
децата. Първият месец М. била на легло и с памперси. Впоследствие започнала да се
придвижва в жилището с помощта на инвалидна количка – за около месец, а след тава
с патерици за още два месеца. От края на август месец 2024 г. вече започнала да се
придвижва сама и да излиза навън. М. била управител на фирма за почистване, но след
инцидента не се върнала към работата. Наложило се да наемат и детегледачка, която да
помага на М. с отглеждането на децата. Свидетелят отчита видима промяна в
съпругата му след претърпяното ПТП – имала страх да пътува, не можела да спи, била
тревожна и напрегната.
Пред застрахователя, ответник в производството, са предявени претенции за
обезщетение на причинените на ищците М. С. Й. и Б. Н. Д. вреди, по които са
образувани щета №*********/21.05.2024 г. и щета №*********/21.05.2024 г. Към
молбата, с която е сезиран застрахователя на делинквента с искане за извънсъдебно
изплащане на обезщетения на пострадалите, са приложени констативен протокол за
ПТП с пострадали лица; епикриза №1938 от МБАЛ „Св. Иван Рилски – 2003“,
медицинско направление от 27.04.2024 г., образна диагностика №65379 по описа на
УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, фактура №********** от 27.04.2024 г. Установено е,
че ответникът– застраховател е изпратил писмо до ищците, с което ги е уведомил, че
представените към молбата документи не са достатъчни за произнасяне по
претенцията и е изискал представянето на допълнителни медицински документи и
банкови сметки на увредените лица. По делото не са ангажирани доказателства, а и
липсва оспорване от страна на ответното дружество, за извършено плащане по щетата
преди завеждане на исковете. Такова плащане и извършено от ответника в хода на
производството, като видно от приложени по делото преводни нареждания /лист 201 –
202/ в полза на ищцата М. Й. е изплатено обезщетение в размер на 37 000 лева, а в
полза на ищеца Б. Е. е изплатено обезщетение в размер на 2 000 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно и субективно съединени искови претенции по чл. 432
от КЗ, чл. 429 от КЗ и чл. 86 ЗЗД.
7
Според разпоредбата на чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ със сключването на договор за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да покрие
отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
Разпоредбата на чл.380, ал.1 КЗ гласи, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция.
При анализ на събраните в производството доказателства безспорно се
установява, че е налице активна легитимация у ищците за предявяване на исковете,
както и основание за възникване на задължение за изплащане на застрахователно
обезщетение по реда на чл. 432 от КЗ против ответното застрахователно дружество,
тъй като в хода на настоящото производство, е прието за безспорно наличието и
валидността на сключен застрахователен договор по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена по отношение на л.а. марка
„***“, модел „А2“, рег. № ***, застрахован при ответното дружество.
На следващо място съдът намира, че е спазено и рекламационното
производство по реда на чл. 380 от КЗ- лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Това
обстоятелство се установява от приложените по делото преписки по щета
№*********/21.05.2024 г. и щета №*********/21.05.2024 г., заведени в ответното
дружество. Съгласно чл. 498, ал. 1 и 2 от КЗ увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380, като е длъжно да представи на
застрахователя на виновния водач документите, с които разполага и които са свързани
със застрахователното събитие и причинените вреди, като му съдейства при
установяването на обстоятелствата във връзка със събитието и размера на вредите. На
основание чл. 498, ал. 3 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение. Установеният от нормата на чл. 496, ал. 1 от КЗ
тримесечен срок за окончателно произнасяне на застрахователя по претенцията на
ищците е изтекъл. Претенцията на ищеца е редовно предявена пред застрахователя по
реда на чл. 380, ал. 1 КЗ. При така установените факти, съдът намира, че са налице
всички установени от закона предпоставки за допустимост на съдебната претенция на
ищците за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от
реализираното на 30.03.2024 г. ПТП.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността
на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо освен към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя, то и да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По делото няма спор по следните установени в производството факти: 1) че
водачът на моторно превозно средство марка „***“, модел „А2“, рег. № *** *** е
имала качеството на застраховано лице по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност”, валидна към датата на произшествието 2) че застраховател по
сключения договор за застраховка е било ответното дружество „Дженерали
8
застраховане“ АД.
