РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Благоевград, 11.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д. Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.
като разгледа докладваното от Д. Р. Беровски Гражданско дело № 20211210101929 по описа
за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от И. И. Л., ЕГН **********, с адрес гр. С.***,
ап. 21, Д. Б. И., ЕГН **********, с адрес гр. С.***, К. В. П., ЕГН **********, с адрес гр.
С.***, Е. В. П., ЕГН **********, с адрес гр. С.***, чрез пълномощника им адв. В. У., с
адрес: гр. Б.*** срещу А. М. В., ЕГН **********, с адрес гр. Б.***, И. Г. П., ЕГН
**********, с адрес гр. С.***, С. И. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С.***, А. Н. Х., ЕГН
**********, с адрес гр. С.***, Р. Б. П., ЕГН **********, с адрес гр. С.***, Л. С. П., ЕГН
**********, с адрес гр. С.*** лично и със съгласието на нейната майка и законен
представител С. М. П., ЕГН **********, с адрес гр. С.*** и С. М. П., ЕГН ********** с
адрес гр. С.***.
Ищците твърдят, че са наследници на Д. А. П. – бивш жител на гр. Благоевград, починал
на 05.12.1944 г. Поддържат, че наследодателят им бил собственик на поземлен имот-лозе с
идентификатор 04279.603.113 (подробно индивидуализиран в поправената искова молба).
Навеждат, че процесният имот бил внесен в ТКЗС, като през 1996г. била предприета
процедура по възстановяването на имота. Заявяват, че с Решение № 139/28.12.1996 г. на ПК
- Благоевград правото на собственост било възстановено обаче не на всички наследници на
общия наследодател Д. П., а само на наследниците на един от синовете му - М. П., като през
1997 г. бил издаден констативен нотариален № 85, том II, н.д. № 589/1997 г. по описа на
нотариус при Бл.РС именно за същият имот въз основа на Решение № 139/28.12.1996 г., като
видно от този нотариален акт като съсобственици на имота фигурирали само наследниците
на М. П.. Сочат, че с Решение № 487/02.08.2002 г. постановено по гр. д. № 569/2001 г. на PC
Благоевград ставало ясно, че се признавало за установено, че ищците също били
съсобственици на недвижимия имот в качеството им на наследници на общия наследодател
Д. П.. Иска се да бъдат признати спрямо ответниците, че са собственици, при следните
квоти: за И. И. Л. - 1/8 ид. ч., за Д. Б. И. - 1/8 ид. ч., за К. В. П.- 1/16 ид. ч. и за Е. В. П. -1/16
ид. ч. от недвижим имот, с идентификатор 04279.603.113, находящ се в гр. Благоевград.
Ответникът А. М. В. оспорва ищцовите претенции с доводи, че в полза на Д. П. не е било
възстановявано право на собственост върху имот, идентичен с процесния, като такова
решение на ОСЗ в полза на наследниците на Д. П. нямало и не можело да имало поради
1
липса на образувана преписка за възстановяване. На следващо място са развити доводи, че
процесният имот почти 20 години се владеел от наследниците на М. П., в това число и от
него самия, като владението било установено през 2001-2002г. и продължавало към
настоящия момент. В тази връзка смята, че наследниците на М. П. са го били придобили на
основание самостоятелно основание – давностно владение.
Ответниците Л. С. П., лично и със съгласието на нейната майка и законен представител
С. М. П. и С. М. П. също са изразили становище, че правото на собственост върху
процесния имот не принадлежи на ищците. И от тяхна страна са развити доводи, че в полза
на наследниците на М. П., както и в полза на Н. Х. и Б. П. е била изтекла придобивна
давност.
Ответникът И. Г. П., чрез особения си представител по чл. 47, ал. 6 ГПК - адв. Л. С.,
също оспорва предявените искове за собственост. В тази връзка са изложени съображения,
че ищците не са предоставели данни дали след приключването на спора по чл.14, ал.4
ЗСПЗЗ е било последвало провеждане на процедурата по чл. 14, ал., 7а ЗСПЗЗ, и дали
Общинската служба по земеделие е постановила нов административен акт, с който е
отменила предходното решение №139/28.12.1996г. на ПК Благоевград.
Ответниците С. И. Х., А. Н. Х. и Р. Б. П. не са изразили становище по предявените искове
за собственост.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба предмет на разглеждане са обективно и субективно
(активно и пасивно) съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, имащи за
предмет установяване на правото на собственост на ищците, при следните квоти: за И. И. Л.
- 1/8 ид. ч., за Д. Б. И. - 1/8 ид. ч., за К. В. П.- 1/16 ид. ч. и за Е. В. П. -1/16 ид. ч. от процесния
недвижим имот.
