Р Е Ш Е Н И Е
№533
гр. Хасково, 29.06.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание
на двадесет и първи юни, през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
При участието на секретаря Гергана Тенева,
като разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело №569 по описа на съда за
2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
Образувано е по
жалба от Б.А.А. ***, подадена чрез пълномощник – адв. Ч., с посочен съдебен
адрес:***, офис *, против Решение
№1012-26-102-1/20.04.2023г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е
отхвърлена жалбата на Б.А. срещу разпореждане № **********/2140-26-91/27.01.2023г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” към ТП на НОИ – Хасково, с което на
основание чл. 68, ал.1-3 от КСО и е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
В жалбата се
сочи, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалноправни разпоредби. Неправилно пенсинонният орган не
бил зачел вермето на неработеща майка от 01.01.1986г. до 22.11.1986г. – 10
месеца и 21 дни, като действителен стаж. Нормата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО
нямала ретроактивно действие и определянето на посочения стаж, като
действителен следвало да бъде съгласно уредбата действала към момента на
полагането му. След като не е зачел периодът, през който оспорващата като
неработеща майка родила и гледала децата си за действителен осигурителен стаж,
пенсионният орган при ТП на НОИ – гр. Хасково и горестоящият му административен
орган – директор на ТП на НОИ – Хасково, приложили неправилно закона. Моли се
да бъде отменено обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като
неправилно и незаконосъобразно и да бъде задължен административният орган да
издаде друго разпореждане, с което на оспорващата да бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Претендира се присъждане на направените
съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Ответникът, директор
на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и
моли съда да я отхвърли като неоснователна. Сочи, че от доказателствата в
административната преписка е видно, че жалбоподателката няма необходимия стаж,
за да придобие право на пенсия за ОСВ по регламентирания в КСО ред. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен съд
– Хасково, след като взе предвид изложеното в жалбата, становището на страните
и след като анализира събраните писмени доказателства по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От данните по
административната преписка се установява, че жалбоподателката Б.А.А. ***
заявление с вх. № 2113-26-1792/30.09.2022г. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, ведно с необходимите документи за това.
След обсъждане на
представените документи с разпореждане №**********/2140-26-91/27.01.2023г.
ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково на основание
чл.68, ал.1 -3 от КСО е отказал на Б.А. отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. В разпореждането е посочено, че към дата на подаване
на заявлението за пенсия 30.09.2022г. Б.А. има навършена възраст от 67г., 08 м.
и 24 дни и осигурителен стаж положен за периода от 01.02.1971г. до 30.04.1989г. с прекъсване, както следва: 15г., 06м., 21 дни от трета
категория труд; общ осигурителен стаж превърнат съгласно чл.104 от КСО към
трета категория труд - 15г., 06м., 21 дни, от които действителен осигурителен
стаж – 14г., 08м., 00 дни. При установения осигурителен стаж и възраст
пенсионният орган счел, че за жалбоподателката не се следва пенсия при
условията на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като за да придобие право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст през 2022г. лицето следва да има навършена
възраст 61 години и 10 месеца и придобит осигурителен стаж 36 години и 02
месеца за жените. Прието е, че А. не отговаря на условията на цитираната
разпоредба и няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като има
изискуемата възраст, но няма осигурителен стаж 36 години и 02 месеца, а има
15г., 06м. и 21 дни. Пенсионният орган е разгледал и приложението на
разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, съгласно която в случай, че лицата нямат
право на пенсия по ал.1 и ал.2 през 2022г. те придобиват право на пенсия при
навършена възраст от 66 години и 10 месеца и не по-малко от 15 години
действителен осигурителен стаж. В тази връзка е посочил, че съгласно §1, ал.1,
т.12 от ДР на КСО „действителен стаж“ е действително изслуженото време по
трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по
друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и
смърт, както и времето, през което е подлежало на задължително осигуряване за
своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Прието е, че с оглед
цитираните разпоредби зачетеният осигурителен стаж като неработеща майка за
периода от 01.01.1986г. до 22.11.1986г. с продължителност 10 месеца и 21 дни, не
е действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1 , т.12 от ДР на КСО.
Поради което пенсионният орган е преценил, че на А. не се следва пенсия по
условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като има навръшена изискуемата възраст –
67 годони, 08 месеца и 24 дни, но няма действителен осигурителен стаж от 15
години, а има 14г., 08м. и 00 дни.
С жалба вх. №
1012-26-102/04.04.2023г. Б.А. е оспорила пред директора на ТН на НОИ – Хасково разпореждане
№**********/2140-26-91/27.01.2023г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“
при ТП на НОИ – Хасково, като посочила, че неправилно не бил зачетен периода, през който е била неработеща майка като действителен
осигурителен стаж.
С Решение №1012-26-102-1 от 20.04.2023г., директорът на ТП на НОИ-
Хасково отхвърлил жалбата на Б.А. против горепосоченото разпореждане на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, като изцяло споделелил изводите на пенсионния орган.