Спорни по делото са въпросите доказано ли е виновно/противоправно
поведение на водача на л.а. марка „***“, модел „А2“, рег. № *** ***, настъпила ли е
вреда при ищците, изразяваща се в сочените от тях травматични увреждания, в
резултат на това поведение, налице ли е причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и уврежданията, причинени на ищците, налице ли са
предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените им
неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП, в какъв размер следва да бъде
определено обезщетението за неимуществени вреди, спазвайки разпоредбите на КЗ и
ЗЗД.
Съдът счита, че по делото се доказа наличието на осъществено от страна на
***, в качеството й на водач на застрахования автомобил марка „***“, модел „А2“, рег.
№ ***, виновно противоправно поведение. Тези констатации съдът прави въз основа
на ангажираните в производството писмени и гласни доказателства. Установява се от
представените писмени доказателства - констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 30.03.2024 г. и заключението на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза /КСМАТЕ/, че процесното ПТП се е осъществило по
следния механизъм: на 30.03.2024 г. около 14:20 часа л.а. марка „***“ модел „Е220“ с
peг. № ***, управляван от *** се е движил по ул. „***” - населено място на гр.
Дупница в посока от гр. Сапарева баня към гр. Благоевград. Автомобилът е
приближавал към паркинга на ресторант „***“. По същото време от паркинга на
ресторант „***“ л.а. марка „***“ модел „А2“ с peг. № ***, управляван от ***, е
предприел маневра завиване наляво с цел излизане от паркинга и навлизане в
платното за движение на ул. „***“. Движейки се така между двете МПС е настъпил
удар на ул. „***“ в лентата в посока от гр. Сапарева баня към гр. Благоевград., като
удара за двете ПС е бил в предната - лява страна на л.а. „***“ в областта на левия фар
и лявата задна страна на л.а. „***“ в областта на задна лява врата и задното ляво
колело. Така очертания механизъм на ПТП безспорно сочи за осъществено от водача
*** противоправно поведение, изразяващо се в нарушение разпоредбата на чл.25 от
ЗДв.П, вменяваща задължение на водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони Н.сно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие Н.сно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. Непропускайки движещия се с предимство по главния път л.а. марка „***“,
модел „Е220“, водачът на л.а. марка „***“, модел „А2“, рег. № *** ***, е реализирала
процесното ПТП.
От представените медицински документи и заключението на
съдебномедицинската експертиза се установява, че в резултат на произшествието
ищцата М. С. Й. е получила следните травматични увреждания: Фрактури на двете
пубисни кости на таза в горните им части в областта до симфизата; Мекотъканна
контузия /натъртване на меки тъкани и болка/ на ляво бедро; Мекотъканни контузии
/натъртване на меки тъкани и болка/ на шията и стената на гръдния кош отзад. Съдът
не приема за доказани в производството сочените от ищцата увреждания на ребра -
фрактури и фисури /счупвания или пуквания; нарушаване на дишането, налагащо
интубация и поставяне на апаратна вентилация, както и получено от пострадалата
мозъчно сътресение. Този извод съдът базира на приетата по делото съдебно –
медицинска експертиза, където вещото лице д-р. Н. отрича възможността за наличие
на сочените травматични увреждания при ищцата Й., базирайки своя извод на
представената по делото медицинска документация, от която не се установявали такъв
9
вид увреждания. При ищецът Б. Ю. Е. са получени следните увреждания: Контузия на
лицето - кръвонасядане и охлузване в областта на брадичката в дясно и Контузия
/натъртване на меки тъкани и болка/ на коремната стена отпред. Съдът счита, че
сочената от ищеца контузия - фрактура-луксация на горен ляв пети зъб, довела до
загуба на зъба, не се доказа да е причинена от процесния инцидент. Този извод съдът
базира на представените по делото медицински документи, в които липсва отбелязана
травма на зъба, както и на експертното заключение на вещото лице д-р Н., което също
е разколебано в достоверността на соченото от ищеца увреждане. По отношение на
това евентуално увреждане д-р Н. е посочил, че по наличните данни не е възможно по
медицински път категорично да се установи и докаже връзката му с процесния
инцидент, тъй като в никой от наличните медицински документи не са отразени
обективни данни за травма на зъби. Съдът дължи да отбележи, че доказването е
процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното право и
предопределя правните изводи на съда. Когато доказването има за предмет факти, за
които доказващият носи доказателствената тежест, то е главно. Главното доказване
трябва винаги да е пълно, т.е. да създава сигурно убеждение у съда в истинността или
неистинността на съответното твърдение. В случая обаче ангажираните от ищците
доказателства за сочените релеванти на спора факти, а именно обсъдените по- горе
увреждания, не създава сигурно убеждение в съда в тяхната истинност, ето защо съдът
ги приема за неосъществили се.
