№ 572
гр. Бургас, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ
при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело
№ 20242120103359 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. П. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. Б.
***, съдебен адрес и адресат гр. Б. ***, чрез адв. М. С., срещу “ПЕРФЕКТ КОНСУЛТ” ООД, EИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Б. ***, представлявано от управителя Д. К. С.,
за осъждането на ответника “ПЕРФЕКТ КОНСУЛТ” ООД да заплати на ищеца С. П. Д., сумата 11
500 лв., представляваща подлежащо на връщане авансово плащане поради разваляне на договор за
изработка на мебели от 07.12.2023г. и спецификация към него от 23.01.2024г., сумата от 343, 64
лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 07.03.2024г. до 27.05.2024г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 20.09.2023г. сключил договор с ответното дружество за изработка,
доставка и монтаж на мебели – обзавеждане за кухня за къща в гр. Ч. ****, с обща стойност – цена
по договора от 17 511 лева и срок за изпълнение 45 работни дни
Твърди се, че на 07.12.2024г. ищецът сключил с ответното дружество нов договор за
изработка и монтаж на мебели за спалня – нощни шкафчета, гардероби, тоалетки /без легла/ за три
броя спални помещения и антре. Договорът бил на стойност от 15 198 лв., която с допълнителна
спецификация от 23.01.2024г. нараснала на 19 818 лева. Уговореният срок за изработка бил 45 дни,
а по договорът бил заплатен аванс в размер на 11 500 лв. Ищецът твърди, че монтажът на кухнята
по първия договор започнал след 17.01.2024г. и след превеждане на пълната сума по договора като
приключил на 22.03.2024г., като още в хода на изпълнението били констатирани недостатъци. С
оглед обстоятелството, че в началото на март 2024г. монтажът на кухнята все още не бил
приключил, а при платен аванс по втория договор от 11 500 лв. не бил поръчан дори материал, било
ясно, че ответното дружество е в невъзможност да спази уговореният срок по договора за
изработка на мебели и антре, поради което излага, че на 04.03.2024г. отправил писмено
уведомление, че разваля договора. В допълнение посочва, че от уговорените 45 работни дни, дори
считано от последното уточнение по спецификация били изтекли 33 работни дни, без нищо да е
извършено насреща. Ищецът твърди, че за платения аванс от 11 500 лв. по договора от 07.12.2023г.
била издадена фактура № 955 от 05.12.2023г., като сумите от 4500 лв. и сумата от 7000 лв. били
заплатени по банков път – съответно на 14.12.2024г. и 21.12.2023г.
Сочи се, че когато ищецът си поискал обратно парите бил уведомен, че дължи за
проектирането на мебелите в спалнята 2200 лева. Отделно ответникът предявил и претенция за
сума от 1264 лв., която не била заплатена по първия приключил договор и за която сума посочил, че
щяла да бъде прихваната от заплатения аванс от 11 500 лв., а остатакът щял да бъде върнат след
подписване на споразумение.
Счита претенцията на ответника за заплащане на 3д проект за неоснователна и за нереално
1
завишена, тъй като по оферта същият е “подарък”, а освен това поръчката включвала точно 3 бр.
нощни шкафчета, тоалетки, гардероби, мебели антре, но не и изработка на “интериорен дизайн”.
Намира, че не дължи заплащане а за така извършения авторски труд, като в допълнение сочи, че по
първия договор, изработката на проекта струвала само 150 лв. Твърди, че т.нар. “проект” няма как
да му бъде полезен и да бъде ползван, освен това не му бил предаден на някакъв носител.
Единствено бил виждал визуализации на мебели за спалня. По изложените по-горе съображения
,моли за присъждане на претендираните суми на отпаднало основание. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от
“ПЕРФЕКТ КОНСУЛТ” ООД, EИК: *********, чрез адв. Р. Т., с който исковата претенция се
оспорва по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че страните са сключили договор за
изработка на мебели от 07.12.2023г. Твърди, че срокът за изпълнение на поръчката е определен на
45 работни дни от направените последни корекции на поръчката. В тази връзка акцентира на това,
че последните корекции са извършени на 23.01.2024г., поради което срокът за изработка на
поръчаните мебели е в края на месец март 2024г., а срок за монтаж на мебелите не е определен в
подписания договор. Застъпва се становище, че представения от ищеца договор от 20.09.2023г. е
част от друго правоотношение и не е относим към настоящия правен спор, поради което моли
същият да бъде изключен от доказателствата по делото. Излага доводи, че договорът за изработка
от 07.12.2023г. не е надлежно развален по смисъла на чл.262 ЗЗД, като в тази връзка оспорва
твърденията на ищеца, че към датата на изпращане на уведомлението за разваляне на договора не е
било започнало изпълнение по договора. Сочи, че към датата на получаване на уведомлението,
срокът за изработка на мебелите не е бил изтекъл, а срокът за монтаж на мебели не е започнал да
тече, поради което ищецът не е разполагал с правото да развали договора на основание чл.262 ЗЗД.