При така установената
фактическа обстановка, като взе предвид и разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът извърши преценка за законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК, като направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена
от надлежна страна – адресат на оспорения акт, за която е налице пряк и
непосредствен интерес от обжалването, в срока по чл.118, ал.1 от КСО. Жалбата
отговаря на изискванията за форма и реквизити, като не се установяват пречки за
разглеждането ѝ. При тези съображения съдът приема, че подадената жалба е
процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
Съгласно чл.118,
ал.1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт
по чл.117, ал.3 от КСО. В случая законоустановения ред на оспорване е спазен и
предмет на съдебен контрол е решението на директора на ТП на НОИ Хасково, което
е издадено от компетентния и посочен в чл.118, ал.1 от КСО административен
орган.
При установената
фактическа обстановка съдът счита, че обжалваното решение на директора на ТП на
НОИ Хасково, с което е отхвърлена жалбата на А. срещу разпореждането на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Хасково, с което и е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание
чл.68, ал.1-2 и ал.3 от КСО, е незаконосъобразно.
В случая
жалбоподателката не спори по приложимостта на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО. Спорен
е въпроса на лице ли са основанията за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на Б.А. при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
Съгласно
чл. 68, ал.3 КСО лицата, които не са придобили право на пенсия по предходните
алинеи придобиват това право при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за
жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31
декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.
По
делото се установи, че жалбоподателката, която е заявител в пенсионното производство
има навършена възраст 67 години, 08 месеца и 24 дни и придобит осигурителен
стаж 15 години, 06 месеца и 21 дни при условията на трета категория труд. От
общия осигурителен стаж 10 месеца и 21 дни са за отглеждане на първо и второ
дете и този стаж не е признат от пенсионните органи за действителен стаж.
Изводите
на пенсионните органи по тълкуване и прилагане на закона са неправилни.
Дефиниция
на понятието „действителен стаж“ е дадена в §1, т.12 от ДР на КСО и съгласно
нея действителен стаж е действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски.
В своята
съдебна практика (виж решение № 6744 / 22.05.2018 г. по адм. дело № 2009 / 2018
г. на ВАС, VІ отделение) Върховният административен съд е приел, че
осигурителният стаж при ползването на майчинството като осигурен социален риск
е приравнен на осигурителния стаж при фактическото полагане на труд. Уредените
в разпоредбата на чл. 9, ал.2, т.1 и 2 хипотези не правят разграничение за
изчисляване на стажа в хипотезите на чл. 68, ал.1 и ал.2 КСО и чл. 68, ал.3 КСО.
В
подкрепа на горните изводи Върховният административен съд тълкува и смисъла на
нормата на §9, ал.1 ПЗР на КСО, където изрично е разписано, че времето, което
се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 г., съгласно действащите до тогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по този кодекс. Застъпената обратна теза от органите на НОИ
да не се зачита за действителен осигурителен стаж на лицето, времето през което
Б.А. е била в отпуск по майчинство, противоречи на специалните разпоредби на
чл. 14 и чл. 47, ал.3 от Конституцията на Република България.
Според
материалноправната норма, която е действала по време и е регулирала отношенията
свързани с видовете отпуск по майчинство – чл. 80 ППЗП (отм.), за трудов стаж
по смисъла на ЗП (отм.) се зачита времето, прекарано в законно установения
платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ, какъвто е и отпускът по
майчинство.
Настоящият
състав на съд счита, че не следва да се отклонява от посочената съдебна
практика, още повече, че и при двата режима – по ЗП(отм.) и по сега действащия
КСО отпускът по майчинство се зачита за осигурителен стаж и осигурителен стаж
при пенсиониране, поради което липсва основание за прилагане на §1, ал.1, т.12
от ДР на КСО.
Изчислен
към осигурителния стаж, който е признат от органите на НОИ с включения
осигурителен стаж, когато Б.А. е ползвала майчинство, общият действителен
осигурителен стаж е повече от 15 години, което сочи наличие на
материалноправните основания по чл. 68, ал.3 КСО за придобиване право на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Като е приел
обратното, директорът на ТП на НОИ Хасково е постановил един неправилен и
незаконосъобразен акт, който противоречи на приложимите материалноправни
разпоредби. Поради това обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане
следва да бъдат отменени, а преписката да бъде изпратена на административния
орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите към настоящото решение.
Предвид изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателката се следват разноски, платими от ответника. Съгласно
представения от процесуалния представител на жалбоподателката договор за правна
защита и съдействие, уговореното възнаграждение е в общ размер на 550 лева.
Ответникът, чрез своя процесуален представител, в срок е възразил, че
уговореното адвокатско възнаграждение е прекомерно,
което съдът намира за основателно, предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и фактическата и правна сложност на делото. С оглед на това,
съдът приема, че на жалбоподателката следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 500 лева
на основание чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, предвиждаща минимално възнаграждение за
този вид дела в размер на 500 лева.
Водим от изложеното,
както и на основание чл.172, ал.2, във вр. чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1012-26-102-1/20.04.2023г.
на директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане № **********/2140-26-91/27.01.2023г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” към ТП на НОИ – Хасково, с което на Б.А.А.,
на основание чл. 68, ал.1-3 от КСО е е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по
заявление с вх. № 2131-26-1792/30.09.2022г., подадено от Б.А.А. за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, при
съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите към решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Хасково да заплати на Б.А.А.,
ЕГН ********** *** сумата от 500 лева, направени по делото разноски.
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: