Решение по адм. дело №346/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.38 от ЗДС. Образувано е по жалба на Г. А. К. и В. А. В. и двамата от [населено място], чрез адвокат К. С., против Решение № 212 от 04.04.2025 г. на Министерски съвет на РБ, за отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Автомагистрала "Русе-Велико Търново", участъци "Русе-Бяла" и обход на [населено място] от км 0+500 до км 76+040 на територията на област Русе, в землищата на община Иваново и община Русе, област Русе, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, имоти – частна собственост, намиращи се в землищата на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], община Русе и [населено място], община Иваново, област Русе, в частта относно определената в приложението към т. 1 от същото решение стойност на паричното обезщетение за отчуждения им с недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], Община Иваново, [ЕКАТТЕ], представляващ поземлен имот с [идентификатор]/31.17/, с площ от 2.037 дка и определен размер на обезщетението от 693 лева.

В жалбата се развиват оплаквания за незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част, поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че определеното за отчуждения имот обезщетение е силно занижено спрямо пазарната стойност на имота и не представлява равностойно обезщетение по смисъла на чл. 32 от ЗДС и §1а, т.1 и т.2 от ДР на ЗДС. Сочи, че имотът представлява обработваема земя, за подобни имоти имали сключен договор за наем на земеделска земя от м.10.2025 г., с договорен наем 111.47 лева, който размер следва да служи за изчисляване на дължимото обезщетение. Иска съда да постанови решение, с което да измени решението на Министерския съвет в оспорената част като увеличи размера на определеното обезщетение на 8798.74 лева.

Ответникът по жалбата – Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, в съпроводително писмо и депозираните писмени становища, излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта, както и на административнопроизводствените правила. Поддържа, че е спазен и материалният закон. Сочи, че размерът на определеното парично обезщетение е основан на оценителски доклад на независима експертиза, възложен от административния орган, като обезщетението е определено по реда на чл. 32 от ЗДС. Оценката била възложена с възлагателно писмо изх. № 53-00-11435/15.09.2023 г. Иска съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Заинтересованата страна – министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител, в писмено становище счита жалбата за неоснователна. Счита, че решението на Министерския съвет, в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно и моли жалбата срещу същото да бъде отхвърлена.

Заинтересованата страна – министърът на финансите, чрез процесуалния си представител, е депозирал становище, в което също счита подадената жалба за неоснователна и недоказана. Поддържа, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, е постановено при спазването на всички изисквания на закона, като размерът на паричното обезщетение е определен въз основа на правилна и законосъобразна експертна оценка, отговаряща на изискванията на ЗДС. Иска жалбата да бъде отхвърлена.

Заинтересованата страна - инвеститорът на обекта, за изграждане на който се извършва отчуждаването – Агенция „Пътна инфраструктура“, не везма становище по жалбата.

Според чл. 34б, ал. 2 от ЗДС решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 се съобщава на заинтересованите лица по реда на чл. 61 от АПК от инвеститора на обекта, т.е. от Агенция „Пътна инфраструктура“, който предоставя данните за датата на съобщаването на Министерския съвет. Разпоредбата на чл. 61 от АПК от своя страна препраща към реда за съобщаване на административните актове по чл. 18а от същия кодекс.

Видно от отбелязването в обратни разписки, на 22.04.2025 г. за жалбоподателката и на 28.04.2025 г. за жалбоподателя били връчени писма от Агенция „Пътна инфраструктура“, с което били уведомени за отчуждаването на имот с [идентификатор] с оспореното решение на Министерския съвет (л. 66, л.67 , л.72 и л. 73 от делото). Жалбата срещу този акт е подадена на 05.05.2025 г., т.е. в преклузивния 14 – дневен срок по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, от процесуално легитимирана страна - адресатите на акта, които са неблагоприятно засегнати от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган. Според чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. С решение № 660 на Министерския съвет от 15 септември 2022 г. обект „Автомагистрала „Русе – Велико Търново“ е обявен за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС и за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията. След като обектът, за който се извършва отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е именно Министерският съвет. Оспореният административен акт е издаден от оправомощен за това орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със ЗДС.