Ето защо, счита, че така отправеното волеизявление се явява преждевременно, а предявената
претенция се явява неоснователна. Твърди, че е изправна страна по сключения договор, като е
организирал работния процес във времевите рамки на поетите ангажименти. Сочи, че изпълнението
на договора е започнало със създаването на 3Д проект и възлагането на трето лице – доставчик на
необходимите материали. Издадена е била фактура за поръчаните материали, която е била платена
По отношение твърдението, че изготвения 3д проект е посочен като подарък в
спецификацията отбелязва, че това би било така при валидно протичане на отношенията между
страните и изпълнение на облигационните им отношения точно и своевременно и в пълен обем.
Излага, че при получаване на пълната цена по сключения договор, ответникът би имал желанието и
възможността да направи “подарък” в цената на 3д проект, но при обратно стечение на
обстоятелствата, ищецът следвало да заплати цената на всички 3 възложени от него работи. Излага
твърдения, че на практика ищецът се е отказал от договора без да сочи причини за това, каквато
възможност му предоставя разпоредбата на чл.268 ЗЗД. Ето защо, при условията на евентуалност, в
случай, че съдът намери искът за основателен, релевира възражение за прихващане за сумата от
6632, 15 лв., от която 2100 лв., представляваща цена за изготвения 3Д проект, както и сумата от
4532, 15 лв., представляваща сторените разходи за закупуване на необходимите материали за
изработка на поръчаните мебели, за което е издадена фактура № **** от 23.02.2024г.
Твърди, че поръчката за материалите е направена на 02.02.2024г., а материалите са били
доставени на ответника на 23.02.2024г.
В съдебно заседание, ищецът не се явява. Представлява се от адв. М. С., който поддържа
исковата молба и пледира за уважаване на иска.
В съдебно заседание, ответникът се представлява от адв. Т., която поддържа отговора на
исковата молба и пледира искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
По предявеният главен иск
Съдът, като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, възприема от фактическа страна следното:
Видно от представената по делото справка за актуално състояние към дата 27.05.2024г.,
ответникът е търговско дружество с предмет на дейност “консултации и посреднически услуги в
областта на застраховането, подбор и обучение на персонал, рекламни и информационни услуги,
покупка, обзавеждане и продажба на недвижими имоти, хотелиерски, ресторантьорски,
туристически, туроператорски и агентски услуги, производство и покупка на стоки или други вещи
с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, лизинг, сделки с интелектуална
собственост, комисионни, спедиционни и превозни сделки, търговско представителство и
посредничество”.
На 20.09.2023г. между страните е бил сключен писмен договор, съгласно който ищецът в
качеството си на възложител е възложил, а ответникът, изпълнител е приел да извърши срещу
възнаграждение да изработи мебели по проект и размери одобрени от възложителя, в съответствие
със спецификация – приложение № 1 към настоящия договор, срещу задължения на възложителя
да заплати сума в размер на 17 511 лв. Съгласно чл.3 от договора, времето за изпълнение на
2
поръчката се е равнявало на 45 работни дни от последните корекции по поръчката. Видно от
приложената към договора спецификация, предмет на същия било изработването на кухня.
На 07.12.2023г. между страните бил сключен писмен договор, съгласно който ищецът в
качеството си на възложител е възложил, а ответникът в качеството си на изпълнител е приел да
изработи срещу възнаграждение мебели по проект и размери одобрени от възложителя, в
съответствие с одобрена от страните спецификация – приложение № 1 към настоящия договор. В
чл.3 от договора, страните са уговорили, че времето за изпълнение на поръчката е 45 дни от
последните направени корекции по поръчката.