Предявените установителни искове са допустими.
Основателността на предявените установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищците да са
собственици на претендираните идеални части от процесния поземлен имот-лозе, въз основа
на заявеното правно основание – наследствено правоприемство от техния наследодател Д.
А. П. – бивш жител на гр. Благоевград, починал на 05.12.1944 г. и земеделска реституция.
Ответниците А. М. В., Л. С. П., лично и със съгласието на нейната майка и законен
представител С. М. П. и С. М. П. следва да проведат насрещно непълно доказване на
направените от тях възражения, включително придобИ.ето на процесните вещни права по
давност.
В конкретния случай имотът, предмет на делото, представлява земеделска земя.
По отношение на този имот е била проведена процедура за възстановяване на
собствеността по реда на ЗСПЗЗ, като в тази връзка пред ПК-Благоевград (сега Общинска
служба по земеделие) е била образувана преписка по заявление вх. № Г2675/03.06.1992г. на
наследниците на М. Д. П.. С Решение № 139/28.12.1996г. за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални
граници в землището на гр. Благоевград на ПоземЛ. комисия е възстановено правото на
собственост на наследниците на М. Д. П. на лозе от 1,7 дка, девета категория в местността
„Баларбаши“, имот № 7174, IV-ТИ Микрорайон от кадастрален план изработен 1996г., при
граници (съседи): Североизток: път /общинско/, Юг път /общинско/, Запад: Пл. № 7621-
неустановен собственик/ общинско/ и Северозапад: черен път /общинско/ съгласно
Удостоверение по чл.13, ал. 4 ППЗСПЗЗ изх.№ 1826/20.12.1996г. и приложена скица
№2076/10.12.1996г., заявен с пореден № 1 от заявлението и установен с Опис-декларация
1957г. Видно е от скица на поземлен имот № 15-983270-08.09.2021г. на СГКК-гр.
Благоевград, че същият представлява поземлен имот с идентификатор № 04279.603.113.
След постановяване на това решение на ПК-Благоевград от страна на част от
наследниците на Д. А. П. (Н. М. Х., ЕГН ********** и Б. Р. П., ЕГН **********) е бил
2
предявен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ срещу М. И. П., ответника А. М. В. и ответницата И. Г.
П.. По предявения иск е било образувано гр.д. № 569/2001г. по описа на РС-Благоевград. По
това гражданско дело било постановено Решение № 487/02.08.2002г., влязло в сила на
01.11.2002г., с което искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ бил уважен, като било признато за
установено по отношение на М. И. П., ответника А. М. В. и ответницата И. Г. П., че Н. М.
Х. и Б. Р. П. са съсобственици на процесния недвижим имот. С горепосоченото решение на
РС-Благоевград било отменено и Решение № 139/28.12.1996 г. на Общинска поземЛ.
комисия - Благоевград, с което имотът е възстановен само на наследниците на М. Д. П..
От приложената в цялост преписка по заявление Г2675/03.06.1992г. на наследниците на М.
Д. П., става ясно, че след приключване на производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не е било
издавано от Общинска служба по земеделие и гори решение по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ, с което
да се променят лицата, в полза на които е възстановен процесният имот по ЗСПЗЗ. В този
смисъл Н. М. Х. и Б. Р. П. като заинтересуваните лица не са поискали от Общинска служба
по земеделие да промени лицата, в чиято полза или вреда е издадено решението й за
възстановяване на имота.
За изясняване на въпроса дали са идентични имотите, описани в Решение № 139/1996г. на
ПоземЛ. комисия /ПК/ гр. Благоевград и в Решение № 487/2022г., постановено по гр.д. №
569/2001г. на Районен съд – гр. Благоевград и процесният имот с идентификатор
04279.603.113, по делото бе назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението на
същата и от уточненията на вещото лице инж. И. Д. В. Ч., направени при проведеното й
изслушване в открито съдебно заседание на 13.02.2023г. се установява, че описаният в
решението на ПК-гр. Благоевград имот е частично идентичен с имота, описан в решението
на РС-Благоевград и е частично идентичен с процесния поземлен имот с идентификатор №
04279.603.113. Става ясно, че има съвпадение на границите между ПИ с идентификатор
04279.603.113 и ПИ с идентификатор 04279.603.112, съответно имот пл. №7174 и пл.№7621.
От удостоверение за наследници на Д. А. П., с изх. № 1236/22.03.2021г., издадено от
Община Благоевград, се установява, че ищците са част от наследниците на Д. А. П., роден на
10.07.1876г. и починал на 05.12.1944г., като той е техен прадядо и дядо. От това
удостоверение за наследници става ясно, че ответниците също са наследници на Д. А. П..
