Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-В с-в, в публичното заседание на осемнадесети февруари през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Цв.Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 1830 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 ГПК.
С решение от 28.08.2018 г.
СРС, 142 с-в, по гр.д.№ 70165/15 г. е признал за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК, че С.Й.А. не дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата в
размер на 4 618,31 лв.-начислена като главница за потребена, но
незаплатена топлинна енергия за имот: гр.София, жк „*********, аб.№ 282843 за
периода от м.12.2008 г. до м.09.2015 г., както и на основание чл.124, ал.1 ГПК
вр.чл.86, ал.1 ЗЗД не дължи сумата в размер на 1 936,11 лв.,
представляваща начислена лихва за забава върху главницата за периода 31.01.2009
г. до 15.11.2015 г., както и сумите, начислени за дялово разпределение на
главница в размер на 87,61 лв. и 30,95 лв.-лихва върху главницата за дялово
разпределение, като е отхвърлил частично иска за сумата над установения размер
от 4 618,31 лв. за иска за главница за пълния предявен размер от
5 727,61 лв. и за сумата над уважената част от иска в размер на
1 936,11 лв. за иска за лихвата до пълния предявен размер от 2 069,36
лв.Решението е постановено при участието на „П.И.“ ООД като трето лице-помагач.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника- „Т.С.“ ЕАД в частта, с която е признато
за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 1 071,10
лв.-главница за потребена, но неплатена топлинна енергия за периода от
м.10.2012 г. до м.09.2015 г., законна лихва за забава в размер на 1 018,86
лв., суми за услугата „дялово разпределение“ в размер на 87,61 лв.-главница и
30,95 лв.-лихва за забава.Въззивникът твърди, че в обжалваната част решението е
неправилно и необосновано, и че първоинстанционният съд е допуснал съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния
закон.Твърди, че съдът неправилно е преценил разминаването в данните от
писмените доказателства и тези от експертизата относно количеството потребена
топлинна енергия, че писмените доказателства установяват коректно
действителната стойност на топлинната енергия и че изводите на съда следва да
се базират на заключението на техническата експертиза.Излага доводи за
дължимост на сумите за дялово разпределение съгласно чл.22 от Общите условия, и
че претендираната сума е дължима по издадените фактури във връзка с
потреблението на топлинната енергия от клиента през процесния период.Поддържа,
че възможността да се осъществи погасяване на стари задължения със сумата в
повече от изравнителните сметки е установена с Общите условия, които са
публикувани във всекидневник-чл.32, ал.3, като клаузата е приложима по
отношение на всички възникнали след влизането в сила на тези ОУ вземания от
изравнителния резултат.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да
отхвърли исковете.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност по
чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът по
въззивната жалба- С.Й.А. оспорва
същата.Твърди, че в нея не са изложени ясни доводи за неправилност на
решението.Поддържа становище, че съдът е обсъдил всички относими доказателства
и е достигнал до правилни правни изводи, и че решението е правилно и
законосъобразно.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.Ищецът- С.Й.А. твърди, че
ответникът е фактурирал като дължими суми по негова партида с абонатен № 282843
с адрес: гр.София, жк. „*********в размер на 7 915,53 лв., от
която-5 727,61 лв.-главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода м.12.2008 г.-м.09.2015 г., лихва за забава в размер
на 2 069,36 лв. за периода 31.01.2009 г.-15.11.2015 г., суми за дялово
разпределение в размер на 87,61 лв.-главница и 30,95 лв.-лихва за забава.Излага
доводи, че не е в договорни отношение с ответника за доставка на топлинна
енергия за процесния период, както и че през този период ответникът му е
доставил услуги на посочената стойност.Позовава се на изтекла погасителна
давност по чл.111, ал.1, б. „в“ ЗЗД за сумата от 5 507,98 лв., от която
3 632,06 лв. за периода м.12.2008 г.-м.11.2012 г., 1 798,17 лв.-лихва
за забава за периода 31.01.2009 г.-15.11.2012 г., 51,00 лв.-главница за дялово
разпределение и 26,75 лв.-лихва.Моли съда да признае за установено, че не дължи
на ответника сумата в размер на 7 915,53 лв., от която-5 727,61
лв.-главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода м.12.2008 г.-м.09.2015 г., лихва за забава в размер на 2 069,36
лв. за периода 31.01.2009 г.-15.11.2015 г., суми за дялово разпределение в
размер на 87,61 лв.-главница и 30,95 лв.-лихва за забава.