За останалите увреждания, които са безспорно установени в производството,
експертите по назначената и приета КСМАТЕ са категорични, че е възможно да бъдат
получени в резултат на процесното ПТП, т.е. съдът приема за доказана и причинно-
следствената връзка между получените при ищците травматични увреждания и
реализираното ПТП.
По изложените съображения съдът намира, че са налице и петте елемента от
фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност,
вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. Въз основа на изложеното
съдът счита, че е доказана основателността на предявените преки искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Относно размера му, съдът приема следното:
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ,
във вр. с чл. 45 от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от
ЗЗД принцип за справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и
обемът на причинените неимуществени вреди от травматични увреждания, посочени
по- горе в съдебномедицинската експертиза.
В разглеждания казус неимуществените вреди са във формата на болки и
страдания, причинени от травматичното увреждане на ищците в резултат на станалото
на 30.03.2024 г. пътно – транспортно произшествие. В своята практика ВКС приема, че
понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост
поради паричния израз на обезщетението е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. Характерът и тежестта на
вредите, търпени от ищците, се установиха от събраните по делото доказателства,
посочени и обсъдени по-горе в съдебния акт. Съдът при определяне размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищцата М. С. Й. отчита, че
пострадалата е жена на възраст 39 години, получила е относително тежка политравма.
От експертното заключение, което съдът цени като достоверно и обективно, се
10
установява, че комплексното увреждане при ищцата Й., включващо както фрактурата
на двете пубисни кости на таза в горните им части в областта до симфизата, която е
причинила на ищцата трайно затруднение на движението й за период от около 5
месеца /първият месец ищцата е била на легло, от втория започнала да се придвижва с
помощна та инвалидна количка, а от третия с патерици, като една през август месец
2024 г. можела вече да се придвижва без помощни средства/, така мекотъканните
фрактури на ляво бедро, както и на шията и стената на гръдния кош отзад, комплексно
са допринеси за търпени от ищцата силни болки, които след проведеното лечение са
започнали постепенно да намаляват. Възстановителният период е бил около 5 месеца.
В тази насока съдът кредитира както данните от съдебно – медицинската експертиза,
така и събраните гласни доказателства, които ценени в хипотезата на чл.172 ГПК,
съдът приема за достоверни и обективни. За целия този период от време безспорно
ищцата е търпяла болки и трудности от битово естество – била е на легло, ползвала е
памперси, не е могъла да се обслужва сама, а е бил зависима от грижите на своя
съпруг. Съдът приема също така, че травматичното увреждане при ищцата се е
отразило неблагоприятно и на психоемоционално ниво – станала е тревожена, отчаяна,
потисната. Това психоемоционално състояние при М. Й. е обследвано от съдебно –
психиатричната експертиза, която заключава, че при пострадалата е била откроима
„остра стресова реакция“ преминала в „разстройство в адаптацията“. Към момента е
преодоляна социалната дезадаптация и чувството за тревожност при ищцата, но
продължавали да персистират ситуативна тревожност, периоди на нарушения на съня
при ситуации, свързани с преживяното. Във физиологическо естество е налице
възстановяване от полученото увреждане. Д-р Н. сочи, че се очаква остатъчна болка в
травмата при по-продължително натоварване. Съдът обаче отчита, че проведеното
лечение е приключило благоприятно за ищцата, като не би могло да се очаква
възникването на някакви сериозни усложнения в бъдеще, които да са свързани с
процесната фрактура.
Ето защо съдът намира, че следва да се определи обезщетение в размер на 50
000 лв. за претърпени от ищцата М. С. Й. неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума от 21.05.2024 г. – датата на сезиране на застрахователя с
застрахователната претенция /л 159/ до окончателното изплащане на задължението.