Между страните не е спорно, а и с определението си по чл.140 ГПК, съдът е отделил като
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че стойността на сключения договор за
изработка на мебели е 19 818 лв., както и че по същия ищецът е извършил авансово плащане в
размер на 11 500 лв. Видно от приложените банкови извлечения, сумата е била преведена по сметка
на ответника на два пъти, както следва: сумата от 4500 лв. е била преведена по банков път на
14.12.2023г., а сумата от 7000 лв. – на датата 21.12.2021г. За извършеното плащане била издадена
фактура № 955 от 05.12.2023г., с доставчик “Перфект Консулт” ООД и получател С. Д..
С писмо от 04.03.2024г. получено от ответника на 06.03.2024, ищецът го е уведомил, че във
връзка с изпълнението на процесния договор от 07.12.2023г. за изработване на мебели по проект и
предвид обема на възложената поръчка, изразяваща се в три броя спални комплекти с интериорни
елементи и антре са налице напълно обективни предпоставки за невъзможност за изпълнение от
негова страна по количество и качество в договорения срок. Подчертал е, че е налице
изключително забавено изпълнение на поръчка за кухня по договора от 20.09.2023г., която все още
не била завършена, с допусната неточна и некоректна изработка.С оглед изложеното е заявил, че
едностранно и безусловно разваля сключения помежду им договор за изработка от 07.12.2023г., в
срока по чл.3 на основание чл.87, ал.2 от ЗЗД, считано от датата на получаване на уведомлението.
С нотариална покана от 22.03.2024г., изготвена от нотариус Д. Р., рег. № **** на НК,
адресирана до Г. П. Д., в качеството й на пълномощник на ищеца, същият бил уведомен, че към
момента на оттегляне на поръчката, ответникът в изпълнение на същата е изработил триизмерен
проект, за който е бил вложено време, интелектуален и физически труд по интериорен дизайн,
вземане на размери, проучване на материали при доставчици, проектно пространствено
позициониране на отделните модули, който му бил предаден в завършен вид. С оглед
обстоятелството, че същият представлява тяхна интелектуална собственост са отправили
претенция към ищеца за заплащане на възнаграждение в размер на 2200 лв. Уведомили го, че
стойността на проекта следва да се удържи от тяхна страна от сумата по депозита, съгласно
договора за изработка. По отношение договора за изработка на кухня от 20.09.2023г. между
страните, му заявили, че има остатъчна неизплатена сума от 1264 лева, която трябвало да се плати
преди монтажа на кухнята и следва да се прихване от сумата на депозита по договора от
07.12.2023г. Заявили му, че останалата част от сумата по депозита ще му бъде възстановена по
банкова сметка. По делото няма данни за това на коя точно дата нотариалната покана е била
връчена на ищеца, но получаването й се признава в представения по делото отговор на поканата от
27.03.2024г., изпратен от ищеца до ответника.
С писмо – отговор от 27.03.2024г. на нотариалната покана, връчен на ответника на
28.03.2024г., ищецът е изразил несъгласие с претенцията на ответника за заплащане на сума в
размер на 2100 лв., като прекомерно висока и несъответстваща за изработването на 3д проект на
мебели. Изразил е съгласие за заплащане на сума в размер на 1560 лв. Заявил е готовност за
заплащане на допълнително поисканата му от ответника сума в размер на 444 лв. по договорът за
изработка на кухня, чийто монтаж е завършил на 22.03.2023г.
С писмо от 02.09.2024г., ответникът е уведомил ищеца, че проекта за мебели по договор от
07.12.2023г. и спецификация от 23.01.2024г. е изработен на програма 3Ds Max, като цената от 30 лв.
за кв.м. е упомената в нотариалната покана и е минимална за работа с тази програма.
С писмо – отговор от 29.04.2024г. ищецът е уведомил ответника, че с уведомление от
04.03.2024г. вече е заявил едностранно разваляне на сключения помежду им договор за изработка
на мебели от 07.12.2023г., като считано от 06.03.2024г. договорните отношения са окончателно
прекратени, поради което е отправил претенция за възстановяване на авансово заплатената от него
сума в размер на 11 500 лв. Застъпил е становище за недължимост на претендирана от ответника
сума в размер на 2920 лв. Приложил е справка за банкова сметка.
