Р
Е Ш Е
Н И Е
№……….. 08.07.2020
г. гр.
Плевен
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Плевенският окръжен съд четвърти въззивен наказателен състав
На първи юли две хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА
Секретар: А.Д.
Прокурор: АННА БАРАКОВА
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
вчнд № 400 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.
313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба от адвокат Д.Ц. – служебен защитник на осъдения Д.Г. ***, подадена срещу определение № 218 от 21.05.2020 г., постановено по чнд № 523/2020 година по описа на Районен съд-град Плевен.
С обжалваното определение Плевенският районен съд, на основание чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК, е наложил на осъдения Д.Г.Г. да изтърпи по-тежкото от наказанията, определени му по нохд № 2244/2019 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен в размер на една година и осем месеца лишаване от свобода и по нохд № 2439/2019 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 24 НК съдът е увеличил определеното за изтърпяване от осъдения Д.Г.Г. по-тежко наказание, с два месеца лишаване от свобода и е постановил той да изтърпи наказание в размер на една година и десет месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
На основание чл. 25, ал. 2 НК съдът е приспаднал от определеното за изтърпяване от осъдения Д.Г.Г. увеличено общо най-тежко наказание, изтърпяното от него до момента наказание в размер на шест месеца и четири дни лишаване от свобода, съобразно справка изх. № 842 от 15.05.2020 г. на началника на Затвора –гр. Плевен.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания срещу увеличаването на определеното за изтърпяване от осъдения общо най-тежко наказание с два месеца лишаване от свобода. Твърди се, че в конкретния случай целите на наказанието биха се постигнали и без приложение на разпоредбата на член 24 НК. Прави се искане за изменение на определението, като приложението на разпоредбата на чл. 24 НК бъде отменено.
Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от служебния защитник на въззивния жалбоподател Д.Г.Г. – адвокат Д.Ц..
Прокурорът изразява становище, че определението е правилно и законосъобразно.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на постановеното определение, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимна страна в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Групирането на наказанията, наложени на въззивния жалбоподател по нохд № 2244/2019 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен и нохд № 2439/2019 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен е правилно и законосъобразно, тъй като деянията, предмет на посочените наказателни производства, са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.
Увеличаването на определеното за изтърпяване от осъдения Д.Г.Г. по-тежко наказание в размер на една година и осем месеца лишаване от свобода, с два месеца лишаване от свобода, е мотивирано от основния съд с обстоятелството, че Маринов е извършил множество тежки умишлени престъпления и следователно е личност със завишена обществена опасност.
Изложените от решаващия съд фактически и правни съображения относно приложението на разпоредбата на чл. 24 НК са логични и убедителни, поради което се споделят и от настоящия състав на въззивната инстанция. Съобразно непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела, например решение № 322 от 29.07.1985 г. по н. д. № 342/85 г. , ІІ н.о. и решение № 275 от 28.05.2010 г. по н. д. № 195/2010 г., съдът може да приложи разпоредбата на чл. 24 НК, когато след преценка на цялостната престъпна дейност на осъдения, обществената опасност на извършените престъпления, личната обществена опасност на самия осъден, подбудите за извършване на престъпленията, степента и вида на вината и другите отегчаващи обстоятелства, се убеди, че и най-тежкото наложено наказание не ще изпълни целите по чл. 36 НК и преди всичко не ще въздейства поправително и възпитателно върху осъдения.
В разглеждания случай целите на наказанието могат да се постигнат единствено чрез увеличаване на определеното за изтърпяване от въззивния жалбоподател по-тежко наказание. Д.Г.Г. за непродължителен период от време е извършил при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление две тежки умишлени престъпления против собствеността.Тези фактически данни характеризират Г. като личност със завишена степен на обществена опасност и като човек, демонстриращ трайно изразена нагласа за извършване на престъпления. До момента са му налагани различни по размер наказания лишаване от свобода, които обаче не са постигнали целите, посочени в чл. 36 НК и по-специално личното му поправяне. Тези обстоятелства обосновават извод, че е необходимо той да изтърпи едно по-голямо по размер наказание, чрез което не само да му се въздейства поправително и възпитателно, но и да му се отнеме възможността да върши други престъпления. Лицата, извършили две или повече престъпления, за които са осъдени с една или повече присъди /какъвто е и Д.Г.Г./ са с по-висока степен на обществена опасност и постигането на максимален поправително-възпиращ резултат спрямо тях обуславя и по-строгото им санкциониране посредством увеличаване на определеното им общо наказание. В аналогичен смисъл е и решение № 124 от 16.03.2009 г. по н. д. № 113/2009 год., ІІІ н. о.
Увеличеното общо най-тежко наказание е законосъобразно и поради това, че то не надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.
Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, във връзка с чл. 338 НПК, Плевенският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №
218 от 21.05.2020 г., постановено по чнд № 523/2020 г. по описа на Районен
съд-гр. Плевен.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.