Видно от договор от 23.11.1989 г. С.Й.А. и Г.Т.А.са
закупили от ОбНС-Слатина по реда на НДИ апартамент № 22 на 5-ти етаж в
гр.София, жк „*********
Представено е съобщение към фактура № **********/30.09.2015
г. на името на С.Й.А. за абонатен № 282843 с адрес: *** 722,17 лв., дължима
към 15.10.2015 г., от която-4 244,60 лв.-главница към 15.10.2015 г.,
2020,95 лв.-обезщетение за забава към 15.10.2015 г., доплащане от
корекции-1 455,26 лв. и дължима сума за периода по фактура-22,31 лв.,
както и 91,69 лв.-сума за разпределение на енергията към 15.10.2015 г., 30,25
лв.-обезщетение за забава към същата дата и дялово разпределение за топлинна
енергия за периода 2015-2016 г. /1/2 част/-1,36 лв.
От заключението на приетата по делото техническа
експертиза на вещото лице Б.В.-Т.e установено, че дяловото
разпределение на ЕС на жк ********през процесния период е извършвано от „П.и.“
ООД след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода,
монтирана в имотите на абонатите в ЕС.За процесния период фактурираната сума
възлиза на 5 899,72 лв., а след съобразяване на изравнителните суми за
исковия период-5 502,91 лв.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза на вещото лице Т.Ч.-Г.е установено, че няма данни да плащане на суми
за топлинна енергия за процесния период.Размерът на законната лихва върху
главницата от датата на изпадане на ищеца в забава възлиза на 2 131,22 лв.Според
вещото лице за периода м.12.2008 г.-м.09.2012 г. предоставената топлинна
енергия възлиза на 3 547,21 лв.-главница и 1 834,49 лв.-лихва; 40,80
лв.-сума за дялово разпределение и 19,10 лв.-лихва.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може да
предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или право, когато има интерес от
това.Ищецът мотивира правния си интерес от предявяване на отрицателния
установителен иск с твърдението, че ответникът му фактурира като дължими
процесните суми, поради което искът се явява допустим.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ
от 2008 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.Според нормата на чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ потребителите на ТЕ в сграда-ЕС
заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ
топлинната енергия за отопление сграда-ЕС, се разделя на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.В
разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не
са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането
им в сила да внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат
специални условия.Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ.
От събраните по делото доказателства се установи, че ответникът е
собственик на ½ идеална част от процесния имот и на основание чл.153,
ал.1 ЗЕ има качеството на потребител на топлинна енергия за процесния период.Размерът
на реалното доставено количество топлинна енергия, съгласно приетата по делото техническа
експертиза за процесния имот за целия исков период възлиза на 5 502,91 лв.Съдът
счита, че при определяне размера на сумата за главница следва да се съобрази
заключението на техническата експертиза, а не на съдебно-счетоводната
експертиза, тъй като заключението е изготвено въз основа на показанията на измервателните
уреди и изравнителните сметки, като вещото лице е съобразило сумите за
уравнение само за процесния период.Предмет на
настоящото производство е дължимостта на сумите за реално потребената топлинна
енергия за процесния период, а не за предходен такъв, поради което доводите на
въззивника за погасяване на стари задължения със суми по изравнителните сметки
е неоснователен.
