№ 18189
гр. София, 19.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Частно гражданско
дело № 20221110114226 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 420, ал. 2 ГПК.
По делото е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, подадено от длъжника С. АН. Б.,
чрез адв. В., с което е направено искане за спиране незабавното изпълнение на заповедта по
чл. 417 ГПК, на основание наличие на неравноправни клаузи в Договор за издаване на
кредитна карта № MK113868/04.10.2019 г. Навеждат се съображения, че чл.20.2 от Общите
условия за издаване и използване на кредитна карта “КАРТА” е неравноправна клауза по см.
на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, чл. 143, ал. 2, т. 7 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП.
Съдът като прецени данните по делото и доводите на длъжниците, намира
следното:
Искането за спиране е направено в определения от закона срок, поради което е
процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните
съображения:
Съгласно чл. 420, ал. 2, т. 2 ГПК, съдът постановил незабавното изпълнение, може да
го спре и без да е необходимо надлежно обезпечение по чл. 180 – 181 ЗЗД, когато
направеното искане за спиране е подкрепено с писмени доказателства, че вземането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В тази хипотеза
спирането зависи от преценката на съда, т. е. то не е задължително. За да бъде постановено
спиране на изпълнението длъжникът следва да е представил писмени доказателства,
разколебаващи удостоверителната сила на документа по чл. 417 ГПК и обуславящи
възможността вземането на заявителя да се основава на неравноправни клаузи, респ.
посоченият от заявителя размер на вземането да е неправилно изчислен или недължим. В
настоящия случай от страна на длъжника не са ангажирани конкретни доказателства за
недължимост на вземането. Заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е издадена въз основа
на извлечение от счетоводни книги на „ФИРМА” АД. Към заявлението е приложен Договор
за издаване на кредитна карта № MK113868/04.10.2019 г., в който са инкорпорирани
индивидуално уговорени общи условия- стр. 2 до 29 от договора, включващи и клаузата на
чл. 20.2, поради което съдът намира, че процесния договор за кредит не е сключен при общи
условия, като твърденията на длъжника в тази връзка за наличие на предпоставките на чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП са неоснователни. След извършена проверка на всички документи по
делото, съдът констатира, че към настоящия етап в производство не може да се направи
извод за наличие на неравноправни клаузи в договора. Не са налице предпоставките на чл.
143, ал. 2, т. 7 ЗЗП по отношение на договореното в чл.20.2 от ОУ, доколкото неплащане в
срок на дължимите по договора суми, представлява сериозно основание за прекратяване на
1
договора без предизвестие. Клаузата не е неравноправна по см. на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП,
доколкото договореното с нея право на банката да пристъпи към производство по чл. 417
ГПК е законоустановено право, а не договореност между страните.
Водим от горното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. АН. Б., чрез адв. В., за спиране на
основание чл. 420 ГПК изпълнението на Заповед №12146/29.04.2022г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. дело №
14226/2022 г. по описа на СРС, 159 състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд,
в едноседмичен срок от връчването му.
Препис от определението да се връчи ведно със съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2