С писмо от 15.05.2024г. ответника е оспорил развалянето на договора от страна на ищеца,
като е навел съображения, че е изправна страна по договора и не е дал повод за развалянето му, а
последното е извършено от ищеца без основателна причина. В тази връзка е посочил, че следва да
им заплати извършената в изпълнение на поръчката работа до момента на нейното прекратяване, с
оглед на което следва да бъде удържана стойността на 3Д проекта, както и направените разходи по
договора от 20.09.2023г., а останалите суми ще бъдат възстановени по сметка на ищеца.
3
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. П. П. (без дела и
родство със страните) – доведена по инициатива на ответника и св. Г. Д. – майка на ищеца,
доведена по инициатива на ищеца.
При разпита си, св. Д.а разказва, че през септември 2023г. между ищеца и ответника бил
сключен договор за изработка на кухня, като монтажът започнал на 16.01.2024г. и завършил на
22.03.2024г. По време на монтажа били констатирани редица отклонения от предварително
зададените от тях изисквания по спецификация за вид и материал. Била подменена основната
спецификация по договора, като без да бъдат уведомени бил подменен корпуса на кухнятя с по-
евтин и некачествен материал като им била поискана допълнителна сума. Разказва, че някъде около
21.02.2024г. провели среща със собствениците на дружеството, като на място на обекта заявили
оплакванията си във връзка с корпуса на кухнята. Свидетелката потвърждава, че спецификацията
от 23.01.2024г. е било подписана лично от нея, като посредством същата окончателно били
уточнени размерите и вида на мебелите, одобрени от тях. Свидетелката заявява, че във връзка със
изпълнението на договора за изработка на кухня, при тях идвали през 2-3 седмици двама човека,
които работили през времето от 10:30-11ч. до към 16.00ч. Неколкократно ги питали защо се бави
монтажа на кухнята, а те ги уведомявали, че в договора нямало условие монтажът да бъде
изпълнение в 3-дневен срок, както и че нямали толкова работници, а имали много обекти.
В хода на разпита си, св. П. заявява, че работи в ответното дружество на длъжност
“продавач - консултант” и е запозната с процесния договор, който бил сключен в началото на
декември 2023г. Разказва, че в края на 2023г. при нея в офиса находящ се в гр. Б. ***, дошли
ищецът и майка му – св. Д.а, които решили да направят запитване и за други мебели за други стаи
във връзка с обзавеждане на къщата им в гр. Ч.. Избрали са материали, за изработка на гардероби
за трите спални и портманто в коридора. На срещата присъствали както тя, така и управителя на
фирмата, като още на така състоялата се среща били уточнени материала, от който да бъдат
изработени мебелите, както и обкова. Разказва, че договорът бил подписан при второто или
третото посещение от страна на ищеца. Свидетелката заявява, че след сключване на договора и
превеждането на капаро, започнала да изготвя 3Д проект, чрез програма “****”, с цел изготвяне на
визуализация на цялото помещение. Проектът бил изготвен в края на декември 2023г., като ищецът
и св. Д.а били извикани да се запознаят със същия преди коледните празници. Свидетелката
заявява, че след това провели още поне две срещи, като окончателната спецификация на мебелите
била одобрени през м.януари 2024г. Свидетелката заявява, че материалите били поръчани, но
нямала представа кога точно, понеже не се занимавала с това. Работата й била след като изготви
проекта да пусне поръчката към производството, а те от своя страна да си пуснат поръчка към
доставчика. Доколкото е наясно, в техния цех работили 5-6 човека на две монтажни групи.
Първоначално мебелите били сглобявани, а след това доставяни и монтирани, като лицата в цеха
съвместявали и двете функции.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, в частта, в която същите пресъздават своите
лични впечатления за случилото се. Независимо от евентуалната тяхна лична заинтересованост от
изхода на делото, преценени през призмата на чл.172 ГПК, изнесените от тях фактически данни
кореспондират както помежду си, така и на събраните по делото писмени доказателства. Съдът не
кредитира единствено показанията на св.П., в частта в която същата твърди, че е била направена
поръчката за материалите необходими за изработката на мебелите, доколкото в тази им част
показанията й имат производен характер, а в същото време звучат и неправдоподобно, доколкото
самата свидетелката не можа да даде логично обяснение откъде е научила за това обстоятелство.
По делото са представени 6 бр. трудови договори и длъжностни характеристики към тях, от
които се потвърждава изнесената от св. П. информация, че в цеха на дружеството към процесния
период са полагали труд пет лица на длъжност “работник сглобяване на детайли” и едно лице на
длъжност “продавач-консултант.”