Съдът определя едно общо обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания,
като се позовава на практиката на ВКС, приемаща, че макар да са налице множество
увреждания, размерът на обезщетението се определя комплексно за цялостното
причинено увреждане на пострадалия. Доколкото в хода на производството ответното
застрахователно дружество изплати на ищцата сумата от 37 000 лева обезщетение за
претърпените от последната болки и страдания в резултата на порецсното ПТП, то
искът се явява основателен и ще бъде уважен за сумата от 13 000 лева, като за а
разликата до пълния предявения размер от 140 000 лева, или за сумата от 90 000 лева
иска ще бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди на ищецът Б. Ю. Е. отчита, че се касае за дете на 11 години, което при
процесното ПТП е претърпяло кръвонасядане и охлузване в областта на брадичката в
дясно и Контузия /натъртване на меки тъкани и болка/ на коремната стена отпред.
Така описаните травматични увреждания са причинили на ищеца леки до умерени
болка и страдание. Било е проведено консервативно лечение на мекотъканните
контузии, като същите са възстановени за срок до около 2-3 седмици. Към момента
няма данни за неблагоприятни последици за ищеца от обективно установените
мекотъканни контузии, такива не се очакват и за в бъдеще, както отчита експерта д-р.
Н. Последният в експертното заключение е пояснил, че болничното лечение на ищеца
Е. е продължило около 3 денонощия, като хоспиталицазията се е наложила не от
естеството на обективно установените травми, а от необходимост за диагностично
уточняване и наблюдение, с оглед непропускане на по-тежка травма в корема.
11
Ето защо съдът намира, че следва да се определи обезщетение в размер на 2
000 лв. за претърпени от ищеца Б. Ю. Е. неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума от 21.05.2024 г. – датата на сезиране на застрахователя с
застрахователната претенция /л 159/ до окончателното изплащане на задължението.
Доколкото в хода на производството ответното застрахователно дружество изплати на
ищеца сумата от 2 000 лева обезщетение за претърпените от последния болки и
страдания в резултата на порецсното ПТП, то искът за сумата до присъдените 2 000
лева следва бъде отхвърлен като неоснователен поради извършено в хода на процеса
плащане, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 16 000 лева, или
за сумата от 14 000 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По възражението за съпричиняване:
Съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане
може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.
Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Дали
поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането,
подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
В редица решения на ВКС на РБ се приема, че изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото на чл.51 ал.2 от ЗЗД изисква
доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице,
с които то обективно да е способствало за появата на вредоносния резултат, като е
създало условия за настъпването му или го е улеснило.
Ответникът по делото е направил възражение за съпричиняване на вредите,
което е обосновал с твърдения за противоправно поведение на ищците, изразяващо се
в непоставяне на обезопасителен колан (чл.137а ал.1 от ЗДвП). Съдът намира, че
възражението за съпричиняване не се доказа в процеса. По делото се установи, че
травматичните увреждания при ищците биха били настъпили със или без поставянето
на обезопасителен колан предвид вида на удара – страничен.
По отношение на претенциите по чл.86 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.2, в застрахователното обезщетение по
ал.1, т.е. това, което застрахователят следва да изплати по договора за застраховка
„Гражданска отговорност“, се включват освен обезщетението за причинените от
застрахования на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие и 1. пропуснатите ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане и 2. лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал.3. Според ал.3, лихвите за забава на застрахования по ал.2 т.2, за които
той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност) и в този случай от застрахователя се
плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда
на чл.430 ал.1 т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Доколкото несъмнено е, че делинквентът отговаря спрямо пострадалия и за
забавата, съобразно правилото на чл.84 ал.3 във вр. с чл.45 от ЗЗД, то и
застрахователят отговаря за забавата, но при условията на горните разпоредби.
Ответното дружество излага възражение за забава на кредитора, като го
свързва с пасивното поведение на увредените лица, които не са представили пред
12
застрахователя банкови сметки, по които да бъдат изплатени обезщетенията.