Следователно страните по делото имат общ наследодател - Д. А. П., починал на 05.12.1944 г.
Страните по делото не са негови преки наследници.
Ответникът А. М. В. от името на всички наследници на М. П. е релевирал възражение, че е
упражнявал владение на процесния имот повече от 20 години, поради което са придобили
собствеността върху имота по давност. С цел да докаже това свое възражение ответникът В.
е ангажирал гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите К. М. С., И. Е. М.
и Б. Д. Т.. От своя страна ищците са ангажирали един свидетел – К. Б. К.
От показанията на всички разпитани по делото свидетели, се установява, че към
настоящия момент процесният имот не се обработва, в същия се изхвърлят строителни
отпадъци и е буренясал. Става ясно от разпита на свидетелите, че понастоящем имотът е
празен, незастроен, неограден, нестопанисван, самозатревил се е, като през него преминава
и черен полски път.
От показанията на доведените от ответника В. свидетели става ясно, че преди време на
имота са се отглеждали лозя и същият е бил ограден от бащата на В. – М. П.. Установява се,
че имотът през последните около 20 години не се е използвал за нищо и същият е стоял
празен. В имота синът на ответника В. е разхождал кучето си; като същият е правил опити
да чистел имота и да го ограждал, както и да отглеждал пчели. И тримата свидетели
заявяват, че не са виждали в имота други хора освен ответника В. и неговото семейство.
Показанията на свидетелите К. М. С., И. Е. М. и Б. Д. Т. следва да се кредитират. В тази
връзка е нужно да се отбележи, че същите са подкрепени и от приетите по делото писмени
доказателства, включително и нотариално заверено копие на Договор и Декларация от
09.05.2006г., които касаят реализиране на подпорна стена между ответника А. В. и неговия
съсед Красимир Панайотов. Трябва да се отбележи и че от своя страна ищците не са
ангажирали доказателства, с които да установят обстоятелствата, че са упражнявали
3
владение върху имота или по някакъв начин са пречили на упражняваната от ответника В.
фактическа власт през последните 20 години.
С оглед така установените относими към делото факти се налага обобщаващият извод, че
предявените установителни искове за собственост се явяват неоснователни и като такива
подлежат на отхвърляне. Аргументите за този извод са следните:
Възстановяването на собствеността върху земеделските земи се извършва по реда на
ЗСПЗЗ с решения на общинските служби по земеделие ОСЗ /ОСЗГ, ПК/. Според
установената практика на ВС и ВКС, тези решения имат конститутивно действие – т.е. от
тях настъпва реституционният ефект. По своето естество решенията представляват
индивидуални административни актове, постановени в едностранно безспорно
производство, развиващо се между заявителя и ОСЗ, в което се преценява дали е налице
право на възстановяване на собствеността. В това производство не участват заинтересовани
лица, нито пък могат да се разрешават спорове за собственост. В случай, че трето лице
оспорва правото на заявителя за възстановяване на собствеността върху конкретен имот и
претендира за себе си това право, има възможност да установи твърденията си в спорното
исково производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Необходимо е да се посочи, че съобразено с
приетото в ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВС решенията на поземлените комисии /ОСЗ/ по чл.
18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост
върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови
реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие. Важно е да се
изтъкне, че ВКС е последователен в становището си, че конститутивното действие се отнася
както по отношение на обекта на възстановената собственост, така и по отношение на
субекта /вж. например Решение № 413 от 01.07.2009 г. по гр. д. № 1751/2008 г. на II ГО;
Решение № 1125 от 01.10.2008 г. по гр. д. № 5241/2007 г. на V ГО, Решение № 411 от
30.04.2009 г. по гр. д. № 1448/2008 г. на I ГО/. Последното от посочените решения разглежда
конститутивното действие на решението по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ - въпрос, който се поставя и
в настоящото производство. При това положение следва да се приеме, че преди да има
постановено решение на ОСЗ, с което да се измени лицето, на чието име е възстановена
собствеността върху процесния имот /вместо на наследниците на М. Д. П., имотът да се
възстанови на наследниците на общия наследодател Д. А. П./, ищците, като наследници на
общия наследодател, не са придобили собствеността върху идеални части от имота и не
могат да проведат успешно иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за защита на правата си.
Трябва да се отбележи също така, че при защитата с иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ правото
на собственост се установява към минал момент – преди обобществяването на земеделските
земи. Въпреки това искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е установителен и при уважаването му се
признават права на собственост. В този смисъл следва да се изтъкне, че решението по чл. 14,
ал. 4 ЗСПЗЗ, с което е било признато правото на собственост на част от наследниците на Д.
