Определение по дело №420/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4497
Дата: 24 октомври 2014 г.
Съдия: Надя Узунова
Дело: 20131200100420
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 85

Номер

85

Година

7.4.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

03.10

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Янка Павлова

дело

номер

20104100500149

по описа за

2010

година

за да се произнесе съобрази следното:

Производство по чл.257 и сл ГПК.

С решение № .... от 03.12.2009г. по гр.д.№ ..../2008г. Районен съд С. е отхвърлил предявения от Г. А. К. против Д. Д. К. иск по чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения с НА № 51,т.ІХ, рег.№ 9397,дело № 1414/2007г., с който Г. К. действаща чрез пълномощника си Д. К. е прехвърлила на последния чрез покупко-продажба правото на собственост върху ПИ № 2613 с площ 190кв.м., който участва в УПИ VІІ-2613,2612, целия с площ 405кв.м., в кв.19 по ПУП на гр.С.,ул.”К.Ц.”113, заедно с построените в този имот стара къща, гараж, барака и пристроената към стара къща нова къща /на запад от нея, без приземния етаж, на основание заобикаляне на закона чл.209 ЗЗД и като привиден и противоречащ на чл.152 ЗЗД, като неоснователен и недоказан.

Недоволен от решението е останал ищецът Г. К., който в предвидения за това срок чрез пълномощника си го обжалва. Твърди решението да е необосновано на доказателствата. Навежда довода, че неправилно съдът не е приел за доказано наличие на договор за заем от 3000 лв. сключен от нея като заемател на 20.12.07г., който бил доказан с приетия по делото запис на заповед с дата на издаване 20.12.07г., което вземане било обезпечено с пълномощното за прехвърляне на собствеността на имот в гр. С. на ответника при евентуалното неизпълнение от нейна страна на задължението й за връщане на заетата сума. Твърди освен това в пълномощното й да се съдържа уговорка К. да не прехвърля имота на трето лице, което не било изпълнено от К., който през 2008г. го прехвърлил на Н. Ж. Посочва, че заплатените от нея в хода на производството 2000лв. не са съобразени от съда. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което се уважи исковата претенция и се присъдят разноски.

Ответника по жалба Д. К. в подаден писмен отговор чрез процесуалния си представител е оспорил изцяло жалбата като неоснователна и недоказана. Моли обжалвания акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Излага подробни съображения по допустимостта на решението и по неговата правилност.

Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена против валидно съдебно решение, от надлежна страна и в срок.

Производството пред Районен съд С. е образувано по предявен от Г. А. К. иск против Д. Д. К., с който на осн.чл.26, ал.1 пр.първо вр.чл.152 вр.чл.209 ЗЗД за приемане на установено по отношение на Д. К., че договорът за покупко-продажба, обективиран в НА № 51 ,т.ІХ,рег.№ 9397, нот.дело № 1414 от 20.12.2007г., по силата на който Г. А. К. чрез пълномощника си Д. Д. К. е продала на последния правото на собственост върху недвижим имот в гр. С.,ул. ”К.Ц." 113, а именно: ПИ № 2613 с площ от 190кв.м., който участва в УПИ VІІ-2613,2612, целия с площ от 405кв.м., в кв.19 по ПУП на гр.С., при неприложена улична регулация на ПИ 2613 с улицата и на УПИ VІІ-2613,2612 с общинско място, при граници на ПИ: изток-А. Ш., север, запад и юг-улица „К. Ц.” и при граници на УПИ : север, запад и юг-ул.”К.Ц.” и изток-И. Ш., заедно с построените в този имот стара къща от три стаи и коридор, пристроена нова къща на запад от старата, състояща се от жилище етаж от три стаи, коридор и тоалетна,без призамния етаж, който остава в собственост на продавачите А. А. и А. Х. И., гараж и барака, е симулативен заради това, че прикрива обезпечение на договор за заем от 21.12.2007г. за сумата от 3000лв. с дата за връщане на 20.06.2008г., при 4% месечна лихва, т.е. за сума за връщане от 3720лв., което задължение било обезпечено допълнително и с издаден запис на заповед за сумата от 3720лв. с падеж 20.06.08г. и с второ обезпечение - издадено нотариално заверено пълномощно на 20.12.12.07г., с което ищцата упълномощила К. да прехвърли собствеността на този недвижим имот при условията на чл.38, ал.1 ЗЗД като договаря и сам със себе си, но без право да прехвърля този имот на трети лица. Ищцата твърди, че съгласно пълномощното тя остава да живее в процесния имот до крайния срок на погасяване на заема. Твърди преди изтичане на крайния срок за издължаване на заема ответникът е прехвърлил собствеността на процесния имот на себе си и независимо от частично плащане на част от заема в размер на 120лв., на отправена нотариална покана за среща на 09.04.08г. за връщане на заема и прехвърляне обратно на собствеността, К. не се е отзовал. Твърди договора за покупко-продажбата да е нищожен поради това, че с него се договаря предварително начин на удоволетворяване на кредитора, различен от предвидения в Закон, като се иска и прогласяване нищожността му.