При съобразяване на притежаваната от ищеца идеална част
от процесния имот дължимата от него сума за потребена топлинна енергия възлиза
на 2 751,46 лв.След приспадане на сумата в размер на 1 773,60 лв., която
не е оспорена и е относима за периода, за който вземанията на ответника са
погасени по давност, който период не е предмет на настоящото производство,
размерът на реално потребеното количество топлинна енергия за периода м.10.2012
г.-м.09.2015 г. за ½ част възлиза на 977,86 лв. /т.е. в по-малък размер
от приетия от първоинстанционния съд/ и за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 5 727,61 лв. отрицателният установителен иск за
главница за топлинна енергия е основателен.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза е установено, че размерът на мораторната лихва за периода 31.01.2009 г.-15.11.2015 г. възлиза
на 2 131,22 лв., а за периода от м.12.2008 г. до м.09.2012 г.-1 834,49 лв.При
съобразяване на относимия за настоящото въззивно производство период и на участието
на ищеца в съсобствеността на процесния имот размерът на мораторната лихва върху главницата за
топлинна енергия за отопление за периода от м.10.2012 г. до 15.11.2015 г., определен по реда на чл.162 ГПК, възлиза на
148,37 лв.Съдът намира, че ищецът не е изпаднал в забава за заплащане на
задълженията за потребена топлинна енергия за периода-м.02.2014 г.-м.11.2015 г.,
тъй като за този период са приложими ОУ от 2014 г., в сила от 12.03.2014
г.Според мнозинството от настоящия съдебен състав клаузите на чл.33, ал.1 и
ал.2 от цитираните ОУ са нищожни на основание чл.146, ал.1 от Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/ като неравноправни-противоречащи на общия принцип за
недобросъвестност, предвиден в чл.143, ал.1 ЗЗП и водещи до значително
неравновесие на правата и задълженията на ищеца-търговец и тези на потребителя
/купувач/-ответник.Съгласно клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ от 2014 г. клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, а в чл.33, ал.2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия
за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на продавача.Така обвързаното настъпване на падежа на задължението
за плащане с притежаването на специално техническо средство от страна на
потребителя /компютър, таблет, смартфон и т.н./, което да му дава възможност за
достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно икономическо
положение спрямо търговеца.Потребителят не може да бъде задължаван да направи
значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване с такива технически
средства и парични вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да
може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма
връзка с тези вложения.Поради изложеното мнозинството от настоящия съдебен
състав намира, че за вземанията на ответника за стойността на топлинна енергия за
посочения период ищецът не е изпаднал в забава, тъй като липсва уговорен срок
за изпълнение на главното задължение, нито е представена покана за изпълнение
на тези задължения съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД и искът за недължимост
на мораторна лихва за периода от м.02.2014 г.-м.11.2015 г. е основателен.
Видно от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза за периода от м.10.2012 г. до м.01.2014 г.
размерът на лихвата за забава, изчислен по чл.162 ГПК възлиза на 173,39 лв., съответно
за ½ част- 86,70 лв.
Заплащането на цената за услугата „дялово разпределение“ от потребителя на
продавача е предвидено в чл.22, ал.2 от ОУ от 2008 г. /съответно чл.36 от ОУ в
сила от 2014 г./ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***,
както и в чл.61 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм.,
но действала през процесния период/.Съгласно цитираната разпоредба дяловото
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от
доставчика на топлинна енергия-самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от потребителите или от
асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискваният на тази наредба и
приложението към нея.
По делото са представени изравнителни сметки за процесния
период, изготвени от третото лице-помагач „П.И.“ ООД и протоколи за отчет на
уреди.Извършването на дялово разпределение е установено и от заключението на
приетата по делото техническа експертиза.Поради изложеното съдът счита, че
ищецът дължи суми за дялово разпределение за периода м.10.2012 г.-м.09.2015
г.За периода м.12.2008 г.-м.09.2012 г. претенцията е погасена по давност с
оглед разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е
установено, че размерът на начислената сума за дялово разпределение възлиза на
87,61 лв., като за периода м.12.2008 г.-м.09.2012 г. сумата е в размер на 40,80
лв.Поради изложеното за периода м.10.2012 г.-м.11.2015 г. дължимата сума за дялово
разпределение възлиза на 46,81 лв. и с оглед квотата на ищеца в съсобствеността
искът е основателен за сумата от 23,41 лв., за която сума искът е основателен.
По
отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя, поради което с оглед разпоредбата на чл.84,
ал.2 ЗЗД длъжникът изпада в забава след поканата.По делото не са
представени доказателства за отправена до ответника и получена от него покана
за плащане на това задължение, поради което искът по чл.124 ГПК за недължимост на претенцията за мораторна лихва се явява
основателен.
Предмет на настоящото производство е установяване на сумите за реално
потребената топлинна енергия за процесния период, а не за предходен такъв,
поради което доводите на въззивника за погасяване на стари задължения със суми
по изравнителните сметки е неоснователен.
Поради липса на жалба от
ответника срещу решението на първоинстанционния съд и с оглед принципа да не се
влошава положението на жалбоподателя не следва да се уважава иска за недължимост
на сума за главница за топлинна енергия за разликата над 4 618,31 лв. до 4 749,75 лв. и за лихва за забава за разликата
над 1936,11 лв. до 1 982,66 лв.