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното:
Страните са били обвързани от договора от 07.12.2023г., съгласието за който е било
постигнато изрично и писмено. Предвид конкретните уговорки по договора и неговото съществено
съдържание, се касае за договор за изработка по чл.258 и сл. от ЗЗД.
С особеното правило на чл.262, ал.2 от ЗЗД е предвидено право на поръчващия още в
течение на изпълнението, преди изпълнителят да е изпаднал в неизпълнение, но когато стане ясно,
че той няма да изпълни точно, договорът да бъде развален. Съгласно разпоредбата, ако стане явно,
че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да изпълни по уговорения
или надлежен начин, поръчващия може да развали договора. В договора между страните по делото
липсва отклонение от това правило – не е било предвиждано то да е било неприложимо или
приложимо, но при други предпоставки.
Същото представлява специално основание за прекратяване на договора за изработка.
4
Разликите между общите предпоставки за разваляне на двустранен договор, предвидени в чл. 87,
ал. 1 ЗЗД, и предпоставките на чл. 262, ал. 2 ЗЗД са две. От една страна, при разваляне на договора
за изработка на специалното основание, уредено в чл. 262, ал. 2 ЗЗД, законодателят не изисква
даването на допълнителен срок за изпълнение. От друга страна, е необходимо да е станало „явно”,
че изработката няма да бъде изпълнена в срок или по уговорения начин. При прилагане на това
специално основание за разваляне към всеки договор за изработка трябва да се преценява
конкретно съобразно особеностите и мащаба на неговия предмет дали е „явно”, че изработката
няма да бъде изпълнена в срок или по надлежния начин. Съставът на това специално основание за
прекратяване на договора за изработка предполага виновно поведение на изпълнителя. Преценката
за наличие на вина следва да се извърши и с оглед полагането или неполагането на очакваната от
изпълнителя като професионалист в областта на изработката на мебели дължима грижа при
изпълнението на неговите задължения за изработка на уговорените по спецификация мебели –
предмет на процесния договор. Потвърждение на тезата, че уреденият в чл. 262, ал. 2 ЗЗД състав
включва виновно поведение на изпълнителя, е правото на възложителя на обезщетение по общите
правила, предвидено в същата разпоредба. А общите правила за обезщетяване на вреди
предполагат причиняването им да е в резултат на виновно поведение. Законодателят не е
регламентирал реда за разваляне на договора за изработка на това специално основание. Би
следвало да се приложи по аналогия редът, предвиден в чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Развалянето на договора
за изработка при наличие на предпоставките на чл. 262, ал. 2 от ЗЗД по аналогия следва да се
извърши с едностранно изявление на възложителя, отправено до изпълнителя и достигнало до
знанието му. Ако договорът за изработка е сключен в писмена форма (това е преобладаващият
случай), то изявлението за разваляне също трябва да бъде в писмена форма съгласно чл. 87, ал. 1,
изр. 2 ЗЗД. А ако договорът за изработка е сключен в нотариална форма развалянето следва да се
извърши по съдебен ред съобразно чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
В разглеждания случай, договорът за изработка от 07.12.2024г. е имал за предмет
изработването на значителен брой артикули- мебели за 4 бр. помещения, от които 3 спални
помещения и 1 бр. коридор, в т.ч. гардероби, скринове, ламперия, нощни шкафчета, тоалетки,
портманта, огледала и др., като уговореният срок за изработка съгласно последната одобрена от
възложителя спецификация от 23.01.2024г., в съответствие с клаузата на чл. 3 от процесния договор
е изтичал на 08.03.2024г.
В разпоредбата на чл.87 ЗЗД е заложен принципът, че развалянето на договора е крайна
мярка, към която се пристъпва след като се изчерпят възможностите за неговото изпълнение.