Решението е издадено в писмена форма и има задължителното съдържание по чл. 34б, ал. 1 от ЗДС – в него е посочена държавната нужда, за която се отчуждават имотите – за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“ в посочените участъци, обявен за национален такъв, като в приложение към т. 1 на административния акт са подробно описани отчуждаваните имоти, техният вид, местонахождение, размер, цена (размер на обезщетението) и собственици за всеки от имотите. В приложението по т. 1 от оспореното решение за отчуждаваните имоти в землището на [населено място], община Иваново, област Русе, [ЕКАТТЕ], колона „№ по ред“, процесният поземлен имот, съсобствен на жалбоподателите, е посочен под позиция № 48.

Според чл. 34, ал. 1, изр.първо от ЗДС, заинтересованото ведомство прави мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Т. искане, иницииращо административното производство, е направено от председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ до МРРБ с писмо с вх. № 90-03-59/23.01.2025 г. С решение № 660 на МС от 2022 г. обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“ е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. За посочения национален обект е налице влязъл в сила ПУП (парцеларен план) в процесните участъци като същият бил одобрен със заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена, поради допуснати очевидни фактически грешки относно номерата на имотите, посочени в регистъра на трайно засегнатите имоти в землището на [населено място], общ.Ценово, с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на същия орган. Според чл. 33, ал. 2 от ЗДС наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, се установява с влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди, или с одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закон. Следователно, с влизане на сила на ПУП – ПП посочената материална предпоставка за отчуждаването на имотите (държавната нужда и невъзможността тя да бъде задоволена по друг начин), чието наличие не се и оспорва от жалбоподателкта, е категорично установена.

От представените с преписката доказателства се установява, че е спазено изискването на чл. 34, ал. 2 от ЗДС, като с искането са представени и изискуемите приложения. По-конкретно - представена е, съгласно чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС, и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти - „Бачовски консулт“ ООД [населено място]. Експертната оценка била възложена с възлагателно писмо изх. № 53-00-11435/15.09.2023 г. на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“. Няма спор, че лицата, на които е възложена оценката, имат качеството на „оценител на имоти“ съгласно легалната дефиниция по § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС като разполагат със сертификати: рег. № *********/2023 г., издаден от Камарата на независимите оценители в България, с оценителска правоспособност за недвижими имоти, машини и съоръжения, търговски предприятияи вземания и земеделски земи и трайни насаждения; рег. № *********/2009 г., издаден от Камарата на независимите оценители в България, за И. Ц. Б., с оценителска правоспособност за недвижими имоти; рег.№ *********/2009 г., издаден от Камарата на независимите оценители в България, за Т. С. Б., с оценителска правоспособност за недвижими имоти и рег.№ *********/2011 г., издаден от Камарата на независимите оценители в България, за Н. К. Ц., с оценителска правоспособност за земеделски земи и трайни насаждения.

Датата на възлагането на оценката фиксира края на периода от 12 месеца (от 15.09.2022 до 15.09.2023 г.) по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, през който следва да са били сключени сделките, които могат да бъдат използвани като аналози при определянето на пазарните цени. Както беше посочено, искането за отчуждаване е направено с писмо с вх. № 90-03-59/23.01.2025 г., а оценителският доклад е от 16.12.2024 г., т.е. той е представен малко повече от един месец преди да е направено искането за отчуждаване, поради което е актуален и отговаря на изискването по чл.34, ал.2, т.3 от ЗДС оценката на имотите да е направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като са спазени процедурните изисквания за вземане му, регламентирани в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС.

Съдът намира обаче, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, противоречи на материалния закон, което обстоятелство води до неговата незаконосъобразност в тази част съгласно чл.146, т.4 от АПК и е основание за изменението му.

По делото е представено писмено доказателство – Договор за доброволна делба акт № 415, том 2, рег. № 724 от 17.02.1998 г. на СлВп при РС - Русе, от което се установява, че жалбоподателите са съсобственици на имот с [идентификатор], в местността „Нови ниви“, с площ 4.604 дка.

В одобрения проект за парцеларен план на трасето на автомагистралата имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], с площ 4.604 дка (идентичен с [имот номер] по КВС на [населено място]) е разделен на два имота 39520.31.534 с площ 2.037 дка, [имот номер]. 31.09 с площ 2.567 дка.