Ответникът е оспорил предявения иск с твърдение между прехвърлителната сделка и записът на заповед да няма връзка, като последния обективирал друга и различна от процесната връзка.

По делото не се спори и се установява от представен служебен препис от нот.дело № 1414/07г. на нотариус при Районен съд С. Г., че към молбата на Д. Д. К. за съставяне на НА за покупко-продажба на процесния имот в гр.С., подписана от него като пълномощник на продавача Г. А. К. и от него като купувач са приложени освен у-ние за данъчна оценка и скица на имота, още и нотариално заверено пълномощно от Г. К., която собственоръчно е упълномощила К. да прехвърли имота „договаряйки сам по себе си”, като не го прехвърля на трети лица. Приложени са и декларации по чл.264, ал.1 ДОПК и по чл.25, ал.7 ЗННД от Г. К. с нотариална заверка на подписа й, както и НА № 25, т.ХІ, рег.№ 10517, дело № 788 от 21.11.07г. за покупко-продажба по силата на който процесния имот е собственост на Г. К. и процесния НА № 51 от 20.12.2007г. Със същÞя собствеността върху имота е прехвърлен срещу сумата от 6308.60лв. при същата данъчна оценка. От представен запис на заповед се установява, че на 20.12.2007г. Г. К. се е задължила без протест и разноски да заплати на Д. К. сумата от 3720лв. с падеж 20.06.08г. Няма данни записа да е предявен, както и същият да е във връзка с договора за покупко-продажбата на имота. С нотариална покана от 27.03.09г. без данни за връчването й на Д. К., Г. К. е поканила К. на среща на 09.04.09г. за да отговори на зададени от нея въпроси. От представена разписка от 12.05.2009г. е видно, че Г. К. е превела сумата от 2000 лв. на Д. К. от гр. Р., без да е посочено основанието за този превод. Няма никакви доказателства за установяване твърдението на ищцата за наличие на договор за заем с дата 21.12.07 г. От представен НА №89, т.ІІІ, рег.№ 3845, дело 404/09.05.08г. се установява К. да е прехвърлил собствеността върху процесния имот на Н. Ж. Н.

При така изложената фактическа обстановка, правилно възприета и от първоинстанционният съд, направения извод по правната квалификация на иска - чл.26, ал.1, пр.първо и чл.152, ал.1 вр.чл.209 ЗЗД и неговата неоснователност и недоказаност се споделят изцяло от въззивната инстанция по изложените съображения в мотивите на обжалваното решение, към които ВТОС препраща. Изцяло недоказани са твърденията на ищеца за нищожност на договора за покупко-продажбата на процесния имот. Наведените в жалбата твърдения за наличие на заемно правоотношение, което било обезпечено с продажбата на процесния договор е несъстоятелно и не се доказва от обсъдените по-горе писмени доказателства. Досежно възражението за неспазено задължение пълномощникът да не прехвърля имота на трето лице,посоченото в пълномощното задължение е изпълнено и К. е договарял сам със себе си при дадено съгласие за това по реда на чл.38, ал.1 ЗЗД от К. При последващото прехвърляне на собствеността върху процесния имот от К. на друг приобретател на 09.05.08г. не може да се приеме, че К. е обвързан от уговорката в това пълномощно. Несъстоятелно е и оплакването, че преведената сума от 2000лв. не е съобразена, тъй като същата не доказва твърдението на жалбоподателката за изпълнение на договор за заем от 21.12.07г. при липса на доказателства за сключване на такъв.

При така изложеното Окръжният съд приема, че жалбата на Г. А. К. е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде оставена без уважение. Решението следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на осн.чл.271, ал.1 ГПК, В. окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № .... от 03.12.2009г. по гр.д.№ ..../2008г. на Районен съд С.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

CC8CCDE9BE53FB9DC22576FE002AA226