Действително, в разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, е въведено задължение на
увреденото лице с предявяването на застрахователната претенция да представи пред
застрахователя пълни и точни данни за банковата си сметка, като в ал. 3 изрично е
посочено, че непредставянето на банковата сметка има последиците на забава на
кредитора. Разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ обаче е обща спрямо специалната
разпоредба на чл. 496, ал. 3 от КЗ, в която са уредени задълженията на застрахователя
в случай на предявена пред него застрахователна претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно специалната
разпоредба на чл. 496, ал. 3 от КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе
по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на
пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от изброените в същия текст
документи, а именно: 1. констативен протокол за пътнотранспортно произшествие; 2.
протокол за пътнотранспортно произшествие; 3. протокол за пътнотранспортно
произшествие, непосетено на място от органите на Министерството на вътрешните
работи; 4. друго удостоверение, издадено на законово основание от органите на
Министерството на вътрешните работи. Както бе посочено по-горе с предявяването на
застрахователната претенция ищците са представили препис от Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица от 30.03.2024 г. Непредставянето на банковата сметка не е
станало причина за липсата на изпълнение от страна на застрахователното дружество,
тъй като същото в нарушение на задължението си по чл. 496, ал. 3 от КЗ е отказало да
се произнесе по претенцията до представяне на удостоверение за банкова сметка. Ето
защо настоящият съдебен състав счита, че в случая не се касае за забава на кредитора
и претендираната лихва за забава е дължима от датата на уведомяване на
застрахователя, а именно предявяването на извънсъдебните претенции – 21.05.2024 г.
като за заплатените в хода на процеса суми е до датата на плащане- 03.01.2025 г. за Б.
и 06.01.2025 г. за М..
По разноските:
Ответното дружество е направило възражение за недължимост на разноски в
полза на ищците поради извършено от застрахователното дружество плащане на
обезщетение в хода на процеса и сочената забава на кредитора. По-горе в изложението
на съдебния акт настоящият съдебен състав е изложил своите мотиви, възприемащи
липса на сочената от ответника забава на кредитора. От друга страна към момента на
подаване на и. м. и до посочения момент за плащане погасяване на задълженията не е
извършено и ищците е следвало да предявят горепосочените осъдителни искове, както
и да сторят разноски по делото – за заплащане на адвокатско възнаграждение. Нещо
повече – по делото ответника е подал отговор, в които поддържа становище за
неоснователност на исковете. Несъмнено в случая ответникът с поведението си е дал
повод за завеждане на делото, тъй като претендираните суми не са били платени нито
своевременно, което е наложило да се иска принудително удовлетворяване на
вземанията, чрез предявяване на осъдителни искове.
Предвид това по аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК следва извод
за основателност на искането за присъждане на разноски в полза на ищците.
Независимо от обстоятелството, че исковете са отхвърлени, то направените от ищците
разноски следва да се възложат в тежест на ответника, тъй като с поведението си е дал
повод за завеждане на делото, оспорил е исковете, което е и наложило ищците да
направят разноски –за процесуално представителство от адвокат при разглеждане на
делото. Противното разбиране би довело до неоснователно обогатяване от страна на
ответника по делото, станал причина за предявяване на исковете. В този смисъл е
константната съдебна практика на ВКС. Сравни Определение № 60228/ 04.06.2021 г.
на ВКС по ч.гр.д. № 1916 по описа за 2021 г.
Ищците са освободени от задължението за заплащане такси и разноски в
13
производството. По отношение на същите е оказана безплатна правна помощ, съгласно
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, находящи се на лист 174 и лист
266 от делото. От същите е видно, че процесуално представителство по делото в
полза на ищците са извършили адв. Н. Н. Д. и адв. Н. А. Х.. От приложения списък на
разноски, находящ се на лист 267 от делото, е установимо, че се претендира заплащане
на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Н. А. Х..
За всяка от страните в процеса възниква отговорност за заплащане на
направените от противната страна деловодни разходи, съобразно изхода на делото в
съответната инстанция. Същият принцип е спазен и в хипотезата на чл. 38 ЗА, която
правна норма урежда специална адвокатска помощ - безплатно процесуално
представителство и според която, само ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена на разноски, то адвокатът, оказал безплатно правно съдействие, има
право на адвокатско възнаграждение, определимо от съда по правилото на чл. 36, ал. 2
ЗА. С оглед присъденото обезщетение и при усл. на чл.7, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
първоинстанционното производство ответникът дължи възнаграждение в размер на
5 580 лева с включен ДДС в полза на адв. Н. А. Х. и за осъществено процесуално
представителство на ищцата М. С. Й. и в размер на 600.00 лева с включен ДДС за
процесуално представителство на ищеца Б. Ю. Е..