Предмет на отчуждаване е само имот с [идентификатор] в землището на [населено място], община Иваново, област Русе, с площ 2.037, с начин на трайно ползване нива, описан в Решението под позиция № 48. В колона № 8 „Име на собственика“, на същата позиция, като собственици на отчуждавания имот са посочени А. Д. А. и наследници на Н. И. В.. Следва да се посочи, че жалбоподателите в настоящото производство и А. Д. А. са част от съделителите участвали в сключването на Договор за доброволна делба акт № 415, том 2, рег. № 724 от 17.02.1998 г. на СлВп при РС – Русе и [имот номер] по КККР на [населено място] е поставен в общ дял на двамата жалбоподатели.

Следователно по безспорен начин е установена идентичността между отчуждавания и притежавания от жалбоподателите недвижим имот.

В хода на съдебното производство и за изясняване на обстоятелствата по делото, съдът допусна съдебно-оценителна експертиза със задачи. Експертизата бе възложена на вещо лице, което отговаря на изискванията, предвидени в § 1а, т. 3 от допълнителните разпоредби на ЗДС.

От заключението на вещото лице е видно, че в землището на [населено място], община Иваново няма сделки, които да отговарят на законовите условия за пазарни аналози, нито в изследвания в административното производство период от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г., нито в период от 12 – месеца преди датата на решението на МС – от 04.04.2024 г. до 04.04.2025 г. Вещото лице е изложило убедителна аргументация защо нито една от установените сделки през последния период не могат да бъдат ползвани като аналози: представени били шест акта, от които актове №№ 1, 2, 5 и 6 са за сделки с имоти с начин на трайно ползване нива в няколко различни землища, но вписани с обща стойност, акт № 4 е за имот с начин на трайно ползване – животновъден комплекс, като единствено акт № 3 може да послужи за пазарен аналог, но няма две съотносими сделки за имоти с подобни характеристики на отчуждавания.

В първия вариант на заключението на вещото лице, при прилагане на чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС и Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи (Наредбата), включително на предвидената в чл.3, ал.1 от същата /в редакция на разпоредбата преди изменението с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г./ начална цена от 200 лв./дка, която на основание чл. 4, ал. 1 и чл. 7б от Наредбата, се коригира с общ корекционен коефициент, както следва: 200 лв./дка х 1,60 = 320 лв./дка или определеното паричното обезщетение за отчуждения [имот номер] по КККР на [населено място]: 2.037 дка х 320 лв./дка е 652 лв. Експертът е изложил защо има разлика между оценката по заключението и оценката по възприетия оценителен доклад, а именно, че в приложената по преписката оценка са допуснати грешки при определяне на общия корекционен коефициент, поради което последният е 1.60, а не 1.70, какъвто е възприет в оценителния доклад и в позиция № 48 от колона „№ по ред“ на приложението към т.1 от оспорения административен акт.

Във втория вариант на заключението вещото лице се е позовало на информацията за определяне на средно рентно плащане за стопанската 2024г./2025 г., публикувана на интернет страницата на ОД „Земеделие“ [населено място].

На основание § 2е от ДР на ЗСПЗЗ и Методиката за определяне на средното рентно плащане за стопанска година, одобрена от МЗХ, размерът на средното рентно плащане се изчислява на база вписани договори в СВ за имоти с начин на трайно ползване ниви, пасища, ливади, трайни насаждения и лозя за всяко землище. Не се отчита почвената категория на наетата земя. За [населено място] средното рентно плащане за 1 дка нива за стопанската 2024 - 2025 г. е в размер на 59 лв./дка, т.е. капитализираната поземлена рента е 59 х 25 = 1475 лв./дка, така обезщетението за отчуждената част от имота на жалбоподателите, с площ 2.037 дка и [идентификатор] по КККР на [населено място] е: 3005 лв.

С оглед твърдяната материална незаконосъобразност на оспорената част от решението на МС, съдът на първо място отбелязва, че при преценката за съответствие на оспореното решение със закона следва да се държи сметка за йерархията на нормативните актове, която изисква при установено противоречие между норми от два нормативни акта да се прилага този от по-висока степен: вж.чл.15, ал.1 и ал.3 от ЗНА и чл.5 ал.1 и ал.2 АПК, които изрично предвиждат принципа за съблюдаване юридическата сила на правните актове, както и чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България, според която конституционна норма международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Именно такъв международен договор е и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г., ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г. Смисълът на нейните разпоредби следва да се разбира в светлината на тяхното тълкуване в практиката на ЕСПЧ, независимо от това дали съответното решение е постановено по жалба срещу Република България или срещу държава-членка на Съвета на Европа и страна по Конвенцията. По отношение на решенията на ЕСПЧ по същество, постановени по жалби срещу Република България, намира приложение и разпоредбата на чл.46 от ЕКПЧ, озаглавена „Задължителна сила и изпълнение на решенията“. Част от ЕКПЧ са и протоколите към нея.