Действащата нормативна уредба е насочена към охрана на създаденото договорно
правоотношение, което следва да бъде запазено, освен при наличието на сериозни причини,
обосноваващи развалянето на договора. По общо правилно двустранният договор се разваля
поради неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря с едностранно изявление от
кредитора. Изявлението трябва да съдържа подходящ срок за изпълнение, независимо от това дали
падежът вече е настъпил, или настъпва по силата на изявлението. Ако посоченият срок е подходящ,
ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането му, а ако изявлението
не съдържа срок или срокът е недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не
изпълни до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. В настоящото
производство ищецът представи документ, обективиращ негово волеизявление за разваляне на
договора, за което твърди, че е било получено от ответната страна на 06.03.2024г. Последното
обстоятелство не се оспорва от ответника. Дори да е налице такова оспорване, следва да се посочи,
че с исковата молба може да бъде развален всеки двустранен договор, независимо от това дали в
нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок, или посоченият срок е
недостатъчен. Договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на
производството по делото до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок
(решение № 37 ОТ 22.03.2011г. по гр.д. № 920/2009г., Г.К., ІV Г.О.) на ВКС). Договорът за изработка
съгласно чл.262, ал.2 ЗЗД може да бъде развален без предизвестие от поръчващия, ако стане явно,
че изпълнителят няма да може да изпълни работата в срок, или по уговорения, или по надлежен
начин.
В конкретния случай по изложените по-горе съображения съдът приема, че при
доказателствена тежест за дружеството-изпълнител – “Перфект Консулт” ООД, не са ангажирани
доказателства, че изработил нито една от посочените в спецификацията от 23.01.2024г. мебели,
представляваща неразделна част от договор за изработка от 07.12.2023г., нито в уговорения в чл.3
от същия краен срок, нито и към по-късен период. В тази връзка съдът намира, че е налице
хипотезата на чл.87, ал.2 ЗЗД за разваляне на договора без даване на допълнителен срок за
изпълнение, тъй като последното вече е било безполезно за възложителя – ищец.
Неоснователно е наведеното с отговора на исковата молба възражение на ответника, че към
датата на подаване на уведомлението за разваляне на договора, ищецът не е разполагал с
5
възможността да развали договора на посоченото основание, тъй като уговореният срок за
изпълнение не е бил изтекъл. Както се посочи по-горе, волеизявлението на ищеца по смисъла на
чл.262, ал.2 ЗЗД е извършено надлежно, именно в течение на срока за изпълнение, тъй като
посоченото специално законово основание изисква невъзможността на изпълнителя да е станала
явна именно по време на уговорения между страните срок. В конкретния случай, изявлението за
разваляне е било получено от ответника два дни преди изтичане на крайния срок за изпълнение,
като на съда не са необходими специални знания, за да прецени, че е било обективно невъзможно
ответникът да изработи уговорените по спецификация мебели в рамките на оставащия срок от 2
дни, с оглед сложността и мащаба на възложената работа.
Необосновани и неподкрепени с доказателства се явяват наведените с отговора на исковата
молба възражения, че ответникът надлежно е организирал работния си процес. Установи се, че
служителите на ответника са били изключително натоварени, а освен това е било налице
значително забавяне в монтажа на поръчаната от ищеца кухня, който е приключил едва на
22.03.2024г., значителен период от време след датата на получаване на уведомлението за разваляне
на процесния договор.
С отговора на исковата си молба, ответникът е представил фактура за закупуване на
материали, които макар да са идентични на тези в приложената към договора спецификация, не са
в състояние да променят крайните изводи на съда за липса на каквото и да било изпълнение по
договора за изработка на мебели.Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 ЗДДС фактурата служи за
доказване на извършена доставка на услуга, респективно на стока, или за получаване на авансово
плащане. Фактурата като първичен счетоводен документ, съобразно чл. 6, ал. 1 ЗСч е носител на
информация за регистрирана стопанска операция, но не е доказателство за извършено плащане по
стопанската операция. В хипотезата, когато фактурата е издадена при получаване на авансово
плащане и в нея е отразено, че авансовото плащане е извършено, същата може да се приеме в
исковото производство като доказателство за плащане.
В разглеждания случай, фактурата не носи подпис на представител на ответното дружество,
поради което следва не може да се приеме, че описаните в нея стоки са били реално доставени.
Фактурата не отразява и авансово заплатена сума, поради което само индицира за наличие на
възникнало облигационно правоотношение между ответника и трето лице по договор за доставка
на стоки.
Нещо повече - налице е разминаване между размера на заплатената сума от 4500 лв. в
приложеното към отговора платежно нареждане от 27.02.2024г. , като същата не съответства на
тази по представената фактура, която е в размер на 4532 лв. Освен това в представеното платежно
нареждане от 27.02.2024г. е отразено, че е било извършено плащане на повече от една фактури, без
същите да са надлежно индивидуализирани, поради което плащането не може да бъде изобщо
отнесено към представената по делото фактура от 23.02.2024г.
