Решение по КНАХД №1502/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Х. А. Х., [ЕГН], против Решение № 650/02.06.2025 г., постановено по АНД № 1318/2025 г. по описа на Районен съд – Варна /РС - Варна/, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-0460-001400/05.09.2024 г., издадено от ВПД Началник група в ОД на МВР Варна, РУ 05 „Златни Пясъци“, с което за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, буква „б“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на касатора са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 /четири/ месеца.

Жалбоподателят оспорва въззивното решение като незаконосъобразно, необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че от страна на РС – Варна са формирани бланкетни правни изводи, некореспондиращи с обективната истина и събрания по делото доказателствен материал. Изложени са доводи, че при постановяване на съдебното решение въззивният съд е посочил име, което не е, нито на жалбоподателя, нито на друга страна, участвала в производството. Сочи, че неправилно РС - Варна е приел, че нарушението е описано ясно и конкретно, тъй като не е ясно коя е била блъснатата израелска туристка и какво си е говорила тя с Х.. Излагат се доводи, че неправилно първостепенният съд е приел, че касаторът е нарушил разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй като същият е спрял и е установил какви са последиците от ПТП. Според касационния жалбоподател не е налице ПТП, тъй като жената, която е бутнал с тротинетката си, не е имала видими наранявания. Счита, че при издаване на НП не е изследван въпроса относно вината. Твърди, че фактът, че АНО не е посочил данни за израелската туристка, нарушава правото му на защита. Излага доводи, че по отношение на извършеното нарушение може да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Оспорва изводите на ВРС, че наложеното наказание е правилно определено, както и че нарушението не е инцидентен случай. Моли съда да отмени оспореното решение. В условие на евентуалност моли наложените наказания да бъдат намалени до предвидения в санкционната норма минимален размер.

Ответникът по касация – ВПД Началник група в при ОД на МВР Варна, 05 РУ „Златни пясъци“, в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, оспорва изцяло касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението на РС - Варна. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При уважаване на жалбата и претендиране от насрещната страна на разноски за адвокатски хонорар, моли същите да бъдат присъдени в законоустановения минимум.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна счита касационната жалба за неоснователна и моли оспореното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Районен съд – Варна е приел за установено следното:

На 01.08.2024 г., в 11:28 часа, в к.к. „Златни пясъци“, от хотел „Адмирал“ в посока хотел „Астера“, до хотел „Интернационал“, на път без номер, Х. А. Х., като водач на индивидуално електрическо превозно средство, Туя, България, със сериен № 0422Q10146R18, блъска пресичаща на пешеходна пътека израелска туристка, не остава на място и не изчаква идването на органите на МВР. За констатираното срещу Х. е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 1367510/01.08.2024 г., в което деянието е квалифицирано като нарушение на чл.123, ал.1, т.2, буква „б“ от ЗДвП. Актът е предявен на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и подписан от него без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Възприемайки изцяло констатациите в АУАН, ВПД Началник група в при ОД на МВР Варна, 05 РУ „Златни пясъци“ издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП наложил на Х. Х. административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 /четири/ месеца.

С обжалваното решение РС – Варна е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление. За да постанови този резултат, Районен съд – Варна приел, че НП е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, като нарушението е категорично установено от събраните по делото доказателства. Посочил е, че причините за извършване на нарушението са ирелевантни и жалбоподателят не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Мотивирано е отхвърлил възраженията на Х., че същият не е управлявал пътно превозно средство. Въззивният съд е приел, че размерът на наказанията е правилно определен и съответства на тежестта на извършеното нарушение, както и че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Жалбата е частично основателна.

Правилни са направените от РС – Варна изводи за постановяване на НП от компетентен орган и за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство. Противно на твърденията в жалбата, при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на наказателното постановление. Районен съд – Варна е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото.

Касационната инстанция намира, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна.

Неоснователно в касационната жалба се твърди, че нарушението не е описано с достатъчно пълнота и конкретика. Противно на това, касационният състав счита, че в НП достатъчно ясно и конкретно е посочена нарушената норма, както и обстоятелствата, при които е извършено нарушението и за Х. Х. не би могло да възникне съмнение за това в какво точно нарушение е обвинен, поради което не е накърнено правото му на защита. В хода на административнонаказателното производство е дадено сведение от страна на Х., в което същият заявява, че е напуснал мястото на произшествието и не е изчакал пристигането на органите на реда - писмени доказателства, които напълно подкрепят установената с АУАН и НП фактическа обстановка. Този извод се подкрепя и от показанията на разпитания като свидетел в хода на въззивното производство полицейски служител.

Оплакването за липса на съставомерност на деянието поради това, че водачът е спрял и е установил последиците от ПТП е неоснователно. В случая повдигнатото срещу Х. Х. административнонаказателно обвинение е по чл.123, ал.1, т.2, буква „б“ от ЗДвП – за неспазване на императивно регламентираното в тази правна норма задължение водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са пострадали хора, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. С оглед горното спирането и установяването на последиците от ПТП са ирелевантни за съставомерността на нарушението.