Нормата на чл.1 „Защита на собствеността“ от Протокол № 1 към ЕКПЧ предвижда следното: „Βсяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.

Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби“.

От гледна точка на отчуждаването на имоти за обществени (държавни) нужди в константната практика на ЕСПЧ се приема, че балансът между обществения интерес и изискванията за защита на индивидуалните основни права ще се счита постигнат тогава, когато обезщетението, изплатено на лицето, чието имущество е отнето, е разумно свързано с неговата пазарна стойност, определена по време на отчуждаването .

В решението си от 14.05.2020 г. по делото К. и други срещу България (жалби № №66581/12 и 25054/15), имащо задължителен характер за Република България по силата на чл.46, § 1 от Конвенцията, ЕСПЧ, в контекста на отчуждавания по реда на ЗДС за изграждане на кръстовище на магистралата София – Варна, респ. на околовръстния път около [населено място] приема, че е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1, тъй като прилагането на правилата, предвидени в Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, не е довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите, както изисква член 1 от Протокол № 1 (§ 91). ЕСПЧ изрично отбелязва, че Наредбата е приета отдавна и се основава на обща информация за цялата страна, а не на информация, специфична за пазарната стойност на конкретните парцели (§ 86).

Тук е мястото да се отбележи, че Наредбата е приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г., обн., ДВ, бр. 64 от 5.06.1998 г., в сила от 5.06.1998 г., като е многократно изменяна, последно с § 43 от ПМС № 10 от 25.01.2024 г. обн., ДВ, бр. 9 от 30.01.2024 г., в сила от 1.02.2024 г. При нито едно от измененията обаче не са били увеличавани началните цени на различните категории земеделска земя, предвидени в таблицата към чл.3, ал.1 от този подзаконов нормативен акт, независимо от много настъпили събития в световен мащаб, вкл. и не е отразяван размера на инфлацията. Изменението на чл.3, ал.1 от Наредбата и актуализиране на началните цени на земеделските земи е направено едва с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., но тази редакция е неприложима за случая, тъй като не е действала към датата на издаване на частично оспореното решение на МС и не й е придадено обратно действие. При съобразяване на приложимата редакция на чл.3, ал.1 от Наредбата, преди изменението с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., е абсурдно да се приеме, че началната цена на земеделската земя от шеста категория, от която категория е процесната нива, продължава да бъде в размер на 200 лв./дка, каквато тя е била през 1998 г., както твърди ответната страна.

Така, въпреки задължението си за предприемане на общи мерки по изпълнение решението на ЕСПЧ, Министерският съвет, като издател на този подзаконов нормативен акт, не е предприел необходимите стъпки за съобразяването на началните цени на земеделските земи, предвидени в чл.3, ал.1 от Наредбата в приложимата й редакция преди изменението с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., с актуалните пазарни условия, респ. не е формулирал друг метод за тяхното изчисление, който да гарантира, че по реда на този подзаконов нормативен акт се определя равностойно парично обезщетение по пазарни цени.

На следващо място, в съответствие с константната си практика в цитираното решение ЕСПЧ припомня (§ 63 и § 74), че размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена, т.е. към момента на постановяване на оспорения акт.

Заплащането на предварително и равностойно обезщетение се изисква не само от закона – чл.32, ал.1 от ЗДС, но и от конституционната норма на чл.17, ал.5 от Конституцията на Република България. Както е посочено и в мотивите на решение № 6 от 4.07.2006 г. на КС на РБ по конст. д. № 5/2006 г., чисто пазарният принцип за установяване равностойността на един имот би могло да бъде постигнат, само ако този имот бъде предложен за продажба на свободния пазар. В случаите на принудително отчуждаване на частни имоти за държавни и общински нужди, т. е на отнемане на частна собственост от държавата на съответно конкретно посочени законови основания, предлагането на пазара по понятни причини не може да бъде осъществено. Това налага адекватната обезщета (равностойното парично обезщетение) да се определя по законов ред. КС приема, че тази уредба несъмнено трябва да има предвид пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар. Застиналите във времето начални цени по чл.3, ал.1 от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, в приложима за случая редакция преди изменението с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., при липса на пазарни аналози, дори и увеличени със съответния корекционен коефициент, не могат да се считат за пазарни цени, т.е. те не представляват „… пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар“, каквото изискване е изведено в мотивите на цитираното решение на КС и вече това на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България, респ. на константната практика на ЕСПЧ по дела, свързани с отчуждаване на недвижими имоти за държавни нужди.

На следващо място според трайната практика на ЕСПЧ размерът на обезщетението трябва да се изчислява въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена. С оглед изискването за предварително заплащане на обезщетението, разпоредбата на чл.39, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДС предвижда, че решението на Министерския съвет и заповедта на областния управител влизат в сила и имотът се смята за отчужден в случаите на обжалване, когато е преведено обезщетението по сметка на правоимащите лица въз основа на решението на съда по чл. 38, ал. 8. Следователно размерът на обезщетението следва да отразява пазарната стойност на имота, определена максимално близо до датата на постановяване на оспорения административен акт, задължителен реквизит на който, съгласно чл.34б, ал.1 от ЗДС, е и цената (размерът на обезщетението) на отчуждаваните имоти. Поради това съдът намира, че крайната дата на 12 – месечния период, през който трябва да бъде съобразявано евентуалното наличие на сделки-аналози, посочени в § 1а, т.2 от ДР на ЗДС (покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота), следва да е не датата на възлагане на оценката, а датата на издаване на оспорения акт – 04.04.2025 г., т.е. този период следва да обхваща времето от 04.04.2024 г. до 04.04.2025 г.

Според нормата на чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС, в случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ - за земеделски земи. В чл.1, т.5 от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи е посочено, че с нея се уреждат и условията и редът за установяване на цени на земеделските земи при определяне на равностойното парично обезщетение в случаите по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, а нормата на чл.5а указва, че цените по наредбата са база за определяне на цени на земеделските земи в случаите по чл. 1. Както обаче беше посочено по-горе и както е отбелязал Съдът в Страсбург в коментираното решение, посочената наредба е приета през 1998 г. като не е била актуализирана при настъпилото през годините съществено изменение на пазарните цени на земеделските земи.

От заключението на вещото лице е видно, че в землището на [населено място], община Иваново няма сделки, които да отговарят на законовите условия за пазарни аналози, нито в изследвания в административното производство период от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г., нито в период от 12 – месеца преди датата на решението на МС – от 04.04.2024 г. до 04.04.2025 г.

Първият вариант на заключението потвърждава тезата на ответника и заинтересованите страни, като значително се доближава до определената в оценителния доклад оценка, извършена при допуснати грешки от страна на оценителите (посочени от вещото лице в заключението), но както беше посочено по-горе, в § 91 от решението по делото К. и други срещу България ЕСПЧ заключава, че прилагането на правилата, предвидени в Наредбата, не е довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите, както се изисква съгласно член 1 от Протокол №1. Поради това съдът счита, че при липсата на подходящи сделки-аналози, регламентираният в чл.3, ал.1 от Наредбата /редакцията на нормата преди изменението с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г./ механизъм за определяне на началната цена на земеделските цени би могъл да бъде ползван, каквато е изразената от законодателя воля в чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС, но въз основа на актуални към датата на отчуждаването рентни/наемни плащания, т.е. въз основа на капитализираната поземлена рента (годишно рентно плащане на един декар х 25), изчислена не към датата на приемане на наредбата през 1998 г., а към стопанската 2024-2025 г., т.е по втория вариант.