По делото липсват каквито и да било доказателства въпросните материали да са били
получени от ответника, в т.ч. липсва и представен приемо-предавателен протокол, който да
удостоверява това обстоятелство. Липсват изобщо твърдения ответникът да е започнал изработка
на процесните мебели, поради което възражението, че е започнал изпълнение по договора се явява
изцяло несъстоятелно. Не на последно място следва да се има предвид и че след получаване на
уведомлението за разваляне на 06.03.2024г., т.е. 2 дни преди изтичане на окончателния срок за
изпълнение по договора, както и към датата на депозиране на отговора на исковата молба,
ответникът не е изразил воля за изпълнение, нито е изпълнил съответно на уговореното – чрез
изработване дори на част от уговорените от ищеца мебели, съобразно одобрената от него
спецификация. Напротив, в депозирана от него нотариална покана до ищеца от 22.03.2024г. , както
и в писмото си от 02.09.2024г., адресирани до ищеца е обективирал извънсъдебно признание на
неизгоден за него факт, а именно, че по договорът е бил изработен единствено 3д проект на
мебелите.
Ето защо, договорът следва да се счита за развален на 06.03.2024г., на която ответникът е
получил уведомлението за разваляне, тъй като всички събраните по делото писмени и гласни
доказателства категорично сочат, че е било явно, че същият не е разполагал с материална
обезпеченост да изпълни задължението си за изработка на мебелите до изтичане на уговорения
срок – 08.03.2024г. Същият е разполагал едва с петима работници, които са били изключително
натоварени предвид поетите множество ангажименти от страна на ответника, като всеки един от
тях е съвместявал функции по сглобяване, доставка и монтаж до определени обекти. В случай
липсата на каквото и да било изпълнение по договора за изработка на мебели в продължение на
повече от 40 дни, съпътстващото изключително забавено изпълнение по договора за изработка и
монтаж на кухня от 20.09.2023г. са дали повод на ищеца да упражни потестативното си право по
чл.262 , ал.2 ЗЗД и да развали договора на посоченото законово основание.
При разваляне на договорната връзка всяка страна дължи връщане на полученото по
6
разваления договор, като получено на отпаднало основание- чл.55,ал.1 от ЗЗД. Няма спор между
страните , че в изпълнение на договора от 07.12.2023г. ищецът е заплатил на ответника сумата от
11 500 лева, която сума ответникът дължи да върне. Предявеният иск се явява доказан по основание
и размер.
Съгласно уговореното по договора, за неуредените в този договор въпроси следва да се
прилагат разпоредбите на ЗЗД и действащото законодателство. На осн.чл.84,ал.2 от ЗЗД ответникът
дължи обезщетение за забава върху подлежащата на връщане сума, като ответникът е изпадал в
забава след поканата от страна на ищеца на 07.03.2024г. За периода от 07.03.2024г. до 23.05.2024г.
дължимото се обезщетение за забава в размер съобразно чл.86 от ЗЗД възлиза на сумата от 343.64,
изчислено по реда на чл.162 от ГПК с лихвен калкулатор.
С оглед изложените по-горе констатации за основателност на главния иск, то са налице
процесуално-правните предпоставки за разглеждане на предявеното при условията на евентуалност
възражение за прихващане основано на разпоредбата на чл.286 ЗЗД.
По предявеното възражение за прихващане
Същото е обосновано с твърденията за липса на прекратен договор и доводи за това, че
ищецът всъщност се е отказал от сключения договор за изработка на мебели. Разпоредбата на чл.