А. П. (Н. М. Х., ЕГН ********** и Б. Р. П., ЕГН **********) върху спорния имот към
момента на образуване на ТКЗС има само установително, но не и конститутивно действие.
Без последващо решение на ОСЗ-гр. Благоевград, с което да бъдат променени лицата, в
чиято полза е издадено първоначалното решение за възстановяване на собствеността по
ЗСПЗЗ /в случая – на наследниците на Д. А. П.- праводател на ответниците и техен дядо, и
прадядо/, ищците, в качеството си на наследници на общия наследодател Д. А. П., не се
легитимират като собственици на спорния имот. Ето защо предявените от тях искове по чл.
124, ал. 1 ГПК са неоснователни. Освен това по делото се установи, че ответникът А. М. В.
от името на всички наследници на М. П. е упражнявал владение на процесния имот повече
от 20 години, поради което са придобили собствеността върху имота по давност.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да заплатят
направените от ответниците разноски. В тази връзка на ответника А. М. В. ищците дължат
разноски в размер на 1100 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответниците С. И. Х., А. Н. Х. и Р. Б. П. не са отправили искане за присъждане на разноски,
като няма данни същите реално да са направили разноски по делото. Право на разноски по
принцип имат и ответниците Л. С. П. и С. М. П.. В тази връзка следва да се има предвид, че
4
същите се представляват от адв. Г. Г., която оказва безплатна адвокатска защита на
основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Правото на адвокат да окаже безплатна
адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., е
установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има
право да му се присъди адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал.
2 ЗАдв., съобразно отхвърЛ.та част от исковете и осъжда другата страна да го заплати.
Следователно ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на пълномощника на
ответниците Л. С. П. и С. М. П. сума в минимален размер от 1500 лв. (арг. от чл. 7, ал. 5 от
Наредбата, съгласно изменение на Наредбата - ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г.).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на ищците И. И. Л., ЕГН **********, с адрес гр. С.***, ап. 21, Д. Б.
И., ЕГН **********, с адрес гр. С.***, К. В. П., ЕГН **********, с адрес гр. С.***, Е. В. П.,
ЕГН **********, с адрес гр. С.***, чрез пълномощника им адв. В. У., с адрес: гр. Б.***,
предявени срещу ответниците А. М. В., ЕГН **********, с адрес гр. Б.***, И. Г. П., ЕГН
**********, с адрес гр. С.***, С. И. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С.***, А. Н. Х., ЕГН
**********, с адрес гр. С.***, Р. Б. П., ЕГН **********, с адрес гр. С.***, Л. С. П., ЕГН
**********, с адрес гр. С.*** лично и със съгласието на нейната майка и законен
представител С. М. П., ЕГН **********, с адрес гр. С.*** и С. М. П., ЕГН ********** с
адрес гр. С.***, с които се претендира да бъде признато за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици, на основание наследствено правоприемство от Д.
А. П., починал на 05.12.1944г. и реституция при следните квоти: за И. И. Л. - 1/8 ид. ч.,
за Д. Б. И. - 1/8 ид. ч., за К. В. П.- 1/16 ид. ч. и за Е. В. П. -1/16 ид. ч. от следния недвижим
имот: поземлен имот с идентификатор 04279.603.113 по КККР одобрени със заповед №
РД-18- 142/13.03.2019 г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота гр.
Благоевград, кв. Освобождение, вид. собственост частна, вид територия урбанизирана, НТП
Ниско застрояване, с площ на имота 1839 кв.м., стар № 7174 при граници съседи имоти с
идентификатори № 04279.603.110, 04279.603.112, 04279.603.117, 04279.603.177,
04279.603.719, 04279.603.196.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, И. И. Л., ЕГН **********, с адрес гр. С.***, ап.
21, Д. Б. И., ЕГН **********, с адрес гр. С.***, К. В. П., ЕГН **********, с адрес гр. С.***,
Е. В. П., ЕГН **********, с адрес гр. С.***, чрез пълномощника им адв. В. У., с адрес: гр.
Б.***, да заплатят на А. М. В., ЕГН **********, с адрес гр. Б.*** сумата от 1100 лв.
/хиляда и сто лева/ – представляваща разноските, дължими за производството по гр. д. №
1929/2021г. на РС – гр. Благоевград.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., И. И. Л., ЕГН **********, с адрес гр. С.***, ап.
21, Д. Б. И., ЕГН **********, с адрес гр. С.***, К. В. П., ЕГН **********, с адрес гр. С.***,
Е. В. П., ЕГН **********, с адрес гр. С.***, чрез пълномощника им адв. В. У., с адрес: гр.
Б.*** да заплатят на адв. Г. Г. сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5