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част на иска. От приложеното по делото платежно нареждане се
доказват сторени разноски в размер на 400 лева за КСМАТЕ. С оглед изхода на
производството и съобразявайки, че сторените от ответника разноски са доказани по
начин, посочен в т.1 на ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ОС – Кюстендил следва да
възложи същите по компенсация, като осъди ищцата М. С. Й. да му заплати сумата от
128.57 лева и ищеца Б. Ю. Е. сумата от 175.00 лева.
Ищците са били освободени от внасяне на държавна такса за производството на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на Бюджета на
съдебната власт, по сметка на Кюстендилският окръжен съд, сумата от 2080.00 лв.,
представляваща дължимата държавна такса, определена съгласно чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, върху размера на
уважената част от исковете.
Мотивиран от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ***, с адрес: гр. София, п.к.
1504, бул. „*** ***“ №68, да заплати на М. С. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.
Кюстендил, кв. „***“, бл.160, ет.5, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата 13 000
/тринадесет хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от последната неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на
настъпило на 30.03.2024 г. ПТП в гр. Дупница, ул. „***“ № 20, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.05.2024 г. до окончателното й заплащане, както
и законна лихва върху изплатената в хода на производството сума от 37 000 лв.,
считано от 21.05.2024 г. до 06.01.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 37 000.00 лева поради извършено в
хода на производството плащане, както и за разликата над сумата от 50 000 лв. до
пълния предявен размер от 140 000 лв.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ***, с адрес: гр. София, п.к.
1504, бул. „*** ***“ №68, да заплати на Б. Ю. Е., ЕГН **********, с адрес: гр.
Кюстендил, кв. „***“, бл.160, ет.5, чрез неговата майка и законен представител М. С.
14
Й., ЕГН ********** законна лихва върху изплатената в хода на производството сума
от 2 000 лв., считано от 21.05.2024 г. до 03.01.2025 г.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от Б. Ю. Е., ЕГН
**********, с адрес: гр. Кюстендил, кв. „***“, бл.160, ет.5, представляван от неговата
майка и законен представител М. С. Й., ЕГН **********, срещу „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК ***, с адрес: гр. София, п.к. 1504, бул. „*** ***“ №68, иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за сумата от 2 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди -
болки и страдания в резултат на настъпило на 30.03.2024 г. ПТП в гр. Дупница, ул.
„***“ № 20, поради извършено в хода на производството плащане на сумата от страна
на ответното дружество, както за разликата над сумата от 2 000 лв. до пълния
предявен размер от 16 000 лв.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ***, с адрес: гр. София, п.к.
1504, бул. „*** ***“ №68 да заплати на адв. Н. А. Х., на основание чл. 36, ал. 2 ЗА,
сумата от 5 580 /пет хиляди петстотин и осемдесет/ лева с включен ДДС за
осъществено процесуално представителство на ищцата М. С. Й. и сумата от 600.00
шестстотин/ лева с включен ДДС за процесуално представителство на ищеца Б. Ю. Е..
ОСЪЖДА М. С. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил, кв. „***“,
бл.160, ет.5, да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ***, с адрес: гр. София,
п.к. 1504, бул. „*** ***“ №68, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски в размер на
128.57 /сто двадесет и осем лева и петдесет и седем ст. / лева.
ОСЪЖДА Б. Ю. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил, кв. „***“,
бл.160, ет.5, представляван от неговата майка и законен представител М. С. Й., да
заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ***, с адрес: гр. София, п.к. 1504, бул.
„*** ***“ №68, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски в размер на 175.00 /сто
седемдесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ***, с адрес: гр. София, п.к.
1504, бул. „*** ***“ №68, да заплати в полза на ОС - Кюстендил, по бюджета на
съдебната власт, д. т. в размер на 2080.00 лв. /две хиляди и осемдесет / лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
15