№ 192
гр. Ловеч, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ВАСИЛ АНАСТАСОВ
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20254300500478 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.17,ал.5 от ЗЗДН.
С Решение № 150/18.06.2025г.,пост.по гр.д.№321/2025г., РС-Тетевен е уважил молбата
на Р. Ц. А. с ЕГН ********** от с.****.,като е издал на основание чл. 15 ЗЗДН заповед за защита в
нейна полза, за извършен акт на домашно насилие от П. Ц. А. с ЕГН ********** от с.с.,в периода
26.02.2025г.-20.03.2025г., като е наложил с мерки за защита от домашно насилие по чл.5,ал.1,т.1 от
ЗЗДН,а именно задължаване на П. Ц. А. да се въздържа от актове на домашно насилие по
отношение на Р. Ц. А. от с.с.-негова сестра. П. Ц. А. е предупреден на основание чл.21,ал.4 от
ЗЗДН,че при неизпълнение на заповедта полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно
да уведоми органите на Прокуратурата. Без уважение е оставена молбата на Р. Ц. А. за налагане на
мерки за защита по чл.5,ал.1,т.2,3 и 4 от ЗЗДН,срещу брат й - П. Ц. А..Последният е осъден да
заплати на Р. Ц. А. сумата от 1050лв., представляваща сторени разноски в производството, както и
да заплати на РС-Тетевен държавна такса в размер на 25лв.
Постъпила е въззивна жалба от П. Ц. А. от с.****, чрез пълномощника му адв.С.С.-
ЛАК. Счита решението за неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения,поради което моли да се отмени.
Твърди, че в обжалваното решение има различие между изложеното в мотивите и в
диспозитива.Съдът в мотивите е посочил,че „..не приема за установено по делото,че по
отношение на молителката е извършен акт на психическо домашно насилие в периода от
26.02.2025г.-20.03.2025г.“, което счита за истина, но в диспозитива е посочил именно този период
като основание за издаване на заповедта за защита. Затова твърди,че волята на съда е неясна.
По делото липсват доказателства, от които да се приеме за установено,че в този период
П. А. е извършил каквито и да е действия,които да могат да се квалифицират като акт на психично
1
насилие.Счита,че съдът е нарушил правото на защита на ответника,като не е допуснал по искане на
пълномощника му, молителката да уточни твърденията си за упражнено спрямо нея насилие-на кои
дати,с кои действия,поради което не е могъл да организира защитата си.Съдът е нарушил и
принципа за равнопоставеност между страните, задължавайки само А. да сочи факти и
обстоятелства за поведението му през процесния период,като в същото време допускал молителят
да коментира и преповтаря вече заявени твърдения,да сочи събития извън периода.Твърди,че съдът
е отказал да събере поискани от него доказателства ,с което е нарушил правото му на защита.
В мотивите на решението не става ясно защо се кредитират показанията на свидетелите
на молителя,след като са представени снимки,които опровергават споделеното от тях. Повтаря
твърденията за налични дърва под прозореца й,че банята не е заключвана и е ползвана от нея,че
няма нужда от придружител след като ходи на екскурзии. Пълномощникът гарантира,че
показанията на водените от ответника свидетели са достоверни. Не са анализирани сведенията от
системата на телефон 112,от които става ясно,че именно ответникът се е обадил ,притеснен от
отсъствието на сестра си,с молба да бъде открита.Сочи,че действителната причина за влошените
отношения между страните-брат и сестра са споделените имотни спорове. Вместо да ги разрешат се
инициират производства по ЗЗДН.
Пълномощникът заявява,че в първото съдебно заседание ще представи писмени
доказателства и ще направи искания за събиране на такива,неуважени от първата инстанция.Моли
да се отмени обжалваното решение.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Р. Ц. А.,в който излага,че обжалваното
решение на РС-Тетевен е правилно и законосъобразно. Съдът е обсъдил всички доказателства и ги
е анализирал в мотивите. Смята,че по категоричен начин е доказано,че е била ограничена да ползва
общата баня,тоалетна и други.Заявява,че сега ползва само стаята,в която живее.Твърди,че дори и
след постановяване на решението отново е лишена от тези помещения,дори на тоалетната са
поставили халки и ги заключват. Сочи,че насочените спрямо нея действия ще се засилят още
повече,тъй като вече е предписала своята идеална част от наследственото жилище, на
племенницата й.Така последната става съсобственица с баща си,който ги изгонил с майка им и
живеят по квартири.Смята,че целта на брат й да се осигури собствеността върху целия имот и да я
елиминира като съсобственик. Сочи,че върху прехвърлената на племенницата й част е запазила
правото на ползване.
Моли да се потвърди обжалваното решение на РС-Тетевен.
В съдебно заседание страните се явяват лично и с пълномощниците им и поддържат
заявените позиции. Пълномощникът на въззивника представя писмени бележки.
От приложените по гр.д.№321/2025г.по описа на РС-Тетевен доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, въззивният състав приема за установено следното
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определението си
по чл.267 от ГПК, като прие,че е налице. Жалбата е подадена в срока по чл.17,ал.1 от ЗЗДН и е
допустима. Своевременно е постъпил и отговорът.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци,
водещи до нищожност на атакуваното съдебно решение. Съдебното решение е допустимо. С оглед
на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на
атакувания съдебен акт.
По същество.
Страните Р. Ц.А. и П. Ц.А. са брат и сестра. С.Ц.К. е техен баща.Не се спори,че живеят
в един дом в с.****аст,на ул.“****7,като А. и баща й обитават първия етаж-всеки от тях има своя
стая,а отв.А. със семейството му-свидетелите Л. А.(съпруга) и Р. Ц.(син) живеят на втория етаж.
Страните имат обща маза в къщата,а санитарните помещения-конкретно банята, се намира в
пристройка на двора.
Р. А. е освидетелствана с призната 93% трайно намалена работоспособност, с чужда
помощ, тъй като страда от заболявания,водещата диагноза е епилепсия. Не се спори,че до края на
2024г. съпругата на ответника била неин личен асистент.
2
Ответникът П. А. работи като шофьор на тежкотоварен камион. Със Заповед №
30/26.02.2025г. е прекратено трудовото му правоотношение,считано от 26.02.2025 година.
Р. А. е сезирала съда с Декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН,в която твърди,че брат й е
упражнил спрямо нея актове на домашно насилие през периода 21.02-19.03.2025г.,изразяващи се в
„..системно му обижда и заплашва,че ще си вземе покъщнината….когато температурите бяха
минусови ..А. свали радиатора от стаята,в която спя и ме изгони.Няколко часа стоях на
студено,а след това при братовчед ми..където прекарах нощта, а след това и една седмица…
отряза кабела на пералнята и си взе телевизора,който ми беше подарил..На 19.03.2025г.изхвърли
тоалетните ми принадлежности..след което заключи банята и тоалетната и започна да ме
обижда с вулгарни думи и това,че съм „шизофреничка“.Не ме допуска до кухнята и останалите
стаи в къщата,освен в моята,като на 18.03.2025г.без мое знание баща ми Ц.А.К. е дарил къщата
и всички останали имоти на брат ми.В момента се храня и нощувам единствено в моята стая…“.
Ответникът отрича да е извършвал описаните действия,твърди,че не е ограничавал
сестра си да ползва помещенията в жилището, не е заключвал банята и не я е гонил. Обяснява, че
радиаторът е свален по нейно искане, тъй като не работел. След демонтирането сестра му се е
отоплявала на осигурена печка на дърва и на такава на ток.
От изявленията на страните става ясно,че между тях има неразрешени спорове за
имоти-наследствени, съсобствени с баща им. Ответникът твърди,че до влошаване в отношенията
им се е стигнало след като баща им прехвърлил на него жилищната сграда,в която живеят,което А.
не одобрявала. А. не сочи такава причина за напрежението в отношенията с брат й,но заяви пред
въззивния състав,че не си говорят с брат си-„..с него не мога да се разбера,той не става..“.
За обосноваване на тезите си страните са ангажирали показания на свидетели,които са
част от близкия им роднински кръг и са участници в създадените конфликтни ситуации.
Доведените от Р. А. са св. М.Р.Ш.,който им е братовчед.Свидетелят потвърждава,че Р.
дошла в дома му на 02.01.2025г. и се оплакала,че ответникът й е взел телефона.Свидетелят се
свързал с А. и му обяснил,че сестра му е в дома му. Малко след това пристигнал ответникът и
съпругата му(св.Л. А.),като само последната влязла вътре.А. стоял отвън в колата. Започнал спор
между Р. и Л.,карали се 1 час и не го послушали да се разберат с добро.Ответникът и съпругата му
напуснали жилището на свидетеля,а Р. останала.След това дошла и св.Ц. Ц. (дъщеря на П. А.),
донесла телефон на леля си и я прибрала.Свидетелят сочи,че Р. е пребивавала в дома му и през
периода 26.02.-04.03.2025г.Като причина му обяснила,че брат й е свалил радиатора на парното в
нейната стая и й е студено.Предложил й да остане при него и знаел,че племенницата й ще й купи
печка за отопление. А. му се оплакала, че брат й не й разрешава да ползва общите помещения-
кухня,баня и тоалетна. Казала му,че има дърва за една вечер,а температурите били минусови.
Оплакала се,че баща й забранил да влиза в кухнята да ползва топла вода Затова може да мие само
на външната чешма със студена вода, да ползва външна тоалетна. Два пъти молителката ходила в
дома на свидетеля Ш.,за да се изкъпе и изпере. Знае,че е постъпвала в болницата в гр.Ловеч,тъй
като се разболяла от пневмония.
Свидетелят М. М.М. живее с дъщерята на отв.П. А.. Потвърждава историята с отнемане
на телефона на Р. от брат й.Те с приятелката му й купили нов,също и готварска печка,електрическа
кана,телевизор, защото била оставена да мие отвън в студеното на външна чешма. Знае,че Р. е
стояла известно време и при свидетеля М. Ш..Носила е дрехи за пране и в тяхното жилище.
Свидетелят Ц. П.Ц. е дъщеря на отв.П. А. и не живее в спорното
жилище.Потвърждава,че на 01.01.2025г.,от телефона на братовчед й-св.М. Ш., й позвъняла леля
й,като се оплакала,че баща й е взел телефона й.Свидетелят дошла в селото и предоставила своя
телефонен апарат.Свидетелят знае,че в определени периоди през пролетта А. е стояла в дома на
свидетеля Ш.-спяла там докато дойде отоплителната печка,която й поръчала.Леля й споделила,че
пере навън и със студена вода,че не може да ползва банята,защото баща й я заключва. Свидетелят
изразява недоволство от факта че баща й изисквал от леля й да работи,въпреки,че последната е
пенсионер.Споделя,че това е причината и тя да напусне дома им-„..именно затова се отървах от
тях..“.
От ответника са ангажирани свидетели-бащата на страните св.Ц.А.К.,който твърди,че
3
единствено синът му се грижи за него и на него разчита. Отрича да са създавани пречки на дъщеря
му да ползва кухнята ,банята, тоалетната. Обяснява,че е обезпечена с всичко- „..Печката й е
печка,кревата й е креват, телевизора й е телевизор,даже маса съм й дал да гледа телевизия…“.
Въпреки това „..На 55 години тя не прави нищо и се чуди какво да направи..тя си няма работа..“.
Свидетелят е категоричен,че ще прехвърли имотите на сина си,защото „..той ще ме
гледа,разбираш ли.Аз съм болен и той ще ме гледа сина ми..Колкото имоти имам при мене,аз съм
съгласен съм да го подпиша на сина ми…“.
Свидетелят Л. А.А. е съпруга на ответника и потвърждава за отказа на Р. да й бъде
асистент от началото на годината.Това била причината двете да се скарат.Мъжът й обяснил,че
сестра му го извикала да й свали радиатора,защото не работел добре-„..половината
топъл,половината студен..“.Знае,че в стаята й има печка на дърва,а дървата са наредени под
прозореца й.Свидетелят обяснява,че Р. никога не е спирана да ползва помещенията в къщата, също
и фризери, хладилника, мазата, имала достъп до всичко. Отрича да са заключвали банята.Знае,че
баща й й е казал да не влиза в неговата стая,това станало след скандала между тях двете.Р. е дала
пари за пелети-тези,които са й изплатени от социалните помощи,не е давала пари за дърва.
Свидетелят Р. П.А. е син на ответника и св.Л. А.. Бил е очевидец,когато леля му дошла и
поискала да й свалят радиатора,защото не работел.Свалили го и тя се отоплявала с
печка.Свидетелят смята,че причина за настоящата молба е прехвърлянето на жилището на баща му.
Потвърждава,че в къщата не се заключват помещения-всичко е отключено.Свидетел е как леля му
се къпе и пере през нощта.
Съдът преценява показанията на свидетелите по правилото на чл.172 от ГПК,като
отчита,че всеки от тях е явно пристрастен към страната,от която е ангажиран. Потвърждение се
открива с останалите доказателства по отношение факта на съществуващ личен конфликт между
брата и сестрата,подклаждан от имотни спорове и претенции.За реалните му проявления съдът
кредитира показанията и на двете групи свидетели,в частите на съвпадане по отношение реакциите
на двете страни,които ще изложи по-долу.
Страните дават обяснения в съдебно заседание и поддържат заявените си позиции.
По искане на ответника е изискана справка от телефон 112.В представения Дневник е
вписано обаждане на П. А. на 02.01.2025г.,като е съобщил,че сестра му Р. има психични отклонения
и я няма в дома и от два часа. На 26.03.2025г. е подаден сигнал от Р. А.,че баща й я заплашва с нож
и затова е отишла при съседи.
Отново по искане на ответника по делото е приет диск и възпроизведени снимки от
охранителна камера,монтирана в имота от м.април 2025г.,което извън периода,за който е сезиран
съдът с искането по ЗЗДН.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел,че
молбата по ЗЗДН на Р. А. е основателна и е доказано,че брат й П. А. е упражнявал спрямо нея
актове на домашно насилие,под формата на психическо такова,като й е отнел мобилния
телефон,лишил я от отопление през зимния сезон, ограничил е достъпа й до банята в имота,където
живеят съвместно.
Въззивният състав споделя извода,като приема,че са доказани конкретни прояви в
поведението на ответника, които са извън общоприетите правила за съвместно живеене и макар
пряко да не са засегнали физическата цялост на сестра му, са имали силно отрицателно и вредно
въздействие върху психиката й,създали са несигурност и страх у нея за ежедневието й, довели са до
сериозно напрежение в отношенията им,което продължава и след периода по молбата(21.02-
19.03.2025г.), както се установи и при изслушването им пред въззивния състав.
Макар в закона да липсва легална дефиниция на понятието "психическо насилие", в
практиката се е наложило разбирането,че такива са всички действия, които имат отрицателно или
вредно въздействие върху психиката на лицето,водещи до тревожност, депресия, нервно
разстройство. Близко като проявление е и т.н.“емоционално насилие“,при което негативното
въздействие е върху емоциите на лицето, насочвайки ги изцяло в негативна посока,със създаване на
чувство за страх, малоценност, отхвърленост. И в двата случая негативни въздействия могат да се
обективират чрез вербално насилие- крещене, обиждане, назидаване, унижение, предизвикване на
4
страх, изолиране. Приема се,че разликата следва да се прави от гл.т.на продължителността на
негативното въздействие- по–продължителна при психическото насилие.
Подчинявайки на този анализ описаното в Декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН и
останалите доказателства, съставът приема,че са налице данни за упражнено психическо насилие
по отношение на Р. А. от брат й П. А.. Доказани са действия,с които последният е демонстрирал
явно незачитане на сестра си,на нуждите и потребностите й,несъобразяване с факта,че и тя обитава
съвместното им жилище. Съдът се доверява на показанията на свидетелите Ш.,М. и Ц.,които са
преки очевидци на състоянието на А. след като е била лишена от телефон-силно притеснена е
потърсила помощ от тях и е получила. На следващо място-макар да не се изясни с категоричност
по чия инициатива е демонтиран радиаторът, се установява,че А. е останала без отопление през
зимния период и отново е разчитала на свидетелите за осигуряване на печка. Радиаторът все още не
е монтиран и за следващата зима ще разчита на електрическа печка. Съдът приема за доказани и
действията по ограничаване на молителя при ползването на санитарните помещения-
баня,ползването на пералня и бойлер,за което потвърждават отново свидетелите,без ответникът да
ангажира доказателства, оборващи категоричността им.
Касае се за действия,с които братът е демонтстрирал незачитане на права на сестра му в
съвместно обитавания дом. Стана ясно,че в основата на конфликта между страните е спор за
разпределението на недвижими имоти и конкретно на жилището,в което живеят всички. И двете
страни говорят,че напрежението е провокирано от извършено от бащата дарение на имота изцяло и
само в полза на П. А..
Съставът намира,че дори и това да е така,дори и А. да е станал изключителен
собственик на жилището, може да упражни тези си правомощия с уважение и разбиране и със
спокоен тон да заяви намеренията си спрямо останалите обитатели-ако изобщо има такива.
Демонстрирането на собственически права чрез ограничаване и незачитане на правата им дори и
само на досегашни обитатели, е неприемливо и явно вече излиза от рамките на обичайните спорове
между съсобственици и родственици. Ограничаването на сестра му в обикновеното ползване на
имота,провокациите със заключване на банята и пералня, създават у нея постоянно чувство на
несигурност, отхвърляне, страх, емоции,които водят до неприятни преживявания за нея. Освен
това подклаждат постоянни и остри конфликти и напрегнати отношения между тях,въпреки,че са
близки роднини. Необходимо е и двете страни да положат усилия и да разрешат имотния си спор,за
да не се превръща в източник на постоянен конфликт помежду им. В случай,че ответникът има
намерения да установи самостоятелни собственически права върху този имот, следва да ги заяви
ясно, конкретно и с уважение.
По изложените съображения съставът се съгласява с извода на първоинстанционния съд
за наличие на актове на домашно насилие.
Наложената мярка е избрана правилно и е адекватна на интензитета на упражнено
насилие и се споделя от състава.
Неоснователни са възраженията на възизвника за допуснати нарушения при събиране на
доказателствата от първоинстанционния съд. Установява се, че всички поскани от него
доказателства са допуснати-така е по отношение справката от телефон 112- изискана и приложена.
Уважено е искането му и е приложен като доказателство дискът и снимките от камерата,но не са
кредитирани тъй като са извън периода ,с който съдът е сезиран. Неоснователен е упрекът по
отношение анализа на свидетелските показания,които съдът подробно е обсъдил.Факта,че не е
споделил декларираната от пълномощника достоверност на ангажираните от ответника
свидетелски показания, е въпрос на самостоятелно вътрешно убеждение,мотиви за което съдът е
изложил. Единствено пропуск на ответника е да не поиска справката от болничните заведения,
поради което и това доказателствено искане не се уважи от въззивния състав по реда на чл.266,ал.3
от ГПК. Липсата на реквизитите на документ-официален или частен-е причината да не се приеме
представеното пред състава изявление, подписано единствено от ответника и то в съдебната
зала.Останалите представени пред въззивната инстанция доказателства и от двете страни,не се
приеха поради неотносимост към спора.
По изложените съображения съставът намира,че обжалваното Решение №
5
150/18.06.2025г.,пост.по гр.д.№321/2025г.на РС-Тетевен,е правилно и законосъобразно и следва да
се потвърди.
По разноските.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция въззиваемият има право на
възстановяване на направените от нея разноски.Представен е списък на разноски и договор за
парван защита и съдействие,с вписан за реално изплатен адвокатски хонорар от 300лв.,който
следва да се присъди в тежест на въззивника П. А..
По изложените съображения ОС-Ловеч
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №150/18.06.2025г.,пост.по гр.д.№ 321/2025г. по описа на
РС-Тетевен,като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА П. Ц. А. с ЕГН **********, от с.****.,ул.“****7, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Ц. А.
с ЕГН **********, от с.****.,ул.“****7, сумата 300(триста)лева, представляваща направени
съдебни разноски в производството.
Решението е окончателно на основание чл.17,ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6