Самият ответник, чрез позоваването в нормата на чл.3, ал.1 от Наредбата /в приложимата редакция/ именно на капитализираната поземлена рента, е приел, че този оценителски метод е допустим при определяне обезщетенията за отчуждаваните земеделски земи. Поради и това, съдът възприема втория вариант на експертизата, при който вещото лице се е позовало на информацията от протокол за определяне на средно рентно плащане за стопанската 2024 - 2025 г., публикуван на интернет страницата на ОД „Земеделие“ [населено място]. На основание § 2е от ДР на ЗСПЗЗ и Методиката за определяне на средното рентно плащане за стопанска година, одобрена от МЗХ, размерът на средното рентно плащане се изчислява за съответното землище от общината за предходната година въз основа на данни, предоставени от съответната общинската служба по земеделие, за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база всички договори, регистрирани в общинската служба по земеделие. В заключението си вещото лице е посочило, че за [населено място], община Иваново, средното рентно плащане за 1 дка нива за стопанската 2024/2025 г. е в размер на 59 лв./дка, поради което капитализираната поземлена рента възлиза в размер [рег. номер]./дка, т.е за имота на жалбоподателите паричното обезщетение 2.037 дка [рег. номер]./дка възлиза [рег. номер].

Следва да се отбележи, че информацията за средното рентно плащане по § 2е от ДР на ЗСПЗЗ действително не е представена в протокола на ОД „Земеделие“ [населено място] по отделни категории на земеделската земя (нива), както това е сторено в таблицата към чл.3, ал.1 от наредбата /в приложимата редакция/. От друга страна обаче тази информация се отнася до получаваните рентни плащания/наеми при отдаването на земеделски земи, принадлежащи именно към землището на конкретното населено място. На това основание съдът приема и че именно това средно рентно плащане е обективен критерий за определяне размера на обезщетението, а не договореното по съглашението за наем за процесния имот, тъй като конкретното облигационно правоотношение и условията по него, не са определящи за пазарните условия. С тези аргументи съдът намира за неоснователно искането на жалбоподателите, при който на базата на представения договор за наем и 2 бр. платежни нареждания от оспорващата страна, обезщетението е претендирано в размер на 8798.74 лева.

По изложените съображения депозираната жалба следва да бъде уважена като размерът на паричното обезщетение, определено на жалбоподателите за отчуждения поземления имот, представляващ имот с [идентификатор] в землището на [населено място], община Иваново, област Русе с площ 2.037 дка, с начин на трайно ползване - нива, шеста категория, описан в решението под позиция № 48, следва да бъде увеличен от 693 лева на 3005 лева.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателите следва да се присъдят направените и доказани в съдебното производство разноски. Съгласно представен списък те са за: адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева; 20 лева държавна такса за завеждане на делото; заплатен депозит от 600 лв. за вещото лице.

Направено е възражение от ответната страна за прекомерност на заявеното адвокатско възнаграждение. При преглед на наличните доказателства по делото се установява, че е проявено активно процесуално поведение от адвоката, както чрез депозиране на молби, писмени доказателства и направени доказателствени искания, така и чрез явяване в проведеното по делото съдебно заседание. Освен това, решаването на спора по същество, макар и лишено от фактическа сложност, изисква анализ на приложимата правната уредба. По изложените съображения, възражението за прекомерност се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.

Разноските, включително за безплатно оказаната адвокатска помощ, на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на Администрацията на Министерския съвет, която според разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от Закона за администрацията е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка.

Настоящото решение е окончателно - чл.38, ал.8, изр.второ от ЗДС.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ :

ИЗМЕНЯ по жалба на Г. А. К., [ЕГН] и В. А. В., [ЕГН] и двамата от [населено място], Решение № 212 от 04.04.2025 г. на Министерски съвет на РБ, за отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Автомагистрала "Русе-Велико Търново", участъци "Русе-Бяла" и обход на [населено място] от км 0+500 до км 76+040 на територията на област Русе, в землищата на община Иваново и община Русе, област Русе, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, имоти – частна собственост, намиращи се в землищата на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], община Русе и [населено място], община Иваново, област Русе, в частта му, която касае оценката на отчужден недвижим имот по реда на чл.34а и следващите от ЗДС - имот с [идентификатор], с площ 2.037 дка, с трайно предназначение нива, в землището на [населено място], община Иваново – т.48 по Приложение 1 на оспореното решение като

УВЕЛИЧАВА размера на определеното парично обезщетение от 693 лева на 3005 лева.

ОСЪЖДА Администрацията на Министерския съвет, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Г. А. К., [ЕГН] и В. А. В., [ЕГН] и двамата от [населено място], направените по делото съдебно-деловодни разноски в общ размер от 1620 лева.

Решението е окончателно.