Други конкретни оплаквания
от въззивника не са изложени, а съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният
съд е обвързан от посоченото в нея.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете
инстанции обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен
иска по чл.124, ал.1 ГПК по отношение на претенцията за недължимост на суми за
дялово разпределение в размер на 23,41 лв. за периода м.10.2012 г.-м.09.2015 г.,
като вместо него се постанови решение, с което искът в тази част да се отхвърли.В
останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.3 ГПК въззиваемият дължи на
въззивника разноски за настоящата инстанция за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, което на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 НППП съдът
определя на 100 лв.С оглед изхода на спора въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата
1,53 лв.-разноски за настоящата инстанция.
На основание чл.78, ал.1 ГПК въззивникът дължи на
въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.Съдът
намира за основателно възражението на въззивника по чл.78, ал.5 ГПК.С оглед материалния
интерес на исковете, предмет на въззивната инстанция и на основание чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размерът на адвокатския хонорар възлиза на 384,60 лв.Пред
настоящата инстанция не са събирани нови доказателства и е проведено едно
съдебно заседание, поради което съдебният състав счита, че адвокатското
възнаграждение на пълномощника на въззиваемия следва да бъде определено в
размер на 384,60 лв.С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемия сумата от 380,52 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК-разноски за настоящата инстанция.
Предвид обстоятелството, че за първата инстанция с оглед
крайния изход на спора въззивникът е имал право на разноски в размер на 71,97
лв., а са му присъдени такива в размер на 86,35 лв., а ищецът е имал право на
разноски в размер на 980,04 лв., а са му присъдени 974,03 лв. и с оглед
забраната за влошаване положението на жалбоподателя в частта за разноските
решението на СРС по отношение на присъдените му разноски не следва да се
отменя.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 28.08.2018 г. на СРС, 142 с-в, по гр.д.№ 70165/15 г. в частта,
с която е уважен предявения от С.Й.А. срещу „Т.С.“ ЕАД иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на „Т.С.“ ЕАД
сума в размер на 23,41 лв. за дялово разпределение за периода м.10.2012
г.-м.09.2015 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК,
предявен от С.Й.А. с ЕГН ********** и с адрес: *** и със съдебен адрес:***,
партер, офис № 1 срещу „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******* и със седалище и адрес на
управление:*** за признаване за установено, че С.Й.А. не дължи на „Т.С.“ ЕАД
сумата от 23,41 лв. /двадесет и три лева и четиридесет и една стотинка/ за
дялово разпределение за периода м.10.2012 г.-м.09.2015 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С.Й.А. с ЕГН ********** и с адрес: *** и със съдебен адрес:***,
партер, офис № 1 да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******* и със седалище и адрес
на управление:*** сумата 1,53 лв. /един лев и петдесет и три стотинки/ на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на С.Й.А. с ЕГН ********** и с адрес: *** и със съдебен адрес:***,
партер, офис № 1 сумата 380,52 лв. /триста и осемдесет лева и петдесет и две
стотинки/ на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при участието на „П.И.“
ООД като трето лице-помагач на страната на
въззивника.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
/о.м./ ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено
мнение на съдия А.Александрова по решението от 03.07.2020 г. по гр.д.№ 1830/19
г., СГС, IV-В с-в:
Не съм съгласна със
становището на мнозинството на съдебния състав в частта, с която е прието, че
клаузите на чл.33, ал.1 и 2 от ОУ са нищожни.Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.Обвързването на срока
за изпълнение на задължението за заплащане на месечните дължими суми с датата
на публикуването им на интернет страницата на търговеца не поставя
потребителя в неравностойно икономическо положение и не го задължава да се
снабдява с техническо средство за достъп до интернет.При съвременните условия
достъпът до интернет не е свързан непременно с притежаването на специално
техническо устройство, тъй като всеки потребител може да направи справка за
месечните дължими суми както на места със свободен достъп до интернет услуги,
така и и на местата за заплащане на дължимата сума.Публикуването на сметка на
интернет страницата на дружеството създава допълнително удобство, а не вреда за
потребителите, поради което не е нарушен и принципа за добросъвестност.Това
становище не променя крайния извод поради липса на доказателства по делото дали
и на коя дата ищецът е изпълнил задължението на ищеца да публикува фактурите за
дължимите суми в страницата си в интернет.
СЪДИЯ:
А.Александрова