268 ЗЗД предвижда специален случай на прекратяване на договор за изработка в хода на
изпълнението му без вина на изпълнителя и урежда специфичните му последици. Поръчващият
/възложителят/ има право да се откаже от договора за в бъдеще, ако са налице основателни
причини за прекратяване на договорното правоотношение, но за да произведе присъщото му
правно действие, е необходимо отказът от двустранния договор, оттеглянето на поръчката да бъде
заявено изрично и ясно, изразено по категоричен начин и да бъде доведено до знанието на
изпълнителя. Като материалноправна предпоставка за отказ от сделката основателните причини по
смисъла на чл. 268 ЗЗД са обстоятелства извън правоотношението между поръчващия и
изпълнителя, но които са във връзка с договора за изработка, тъй като мотивират възложителя да
преустанови договорната връзка. С уточнителна молба от 24.07.2024г. ответникът е посочил, че
предмет на възражението за прихващане е единствено сумата от 2100 лв., представляваща цена за
изготвения 3Д проект. По делото липсват доказателства, че 3д проект на мебелите е бил предаден
на възложителя, както и поето от негова страна договорно задължение за приемане и заплащане на
изготвен 3 д проект, а такова задължение евентуално би съществувало само ако е уговорено и само
при изпълнена надлежно и в срок изработка на процесните мебели, които предпоставки в
процесния случай не са налице. Видно от показанията на св. П., съдът намира за установено, че
действително във връзка със сключения договор от 07.12.2023г., в края на декември 2023г. е бил
изготвен 3д проект на мебелите, като не се установи по категоричност дали същия е бил изработен
на програма 3ds max или Autocad, доколкото съществува противоречие между твърденията на
ответника и показанията на свидетелката. От показанията й се установява, че още м.декември
2023г. свидетелката е провела среща с ищеца и неговата майка – св. Д.а, като ги е запознала с
изготвените визуализации на мебели, т.е. значително време преди подписване на последната
спецификация по договора на 23.01.2024г.
Установява се, че ответникът е изготвил 3д проект – визуализация на мебелите, предмет на
договора, по своя собствена инициатива и на собствени разноски, като твърди, че същият е на
стойност 2100 лв. Тук следва да се има предвид, че ищеца няма недобросъвестно неизпълнение на
поети по договора задължения, неговото поведение не е причина, за която той да отговаря, а
именно за настъпили вреди поради неизпълнение на договора в патримониума на ответника.
Доколкото договорът е бил развален именно поради виновното поведение на изпълнителя на
специалното законово основание по чл.265, ал.2 ЗЗД и неполагане от негова страна на дължимата
грижа, а не на соченото от ответника невиновно основание – отказ от договора по чл.268, ал.1 ЗЗД,
то в полза на ответника не са дължат сторените във връзка с изпълнението на договора разходи.
Същият не е положил дължимата грижа като професионалист в сферата на изработка на мебели, за
изработка на процесните артикули в уговорения между страните срок. В конкретния случай,
договорът се явява прекратен поради виновно неизпълнение от страна изпълнителя, а не оттеглен с
едностранно изявление на ищеца, поради което възражението за прихващане се явява
неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
Неоснователносттта на възражението за прихващане налага отхвърлянето му с изричен
диспозитив на съдебното решение – чл. 298, ал. 4, ГПК (спр. Решение № 21 от 15.05.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 741/2012 г., II г. о., ГК).
По разноските
При този изход на спора, право на разноски възниква за ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Същият е представил доказателства за заплатена държавна такса в размер на 510 лв., която следва
да бъде присъдена в тежест на ответника.
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ПЕРФЕКТ КОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Б. *** – мебели “****”, представлявано от управителя Д. К. С., на основание чл.262,
ал.2, вр. чл.87, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.3 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, да заплати на С. П. Д., ЕГН: **********,
с адрес гр. Б. ***, сумата от 11 500 лв., представляваща подлежащо на връщане авансово плащане
поради разваляне на договор за изработка на мебели от 07.12.2023г. и спецификация към него от
23.01.2024г., сумата от 343, 64 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 07.03.2024г. до
27.05.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.05.2024г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ насрещното възражение за прихващане на
ответника “ПЕРФЕКТ КОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. Б. *** – мебели “****”, представлявано от управителя Д. К. С. против ищеца С. П. Д., ЕГН:
**********, с адрес гр. Б. ***, между вземането по иска в размер на сумата от 11 500 лв.,
представляваща подлежащо на връщане авансово плащане поради разваляне на договор за
изработка на мебели от 07.12.2023г. и спецификация към него от 23.01.2024г., сумата от 343, 64 лв.
– мораторна лихва върху главницата за периода от 07.03.2024г. до 27.05.2024г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.05.2024г. до окончателното изплащане на
сумата и вземането на ответника към ищеца за сумата от 2100 лв. представляваща цена на
изготвения 3 Д проект.
ОСЪЖДА “ПЕРФЕКТ КОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Б. *** – мебели “****”, представлявано от управителя Д. К. С., на основание чл.78,
ал.1 ГПК да заплати на С. П. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. Б. ***, сумата от 510 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Бургас в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8