Лишено от основание е и възражението, че не е ясно коя е туристката и пострадала ли е същата. От приложената по административнонаказателната преписка регистрационна форма от хотел „Интернационал“ се установяват имената на пострадалото лице, а именно V. V.. Установява се също така датата на пристигане – 29.07.2024 г., и датата на заминаване – 04.08.2024 г., т.е. в деня на извършване на нарушението /01.08.2024 г./ пострадалата е била на територията на Република България. Съдът намира, че твърденията на жалбоподателя, че не се установява туристката да е пострадала се опровергават от показанията на свидетеля М., който сочи, че жената е имала оплаквания от болки по тялото, поради което са извикали линейка на място. Обстоятелството, че V. V. е пострадала, се установява и от сведенията, дадени от самия касатор, в които е посочено, че той е помогнал на дамата да се изправи от земята, а мъжът, с който е била, казал, че следва да се заплати лечението й. По отношение на твърденията, че по делото не е установено какво са си говорили пострадалата и Х., настоящият съдебен състав счита за ирелевантно за настоящия спор съдържанието на разговора между двамата.

Касаторът в жалбата си твърди, че за да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност, следва да е действал умишлено. Настоящият съдебен състав не споделя това твърдение. С деянието си Х. е проявил небрежност, а това обосновава и вината му. Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта от своя страна също има две форми – небрежност и самонадеяност. При небрежността деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. След като е управлявал индивидуално електрическо превозно средство в разгара на летния сезон /01.08.2024 г./, в курортен комплекс „Златни пясъци“, Х. е бил длъжен да предвиди възможността от пресичане на пътното платно от пешеходци, респ. наличието на риск от настъпване на ПТП. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в Закона за движението по пътищата, поради което Х. Х. следва да носи административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение на чл.123, ал.1, т.2, буква „б“ от ЗДвП. В настоящия случай извършеното административно нарушение е следствие на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. Предвид изложеното всички възражения в жалбата в тази насока са неоснователни.

По отношение на приложимостта на чл.28 от ЗАНН касационната инстанция споделя изцяло мотивите, изложени от въззивния съд, като на основание чл.221, ал.2, изречение второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, препраща към тях.

Касационната инстанция не споделя твърдението на касатора, че въззивният съд е изложил бланкетни мотиви поради посочване в мотивите към въззивното решение погрешно име на въззивника. Действително на стр. 2, ред 22 от обжалвания съдебен акт е посочено „въз. Н.“, но това се дължи на техническа грешка, която по никакъв начин не опорочава въззивното решение. В диспозитива на решението, а и в останалата част от него, имената на касатора са посочени вярно, поради което волята на съда е ясно изразена и не е налице неяснота относно личността на наказаното лице.

Към момента на издаване на НП и постановяване на оспореното решение разпоредбата на чл.175, ал.1, т.5 (Доп. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) от ЗДвП е предвиждала: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Двете наложени наказания са между минималния и средния размер, предвиден в закона. Видно от приложената по делото справка за нарушител/водач до настоящия момент Х. Х. нееднократно е бил санкциониран за различни нарушения на правилата на ЗДвП, които очевидно не са оказали нужното поправително и възпитателно въздействие, поради което РС – Варна законосъобразно към датата на постановяване на решението на 02.06.2025 г. не е намалил размера им.

Съгласно чл. 218, ал.2 АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Касаторът не е навел довод, че е настъпила законодателна промяна, но с оглед служебното задължение на съда да следи за съответствието на оспореното решение с материалния закон съдът отбелязва, че към момента разпоредбата на чл. 175, ал.1, т.5 (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 64 от 2025 г. , в сила от 7.09.2025 г.) ЗДвП, предвижда: наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца и с глоба 200 лв. водач, който: наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. На основание чл.3, ал.2 ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Следва оспореното решение да се отмени в частта, с която е оставено в сила НП относно наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца и вместо него НП следва да се измени на основание чл. 63, ал.2, т.4 вр. ал.7, т.2 ЗАНН в посочената част, като жалбоподателя се лиши да управлява МПС за срок от три месеца. В останалата част оспореното решение следва да се остави в сила.

Предвид частичната основателност на жалбата следва да се отмени решението на РС – Варна и в частта относно присъденото юрисконсултско възнаграждение по полза на ОД – МВР – Варна в размер на 80 лева по аргумент на чл. 63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал.3 АПК, тъй като оспорването на НП не е отхвърлено изцяло. Поради същите съображения не следва в касационната инстанция да се присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД МВР – Варна.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №650/02.06.2025 г., постановено по АНД № 1318/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Варна в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 24-0460-001400/05.09.2024 г. на ВПД началник група ОД МВР Варна, РУ 05 „Златни пясъци“ за наложено наказание на Х. А. Х. [ЕГН] на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. “б“ ЗДвП лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 4 /четири/ месеца и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0460-001400/05.09.2024 г. на ВПД началник група ОД МВР Варна, РУ 05 „Златни пясъци“ като налага на Х. А. Х. на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ ЗДвП лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 /три/ месеца.

ОТМЕНЯ Решение №650/02.06.2025 г., постановено по АНД№ 1318/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Варна в частта, с която Х. А. Х. е осъден да заплати на ОД МВР – Варна възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 /осемдесет/ лева.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №650/02.06.2025 г., постановено по АНД№ 1318/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Варна в останалата част, с която е потвърдено НП № 24-0460-001400/05.09.2024 г. на ВПД началник група ОД МВР Варна, РУ 05 „Златни пясъци“, с което на Х. А. Х. е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева, на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ ЗДвП.

Решението е окончателно.